Живеем в реалност, която усещаме само на базата на егоистичното й възприемане. Реалност, която чувстваме само в себе си, без да си задаваме въпроси, извън интереса на собственото си напълване. Не се замисляме за причините на случващото се или ако се опитаме да търсим отговора, то обикновено го търсим някъде извън нас. Почти никога не си даваме сметка, защо ни се появяват различни желания или защо в определени моменти имаме едни и същи емоции и мисли с останалите хора. Как и по какъв начин чрез мислите и емоциите си въздействаме едни на други? Някак си ни се струва, че всичко се случва ей така, без никаква връзка с останалите. Дори не се и замисляме, че живеем в поле от невидими връзки на взаимоотношения, емоции, мисли и желания. А може би такива въпроси в забързаното ни ежедневие са безсмислени?! Още повече, че с методите на конвенционалната наука те са недостатъчно изследвани като същност и форма.
И въпреки това, възниква „логичният” въпрос, защо когато се чувствам зле, възприемам света по един начин, а когато се чувствам добре, сякаш всички се чувстват добре? Нали всичко е „вътре в мен”? Не съм ли аз отделен, независим субект от всичко съществуващо и нищо преживявано от мен или около мен не влияе на околните? Или съм част от общо информационно-енергийно, духовно поле, в което аз и всички сме едно цяло, като емоции, чувства и мисли, оказващи влияние на всички и всичко, независимо дали го показваме външно или не?
Според кабалистичните източници съществуват „космически” закони, които управляват живота във вселената – в материален и духовен аспект. Тези закони действат независимо дали човек ги усеща, или не, дали вярва в тяхното съществуване, или не, дали ги познава, или не. Неживото, растителното и животинското ниво се „подчиняват” на действието на тези закони, без да се „замислят” дали са правилни или не. Не за друго, а защото в природните закони ние съществуваме в реалност на замисъл, който ни води в определена посока. Този замисъл определя нашето развитие, определя нашите спадове и възходи, нашите мисли и действия.
В ежедневието си излъчваме и привличаме мисли и чувства, които буквално изграждат настоящите и бъдещите ни преживявания. Това, което мислим и чувстваме, винаги съответства на онова, което преживяваме и то се запечатва в нашата духовна памет /решимот/. Но това не е всичко! Ние не сме безучастни към този замисъл, а сме активни участници във всичко случващо се.
Затова в същност, когато силно желаем нещо и казваме „искам го”, активираме тези желания, а от там и мисълта за това. Ако мразим, предизвикваме омраза, а ако обичаме привличаме съпричастността и любовта. Законите на природата откликват на тези мисли и чувства и ни носят онова, което съответства на нашите желания и емоции. Ако се чудите какво привличате, запитайте се как се чувствате? Ако чувствата ни са положителни и в интерес на околните, сме в синхрон, ако пък не, тогава се чувстваме в дискомфорт.
По принцип, егоистичното ни отношение към околните и вътрешният ни отпор срещу обединяването в едно цяло с другите хора, е израз на егоизъм. Алтруизмът–напротив, е стремеж на човека да излезе от „своето сърце” и желание към обкръжаващите го, като ги почувства част от самия себе си. Съответно, за да създадем равновесие между нас и природните закони, ние трябва да поискаме да се наслаждаваме не на омразата и ненавистта над околните, за да ги нараним за свое удоволствие, а на безкористното отношение към тях, защото сме части от единната система на вселената.
„Днес учените започват да се доближават до такова разбиране, те казват, че зад физическите закони се усеща мисълта, която ги управлява. Практически, това е доближаване до тавана на интелектуалното познание, до който можем да достигнем в този свят. По-нататък започва единствено чувственото познание»: проф.
М. Лайтман – ръководител на Международната академия по кабала.
