Домашните котки пристигат в Европа по-късно, отколкото се смяташе досега, и най-вероятно произхождат от Тунис. До този извод са стигнали международни групи учени от Италия и Великобритания. Тяхната работа е публикувана в bioRxiv.
Изследователите са анализирали генетични данни и археологически находки от 97 древни обекта в Европа, Анадола и Северна Африка. Общо са изследвани повече от 70 генома на древни котки, останките на повече от 2400 животни и десетки музейни проби. Резултатите показват, че котки с признаци на опитомяване се появяват в Европа едва около 1 век сл. Хр. Това е няколко хиляди години по-късно, отколкото се смяташе досега.
Учените са идентифицирали и два етапа в появата на котките в Европа. Дивите северноафрикански котки за първи път пристигат в Сардиния около 2 век пр.н.е. По-късно, през римския период, домашните котки, генетично близки до съвременните, проникват на континента. И двете изследвания сочат Тунис като възможна родина на тези животни.
Преди това се смяташе, че котките са дошли в Европа с първите фермери през неолита. Нови данни опровергават това. Авторите подчертават, че разпространението на котките е свързано не само с борбата с гризачите, но и с религиозните традиции. Така например в древен Египет котките са били на почит, а в Римската империя и сред викингите те са станали част от митологията.
Проучванията показват също, че домашните котки изместват местните диви котки, вероятно поради конкуренция и кръстосване. Това доведе до намаляване на броя на дивите видове още през 1-во хилядолетие от н.е.
Така домашните котки проникват в Европа от Северна Африка на няколко етапа и много по-късно, отколкото се смяташе досега. Разпространението е улеснено не само от практически причини, но и от културни и религиозни фактори.
