Какво ли не чухме през последните дни за световния проблем-коронавирусът. Какво ли не изчетохме, какви ли специалисти не се произнесоха по проблема. Какви ли съвети не се дадоха до този момент. А той, коронавирусът се рее свободно и ни се присмива някъде из пространството, въпреки „великият” ни технологичен и медицински напредък. Някакъв си нищожен вирус, а всички сме в паника и страх! Оказа се, че човечеството е безсилно да се справи с проблема и не само това, ами след тази здравна криза, вероятно ще дойде икономическа, а след това политическа и никой не знае, какво ще ни сполети в бъдеще. Нищо, че години наред, анализатори с гръмки имена и титли, които трудно можеш да запомниш, даваха оптимистични прогнози, за бъдещото ни развитие. Оказа се, че един вирус може да направи на пух и прах световната здравна система, световната икономиката и да постави на колене цялото човечество. Оказа се че от гледна точка на глобалната Природа, ние сме прашинки, не разбиращи и не осъзнаващи, какво се случва с нас и около нас.
На какъвто и канал да превключим телевизионните приемници, все за коронавируса се говори. Дето се казва, крана за водата да пуснеш, някой „специалист” ще излезе и ще дава от там съвети, колко е опасен или колко не е опасен този вирус. Какви средства за предпазване да предприемаме и какви не. Да приемаме ли лекарства или не? И в това безкрайно говорене, се усеща безсилието ни да се справим с проблема. Безсилието да се намерят причините за случващото се. Безсилието ни да погледнем проблема от друг ъгъл, от друга гледна точка. Да погледнем картината много по-дълбоко, в корена на всичко случващо се с нас и с нашата вътрешна природа… А каква е тя? Себична! Егоистична! Егоцентрична! А егоизмът не може да излезе извън себе си. Той е съсредоточен единствено и само в тесните граници за собствената си изгода. Но какво общо има егоизма ни и коронавирусът-ще попита някой? Има, въпреки, че по-голяма част от хората не са се замисляли за това. Егоизмът, това съм аз и моето егоистично отношение към околните.
Или, ако търсим причината за появата на вируса, я търсим извън нас, някъде в Китай. Да, вероятно там е възникнал, но можеше да възникне във всяка точка на земното кълбо. Това няма никакво значение.
Днес държавата ни, предпазвайки ни от заразата, поставя определени правила, които ако не спазваме, ще има строги наказания. Отменени са полети, затворени са граници. Ограничен е достъпа до търговски обекти, затворени са фирми, хотели, ресторанти и всичко, което може да доведе до разпространяването на вируса. Голяма част от нас възприемат тези правила за напълно нормални и абсолютно правилни. Е, разбира се има такива, които казват, че мерките са закъснели, други, че са много строги- има ги всякакви.
Ако, обаче все пак, успеем да погледнем проблема от коренно различен ъгъл, ще видим, че каквито и мерки да вземаме, каквото и да си мислим, трябва да разберем и осъзнаем, че коронавирусът е реакция на Природата. Колкото и невероятно да звучи, това е реакция, спрямо нашата егоистична природа, която е стигнала до предела на търпимост. Природата ни задължава да осъзнаем, че съществуваме в интегрална система. И след като не спазваме нейният основен закон, свързващ в едно цяло всичките ѝ части, тя реагира. И както в момента държава ни поставя условия, които трябва да спазваме, така и Природата, с нейните абсолютни и вечни закони ни е развила, като човешки същества и при неспазването им, получаваме удари. Усещаме ги като страдания, като болка и дори като натиск.
Егоизмът е късопаметен. Въпреки, че човекът е единственото живо същество, което усеща миналото, настоящето и бъдещето, той забравя неприятностите бързо, особено ако не е засегнат от тях. В исторически порядък от време, ги отчита само като статистика, без да влага достатъчно разум и чувства.
За съжаление от това, което наблюдаваме в последните седмици се вижда, че малко хора разбират и осъзнават това. Вирусът, въздейства на животинското ни тяло, но с това въздействие ни принуждава да търсим причината на по-високо от това ниво, а именно на разумното, човешко ниво. И когато говорим за интегралност, става въпрос за взаимосвързаност не на егоистична основа/аз на тебе, ти на мене/, а на интегралност, която се намира във висшата Природата.
