Как да се пренасочат повече проекти за развитие на област Добрич, обсъдиха участниците на местната конференция по проекта „Европа в България: Общо бъдеще“, който Българската телеграфна агенция (БТА) изпълнява с подкрепата на Европейската комисия. Събитието се състоя в Пресклуба на БТА в Добрич. Участниците коментираха възможностите за развитие и на Североизточния регион. То бе открито от кореспондента на БТА в Добричка област Александра Антонова.
Трябва да има последователност в решенията, които се вземат, за да има така нужната устойчивост във всички проекти, заяви областният управител на Добрич Здравко Здравков в началото на конференцията. Той коментира, че малките области като Добрич и Търговище са ощетени, за разлика от Варна и Шумен. Като належащ проект той отбеляза участъка от второкласния II-29 Варна-Добрич-Кардам, който да стане четирилентов скоростен път. Според него и железопътната инфраструктура трябва да се подобри. Здравков каза, че според последното преброяване на населението районът обезлюдява. Той посочи, че развитието на инфраструктурата е стъпка към това младите хора да останат в областта.
Останалите участници дадоха примери за успешните проекти в предходния програмен период и дадоха информация за предстоящите такива.
Росица Йорданова, зам.-кмет икономическо развитие и европейски фондове на община Добрич, заяви, че с пари от европейската Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 ще бъде реализиран проект за развитие на интегрирана система на градския транспорт в града. По проекта вече са купени 4 електробуса, зарядни станции и трансформаторна машина, посочи тя. Йорданова подчерта, че общината работи по Плана за възстановяване и устойчивост, като амбицията е за обновяване на детски градини и училища, публични сгради, спортна инфраструктура.
Геновева Друмева, управител на Областния информационен център в Добрич, съобщи, че общините в Добричка област вече имат 10 договорени проекта по програмите от новия програмен период 2021-2027 г. Тя посочи, че за изминалия програмен период Община Добрич е с най-много проекти, следвана от Балчик. Друмева отбеляза, че сред основните цели през настоящия програмен период са за постигне на по-интелигентна Европа, по-зелен, нисковъглероден преход с нетни нулеви емисии и чист и справедлив енергиен преход, по-добра свързаност между регионите.
Реконструкцията на пътища, изграждането на улично осветление и рекултивация на депото са сред успешните проекти в Каварна, посочи от своя страна кметът на Каварна Елена Балтаджиева. Тя каза, че общината е била включена в Програмата за развитие на селските райони и в Оперативна програма „Околна среда“. Сред успешните проекти са и изграждането на улично осветление и рекултивацията на депото. По думите на Балтаджиева създаването на условия за привличане на инвестиции чрез подобряване на инфраструктура може да допринесе за обръщане на тенденцията за обезлюдяването в района.
Ели Петрова, началник дирекция „Хуманитарни дейности, европейски проекти, програми и икономическа политика“ в Община Добрич представи проект „Съвместно управление на риска и партньорство в трансграничен регион Кълъраш-Добрич“. Основната цел е осигуряване на ефективно управление за съвместна намеса при извънредни ситуации, увеличаване на координацията и ефективността на органите, както и ранно предупреждение за възникване на проблеми, обясни Петрова.
Акцент в конференцията беше и Планът за възстановяване и устойчивост. Татяна Гичева от офиса „Европа директно“ в Добрич отбеляза, че за България са предвидени четири стълба с 12 компонента, изпълнявани чрез 103 мерки с 47 реформи и 56 инвестиции.
Стълбът „Зелена България“ цели развитие на нисковъглеродна икономика. В „Свързана България“ един от акцентите е устойчивият транспорт и подобряването на пътната безопасност, насърчаването на електрическата мобилност. Планира се въвеждане на нов регионален подход с пряко участие на местните общности в управлението на еврофондовете и инструментите, посочи Гичева.
Следващата местна конференция по проекта „Европа в България: Общо бъдеще“ ще се състои в Шумен на 9 февруари.
БТА
снимка: Красимир Кръстев
