Да, има случаи, в които високопоставени държавни служители, включително министри, са работили срещу символично възнаграждение, но това обикновено е изключение, а не постоянна практика за цяла държава.
Най-известният пример е от Сингапур, но там ситуацията е точно обратната – министрите са сред най-високо платените в света, защото се смята, че това намалява корупцията.
За символична заплата от 1 долар по-често се срещат случаи на:
- милиардери или много богати хора, назначени на държавни постове;
- временни съветници към правителства;
- кметове или губернатори, които доброволно се отказват от възнаграждението си.
Например:
- Майкъл Блумбърг като кмет на Ню Йорк получаваше символична заплата от 1 долар годишно.
- Доналд Тръмп заяви, че ще взема само 1 долар годишно от президентската си заплата.
- Някои министри в кризисни периоди в различни държави доброволно са намалявали или дарявали заплатите си.
Не ми е известна държава, в която по закон всички министри трайно да получават само 1 или 10 долара месечно или годишно. Причината е практична: министърът управлява огромен бюджет и носи сериозна отговорност, а твърде ниското възнаграждение може да увеличи риска от корупция или да ограничи кръга от хора, които могат да си позволят да заемат длъжността.
Държави с много високи министерски заплати
- Сингапур
- Министрите там са сред най-добре платените в света.
- Годишните им възнаграждения могат да надхвърлят няколкостотин хиляди долара, а за премиера – над милион долара.
- Аргументът е: „По-добре висока заплата, отколкото изкушение за корупция.“
- Швейцария
- Федералните министри получават над 400 000 долара годишно.
- Но и средните доходи в страната са много високи.
- САЩ
- Членовете на кабинета получават около 220–250 хиляди долара годишно.
- Президентът е с отделна заплата.
Държави с по-ниски министерски заплати
- Индия
- Министрите получават значително по-малко в доларово изражение от западните си колеги.
- Въпреки това доходът им е многократно над средния за страната.
- България
- Министрите не са сред най-добре платените в Европа.
- Възнаграждението им е няколко пъти над средната заплата, но далеч под това на колегите им в Западна Европа.
- Някои бедни държави в Африка и Азия
- Формално заплатите може да са само няколкостотин долара месечно.
- Често обаче има допълнителни облаги – жилище, охрана, автомобили, командировъчни и др.
Любопитен факт
В някои страни по време на икономически кризи министри и депутати доброволно са намалявали заплатите си с 20%, 30% или дори 50%, за да покажат солидарност с населението. Това се е случвало в различни периоди в Гърция, Ирландия и други европейски държави.
Един интересен парадокс
Изследванията по света не показват ясна връзка между ниските заплати на министрите и по-честното управление. Някои от най-малко корумпираните държави, като Сингапур и Швейцария, плащат много високи възнаграждения на висшите си управници. От друга страна, в редица бедни държави министрите получават малко официално, но корупцията остава сериозен проблем.
Така че въпросът „Трябва ли министърът да получава 10 долара?“ звучи привлекателно морално, но на практика почти никоя държава не е избрала този модел като устойчива политика. Историята показва, че по-важни са контролът, прозрачността и наказуемостта, отколкото самият размер на заплатата.
