© |
Меглена Кунева, подписала Договора като министър по европейските въпроси, посланик на ЕС пред Съвета на Европа, бивш вицепремиер и главен преговарящ и първият български еврокомисар, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В Епизод 68 отбелязваме 18 години от подписването на договора, с който влизаме в Европейския съюз. Припомням, че на тържествената церемония в Люксембург на 25 април през 2005 година България и Румъния подписват договори за присъединяване от 1 януари 2007 година. От българска страна договорът за присъединяването е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. Договорът е ратифициран от всички страни членки на Европейския съюз и влиза в сила на 1 януари 2007 година. Наш гост е Меглена Кунева – посланик на Европейския съюз пред Съвета на Европа, бивш вицепремиер, главен преговарящ и първият български еврокомисар. Доста внушителна е нейната биография. Добре дошли в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, посланик Кунева.
Благодаря ви. Благодаря ви много и се радвам наистина на тази възможност, защото сутринта ми се обадиха, може да е малко парадоксално, но ми се обадиха мои колеги от Европейската комисия, с които преговаряхме и които истински приеха каузата на българското присъединяване, включително и с многото промени, които трябваше да направим със себе си и в страната си. Те бяха наясно във всеки момент, какво ни струваше това. И чувството за обединение с Европа всъщност започна по време на преговорите. И това обединение беше огромно по мащаб, не само заради всички страни членки, с които преговаряхме, заради администрацията на Европейския съюз, заради парламента, но най-вече и преди всичко заради България. Първите ми разговори бяха с всички политически сили. Повярвай ми, и тогава не е било лесно в българския парламент, за да можем да разберем кой вярва, кой се съмнява, в какво се съмнява, до каква степен това може да обърне пътя на българското членство. Защото винаги и по всяко време е било изчисление за време. Този израз „прозорец на възможностите“ много отчетливо го усещах и разбрах детайлите му като израз по време на преговорите. Ако ние не бяхме успели да подпишем 2005 година, след два последващи отрицателни референдума за т.нар. Конституция на Европейския съюз, с начеващ евроскептицизъм, доста открит, и то включително по отношение на разширяването, с идеята на някои страни, че трябва всички балкански държави, разбирай включително и България и Румъния да се присъединяват общо, т.е. отлагане от няколко години, най-малко с Хърватска, всичко това ми даваше изключително чувство на спешност както на самите преговори, така и на обединението вътре в страната. Така че задачите винаги помагат да се обединим и отвътре, и вероятно отвън да намерим приятелите си.
Кой беше вашият най-труден момент в преговарянето?
Времето. Времето беше най-голямото предизвикателство и при всички случаи преговорите вътре в страната. Ако мислите, че тогава не е имало чужди сили, които не искаха България да поеме по тази геополитическа посока и да стане член на Европейския съюз, това би било голяма грешка да го подценяваме. Всъщност аз разбрах мащаба на този негативизъм и на тази намеса стъпка по стъпка в продължение на годините. Дори тогава, когато България влезна в Европейския съюз и точно по време на ратификацията тогавашният посланик на Русия в Брюксел каза, че България ще бъде троянският им кон.
Да, посланик Владимир Чижов.
Точно така, спомняте си го, спомняте си го добре, беше много шокиращо. И подобни такива забележки никога не са наивни, особено когато става въпроса за казано от дипломат. Ние имахме трудна вътрешна съпротива, но тя беше именно, защото беше провокирана и отвън. Не е тайна, че Русия не вижда в която и да е от страните от Балканския полуостров нищо добро за себе си при тяхното често в Европейския съюз. Това го виждаме, че продължава и сега, има достатъчно примери в това отношение със съседните ни страни. И използваха всяка възможност да разклатят доверието, да се направи мащабна дезинформация по много теми – енергетика, но не само. И така, това не беше никак леко, всъщност дезинформацията не е от вчера. Спомняте ли си, че имаше много настойчиви сигнали, че ще ни забранят шкембе чорбата, че ще ни карат да изправим краставиците си, че няма да можем да пием ракия и т.н. Това бяха невинните забележки. Имаше много по-тежки, по-подмолни политически, но представяте си, какво ни костваше. Това, което ни помогна най-вече, е, че имахме много голям журналистически интерес, много просветени журналисти. Искам тука да благодаря на всички, които са работили по европейските въпроси по това време. Това беше истинско удоволствие да се говори с журналистите, много знаеха. Много силно ми помогна отчетността, на която всеки български гражданин буквално държеше, дори и тези, които се съмняват: къде сме, какво правим, колко глави отваряме, колко затваряме. Това беше много тежък процес и много тежка отговорност. Понеже ме питате, кое беше най-трудното, след дезинформацията и след това, че не мога да кажа, че имаше много ентусиасти в страните членки за толкова голямо разширяване, не забравяйте, че десетте страни, които са в Централна и Западна Европа, вече влезнаха 2 години преди нас, та нямаше голям апетит за продължаване на разширяването в останалите страни членки на Европейския съюз, и като прибавим и предизвикателствата, които и дезинформацията, и вътрешните ни задачи наслагваха, това беше труден период, но общественото мнение беше на наша страна и спечелихме. Аз мисля, че с всички партии успяхме да се разберем. Българският договор беше ратифициран в Народното събрание с пълно единодушие, нямаше против, нямаше против, а междувременно бяхме променили 5 пъти Конституцията заради преговорите. Депутатите работиха без почивка. Искам да кажа, че всички политически сили допринесоха много, но няма да е честно ако не кажа каква огромна роля изигра Царят в качеството му на премиер и НДСВ.
