Да, наистина, има ли чудеса в нашия свят? И кое наричаме чудо? Търсейки в Уикипедия, какво е определението за чудо, намерих неща, свързани само с религията. И това ме накара да се замисля, че сме достигнали до дъното на материалистическата ни същност. В тълковния речник пък определението за чудо е „необикновено, свръхестествено явление. Чудо на природата”. Наистина малко хора вярват в чудесата, не защото ги няма, а защото ги търсим само изпадайки в крайна безизходица. И тогава казваме: „само чудо трябва да стане, за да се случи… еди какво си”. А ако чудото се случи, някак си бързо го забравяме или го пренебрегваме. Има два отговора на въпрос за съществуването на чудеса, а може и три, в зависимост от мненията на хората. Едните ще кажат, че има, другите че няма, но ще има и трети, които най-вероятно ще са болшинство и те ще кажат – не ме интересува. Има или няма, това не засяга моя живот. И както е прието, болшинството определя общото мнение и някак си забързани в ежедневните си проблеми се примиряваме с това, че този свят, който усещаме и в който живеем, ни е предостатъчен. И това е нормално.
А има ли наистина нещо повече, освен видимата природа, което да е извън предела на човешката престава. Ако питаме шопа, той знаете какво е казал, виждайки жирафа в зоологическата градина: „Те такова животно нема”. По същия начин реагираха моите баби и дядовци в ранните години на телевизионните предавания, когато по телевизията показваха акробатични циркови изпълнения. Реакцията им беше – „Това не може да е истина”.
Даже се сещам, че имаше книга ”Седемте чудеса на света”. Или всичко, което е трудно разбираемо с разума, е нереално или най-малко е на границата на реалното. Има много примери за това, как човешкият разум не може да възприеме факти или доказателства за реални. Например, какво означава съществуване извън времето и пространството? Или пък, как една микрочастица във Вселената може да се намира, от наша гледна точка, навсякъде. Как навсякъде? Какво означава това…? ”Е, па, те такова животно наистина нема?” – перефразирайки шопа.
А важно ли е дали има, или няма чудеса? Това ще промени ли нещо в моя живот, или ще остане в графата на теориите или на ненужните открития. Или в графата на емоциите, както е казано: „Всяко чудо за три дни.” Дали е важно, или не, е въпрос на разбиране. Но от гледна точка на Природата няма нищо излишно и всичко си има своето предназначение и дори само това може да се счита за чудо. Според науката Кабала, всяка тревичка си има своя „ангел” – сиреч своя корен, но не в земята, a във висшата реалност. И това е доказано и описано в кабалистичните източници. Все едно дали го приемаме, или не, или дали го смятаме за чудо или за нещо съвсем обикновено, но то съществува. Въпросът е как се отнасяме към това. От гледна точка на това, че сме част от цялата Вселена е наистина е важно. Ако знаем законите на висшата Природа, то тогава няма чудеса. Тогава теориите за възникването на Вселената, черните дупки, липсата на време, пространство, разстояние и всичко, което ни се струва неразбираемо, ще е ясно, защото ще разберем, че „те такова животно има”.
Според науката Кабала, нашата реалност е многопластова. Разкриването на всеки слой над реалността зависи от възприятието ни. Ако променим нашето вътрешно възприемане на реалността, изведнъж ще открием, че живеем в друг свят. В Света на чудесата. Не, разбира се, такива, които „Алиса в страната на чудесата” вижда. И всичко това е, защото съм променил ценностната си система и съм започнал да живея в друг свят. За този, материалния свят се казва, че е илюзорен и съществува само в нашите егоистични представи. Само за това съществуват Вселената, Земното кълбо и всичко, което виждаме около нас – за да можем осъзнато да разберем какво представлява той. Това, като цяло, е свят, възприеман само чрез нашите егоистични представи, а извън тях живеем в реалния свят.
Но как да накараме реалността, която усещам, като такава, да се промени? Възможно ли е? Да, тя може да се промени, само ако всеки от нас се промени. Реалността зависи от мен и се усеща в мен. Затова, ако двама гледат едно и също нещо, то единият може да плаче, а другият да се радва. Или – за единия е чудо, а за другия – нещо нормално. Всичко зависи от това, в каква светлина всеки вижда случващото се. Ако аз възприемам всичко като необходими крачки към следващото състояние, това ще ме приближава към по-висшето стъпало. По този начин приемаме реалния свят, като влезем в него. Тоест, принизяваме себе си, ума си, възможностите си да виждаме Природата над себе си, а не себе си, като властващи над Природата. Само по този начин можем да се включим във Висшата реалност и да започнем наистина да я разбираме. Защо Висша? Защото я възприемаме не с егоизтичните си свойства, а със свойствата на самата Природа.