Реално всички сме свързани в много сложна мрежа от взаимни връзки и емоционални взаимоотношения и не просто на нивото само на „нашия свят”, като информационен и енергиен поток, но основно на нивото на висшата реалност, като замисъл. Всички тези невидими, незабележими връзки минават през нас, през милиардите други души и тела и се връщат отново в нас. Ние живеем в огромен общ цял организъм, наречен Природа или Творец, когото не познаваме достатъчно и не го усещаме. В това именно е и проблемът да не разбираме, че всичко зависи от нас, не само като действия, а и като емоция и мисъл. Ние виждаме и осъждаме другите, но не и нас самите. А това е и грешната ни престава за нашата реалност. Реалността е отражение на моята същност в околните, а тя е отношението ни към общото и цялото. Омразата е най ниската точка в отношенията помежду ни, довела ни до войни и катаклизми. Неприемането и непризнаването на другия е фашизъм, комунизъм, робство и всякакви други етикети, които можем да поставим. Истината е че природата ни е дала избор на взаимоотношения. „Ако искате – мразете се, ако искате – обичайте се! Първото са конфликти, войни и смърт, а второто – щастие.” Изборът остава в ръцете на човека. В зависимост от посоката на мисленето, ние или творим и създаваме, или отричаме и разрушаваме и с това въздействаме върху обкръжаващата ни действителност и разбира се върху самите себе си.
Човешкият живот е постоянен избор. Всяка наша мисъл променя вселената, защото всичко във вселената представлява едно цяло, което вибрира. И дори най-малката промяна във вибрацията в някоя част води до значителни промени в цялото.
Красивото алегорично определение „Ефект на пеперудата“ дадено от Едуард Лоренце пример, как дребното, непреднамерено действие и мисъл, може да предизвика след себе си тежки последствия. Още повече, че ние се намираме в затворена система, свързваща нас и цялата природа, и всички сме отговорни за своите мисли,чувства и действия. И ако аз и всички ние не мислим положително за обкръжаващите ни, то можем да предизвикаме „торнадо”.
Можем и трябва да се научим да мислим правилно и съзнателно, да бъдем съпричастни към другите.Още повече, че учените са доказали тази зависимост чрез експерименти с хора със съзидателни и положителни мисли и емоции.
Участващите в експеримента са били събирани в групи, като насочвали своите положителни мисли до определена точка на планетата, дори там където се водят военни сражения. По време на експериментите боят преставал внезапно и в продължение на няколко дни не се възобновявал, дори драстично е намаляло и нивото на престъпността. Процесът на въздействие на съзидателното мислене бил фиксиран и от научните прибори, които регистрирали мощен поток от положителна енергия.
„Не съществуват изолирани системи, всяка частица от Вселената се намира в „мигновена”(превишаваща скоростта на светлината) връзка с всички останали частици. Цялата система, дори частите й да са разделени от огромно разстояние, функционира като единна система.”- ДжонБел.
Тези експерименти доказват значимостта на човешките мисли и чувства, както и тяхната невероятна способност да влияят положително или отрицателно върху света, в който живеем. Така е и в постигането на висшата реалност. На колкото повече хора се пробужда желанието за постигане на висшата, духовна реалност, толкова повече светът се променя в добро.
Защо обаче се случва така, че ние не усещаме това, а живеем в собственото си ограничено пространство на мисли и взаимоотношения?! Виждаме само частите на тази реалност, без да се задълбочаваме в нейната взаимосвързаност.
Дейвид Бом: „…нашето възприятие се влияе от начина ни на мислене. Така, че ние приемаме този механичен начин на възприемане на нещата. Но ако се върнем хиляда или две хиляди години назад, не мисля, че хората всъщност са виждали частиците като първични. Начинът, по който виждаме, зависи от начина ни на мислене.”
Кабалистичните източници ни позволяват да видим и разкрием за себе си „тайната област на мирозданието” – тази, в която чрез обичайните си човешки свойства – разум, мисли и особено на взаимоотношенията ни, влияем на природата. Ако човек осъзнае това, то няма да постъпва лошо. Затова науката кабала е много точно средство, методика за поправяне на егоистичните свойства на човека. Тя просто ни „отваря” очите за това, че ако в даден момент постъпваме егоистично, мислим само за себе си, лошо се отнасяме към другите, тогава и света около нас е лош. И обратното, ако приемаме околните такива каквито са и се отнасяме с тях положително, то и природата ще ни „предоставя” положителни емоции. Ако някъде извършим малка промяна, даже на неживо, растително или животинско ниво, тази промяна предизвиква промяна на цялата система. Но най-главните промени се предизвикват от нашите желания и мисли. Това е най-силното средство за промяна на равновесието в света и за нашето благополучие.
В това отношение нашите мисли и желания не трябва да бъдат насочени към промяна на света около нас по свой образ и подобие, а към промяна в отношението ни към света около нас.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