И като авторитет в европейските структури.
Да. НДСВ е една изключително проевропейски партия. Аз имах отлични отношения с колегите си. В смисъл на всеки му беше трудно да минава през преговорите, никак не е лесно нито по отношение на конкурентоспособност, нито по отношение да държавните помощи, нито по отношение на субсидиите за земеделието, нито за финансите – никъде не беше лесно, никъде не беше без тръни по пътя. Но както са казали древните „през тръните към звездите“, и ние ги достигнахме. Достигнахме до европейските звезди наистина. Благодарение на отличната координация вътре в правителството, на градивните отношения с останалите политически сили, на добрата атмосфера, на много, много широката обществено подкрепа никога не паднахме под 75% подкрепа и на многото грамотни журналистика.
Спомням си, че тогава и в последствие понесохте най-много удари за затварянето на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“.
Хубаво, че го напомняте, защото това е наистина една тежка тема.
И много спекулации се изсипаха по нея.
Включително много спекулации имаше, макар че вероятно това беше и въпрос на мое решение, и сега ще ви кажа защо. Изключването на всички малки блокове, както вие казвате, на четирите, е подписано от правителството на Иван Костов. Това заедно със Словакия и с Литва е условието, те също имат подобни реактори, е условието да започнем преговорите. Те го правят, подписва се меморандум, за който вече достатъчно знаем, че е равносилен на договор на практика. В този меморандум се приема категорично, че блоковете излизат от експлоатация, едните излизат 2004 година, за другите два всички страни членки на Европейския съюз казват: трябва да излязат преди влизането на България в Европейския съюз в края на 2006 година. Българското правителство тогава прави опит в лицето на Иван Костов да спечели още две години, не да не ги изключи, а да спечели още две години да работят, което на практика означава, че правителството е приело, че ще изключи блоковете, край, този въпрос не съществува. И 15 страни тогава членки на Европейския съюз му казват: 2009-а, както вие искате, не, а 2006-а. Това беше ситуацията, в която аз поех преговорите, но понеже за мен бяха много по-ценни отношенията със СДС, аз не го казвах на всяка крачка, заради което вероятно си платих и цената за това. Но аз мисля, че в последна сметка запазването на отношенията със СДС беше по-точно. Беше по-точно като поведение. Аз имах много добри приятелски отношения, все още имам с г-н Кисьов, който беше зам.-министър, и започна, той беше в продължение на няколко месеца главен преговарящ, а още по-преди преди него за един или два месеца първи главен преговарящ бе Александър Божков, Бог да го прости. Сашо Божков, с който също бяхме приятели, даде едно интервю точно по този повод, единственият човек, който ме защити, имам предвид от СДС, който даде едно интервю, в което казваше: „Аз няма да рискувам бъдещето на страната си за две стари руски фабрики за ток“. Интервюто беше публикувано в „Дневник“, и сигурно ако се разтърсите, можете да го видите. Това беше картината. Аз си поех тежестта, не съжалявам. България получи огромни средства във Фонд „Козлодуй“, за които аз се преборих, включително и като бях комисар, никой не говори колко пари има в Фонд „Козлодуй“ днес, а те продължават да постъпват. Никой не говори за това. Както и никой не говори защо, въпреки че Европейската комисия казва, че не могат да бъдат на разумна цена, не могат да бъдат усъвършенствани тези блокове, така че да има безопасност, защо българското правителство тогава е решило да сложи милиони в тази процедура. Това са открити въпроси. Вероятно някога ще излезе информация, може би е обсъждано на Министерския съвет, със сигурност, аз съм виждала стенограми, където ще стане ясно на цялата общественост, какво точно се е имало в предвид. Но когато говорим за икономически партньори, особено по отношение на енергетиката, вие виждате, че надеждността на страната е много важна, да имаш повече от един доставчик е много важно, защото иначе си зависим, и си зависим за много дълго, цялата икономика е зависима. Питам се, какво би станало, ако България не беше член днес на Европейския съюз? Спомняте ли си, че ни плашиха, че няма да имаме ток, че ще спира, че ще бъдем като дискотека? Но това нямаше как да стане, не и когато имаме солидарна подкрепа от всички останали страни – невъзможна е подобна криза без останалите страни членки да помогнат. Всяка една криза във всяка една държава има мрежата, която осигурява безопасност щом си член на Европейския съюз. Страните минаха през финансови кризи, през природни бедствия, и въпреки това се изправят на крака и винаги имат помощта на останалите страни членки. Мисля, че ако този урок си го преведем за нашата държава в момента, може много да спечелим. Ако го разберем след тези 18 години, което между другото би трябвало да е вече зрялост, правоспособност и дееспособност в човешкия живот, пълна зрялост, мисля, че тогава бихме могли да намерим решения и на текущи въпроси сега у нас, а тези 18 години трябваше да ни научат на култура. Това е геополитиката: култура на поведение, обща история и желание за общо бъдеще.
