- Броят на новите случаи у нас остава почти без промяна вече 13 години
- България е сред страните с най-висока предотвратима смъртност, финансирането на профилактиката остава недостатъчно, а разходите за здравеопазване са насочени основно към болничното лечение
Защо 30 хил. българи годишно чуват диагнозата рак? Този въпрос постави маг.-фармацевт Ивайло Петров по време на експертна среща за бъдещето на превенцията на онкологичните заболявания в България.
31 812 души са диагностицирани с рак, 91 031 са с 5-годишна преживяемост, а смъртните случаи са 18 794 според последните данни от 2022 г. По думите на Ивайло Петров страната ни продължава да изостава от повечето държави в Европейския съюз по ключови показатели, свързани с превенцията.
България е сред страните с най-висока предотвратима смъртност, финансирането на профилактиката остава недостатъчно, а разходите за здравеопазване са насочени основно към болничното лечение и лекарствата вместо към предотвратяването на заболяванията.
Тревожните изводи бяха представени по време на експертна работна среща, организирана от Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ). Основната тема беше петото издание на Европейския кодекс срещу рака (ECAC5) и адаптирането му към българските условия.
Участниците във форума се разделиха в три тематични работни групи, които обсъдиха политики и законодателство, обществена ангажираност и иновации и дигитални решения.
„Превенцията трябва да се превърне в национален приоритет с ясно политическо лидерство, устойчиво финансиране и измерими резултати“, заявиха представителите на държавните институции, академичната общност, лечебните заведения, медиите и бизнеса.
Работните групи формулираха конкретни политически препоръки към ресорните институции и определиха срокове за изпълнение на програмите, както и механизми за оценка на резултатите. Докладът с предложенията ще бъде финализиран и представен пред българските институции и Европейската комисия.
Изграждането на национален раков регистър е сред основните приоритети на експертите. На срещата се обсъди и подобряването на достъпа до здравни услуги и надеждна информация, повишаването на здравната и дигиталната грамотност, както и създаването на механизми за профилактика и скрининг.
