- Град Добрич добива своята свобода по време на третия етап на руско-турската война от 1877-1878 г., който започва след падането на Плевен и се характеризира с всеобщо настъпление на руската армия. По това време Долнодунавският отряд на ген. Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас. Настъплението на отряда започва на 17 януари 1878 г. Разпределени в три колони, частите на ген. Цимерман се насочват към тогавашния Хаджиоглу Пазарджик, чиято отбрана е засилена през последните месеци.
Според източниците, в града са разположени 15-хилядна редовна турска армия, 42 оръдия и 2-хилядна нередовна башибозушка войска, а Добрич и селищата в близост до него са обиколени с двойни траншеи и батареи. Руският отряд наброява 23 000 човека. Разполагайки с тези данни, ген. Цимерман решава да прекъсне телеграфните връзки с Варна и Шумен и да подложи града на обсада. На 26 януари към варненския път е изпратена обходна колона начело с генералите Манзей и Жуков. За да възстановят позициите си, около 10 часа преди обед турските части излизат извън укрепленията си и се насочват към днешните села Паскалево и Царевец, като нападат десния фланг на руските войски, командван от ген. Нилсон. Чувайки канонадата на започналия вече бой, колоната на ген. Манзей се връща обратно и при с. Победа атакува неприятелските позиции. Това решава изхода от битката и принуждава турците отново да отстъпят. През нощта, за да заблудят своя противник, турско-египетските войски наклаждат множество огньове, подпалват двете български църкви и изоставяйки тежко ранените си бойци и всички свои боеприпаси, напускат града.
На 27 януари руските войски влизат в Добрич. В дневника на 16-ти Донски казашки полк четем: „Цялото население на града с радост посрещна руската войска… Ако градът не беше се предал доброволно, вероятно за нас би станал друг Плевен…”.
Година след Освобождението на Добрич от турско робство в града ни е издигнат Паметник на победата. Инициативата е на руския император. Тя предвижда, военното министерство да постави такива паметни знаци на всички места в България, където са станали най-кръвопролитните сражения. Автор на проекта е арх. Вокар, а монументите са издържани в стила на тогавашните руски военни паметници. До 1891 г. в България са издигнати общо 12 еднотипни паметника в градовете Добрич, Свищов, Никопол, Русе, Плевен и Пловдив. Паметният знак в Добрич увековечава подвига на воините от Долнодунавския отряд на ген. Цимерман, който включва Московски, Бутирски, Тарутински и Тилски пехотни полкове, Кинбурски, Хусарски и Белоруски конни полкове, 15-ти, 16-ти, 17-ти и 18-ти казашки полкове, 17-ти и 18-ти артилерийски бригади, 4-ти, 11-ти, 16-ти и 17-ти Донски казашки конно-артилерийски батареи и рота от 5-ти сапьорски батальон.
Покойната вече историчка Вяра Панайотова през 2008 г. казва: Добрич е един от малкото наши градове, който три пъти по време на османското робство получава временна свобода и след това три пъти преживява отново връщането на поробителя. Това става в резултат на руско-турски войни, в които местните хора вземат наистина активно участие. Първото освобождение на Добрич, тогава Хаджи-оглу Пазарджик, е по време на руско-турската война от периода 1768-1774 година. Ако трябва да бъдем точни, датата е 16 юни 1774 г., когато руските войски, под командването на генерал-лейтенант граф Каменски, с участието на местните хора, превземат града. Следващото освобождение на нашия град е на 5 юни 1810 година – по време на поредната война между Русия и Турция /1806-1812 г./. Тогава отново войските на ген.-лейт.-граф Каменски навлизат в града, а българите за втори път помагат на своите освободители при схватките им с турците. Пълното сломяване на турската съпротива става факт с пленяването на Сераскир Пехливан, който е предводител на турците. За съжаление, впоследствие в града отново е наложена турска власт. Жителите на Хаджи-оглу Пазарджик за трети път са зарадвани от свободата на 21 юни 1828 г., когато градът е превзет от отряда на генерал Акинфиев, тук пристигат руските войски и лично император Николай I. Интересен е фактът, че през зимата на 1828-1829 г. в днешен Добрич функционира дори руска администрация.
Според изследователя Георги Казанджиев, град Добрич е освобождаван шест пъти. Той добява още едно кратко освобождение на Добрич. „… на 23 октомври 1773 година, след кратко сражение с изостанали башибозушки части, руските войски превземат Добрич, пленяват 23 оръдия и остават цели четири дни в него. Със започване на зимата Добрич е изоставен отново в ръцете на поробителите.“ И добавя още: „Град Добрич (Хаджиоглу Пазарджик) е освободен за трети път през пролетта на 1791 г., когато императрица Екатерина Велика води втората си война с Турция 1787-1791 г.“ И за първи път казва в едно свое интервю за НДТ: За първи път гр. Добрич – според Константин Иречек, е освободен през 1598 г. от Михай Витязул /княз на Влашко, Трансилвания и Молдова/, по време на неговия поход по земите на поробена Добруджа.
НДТ