През какви етапи мина нашето европейско членство и къде сме сега? Дали не се получава, че май влязохме в концепцията на посланик Владимир Чижов да бъдем троянския кон на Русия в Брюксел?
Надявам се, че не. Аз мисля, че общественото мнение в България, колкото и да е как да кажа с опит за влияние отвън, имам предвид включително руската пропаганда, няма човек, който да не разбира че Украйна е нападната, че това е държава, която е обект на изключителна агресия, война, затова защото иска да влезе в Европейския съюз. И ако екстраполираме подобна опасност, помислете си, какво би станало със света, ако международният ред, ако договорите престанат да се спазват. Това, както и да решите да адресирате въпроса с Украйна, било чисто рационално, било от гледна точка на международното право, било емоционално, получавате един и същи еднозначен отговор: това е недопустимо. На територията на държава на европейския континент има чужди войници – няма как да се чете по различен начин този факт. И искам само да кажа, че Европейският съюз никога не е преставал да прави дипломатически усилия, никога. Европейският съюз е проект за мир и на мира. Така че това е в ДНК-то, в генетиката на Европейския съюз. Понеже аз имах сложната задача от една страна да убедя моите 27 европейски страни като посланик към Съвета на Европа, най-напред да ги убедя, че трябва да приемем Руската федерация обратно в Парламентарната асамблея, те продължаваха да бъдат членове на Съвета на Европа, но Парламентарната са асамблея ги беше изключила, и трябваше да убедя европейските държави, че така, както изисква статута, устава на Съвета на Европа, след решение на Съвета на министрите, това е положението, нека да дадем този шанс на Руската федерация. Беше много трудно, защото 2/3 от страните, всъщност това беше тяхно решение, но една много исторически много препатила част от европейските държави от Европейския съюз бяха категорично против. Въпреки това постигнахме единство, с много преговори, с много убеждения, с много условности, които поставихме, но постигнахме, и Русия се върна, Руската федерация се върна, при това в тяхната делегация в Съвета на Европа бяха Толстой и Слуцкий – двама доста агресивни парламентаристи от Руската дума. Няколко месеца след като това се случи, Русия нападна Украйна и приключихме.
Почувствахте ли се излъгана?
Лично аз не, защото аз действам от името на европейските институции. Това беше общо решение, това беше решение на европейските институции, аз трябваше да убедя страните членки никой да не гласува различно, това е нашата сила – да сме единни, и едновременно с това да няма рязко недоволни държави. Беше истински интересна дипломация. А още по-важно и по-драматично беше когато ставаше въпрос за повторното изключване на Русия, защото ако мислите, че решението беше взето веднага – не. Една голяма част от големите държави членки, която се опитваше да направи двустранна дипломация, искаше изчакване. Аз ги разбирам, но разбирам и другите си колеги, които имат доста тежък исторически опит. И не е тайна, това са балтийските страни, това е Полша, виждате за какво става дума в момента. През цялото време, докато Русия прекрасно знаеше, че текат разговорите за нейното изключване, имаше двустранна дипломация: Макрон, Шолц, Педро Санчес, опит да се спре с агресията в Украйна, докато ние преговаряхме изключването. Русия не го направи, въпреки дипломацията, въпреки двустранните усилия Русия не го направи. Борел беше също на разговори в Москва, не стана. И тогава действахме така, както всички видяха. И Съвета на Европа е единствената организация, която изключи, на базата на нарушение на ценностите, на устава, изключи Руската федерация. Така че това не беше леко, но искам да кажа, че не е минало без дипломатически усилия, напротив, всички шансове се даваха. Русия имаше шанс да спре агресията си при Нагорни Карабах, Осетия, Крим. Никога европейската дипломация не е била без настойчивост и без необходимите позитивни сигнали към Русия. Аз даже мисля, че чакахме прекалено дълго.
