Може ли човек да живее без перспектива и надежда за утрешния ден, за близките дни, за цялата година? Ей така, ден за ден. От днес, за утре. Сигурно има такива хора, но по-голяма част от нас си правим планове за бъдещето и те обикновено са в положителна посока. Не, че тези планове се сбъдват на сто процента, но все пак, това е част от нашата същност. Така и за тази година, вероятно всички си пожелахме успехи, късмет, щастие, любов и какво ли още не. Сигурно всеки си е запазил пожеланията от баницата с късметите и дълбоко в себе си се надява те да се сбъднат. Дори самата традиция има своята колоритност – от приготвянето на баницата, поставянето на късметите в нея и накрая прочитането им пред всички присъстващи. Усещали сме тази радост и трепет от това, какъв късмет ще ни се падне и как да го споделим с останалите. Защо? Защото човек се нуждае от вяра и надежда в бъдещето. Може да звучи наивно, но винаги в началото на годината всички сме изпълнени с надежда и вяра, че ще ни се случат хубави неща. Дори и пожеланията, които си даваме, са в такава насока. А и как бихме живели, ако нямахме никаква надежда за по-добро и светло бъдеще?
Разбира се, в различни периоди от време човек изпада в състояния на падения и възходи и това е нормално. Целият ни живот е изграден от плюсове и минуси, но вярата и надеждата си остават водещи. Едва ли в тази статия ще мога да изразя цялата палитра от човешки състояния, но надеждата ни е в онази част от нашето чувствено съществуване, която ни движи и която ни дава усещането за живот. С такова чувство започваме и Новата година /поне за по-голяма част от хората е така/. За всеки от нас надеждата в бъдещето има различни измерения. За болния е надеждата да оздравее, за бедния – да забогатее, за безработния – да намери работа, за бездомния – да се сдобие с покрив, за бездетния – да се сдобие с рожба и т.н., и т. н. Различни желания, различни потребности, различна болка, страдания и радост, всичко според вътрешното ни разбиране и чувствено състояние. Целият ни живот е низ от чувствени състояния, в които вярата и надеждата покриват отчаянието.
”Докато дишам, се надявам” – се казва в една латинска сентенция, или ако липсва надеждата за утрешния ден, животът ще придобие други измерения. Ще изчезнат устремът и мотивацията за живот и едва ли бихме могли да отговорим на въпроса, поставен ни от човека вътре в нас: Какво ни носи бъдещето, за какво живеем? Излиза, че животното е нахранено, а човекът няма отговор на своя въпрос и няма и да го получи.
Ако, обаче, до сега надеждата в доброто е имала определено личностно измерение – в удовлетворяване на егоистичните ни потребности, то в бъдеще интегралността на Природата все повече ще се проявява в нас. Какво означава това? Бъдещето трябва да бъде такова, че на всички да бъде добре, а не само на мен. /Това последното едва ли ще се хареса на нашия егоизъм, но пък и той няма къде да избяга/.
Трябва ли обаче да стоим и да чакаме неизвестното бъдеще да се случи, или сами можем да бъдем творци на това бъдещо добро състояние? Само с вяра и надежда едва ли ще стане. Сигурен съм, че на този въпрос по-голяма част от нас ще отговорят утвърдително. Всеки, според вътрешното си разбиране, ще започне да обяснява как и какво ще направи, за да се чувства добре. Според науката Кабала, ние с нашите действия, взаимоотношения, мисли и емоции изграждаме света около нас.
А какво ново има в това?! Това го знаем всички и това, че всеки изгражда сам своята съдба, сме го учили в училище. Животът ни е научил какво да правим, за да може всеки един от нас да се чувства щастлив. Вероятно така ще възразят повечето от хората.
Но истината е, че нашето егоистично общество е достигнало до своя предел и няма на къде да се разширява. Необходим е друг подход в бъдеще, коренно различен от този, в който до сега сме съществували. Вярата и надеждата в консуматорско, егоистично общество вече не работи и ето тук възниква въпросът – как точно и правилно да използваме разрастващия ни се егоизъм. Колкото и невероятно да звучи, науката Кабала ни разкрива, че истинското сближаване между нас – хората, ще предизвика положителните сили на Природата, дори и тези, за които не сме подозирали, че съществуват и това ще доведе човечеството до щастие. Това не е утопия, а доказана във времето реалност.
Много хора смятат, че науката Кабала разказва за „броя на ангелите на небесата и какви са техните имена”, но това няма нищо общо с тази наука. Минава много време преди човек да се отърси от тези стереотипи. От това лъжливо внушение, че Кабала е мистика, магии, карти Таро, червени конци и какво ли още не.
Сега се разкрива нова система, нови връзки, за които Кабала ни казва: „Не! Тази тенденция, този егоистичен подход, това поведение повече няма да работи. Трябва различен подход. Предишната система е индивидуалистична, система, в която не сме били зависими един от друг. Сега сме достигнали до края на своето индивидуално, собствено развитие. Както филизите, поникнали от земята, са израснали до тавана и няма накъде повече да растат.” Така и ние сме достигнали до предела на индивидуализма.
Трудно е да си представим подобна система, тъй като с нашите егоистични свойства забелязваме своята неспособност да я постигнем. Единствено чрез ударите и страданията, които получаваме, постепенно разкриваме действителното състояние, в което се намираме. И когато навлезем в необятната картина на безкрайността, ще разберем, че вместо „небесни ангели” и различни непознати думи, постепенно ще разкрием, че науката Кабала ни разказва за структурата на връзките между нас и начина, по който да постигнем тези правилни взаимоотношения.
И какво следва? Следва друг подход, при който – ако искаме да съществуваме, сме длъжни да бъдем свързани с останалите. Тогава нашата надежда за по-добър живот може да се осъществи, но само насочена в посока към обединение.
Тук може да възникне въпросът – необходимо ли е да доведем това знание до младото, а и не само до младото поколение? Необходимо ли е да обясняваме и възпитаваме в поколенията изграждането на правилната връзка между хората, в която ще разкрием положителната сила на Природата, доброто за човечеството, добрия живот, безопасността и радостта? Или ще продължаваме със същите методи, в които вярата и надеждата в бъдещето постепенно ще угаснат.
Георги ГРАДИНАРОВ
