Мария Каракушева не е просто пианистка със зашеметяващи умения и с непрекъсваща любов към класическата музика. От 6 години тя развива нещо непознато за българската сцена като съчетава класиката с други жанрове и така привлича нова публика към любимия си стил. Мария смесва класиката с хаус , с джаз и експериментира с изпълнения в класически стил на всеизвестни поп и рок песни.
Каракушева свири от 5-годишна, на 9 печели международен конкурс във Франция, на 12 вече изнася първи самостоятелен концерт в зала „България“. В 11-и клас печели още два конкурса в Париж.
При първата ни среща преди няколко години тя дойде в компанията на едно красиво куче – порода померан. Преди да си поръча кафе за себе си, се погрижи за водата на кучето.
Това лято откраднаха Арт, докато Мария беше на море. Търси го дълго, обещаваше голяма награда, но без успех.
Поканихме я да разкаже историята в нашата нова рубрика Pet Cafe, която създадохме водени от любовта ни към домашните любимци. Заедно с Мtel и MyKi Pet през декември поставяме фокуса върху кучетата, правилната грижата и опасностите, които ги дебнат.
Как срещна Арт?
Почти година го търсих и накрая го открих в един развъдник за шпицове и померани в Чехия. Първата ни среща на живо беше в Унгария и от тогава до изчезването му през юли, бяхме неразделни.
Арт съкратено от Артър или Арт- като изкуство?
Кръстих го на името на виртуозния джаз пианист Arthur (Art) Tatum, a и като човек на изкуството значението на името ми се стори много подходящо.
Защо се спря на тази порода?
Признавам си, че бях повлияна от вълната фенове на един известен померан Boo, който приличаше на плюшено мече. По-късно разбрах, че Boo не е чистокръвен померан и много собстеници на мини шпицове и померани обезобразиха любимците си с неадекватен за породата грууминг (грижа за външния вид на кучето).
Как реши да го вземеш при себе си?
Арт беше много желано куче и бях истински щастлива, когато стана част от живота ми. Откакто се помня в семейството ми е имало кучета, но Арт беше първият лично мой домашен любимец.
Какъв беше като характер?
Много игрив. Често, хвърляйки му играчка да я донесе, си мислех колко е забавно, че самият той прилича на играчка – играчка гони друга играчка. Винаги ме е усмихвал и подобрявал настроението ми. Никога не му давах храна от масата, хранех го само с неща подходящи за породата му и единственото, което го побъркваше, е миризмата на сварено пиле, което обезкостявам за готвене.
Обичаше ли да те слуша докато свириш?
Едно от нещата, които най-много ми липсват е компанията му, докато свиря. Понякога без причина идваше до пианото и ме гледаше, сякаш ми казваше – точно това много ми харесва.
Разкажи ни за злополучната ситуация, при която Арт избяга? Какво се случи?
Бяхме на море и стана абсолютно неочаквано. Арт беше много привързан и никога не се отделяше, спокойно го разхождах без каишка. Когато изчезна, бяхме в една къща и той си играеше на двора с още две кучета. Бях спокойна, защото за няколко дни се уверих, че няма причина да го наблюдавам непрекъснато. За съжаление, точно когато го изпуснах от поглед, той просто се изпари. Случи се на свечеряване и въпреки всичките ми усилия, Арт повече не се върна.
Как го търсихте? С обяви, приятели…?
Първоначално група приятели обиколихме района и го търсихме часове наред. След това разнесохме хартиени обяви от къща в къща, разпространих новината онлайн, пуснах реклама в радио и вестници. Обявих високо възнаграждение, съответно получих и много фалшиви сигнали, но резултати нямаше. Арт все още е в неизвестност.
Бяхте ли взели някакви други мерки за безопасност (медальони с телефонен номер, чипове, тракери и т.н.)?
Когато Арт изчезна, нямаше нашийник с медальон, нито тракер. Единствената ми надежда беше да се погрижа ветеринарите да научат номера на чипа му и при евентуален преглед, да сигнализират. Има не малко подобни случаи.
Успяхте ли да го намерите?
Не…
Ако хората, които са го откраднали четат този текст сега какво би им казала?
Никога не е късно да станеш отново човек. Ако го разберат, те знаят как трябва да постъпят.
Смяташ ли да си вземеш друго куче като мине малко време? Мислила ли си по този въпрос?
Твърде тежко приех загубата на Арт и не мога да мисля за друго куче. Може би ми трябва още време.
За или против подаряването на домашни любимци като коледни подаръци?
Ако човекът, на когото се прави такъв подарък, го е желал, защо не. Важно е да се обърне внимание и на това, дали той е подходящ да отгледа и да се грижи адекватно за любимеца си. Защото домашните любимци не са играчки, имат специфични нужди и е голяма отговорност. Дори аз, която мислех, че правя всичко както трябва, имах пропуск по отношение на сигурността.
Кои са грешките, които според теб собствениците най-често допускат при избора на домашен любимец?
Най-вече не могат преценят времето и вниманието, което трябва да отделят за него.
А грешките допускани при грижата?
Най-често допусканите грешки са начинът на хранене и възпитанието. Всяко животно има уникален характер и се изисква специфичен подход. Собствениците на кучета, които нямат познания и опит, е добре да се запишат в училище за кучета.
Съжалявала ли си някога за решението да си вземеш и гледаш куче?
Любовта на домашния любимец е различна, обогатяваща и всеотдайна. Трябва да съжаляват само тези, които никога не са се докосвали до това усещане.
