Можем по всякакъв начин да усъвършенстваме нашия бит, да правим така, че да се чувстваме комфортно, да бъдем доволни или недоволни от всичко случващо се около нас, но не е по силите ни да прогнозираме какво ще се случи с нас утре, в други ден или в близкото и далечно бъдеще! Какво ни е приготвила съдбата? Ще се случи ли нещо хубаво или нещо лошо? Случайни ли са събитията, в които попадаме или не? Случайно ли срещаме хората около нас и тези, които ни обкръжават?
Още повече, ако се замислим и над въпросa, защо съм се родил именно с такъв характер, с такъв пол, в определена страна и в определена епоха? Кога ще умра? Съществува ли нещо извън границите на този живот? Да не говорим, че нямаме ясна представа защо сме тук и какъв е смисълът на живота ни. Изобщо, всички тези отговори остават загадка за нас. Тази е и причината много хора да се страхуват да мислят в тази посока, намирайки въпросите за излишни и безмислени. По-голямата част от нас вътрешно са убедени, че случайността на нашето съществуване и събитията около нас не са в основата на нашия живот. Именно за това сме любопитни и склонни да вярваме във врачки, екстрасенси и всякакви хора, опитващи се да прогнозират бъдещето ни. И някак си ни е непонятно да разберем до каква степен имаме възможност да контролираме всяка стъпка от нашия живот. Дали всичко е случайност, или тези случайности всъщност не са вследствие на една скрита закономерност, която наричаме съдба, карма, решимо, акашови записи или предопределеност?! Ако да, то може ли да променяме тази закономерност на база на желанията и действията, които реализираме? А ако не, можем ли поне да променяме желанията си, или и те също са част от съдбата ни?
Казано е от кабалиста Баал а,Сулам: «Съдбата – това е желание (възбуждане) свише», т.е. нисшият по никакъв начин не е в състояние да окаже някакво влияние на това.”
И тук възниква основателният въпрос за това, дали аз и цялото човечество сме подвластни на сили извън материалните ни представи за реалност и причина на случващото се? Или сме част от замисъл с предначертан път на развитие, в който нашето участие е само в безропотното съгласие и примирение към случващото се? А може би все пак имаме възможност за намеса, при което, казано метафорично, можем да получим пропуск до „пулта за управление” на нашия живот, така че той да е по-прогнозируем и подреден. Има какви ли не практики, които ни убеждават да направим това или пък нещо друго и съдбата ще бъде благосклонна към нас. Например, да си сложим червен конец за късмет или пък някакъв амулет, да се кръстим от ляво на дясно или обратно, да разиграем карти таро и какво ли още не. Често се обръщаме към астрологията, нумерологията, дори си имаме определени символни действия, за да бъде всичко наред. В миналото сме вярвали в тотеми, идоли и множество божества за всяка проява на природата – вярвали сме и сме се прекланяли пред тях. Днес вярваме в науката и доказани теории и много малко в подобни действия. Още повече пък в нещо свише, което определя съдбата ни.
Реално погледнато съдбата, за която говорим, това е животът ни в момента.
Гледайки обаче на онова, което се случва в близкото и далечно обкръжение и в света като цяло, имаме усещането за хаос и не до там перспективно бъдеще, въпреки че уж всички се стремим към щастие и благоденствие. Да не говорим за това, че в много религии се говори за бъдещ апокалипсис. Именно по тази причина теорията за предначертаността някак си не може да се вмести в човешките представи за прогнозируемост.
Има хора убедени, че всичко зависи от нас, а други, че твърде малко неща зависят от нас. Процесът е сложен и е свързан с други нива на мисли, чувства и усещания. Всеки един от нас, макар и да се чувства прашинка в необятната вселена, съдържа милиони микроскопични клетки, които са взаимосвързани. Всеки от нас е един микросвят, свързан с цялото мироздание. Нашите мисли, чувства, емоции не са отделен елемент от цялото, а тъкмо обратното. Ние живеем в интегрално поле от енергия и всичко е взаимосвързано, като клетките в биологичен организъм, при което всяка клетка зависи от останалите клетки.