Разкривайки всеки един от пластовете й, ще разберем, че „Наоколо има само чудеса!“. А защо ги наричаме „чудеса“? Защото съшествуващият висш свят не може да бъде обхванат с човешкия разум. Но, когато казвам, че това са чудеса и искам да бъда в тях, тогава започвам да ги разбирам, започвам да ги усещам. И те престават да бъдат чудеса за мен. Много хора вероятно ще си зададат въпроса, а защо е устроено всичко по този начин. Защо съществува материалният свят и някакъв си Висш свят? И защо – от гледна точка на материалния свят, Висшият свят е някак си нереален, загадъчен, скрит от нас? И защо ми е той? Не ми стигат несгодите и страданията, които получавам в този материален свят, а трябва и да се стремя към нещо, което няма материални измерения. Кабала, като наука, разкрива висшите пластове на мирозданието и постепенно – от чудноват и фантастичен, този пласт става реален, такъв, какъвто си е в действителност.
Разбира се, че в много хора ще възникне въпросът -защо Кабала, владееща тези съкровени знания, не помага на хората, не облекчава страданията им в нашия земен свят и не предава тези знания на всеки?
Кабала действително е разкрита на човечеството преди около 4000 години и през всичкото това време са съществували хора, на които е било известно устройството на Висшата реалност. И въпросът е – защо тези хора не са могли да разкажат за това на другите? Ако бъдем реалисти обаче, трябва добре да осъзнаваме, че да говориш за любов и алтруизъм, преди да речем 500, 300 или дори преди 100 години, ще те вземат за луд или за утопист! За Кабала чуват тези хора, които желаят да чуят или са вътрешно подготвени да разберат как е устроена Вселената и защо е необходимо да я изучим.
През последните десетилетия и квантовата физика, занимаваща се с елементарни частици, от които се състои материята, стигна до „изненадващ” извод, че материя няма, няма частици, ние само си ги представяме. Всъщност, зад частиците са скрити вълни, а с по-нататъшно проучване и те изчезват, оставяйки след себе си своеобразна сила. Всичко като че ли изчезва.
Днес вече разбираме, че материята е такава само в нашите усещания, а в действителност е определена енергия. Ние също представляваме енергия, или свойства, според определението на науката Кабала. Съществува свойство на отдаване и свойство на получаване, сила на получаване и сила на отдаване, „плюс“ и „минус“ – от тях се състои и цялата действителност. И макар че ние го чувстваме във вид на твърда форма, то това е само в резултат на нашите възприятия.
Интерестно, нали! И това е само една малка част от света, в който живеем. За съжаление, ние все още не виждаме тази реалност. Тя изглежда като фантазия, като нещо нереално, дори като сладка приказка, а ние нямаме сензорите, за да я разкрием. Тук не говоря за религиозните постулати, догми и вярвания, свързани с белобрад старец, който раздава справедливост, а за закони на Природата, в която ние съществуваме. И когато ги разкрием, а това е следващото стъпало и ниво на развитие на човечеството, ще видим, че „те такова животно има”. Това, разбира се, ще стане, когато променим начина си на живот и отношенията по между си. И точно за това говори науката Кабала – как да достигнем до този чудноват свят на любов и отдаване.
Който желае да научи нещо повече за тази наука, може да посети сайта http://www.kabbalah.info/bg/ или да се включи в курсовете за обучение, които се организират от Международната академия по Кабала в България. Такива предстоят в градовете София, Пловдив, Варна и Добрич.
Освен това, между 08.11 и 10.11.2019 год., България ще е домакин, в Боровец, на Европейски конгрес по Кабала. Там ще присъстват стотици хора от Европа и света, изучаващи науката Кабала. На организираните научни конференции и срещи ще се представи пред обществеността, какво изучава науката Кабала и как чрез нея всеки един от нас може да усети истинската същност на Природата. И този, който успее да се докосне до нея, ще разбере, че ние живеем в прекрасен свят, но поради егоистичната си природа, виждаме неговата обратна страна.
Георги ГРАДИНАРОВ
