Действително, когато чуем думата „празник”, някак си изпитваме особено чувство, не само защото на този ден не се работи, а защото всеки празник е свързан с някаква традиция, с историческо събитие или с лично преживяване. Празници наистина много, но истинските се броят на пръсти. И всеки един носи съответната сила, колоритност и важност и доколкото ние се настройваме за празнуване на този празник, толкова и въздействието му върху нас е по силно или по-слабо. Празникът, това е радост, веселие и вътрешна равносметка – как и по какъв начин се е променил животът ми. Към добро ли, към зло ли, или си е останал такъв, какъвто си е бил? А дали промяната е само в бръчките по лицето и „среброто” в косите? Понякога дори си задаваме въпроса: „А какво следва?”. Особено, след като празникът е отминал и еуфорията около него вече я няма. Такива въпроси най-често си задаваме след рождените дни и около Нова година. Разликата е, че рожденият ден е до някъде лично преживяване, докато Новата година е преживяване на цялото човечество. Или може да се каже, че това е общ празник, независимо кога и как се празнува в различните страни. В този ред на мисли си задавам въпроса: „Какво всъщност празнуваме?” Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, а в същност са обединени от вечната човешка надежда, че Новата година ще бъде по-успешна и по-щастлива от старата. От чисто научна гледна точка, земята е направила определен брой завъртания около оста си и около слънцето, и ние отбелязваме това събитие като празник. Такава е традицията – независимо, че земята се върти приблизително от около 5 милиарда години. Разбира се, за тези неща обикновено не се замисляме по време на празника, защото се съсредоточваме към традициите, наздравиците, фойерверките, песните и танците. И това е абсолютно нормално. Празникът си е празник! Още повече, че Нова година се празнува от хиляди години. Според Уикипедия, посрещането на Новата година датира от преди около 4 000 години, когато на първия ден от Новата година („Акиту“) са се организирали празненства в древен Вавилон. Разбира се, в различни части на света празнуването датира в различен исторически порядък и с различни традиции.
В телевизионно предаване свързано с празнуване на Новата година, на въпрос – колко пъти на Земята ще се празнува Нова Година? световно известният кабалист – професор М. Лайтман – основател на Международната академия по Кабала, дава много интересен отговор:
„Общо шест хиляди пъти. А след това ще стане закриване на тази Вселена. Както някога тя се е открила, така и ще се закрие. Дори физиците говорят за това, че Вселената има край.
Постепенно ще започнат да изчезват нейните сферични свойства, които ще престанат да я изкривяват, правейки я триизмерна. Отначало тя ще стане двуизмерна, а след това ще се свие в една точка.
Както телевизионният сигнал се разгръща, попадайки в телевизора, така и тук ще стане същото, само че с обратен ефект: Вселената ще се свие, ще изчезне, защото ще изчезнат свойствата, които разкриват пред нас нейната картина.
Надявам се, че ще станем свидетели на това как ще завърши Вселената, а заедно с нея нашите тела и целият този свят. Ще останат само висшите свойства, които днес все още не съществуват в нашата материя – това са свойствата на отдаването, любовта, единението. В тях ние ще съществуваме, преселили се в новия „космически кораб” – във висшето измерение.
Работата е там, че всичко случващо се, става вътре в нас и представлява нашето вътрешно възприемане на себе си, неживата, растителната, животинската и човешката материя. Целият свят е в нас. Така, че не можем да кажем, че той обективно съществува извън нас милиарди години. Напротив, него го няма! А какво означава, че се свива нашият свят, Земята, човечеството, обществото?
В мен се затваря обратно цялата програма, по която днес работя, и всичко си отива, свива се вътре в мен, в едно състояние на единение. С това завършва нашият земен етап и ние отиваме на следващото стъпало. Тоест, на мен ми се е показвал филм, който ще завърши? Но всеки един от нас е длъжен да го реализира! Краят на света е краят на неговото неправилно възприемане от човека. Необходимо е да се разбере, че това е филм и трябва да спрем да го въртим вътре в себе си.
Вместо това, трябва да започнем да преминаваме към следващия етап, уверявайки се всеки път, че нашият свят е просто един филм. Всички светове засега са непълно представяне на нашето най-естествено, най-висше състояние, което се нарича свят на Безкрайността.
Така, че Новата година, сама по себе си е много грандиозен празник, който включва в себе си абсолютно всичко. От него излизат всички останали празници, цялата история на човечеството. Тя е началото на всичко. Глава на годината.
Хайде да си пожелаем да имаме хубаво начало на следващия етап!”
Интересно нали! Тук любителите на теориите за апокалипсиса и края на света ще потриват доволно ръце и ще продължават да ни убеждават, че краят на света наистина ще настъпи. Да, този илюзорен свят има начало и край. И всичко започва от замисъла, още от преди Големия взрив, за да стигнем до наши дни, където равносметката е в основата, върху която си задаваме редица въпроси за изминатия път и смисъла на бъдещото ни съществуване. И науката Кабала казва какво предстои.
Празниците и особенно Нова година, за които се говори в Кабала – това не са само дати от обичайния календар, а достигането от човека до особено състояние, когато част от нас правят принципна вътрешна равносметка за самите себе си. Обръщаме се назад и си мислим – какво направихме, какво не направихме, какво пропуснахме да направим и какво сме длъжни да направим през Новата година? Разбира се, тук не става въпрос за равносметка, свързана само с някакво материално състояние или благополучие, а за вътрешна, духовна, чувствена равносметка, в която търсим причините, довели ни до състояние на радост или пък неудовлетвореност. И ако всеки един от нас достигне до такъв вътрешен самоанализ, значи за него наистина настъпва ново начало, което може да се нарече Нова година.
Разбира се, като хора, потопени в материалния свят, трудно си представяме, че този свят, в който живеем, е илюзия, проектирана от нашия разум и мисли. Кабалистите обаче са писали за нашето поколение, определяйки го като „последното поколение“, т.е. поколение, което трябва да осъзнае и разбере в крайна сметка каква е целта на нашето съществуване на лицето на Земята.
В резултат на това, днес имаме на разположение една развита, уникална и мощна наука, която ни обяснява как да открием смисъла и целта на живота практически, с намерение да го приложим. Човечеството е достигнало състояние, в което трябва да си отговори на този въпрос, в противен случай следващите ни Нови години ще бъдат изпълнени не с радост и надежда, а със страдание и болка. За радост, науката Кабала ни дава отговори на всички въпроси и разкрива всички възможности пред нас – така, че имаме причина да празнуваме Новата година и да сме щастливи от това, че съществуваме. Трябва само правилно да използваме и тълкуваме написаното, в многотомните кабалистични източници. А то е много достъпно и ясно написано. Необходимо е да се издигнем над нивото на нашия егоизъм, за да видим другата реалност, реалността на любовта и отдаването.
Георги ГРАДИНАРОВ