В книгата „Зоар“ е написано, че „…Тялото и органите му са едно цяло и постоянно обменят чувства и информация помежду си. Например, ако тялото чувства, че някоя част може да подобри общото телесно състояние, то тази част веднага чувства и изпълнява това желание. И в случая, че някоя телесна част страда, за това незабавно ще разбере цялото тяло и ще се опита да поправи положението…”
Ако обаче преминем на нивото на нашите мисли, ще разберем, че колкото те са по-чисти и по-възвишени, толкова вибрациите им рефлектират върху цялото поле около нас. Защото това поле, което се създава чрез нашите чувства, отношения и мисли, определя нашето състояние и нашето бъдеще. И колкото по-положително е тово поле от енергия, толкова по-силно може да бъде то. Ако все повече хора започнат да променят своето съзнание и своите мисли към добро, няма как силите на озлоблението и ненавистта да победят. Тогава и съдбата ни ще бъде „по-благосклонна” към нас.
Така или иначе, животът ни се оказва безкрайна поредица от състояния, свързани с причината и следствието. Добрите дела водят до добри резултати, а лошите дела – съответно до лоши резултати. Поне така са ни възпитавали нашите родители. Това има пряка връзка и с факта, че привличаме само това, върху което се фокусираме, а животът се оказва отражение на нашето съзнание. Въпреки, че до известна степен сме контролирани от съдбата, сиреч от причината, то нашите мисли и дела имат силата да променят курса на живота ни. Това не са религиозни или някакви мистични трактати, а реалност, доказана във времето.
„Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба” – е написъл Карл Юнг
Петър Дънов отива още по-далеч, казвайки ”…че съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя от техните мисли, чувства и постъпки. Следователно никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, е той самия. Как? Като измени своите мисли, чувствата си и постъпките си, тогава и Бог ще измени своите решения към него.”
Според методиката на Кабала, ние можем да влезем в „контролната кабина” за управление на съдбата си, където се намират всички други сили на природата. За това е необходимо да се издигнем над своя егоизъм и егоистичните си отношения, например там, където се намират моите мисли, желания, сили и действия, насочени към отдаване, а не в своя полза, за сметка на другите. Разбира се, че не става въпрос за тази плоскост на материалните ни желания, а издигането над тях. Защото, влизайки в плоскостта на природата на отдаване, се въоръжаваме със силата на природата. Или казано точно, ние се приближаваме до свойствата на самата природа.
В кабалистичните източници и не само в тях е написано, че ние съществуваме в интегрална среда, в която всичко е взаимосвързано и само нашия егоизъм ни пречи да чувстваме цялостта на природата. Още повече, че ако загърбим нашия егоизъм, можем да усетим цялата програма на творението и ще можем да му въздействаме положително, за да напредва то по пътя на доброто развитие. Казано образно, около мен е целият материален свят, но над мен и моите егоистични желания съществува един друг, съвършен свят, светът на отдаването. Мога да вляза в него единствено и само оставяйки своя егоизъм в плоскостта на материалните желания. Например „отдолу съм аз”, със своите свойства, сили и егоистични желания, а над тези желания е моята свобода на избор, която ме свързва със съвършения свят на положителните емоции, мисли, чувства и действия! Въпросът е да осъзная как, сред всички посоки, в които ме тласка моят егоизъм, да намеря „тясното отверстие към свободата и отговора за смисъла на съществуването си”. Там, в света на отдаването, ще открия пулта за управление на моята съдба. В това е и същността на цялата наука Кабала! Вместо да си разпиляваме силите във всички останали посоки, в които нямаме свобода и всичко е предопределено, трябва да се намери правилният път, а той е в подобие по свойства с цялата природа. Какво ли означава това? Науката вече е достигнала до заключението, че сме взаимосвързани, като скачени съдове, като един организъм. И ако всеки един от нас, като клетка в този организъм, не осъзнае това и не промени своето отношение към околните и всичко заобикалящо ни, то ще продължим да имаме усещането, че съдбата ни е хаотична, неясна и непредсказуема.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
