На 3 август 1492 г. започва първата експедиция на испанския мореплавател, родом от Генуа (според една версия), Христофор Колумб на корабите „Санта Мария“, „Пинта“, „Нина“, когато той извежда корабите от пристанището на испанския град Палос де ла Фронтера.
Въз основа на древното учение за сферичността на Земята и неправилните изчисления на учените от XV век, пътешественикът се надявал да открие най-краткия морски път от Европа до Индия.
От Канарските острови експедицията се насочи на запад, прекоси Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигна остров Сан Салвадор на Бахамите, където акостира на 12 октомври 1492 г. Този ден стана официалната дата на откриването на Америка.
Колумб посетил редица други Бахамски острови, а през декември открил и изследвал част от североизточното крайбрежие на Куба. На 6 декември той достигнал остров Хаити и се придвижил по северното му крайбрежие. В нощта на 25 декември корабът „Санта Мария“ заседнал на риф, но хората успели да се спасят.
През януари 1493 г., на кораба „Ниня“, Колумб завършва проучването си на северното крайбрежие на Хаити и се завръща в Кастилия на 15 март.
Колумб ръководи втората си експедиция от 1493-1496 г., вече с ранг на адмирал и на поста вицекрал на новооткритите земи. Тя се състои от 17 кораба с екипаж от над хиляда и половина души. През ноември 1493 г. Колумб открива островите Доминика и Гваделупа, като се обръща на северозапад – още около 20 Малки Антили, включително Антигуа и Вирджинските острови.
В последвалите си експедиции Колумб открива Големите Антилски острови, бреговете на Южна и Централна Америка и Карибско море.
Откритията на Колумб са имали световноисторическо значение, тъй като едва след неговите пътешествия американските земи се появяват на географските карти на Европа. Те също така допринасят за преразглеждането на средновековния мироглед и възникването на колониални империи.