Вероятно, в това напрегнато време, в което всеки се мъчи да се скрие и избяга на някъде, да се спаси от заразата, да оцелее физически, няма да му е до такива разсъждения и мисли. Дали обаче утре, след като пандемията премине няма отново, за кой ли пореден път, да забравим случващото се и да продължим по старо му със същите действия и мисли. Само, че това вече ще е невъзможно!
Днес от политиците чуваме „призиви за единство, солидарност и обединение”. Това е хубав призив, но за съжаление сме го чували хиляди пъти и никой вече не му отдава такова значение. Още повече, че тези, които изричат това, влагат само думи без покритие, без да знаят на практика как да го постигнат.
Единството е в цялата Природата. Тя представлява единен общ организъм.
А къде е човекът в тази система? Той е най-егоистичната част от нея. Мислейки само за себе си и за собственото си наслаждение, той се явява единствената противоположната част от Природата. И ако поне за малко се замислим и излезем извън егоистичното си възприемане на заобикалящия ни свят, ще видим друга реалност. Реалност, в която коронавирусът се явява коректор върху нас самите. Но как и по какъв начин да излезем от егоистичната си същност и да видим тази реалност? Науката кабала с уникалната си методика, обяснява всичките процеси, през които трябва да минем, за да се научим, как да не мислим само за себе, а да мислим за другите. Това на пръв поглед изглежда много просто и лесно и много хора остро ще реагират, че те са отдадени на другите и правят толкова много за близките си и дори за всички останали. Само че егоизма е измамно ”животно” и е трудно да го победиш затворен в себе си.
Колкото и парадоксално да звучи, но коронавирусът ни разкрива че, сме неспособни да оцелеем, без да работим заедно, с правилни и позитивни връзки, без какъвто и да е егоистичен разчет.
Негативните връзки между нас разрушават човечеството и ние няма да можем да съществуваме повече в такава форма. Светът ще се срине до такова състояние, че човек няма да има нито какво да яде, нито какво да диша. Коронавирусът ни поставя пред изпитание и ние сме длъжни да излезем от това състояние, но вече осъзнали мястото си в общата система на Мирозданието. Ако ли не, Природата, с още по-голям натиск ще ни принуди да подобрим отношенията си един към друг, докато не станат толкова добри, че вирусът да изчезне.
Когато започнем да поправяме себе си ще видим, че светът се променя спрямо нас. Ще започнем да чувстваме, че около нас има особена сила, която действа и организира целия видим и невидим свят по най-добрия начин. Ние се намираме вътре в тази система, живеем в нея и ако се уподобим по свойства с нея ще видим, че никакви коронавируси и други болести няма да ни поразяват. Разбира се, ако бихме могли явно да видим, че добрите отношения към другите, веднага ще ни излекува от коронавируса, всички на земята, мигновено бихме насочили силите си към обединение.
Звучи като утопия, защото нашият егоизъм не може да си представи друго състояние, друг начин на взаимоотношения между нас. Но ако наистина помечтаем и си представим какъв прекрасен би станал животът, ако човечеството се обедини, подобно на всички останали части на Природата – нежива, растителна, животинска, то наистина ще почувстваме общата интегралност на връзките ни, където всеки включва в себе си всички.
А извън мечтите, дали това може да се случи? Факта, че днес китайски специалисти, преживели вируса, са готови да помогнат на Италия, ни показва, че в нас е заложен такъв потенциал.
Науката кабала от хиляди години ни описва законите на Природата с нейният замисъл и целта на съществуването на човечеството. Необходимо е само да изучим тези закони и разкрием цялата Природа. Тогава няма да имаме нужда от никакви превантивни мерки в борба с коронавирусите и изобретяването на нови лекарства. Случващото се ни дава шанс, като отделни личности и общество да разберем, че трябва да лекуваме не друго, а взаимоотношенията между нас. От това ще зависи бъдещето ни. И ако от тази пандемия не си вземем поука, то в близко бъдеще се появи друг вирус, с още по-големи щети и с още по-големи последствия.
Георги Градинаров – Офис Добрич, тел. 0898731112
