Жителите на ловешкото село Горан си спомниха семейните ценности и нрави от миналото по време на родова седянка. Тя бе организирана от родовия терапевт Росица Гергова, която е с горански корени.
В битова обстановка Гергова и местните баби Христина Христова, Виолета Цочева, Надка Николова, както и дядо Иван Цанков говориха за това колко важно е да познаваме рода си, да пазим паметта за него.
„Тази родовата сянка е като почит и благодарност към корените ми, които са горански. Това е родът на моята баба по майчина линия. Първият кмет на селото е бил моят прапрапрадядо. Родът ни е бил от читави и знатни хора и с тази родовата седянка исках да ги почита“, каза за БТА Гергова.
Тя организира подобни събития и на други места в страната, защото, по думите ѝ, времето, в което живеем, е много насочено към безродност, към изгубване на самородност, подмяна на семейните традиции и ценности.
„Когато бабите разкажат как е било едно време, когато излезе всичко от тяхната уста, е съвсем истинско. Правя тези седянки и родови беседи, за да си припомни народът ни как е правилно, какво е да си да имаш семейство, как са се отглеждали децата, как са се възпитавали, какви задачи са имали бабите, дядовците, родителите, как са правили компромиси един към друг, как са живели в сговор и разбирателство, за да може това малко семейство да разрасне в голям род. Сега има много двойки, които нямат дечица, разводи, недоразумение, не се женят по любов и родовете вървят към трудно съществуване“, каза още родовият терапевт.
Докато баба Виолета плетеше, а баба Надка предеше, заедно с останалите на синията разказаха как в миналото са се „взели“ със своите половинки в живота, как се е искала момата от родителите й, как са се правили сватбите, каква е била празничната трапеза. Каква е била ролята на всеки от членовете на семейството. „Мъжът е основната фигура, двигателят, той трябва да ръководи, но със съгласието на съпругата. Трябва да има прошка и разбирателство“, каза дядо Иван.
Той разказа още, че в миналото във всяка къща са се отглеждали животни – овце, крави, кокошки и задължително прасета.
Виолета Цочева каза как са се кръщавали децата – първо на свекъра или свекървата. „Когато се роди детето 40 дни не трябва да влиза чужд човек в къщата, за да не го урочаса, а дрехите не се изкарват отвън на простора. Когато се изведе детето след 40 дни навън, ако започне много да плаче, се е вярвало, че е урочасано.
Жените разкриха и традиционни горански рецепти за триеница, пита с пръжки, куркуда.
По думите на Христина Христова първо се сервира на най-възрастния. Тя добави, че едно време в една къща са живеели няколко поколения. Ако има кавга между свекърва и снаха, свекърът я е потушавал.
Надка Николова припомни традициите по празници в миналото, част от които са „живи“ и днес.
Възрастните хора отбелязаха още, че ценностите са били такива, че имало по-голямо уважение към родителите и роднините, разводите са били по-малко, децата са били по-здрави.
Младите да се разбират, да помагат на старите, да живеят в сговор, да съхраняват традициите, пожелаха старите горанчани.
