Аз мисля, че си оставам нормален човек. Най-важното след наградата е човек да си остане нормален и на следващия ден всъщност нещата, които му се случват, да не са много различни. Това каза Георги Господинов по време на събитието „От „Естествен роман“ до „Градинарят и смъртта“ на Софийския панаир на книгата в НДК.
Събитието се провежда в рамките на на Софийския международен литературен фестивал. Мраморното фоайе на НДК се оказа тясно за всички желаещи да присъстват на срещата. „Георги Господинов успя да направи четенето модерно и да запали поколения млади читатели, които живеят с книгите му“, каза проф. Амелия Личева, програмен директор на фестивала.
ЗА НАГРАДИТЕ
„Това, че Георги Господинов е част от Софийския международен литературен фестивал, обяснява и философията, зад която стоим – факта, че искаме да показваме лицето на съвременната световна литература. И едва ли има по-добър избор на български писател от това Георги Господинов да представя именно българската литература като световна“, каза Амелия Личева.
Тя припомни, че снощи той получи наградата „Златен лъв“ за романа си „Градинарят и смъртта“. А съвсем наскоро той бе сред дванадесет световни автори, поканени за международни членове на британското Кралско литературно дружество.
Губиш от анонимността си – това е едно от най-трудните неща след наградите. Тази загуба на анонимност, защото за писателя е важно да може да се крие някъде и да си пише. И понякога просто да стои и да гледа на улицата. Това е малко по-трудно, каза той.
Носителят на „Букър“ отбеляза, че наградите го радват, защото е минал през доста номинации или неноминации. „Физика на тъгата“ бе номинирана седем пъти за големи награди, седем пъти стигаше до финала и накрая обикновено печелеше писател от голям език. Тогава човек се учи да губи с респект към този, който е спечелил. Отиваш и поздравяваш човека, който е спечелил. И се чудиш дали ако пишеш на български език и книгата е добра, тя не трябва ли все пак да получи признание, казва Господинов.
Когато започнал да получава награди, си казах „Това е заради всички неполучени, неоценени и невидяни книги не само от мен“, каза той.
АВТОБИОГРАФИЧНОТО В КНИГИТЕ МУ
Той показа първото издание на „Естествен роман“, написана през 90-те години, и първия превод на френски език.
По думите на Амелия Личева „Естествен роман“ е бил един от пробивите на 90-те години. „Когато издадох този роман, веднага върху него беше сложен етикета „постмодерен“, каза Господинов. И допълни, че често е питан каква част от книгата е автобиографична, а той обикновена показвал процент, който му хрумва в конкретния момент.
Автобиографичното в книгата свършва там, където свършват и читателите, които те познават. Ако някой читател в Исландия не ме познава, не го интересува аз развел ли съм се или не. Всичко, което пишем, е важно да е лично, но не е задължително да бъде автобиографично, посочи той.
„Градинарят и смъртта“ и „Естествен роман“ са двете книги, в които съм най-уязвим. Всеки може да прочете тази книга и да ме разпердушини. И да каже: Аз знам всичко за тебе – ти си този и този, ти тогава си се развел, баща ти е умрял. Това е рискът, каза още Господинов.
НАУКАТА В РОМАНИТЕ МУ
„Всеки от тези романи е свързан с някаква наука“, каза Господинов и отбеляза, че много се подготвял преди написването на всеки от тях. По думите му „Естествен роман“ е свързан с естествената история и ботаниката, но също и със стари философии за началото на света, за елементарните частици. „Физика на тъгата“ е свързан с квантовата физика, с физиката на елементарните частици, „Времеубежище“ – с медицината и науките за паметта. „Градинарят и смъртта“ говори латински – езика на епикризите, обясни писателят.
Той каза, че има връзка между „Физиката на тъгата“ и „Градинарят и смъртта“. Във „Физика на тъгата“ има един луд градинар, който се опитва да спаси равновесието в света. И този градинар изведнъж отново се появява точно в края на равновесието на света и този градинар си отива в „Градинарят и смъртта“. И си отива от един свят, който също си отива, каза Господинов.
По думите му тъгата не минава, след като напишеш книга – книгата придава форма на нещо, което е безформено.
Както БТА писа, Софийският международен панаир на книгата ще продължи до 15 декември. Паралелно с 51-вото издание на форума, в НДК ще се състоят още 12-ият Софийски международен литературен фестивал и Първият фестивал на нехудожествена литература „Наука, изкуство и култура“.
