дом Акценти МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА: ЗАЩО ОБИЧАМЕ?

МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА: ЗАЩО ОБИЧАМЕ?

27.08.2019

1434

Защо обичаме? Защо мразим? Защо ненавиждаме? Защо с някой се понасяме, а с други не? Защо с някой хора се чувстваме добре, а с други не? Защо, защо, защо? Това са въпроси които вълнуват доста хора. Уж сме създадени от любов, а всъщност се получава обратното. Възпитавани сме за любов, а и самите ние възпитаваме любов, но някак си се разминаваме с това усещане. Темата е особена, защото попадаме в крайни състояния, които могат да бъдат дори болезнени.

Наистина, всеки човек се плаши от думи като омраза, ненавист и други отрицателни усещания, а някак си по друг начин се чувства, използвайки думите любов, въодушевление, приятелство, радост. Защо ли? Разбира се, че има хора, които не ги вълнуват тези усещания и това е нормално. Всеки според вътрешната си настройка.

И действително човекът трябва малко да се повдигне на философско ниво, тъй като се намираме в Природата, в която усещанията за любовта и омразата, болката и насладата постоянно ни ръководят. Без усещането на тези две взаимно противоположни състояния не можем да съществуваме. Няма да се чувстваме живи, ако не сме постоянното в противоположните усещания на любовта и ненависта. Науката Кабала ни казва, че истинската ненавист съществува само по пътя към любовта. И тя е предназначена само за това.

Ако нашето желание да се насладим не се напълва, ние страдаме. Ако се напълва, се наслаждаваме. Върху това е изградено всичко. Много е просто. Съществува например малка клетка. Ако не я напълваш, тя страда и се отнася към източника на своето не напълване с омраза. Тя иска да го промени, преобразува, унищожи, само и само да не страда. Ако се появи източник, който я напълва, то отношението към него се нарича любов. Няма нищо друго! Някой може и да се е объркал от това философстване, но човек замислял ли се, че тези противоположни състояния са постоянно в нас? Помните какво беше казал един велик български революционер. „… силно да любиш и мразиш”. Как така, ще кажете, нали любовта е движещата сила? Така е! Но ние живеем в дуалистичен свят, в който няма как да различиш любовта, ако не усетиш нейното противоположно състояние.

Когато мислим за любовта, ни се струва, че тя е най-алтруистичната човешка емоция, нещо което безусловно даваме от себе си, без дори да се замислим. Животът ни показва обаче, че любовта често може да е егоистична и дори да стане източник на дълбоки страдания за нас. А това звучи като парадокс, нали?

Мъдростта на Кабала предлага директен отговор на този въпрос. И той е свързан с егото, а егото е самата човешка природа. То заема централно място в живота на всеки. По дефиниция, егото е фокусирано върху себе си и не може да обича друго освен себе си. Факт е, че ние се идентифицираме посредством егото си, но някак си не искаме да се съгласим с това. Дори се обиждаме от думи, като егоист или егоцентрик.

Много учения и религии твърдят, че с този парадокс можем да се справим, като подчиним егото на различните „его-унищожителни“ техники. Например Будизмът казва, че вътрешният мир се постига, като приемаме по-малко храна и питиета, по-малко говорим и пазим повече мълчание, като отстраняваме външните източници за стимулация по пътя на медитация или молитви.
Обратното на това, науката Кабала казва, че за постигане на вътрешен мир и истинска алтруистична любов всеки се нуждае от своето его. Това изглежда като парадокс, но пък е самата истина.

Идеята е, правилно да се научим да ползваме човешките си наклонности и Природата. Не да ги изкореняваме. При това методът на Кабала ползва и приема всяка страна от човешката същност, като развива тяхната употреба и ползата, която те носят. Както се казва, „Нищо човешко не ми е чуждо” и науката Кабала ни казва как да използваме всяка наша природна, вътрешна и генетична даденост, но в положителна посока. Не за сметка на другия.

Кабала ни учи, че основният закон на Природата е алтруистичната връзка между отделните егоистични елементи. Тези два противопоставящи се елемента – алтруизъм и егоизъм – да даваш и да получаваш – присъстват във всяка частица от материята, във всяко същество и това не е феномен, а процес. И той се отнася не само на неживата, растителната и животинска природа, а касае особено нас, хората.

Тези процеси минават през всеки един от нас. Ние не винаги ги признаваме, а понякога и не ги възприемаме като наша същност. Но, когато човек започва да си задава въпроси, свързани със смисъла на съществуването си, с това какво ни очаква и какво ще се случи с нас в близко бъдеще, той несъмнено достига до тази сензитивност и чувствителност. А в днешно време все повече хора си задават такива въпроси и когато не намерят отговорите, защитните сили на организма на човека го принуждават да посяга към наркотиците, алкохола или други празни модни вещи. Понякога крием главата си от проблемите, като щраус в пясъка, но проблемите си остават. Така действа защитната сила на нашето Его, което иска да докаже само на себе си, че е напълнено, че желае да скрие тази празнота.

Защо ни е да мислим за това, което не сме способни да напълним в себе си и да тровим живота си с такива мисли и състояния?

За съжаление, в различни периоди от историята подобни състояния са водели до революции, войни и до други драматични и трагични решения.

Науката Кабала, обаче ни казва, че ако не развием в себе си чувствителност към любовта и омразата, доброто и злото, хубавото и лошото, няма да знаем как да ги използваме правилно.

И точно това е същността на изучаването на тази наука. Тя ни дава усещането на за това кое е добро и кое зло. Защо съществуват любовта, обичта, милосърдието, алтруизмът и всичките им противоположни състояния. И ако искате да получите повече информация за тази велика наука, може да посетите сайта http://www.kabbalah.info/bg/ или да се включите в курсовете за обучение, които се организират от Международната академия по Кабала в България. Такъв курс предстои през месец октомври в град Добрич.

Георги ГРАДИНАРОВ