Държавата готви програма за разработване на стратегически суровини, браншът готов да помага
Минният добив продължава да е устойчив – над 2 млрд. евро е финансовият поток, който се вля в икономиката на страната през 2025 г. От концесионни възнаграждения, осигуровки и корпоративен данък са дошли над 320 млн. евро. Това заяви председателят на УС на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов на тържеството за Деня на миньора, който се отбелязва на 18 август и е ден на св. Иван Рилски – покровителя на хората, които добиват полезните изкопаеми. Традиционно денят започна с молебен в катедралния храм “Св. Неделя”.
Празникът събра представители на бранша, министъра на енергетиката Ива Петрова, представители на КНСБ и КТ “Подкрепа”, зам.-министри, представители на агенции. Поздравителни адреси миньорите получиха от президента Илияна Йотова, председателя на парламента Михаела Доцова, от премиера Румен Радев.
Миннодобивната индустрия е конкурентоспособна и с висока производителност – два пъти над средната за страната, а при добива на метали – четири пъти. Секторът разполага с потенциал, с модерни предприятия, с експертиза, посочи Драганов. През 2025 г. минният бизнес е извадил от земята и преработи 116 млн. тона суровини за над 2 млрд. евро. Всичко това със съвременни технологии и машини и 17 451 миньори.
Въпросът е как ще се развива миннодобивната индустрия в следващите десетилетия, постави критичната за сектора тема Драганов. С
200% е нараснал вносът на
суровини през последното десетилетие,
а през 2025 г. е бил за 10,4 млрд. евро, при 5 млрд. износ. Това показвало зависимост на икономиката ни от внос, при условие че имаме подземни богатства.
“Европа навлезе в нов етап на развитие. Има едно предизвикателство – сигурния достъп до суровини, защото без тях не може да се развива производството на батерии, цифрови технологии, отбранителна техника. Минната индустрия се утвърждава като част от европейската политика на сигурност. България трябва да спре да е наблюдател на този процес и е нужна национална визия”, каза той.
Минната индустрия иска от държавата визия за развитие на сектора, национален списък на стратегическите суровини, активна политика за търсене и проучване, предвидима административна среда, партньорство между властта, бизнеса, научната общност и обществото. Решенията, които се вземат днес, ще имат дългосрочни ползи за икономиката, заяви още председателят на камарата.
Министърът на енергетиката Ива Петрова посочи, че Денят на миньора е добър повод да се погледне към това какво предстои пред българския минерално-суровинен отрасъл. “Светът се трансформира, а с него и цената на ресурсите, с които разполагаме. Все по-важно става да знаем реалния им потенциал и
как можем да
ги използваме разумно,
така че да носят полза за икономиката и сигурността на страната”, резюмира Петрова част от политиката на държавата.
“Именно тук виждам едно от значимите ни задания – да разработим стратегия за изследване и оценка на капацитета на България за стратегически и първични материали, в това число редкоземни метали като част от политиката за енергийна и ресурсна самостоятелност”, посочи министърката.
Тя припомни законодателния акт за суровините на ЕС, който ясно е посочил, че доставки от различни източници, усилване на кръговата икономика и поддръжка за научните проучвания са значими за стратегическата самостоятелност на Европа. България има ресурсния капацитет да бъде сътрудник в този развой. Затова насърчаваме и създаваме условия за изследвания на нови залежи и продукти с висока добавена стойност, акцентира Петрова.
И допълни, че в Източномаришкия въглищен басейн вече се прави геоложки анализ и оценка на икономическия потенциал за редкоземни елементи. БЕХ, БАН и Университетът на Северна Дакота оценяват възможностите за добив на германий, галий и въглеродни материали като графит, графен и торове.
Петрова постави специален акцент на поетапното дигитализиране на Националния геоложки фонд. “До декември 2029 г. ще бъдат обработени над 15 000 геоложки доклада. Работим и по
дигитализирана информационна
система за управление на концесиите,
преглеждаме действащите договори и подготвяме механизми за оптимизиране на приходите за държавния бюджет”, заяви тя. Но съвременната минна политика не може да бъде отделена от енергийната сигурност. Затова се актуализира Националният план за действие при рискове в електроенергийния сектор и националната научна програма “Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие”.
Минните терени не трябвало да остават извън икономическия живот, след като добивът приключи. Вече има и нови, за които са проведени необходимите процедури и могат да бъдат подготвени за устойчиви инвестиции. Министърката пожела разум и смелост на държавниците и бранша предвид предизвикателствата.
Почетният председател на камарата проф. д.т.н. инж. Николай Вълканов заяви, че представители на миннодобивната индустрия са имали и среща с премиера Румен Радев за развитието на сектора. Вълканов съобщи, че
камарата е разработила проекти за добив
на стратегически суровини
И припомни, че имаме залежи на уран, но добивът му е спрян с решение на правителството преди години. “Ние внасяме уран. Сега технологиите са различни и се вади уран безопасно за околната среда и за работещите”, изтъкна той.
“Друга стратегическа суровина е волфрамът. ЕС дава средства да се разработва, у нас това не се прави. Надявам се с министъра на енергетиката Ива Петрова и с премиера Румен Радев да започнем разработването на тази суровина”, допълни Вълканов. Той посочи, че за трета стратегическа суровина – манган, има проучвания и находище в Оброчище.
