марките са длъжни да пуснат повторно непродадените дрехи и обувки

Вече е забранено да се унищожават

Само в България се изхвърлят 100 хил. тона текстил годишно – колкото пет НДК

Почитателите на маркови дрехи, обувки и чанти, които се затрудняват да си ги позволят, вече няма да спеставят с месеци за мечтаната придобивка.

От 19 юли големите модни групи нямат право да изхвърлят или унищожават непродадена стока, вместо това ще трябва да ги даряват или

насочват към повторна продажба

Така има много по-голям шанс да намерим чантата от новата колекция, която сме си набелязали, в магазин за втора употреба, аутлет или пазар за остатъчни стоки.

Правилото засяга големите модни групи, включително икони като LV, “Прада” и “Шанел”. Част от регламента на ЕС за екодизайн, който постепенно влиза в сила от юли 2024 г., първоначално ще важи за големите фирми, а за средните предприятия ще се прилага и от 2030 г.

За луксозните компании това, разбира се, не е особено приятно. За бизнеса в повечето случаи е по-евтино да унищожи непродадена стока, вместо да я съхранява, обработва и предлага повторно. Освен това големите в модата традиционно разчитат на ограничени количества и контрол върху каналите за продажба, за да запазят стойността и ексклузивността на марките си.

Сега индустрията е поставена пред предизвикателството да промени начина, по който управлява излишните запаси и върнатите от клиенти стоки, като същевременно запази имиджа на марките.

Компаниите ще са задължени

да оповестяват броя на непродадените изделия,

които изхвърлят всяка година, както и причините за това.

Средният дял на непродадените текстилни продукти според различни източници е 21%. А 4-9% от всички текстилни продукти, пуснати на пазара, се унищожават, без някога да са били изобщо използвани по предназначение. Звучи малко, но в реално измерение това са средно 264 000 броя, които през 2020 г. са достигнали дори 594 000.

Изключения от забраната за унищожаване са предвидени за стоки, които са опасни, повредени, замърсени или не могат да бъдат повторно използвани или рециклирани. Както и за артикули, които са били предложени като дарение на социални организации в ЕС, но не са били приети в определен срок.

Всяка година между 4 и 9% от непродадените дрехи в Европа се унищожават, което

генерира към 5,6 млн. тона емисии

въглероден диоксид, сочат данните на Европейската агенция по околна среда. Те показват още, че потреблението на текстил в Европа е четвърто по степен на въздействие върху околната среда и климатичните промени.

Около 8% от микропластмасата в Европа, освободена в океаните, е от синтетичен текстил, като на глобално ниво е 16-35%.

60% от дрехите са направени от синтетика,

основно полиестер и PET. Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб, основно вследствие на продуктите за боядисване на платовете. Всяка година прането на синтетични материали води до натрупването на повече от половин милион тона микрочастици пластмаса на дъното на океана.

Средното потребление на текстил в ЕС е 14,8 кг на човек годишно. Повторно използван текстил на глава от населението има най-много в Литва, Латвия и Естония, като в Латвия достига приблизително 7 кг на жител годишно.

Към момента по данни на JRC (Съвместния изследователски център на ЕС) приблизително 5% от събрания текстил се подготвя за повторна употреба и се рециклира в ЕС. Останалите количества се изгарят или депонират (около 80%) или се изнасят (около 10 %).

С обувките нещата са по-сложни, защото липсват технологии, разходите са високи, а влагането на рециклирани материали намалява силно качеството на продукта.

Всяка година се произвеждат 24 млрд. обувки,

като само 5% от тях се рециклират. Всеки чифт маратонки генерира 14 кг емисии въглероден диоксид, посочват от Федерацията на индустрията на европейските спортни стоки.

В България всяка година се изхвърлят над 100 хил. тона облекла и битов текстил, което се равнява на пет пъти теглото на НДК. Крайният резултат е, че купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 кг, показват данни на Българската асоциация за кръгов текстил. Това означава, че повечето дрехи се обличат едва 7-8 пъти.

Пак по данни на асоциацията през 2024 и 2025 г. в България са събрани разделно по над 8000 тона текстилни отпадъци, включително и производствени. За сравнение, през 2023 г. са били около 6500 тона, което показва реален ръст на събираните количества и на обществената ангажираност.

Новият европейски регламент дава възможност на производителите да поставят екомаркировка върху своите продукти, ако спазват строги екологични критерии. Това дава по-голяма видимост на продукти, които не вредят на околната среда и причиняват по-малко замърсяване на водите и въздуха.

Регламентът включва и други изменения, сред които нови изисквания за екодизайн. Това означава, че дрехите трябва да са по-издръжливи –

да издържат повече цикли на пране,

да са по-лесни за рециклиране – да не се смесват много различни видове нишки, както и да не се използват опасни вещества като микропластмаса и токсични багрила.

Въвежда се и разширена отговорност на производителите – страните от ЕС трябва да създадат схеми, които ще задължат производителите на облекло, аксесоари, шапки, обувки, одеяла, спално бельо и завеси

да покриват разходите

за събиране, сортиране и рециклиране на техните продукти. Такава схема може да се създаде и за производителите на матраци.