И сега като се върнем обратно към България, страната ни видимо е в криза, не може да излъчи правителство. Ето без резултат завърши и лидерската среща между първите две спечелили изборите коалиции. Преди връчването на първия управленски мандат „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ са непреклонни в позицията си, че няма да подкрепят кабинет на ГЕРБ, но новото е, че ще обсъдят в партиите си вариант да предложат управленска програма, която да бъде съгласувана с ГЕРБ. Как изглеждаме отвън с това си лутане, как ни вижда Европа?
Вижте, когато ме питат, как ни вижда Европа, аз изпитвам искрено затруднението да отговоря, защото аз съм българка и в нито един момент не съм се чувствала различно, това е моята страна. Не мога да се идентифицирам с това, как ни виждат отвън, защото аз виждам нещата отвътре. Но мога да ви кажа с целия си опит, че ние просто не можем да се концентрираме върху задачите, върху програмите, върху целите, които си поставя Европа. Не можем. Ние просто сме на друга страница. Ние се опитваме да излъчим правителство, което има многобройни задачи, между които и европейски, но ние не можем да направим дневен ред, национален дневен ред. Партиите имат своите желания, дори не мога вече да говоря за програми, защото след толкова избори те се изтощиха, няма разбиране за това как се стига до целта, ако се споразумеят върху някакви цели, за какви срокове и какъв е очакваният резултат. Аз смятам, че партиите трябва силно да се концентрират върху резултата и сроковете. Когато има яснота за резултат и срокове, тогава нещата стават по-различни, тогава те са отговорни пред обществото, защото ние ще стоим със списъка от задачи и календара, и ще гледаме, какво се случва – медиите, хората. Това е изключително силен мотив за партиите да действат. Само че партиите не искат да си сътрудничат, това е някакъв спорт, който най-много ми прилича вероятно на сумо: те се опитват да избутат от очертанията на кръга всеки от играчите, с идеята че по този начин ще станат по-големи, ще минат в друга категория и ще останат единствени на терена. Няма как да се случи това, напротив, както виждате, логиката е обратна: партиите стават повече, не по-малко. И всеки опит да се мисли само през това, че на следващите избори ще прибавиш още няколко гласа, виждате какво се случва. Дори и ГЕРБ, която е безспорен победител на тези избори, и прибави гласове, това не е достатъчно, победата буквално се банализира. Няма значение кой е победител, въпросът е: кой ще състави правителство. И ако който и да е в опозиция смята, че чрез критика ще вдигне рейтинга си на следващите избори, ще го изберат благодарение на това, че ние винаги избираме опозицията след няколко години, защото просто се изморява партията, която управлява, това първо не съм сигурна, че ще стане, второ, ще платим тежка цена. Къде е разговорът в България за нашите национални приоритети, за селското ни стопанство например, и как това селско стопанство става конкурентноспособно на базата включително и на Плана за възстановяване? Защото то е елемент от него. Ние имаме хронична липса на съгласие. Енергетиката и енергоспестяването, толкова важен въпрос, ами погледнете в Плана за възстановяване, има уникалното изискване, аз не знам друга страна да има подобен тежък проблем, да си оправим Закона за етажната собственост. Защо? Защото ние не се разбираме дори на битово ниво, защото ако целият блок реши, че ще направи саниране, един човек може да каже че не иска, и цялата идея за енергоспестяване и пари, които идват от този фонд, просто пропада. И това са десетки неща, на пръв поглед дребни, но за които ние трябва да говорим, за да видим защо толкова се отучихме да успяваме, и защо не успяваме повече. И това, което се случва в момента с липсата на диалог, с диаметрално противоположните обещания на всякакъв опит за съвместна работа, това е много симптоматично за това, как изглеждаме и как ще се справим в Европейския съюз. Партиите печелят, за съжаление, през негативното си говорене, през това да обещаят, че те никога, при никакви обстоятелства и за нищо на света няма да направят било коалиция, било да намерят съмишленици между останалите партии. Аз прекрасно разбирам, че ако кандидатстваш за народния вот, не можеш да приличаш на другите партии, не можеш да кажеш непременно, че не може да започнеш с обещанието, че ще правиш коалиция, поне в българската действителност, но поне да не казват преди изборите с кого никога и при никакви обстоятелства няма да си сътрудничат, нека да кажа по по-леката дума. Мисля, че България е единствената държава, в която ние обещаваме да не си сътрудничим предварително.
Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.
Благодаря ви и аз. Хубав празник!
Хубав празник!
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
