В тази статия няма да прочетете нищо свързано с богинята Хармония от древногръцкия епос, или за музикална хармония и съзвучие на тоновете, а за достигане подобие по свойства с Висшата реалност – висшата енергия, информацията, която съществува около нас, с която ние трябва да влезем в пълен контакт и да се разтворим в нея. В днешно време хармония с Природата не означава да се върнем назад към гората, към джунглата или отново да влезем в пещерите. Това не е необходимо, а и трудно би се случило. Въпросът е да станем по-близки с Природата, като започнем да я разбираме, да я усещаме и да придобием нейните свойства! Разбира се, тук не става въпрос за Природата, която виждаме наоколо, а за вътрешните сили и формули, по които тя работи. Ние трябва да ги постигнем вътрешно, в нашите усещания, в нашите взаимоотношения, да разберем какво се случва с нас днес и какво предстои в бъдеще. Как неживата, растителната и животинска природа ни влияе и как ние й влияем. Това не трябва да звучи като прищявка или някакво мимолетно действие, като например опит да изкачим Еверест и да забием знамето на победата, а след това да забравим.
Хармонията, за която говори науката Кабала, е състояние, в което всички хора са съединени заедно в едно цяло, в един събирателен образ, в една духовна конструкция. Първият човек, у когото е възникнал стремежът към Висшата реалност, който е започнал да си задава въпроса за смисъла на живота и разкрил за себе този Висш свят, се е казвал Адам. Тук трябва да не бъркаме библейския герой Адам, сътворен от кал и пръст с човека, който първи е разкрил тази реалност и се е уподобил с нея.
Адам е написал книгата „Скритата сила” /„Разиел а-Малах”/ и е предал методиката на следващите поколения, които продължили да я разработват. Това за много хора ще е изненада, но Адам е първият човек достигнал до хармония с Природата, въпреки, че и той като нас е бил егоист.
Ние се намираме в система, която управлява нашия свят, но не я усещаме. Тази система се нарича „Висш свят“/Природа или Творец/, която управлява цялото човечество и всички части на неживата, растителна и животинска природа. И въпросът е как ние, като хора, можем да влезем в контакт с нея? Можем ли и – ако можем, как да й повлияем?
Как можем да я разкрием? Как можем да ѝ въздействаме правилно, така че в замяна, тя да ни отвърне положително? Това е същността на мъдростта на Кабала, даваща ни отговори на всички тези въпроси.
Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме около нас, не може да не ни впечатли. Но, когато погледнем човека, явяващ се ”венеца на природата”, виждаме една противоположност и склонност да разрушаваме всичко. Това ни кара да се замислим – как е възможно? Най-сложната и качествена част от Природата – човекът – да е в същото време най-лошата и разрушителната?
Нищо и никакви си мравки или бръмбари не причиняват зло на никого, живеят съгласно законите на Природата и помагат на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка в общата картина на Мирозданието. И ако махнем само един детайл от тази мозайка, ще видим, че всичко се изкривява и се нарушава цялостта.
Задълбочавайки се все повече в Природата, научната мисъл открива, че всички нейни съставки са взаимосвързани помежду си, подобно на частите на една универсална система. Макар, че ние пренасяме върху природата своите чувства, предполагайки, че на нея й е присъща жестокост, в действителност, обаче, убиването на едно същество от друго е действие, което обезпечава продължаване на хармонията и здравето в общата система на природата. По аналогичен начин в нашето тяло ежеминутно умират и се обновяват милиарди клетки – и така протича нашият живот. Практиката, която сме натрупали, като хора, ни е доказала, че с унищожаването от нас ”за добро” на определени видове „вредни” животни, нараства популацията на други. Така Природата ни доказва своята хармоничност и че нито една тревичка и нито едно животно не е създадено напразно.
Според науката Кабала, ако разглеждаме определена клетка отделно, нейното поведение изглежда егоистично, тя «мисли» само за себе си. Обаче, ако погледнем на нея като на част от системата, като на клетка от тялото, ще открием, че за себе си тя получава само минимума, необходим за нейното съществуване, а цялата останала своя дейност е устремила в полза на организма. Клетката се държи, подобно на алтруиста, «мислейки» само за общото благо и действайки в съответствие с това.
Както в Природата, така и между клетките на тялото се спазва пълна хармония. В ядрото на всяка от тях е заложен генетичен код, който съдържа пълната информация, необходима за съществуването на цялото тяло. Всяка клетка осъзнава съществуването на тялото, на всяка клетка е известно от какво се нуждае тялото и какво може тя да направи за него. В противен случай, тялото не би било способно да съществува.
В природата няма полезни и вредни сили. И положителната, и отрицателната сила трябва да се намират в хармония помежду си. Само на човешкото ниво действа една сила, нашият егоизъм – отрицателната сила, без каквато и да е положителна сила срещу себе си, с която да се намира в хармония. Според науката Кабала, за да продължим съществуването си без катаклизми и страдания, трябва да постигнем обединение между нас, за да използваме тази отрицателна сила и да я превърнем в положителна.
Не е възможна пълна хармония на Природата без хармония в човешките взаимоотношения. Това включва правилната взаимна връзка между хората, между държавите, вътре в самото обществото, без която не могат нормално да функционират всички системи, от които зависим – икономическа, политическа, образователна, вътрешно семейна, които сега се намират в криза.
Необходимо е да се доведе човечеството до неговата вътрешна хармония, без която бъдещото ни оцеляване е невъзможно.
Икономиката, политиката, образованието, семейството, обществото, промишлеността, търговията – всички те са построени от хората – на базата на човешките взаимоотношения. Разбира се, ние сме ги построили на егоистична основа, но сега природата ни въздейства и в нас, като хора, се появява тази частица алтруизъм, за която ние не сме подготвени. Нищо, създадено по-рано, вече не работи със същата сила и ние усещаме това като криза на институциите. А на практика това е криза на нашите взаимоотношения. Природата ни е поставила в такава зависимост един от друг, че сме задължени да променим себе си, в съответствие с новите изисквания на Природата: да създадем помежду си напълно хармонична взаимна връзка.
Изучаването на фундаменталните закони на Природата показва, че алтруизмът – това е в основата на живота. Всеки организъм и всяка система в Мирозданието се състои от съвкупност от клетки или части, живеещи на алтруистичния принцип «един за всички». Науката Кабала ни учи, че закон на мирозданието е алтруистичното обединение на егоистичните части. Осъзнаем ли този закон на Природата, ще се развиваме в абсолютно равновесие и хармония.
Георги ГРАДИНАРОВ