Разделното събиране на текстилни изделия за повторно използване и рециклиране трябваше да започне от 1 януари 2025 г. във всички страни членки, но България все още не е намерила решение за това. Поради тази причина към нас има и заведена процедура за нарушение от ЕК.

Разширената отговорност на производителя, или т. нар. депозитна система, трябва да се въведе до 2028 г. Тя е предвидена като възможност в Закона за управление на отпадъците с изменения, които обаче минаха само на първо четене в парламента и замръзнаха.

Отделно от това депозитната система трябва да се заложи и в Наредбата за отпадъците от обувки и текстил. Тя е написана и внесена за обществено обсъждане още през 2022 г., но така и не е приета. Вероятно ще трябва да се изготви нова такава с нова оценка на въздействието.

Асоциацията по кръгов текстил в момента е активната институция, която поставя контейнери за ненужен текстил в цялата страна още от 2018 г. Това се случва на базата на партньорство между компании, занимаващи се със събиране и оползотворяване, и отделни общини. Но то е неустойчиво без национално покритие и гарантиран дългосрочен механизъм за финансиране. Тази година

броят на поставените контейнери намалява,

включително в големи общини като Бургас, където вече няма такива, казва Сирма Желева, изпълнителен директор на асоциацията.

Това, че производителите ще покрият разходите за управление на текстилните отпадъци, би трябвало също да им бъде стимул за намаляване на отпадъците и увеличаване на кръговрата на текстилните продукти. Колко ще плащат производителите, ще се определя въз основа на екологичните характеристики на текстила.

ЕК предлага да няма цели за разделно събиране на текстил. Вместо това ще се наблюдава съотношението разделно събран към общо генериран текстил за съответната година. Според Европейската агенция по околна среда това съотношение

в България е между 8 и 10%, а в първенците Австрия и Германия – над 60%

Разпоредбите ще се прилагат за всички производители, включително тези, които използват инструменти за електронна търговия, независимо дали са установени в държава – членка на ЕС, или извън него.

От лятото на 2027 г. се въвежда и задължителен цифров паспорт за всички фабрики. Той ще се съдържа в QR код, с който всеки купувач в магазина ще може да види от какви материали е произведена дадена дреха, какви химикали са използвани при обработката, как се поддържа. Идеята е производителите да се насърчат да използват качествени материали – издръжливи и рециклируеми. Шивашки цехове, доставчици на платове и търговци на едро ще добавят в паспорта данни за превоза, складирането, издадени сертификати.

Шивашката ни индустрия застрашена -поръчките за ишлеме може да намалеят

За българския шивашки сектор новият европейски регламент не носи нищо особено добро. Макар че нямаме производители от световен ранг, изискването ще се отрази косвено. Браншът у нас в голяма степен шие дрехи на големи европейски марки и има голяма вероятност поръчките да намалеят. Това смята Йордан Беловодски, изпълнителен директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи. Така или иначе масово шивашки фирми затварят през последните години, а шиенето на ишлеме вече се измества на изток – към Египет, Тунис и Мароко, където работната ръка е по-евтина.

Евтините дрехи, които масово се поръчват от китайски сайтове като Temu и Shein,

допълнително задушават бранша

у нас, въпреки че ЕК се опитва да противодейства, като въведе мито от 3 евро за всеки поръчан артикул.

“Новото изискване ще засегне дистрибуторите, които работят в България, както и местни клонове на големите компании, които трябва да намерят решения за оползотворяване тук на място”, коментира Сирма Желева от Българската асоциация по кръгов текстил. Според нея у нас има достатъчно възможности за това, от които и досега част от магазините са се възползвали. Но признава, че повечето луксозни брандове са предпочитали унищожаването, за да запазят цените, а и поради липса на място за складиране. Много често се унищожават и върнати от потребители артикули, тъй като е по-лесно, отколкото да бъдат почистени и преопаковани за повторна продажба.

Въпреки добрите намерения на ЕК регламентът като цяло

създава нови затруднения

и натоварване за производителите. Изискванията ще увеличат разходите за складове, логистика, преработка и рециклиране. Циклите на разработка ще се удължат заради промяната на допустимите материали и конструкции.

Защитниците на новите правила обаче изтъкват и предимства – очаква се увеличаването на наличността на използван текстил да създаде местни работни места и да спести пари за потребителите в ЕС и извън него, като същевременно облекчи въздействието на текстилното производство върху природните ресурси.

Отваря се поле за нови бизнес модели, включително ремонтни услуги, програми за обратно изкупуване и платформи за втори живот на текстилни артикули. Компаниите

ще са принудени да са по-прозрачни,

което ще повиши доверието в бранда и ще даде предимство на марки, които работят устойчиво.

Секторът получава стимул за иновации в материали, технологии и управление на данни, което увеличава ефективността, намалява разходите и подобрява конкурентоспособността в дългосрочен план.