На 24 септември 1920 г. Карл Фаберже умира в Лозана. Изтъкнат бижутер и блестящ бизнесмен, той донася на фирмата си световна слава, но губи всичко за миг заради Октомврийската революция. „Ведомости“ разказва за неговия възход и падение, тайни и майсторство, емайли, кутии за бижута и, разбира се, яйца на Фаберже.
Семеен бизнес
Петер Карл Фаберже е роден през 1846 г. в Санкт Петербург в немско семейство от френски произход. Баща му, Густав Фаберже, търговец от втора гилдия, отваря магазин за бижута на улица „Большая Морская“ четири години по-рано и влага цялата си енергия в бизнеса. Бъдещето на първородния му син е предопределено и Карл усвоява изкуството на бижутата от ранна възраст: първо в Дрезден, а след това във Франкфурт на Майн под ръководството на известния майстор-занаятчия Йозеф Фридман. Младият Фаберже пътува из цяла Европа, изучавайки шедьоври на световното изкуство и, както биха казали днес, развивайки своето „око за детайлите“.
„Фаберже е учил в Европа, бил е добре запознат с много музейни колекции и е работил 15 години в и за Ермитажа, където е реставрирал и изучавал съкровищата на Галерията със съкровища. Правел го е безплатно, но безкористността му е била възнаградена със знания – за историческите стилове и тайните на старите майстори“ (от интервю с Татяна Бабошина, научен сътрудник в отдела за западноевропейско приложно изкуство на Държавния Ермитаж, във вестник „Култура“).
През 1872 г. Густав Фаберже решава, че образованието на сина му е завършено и е готов да поеме семейния бизнес. Баща му е прав – Карл се заема с бизнеса с плам и страст, доказвайки се не само като талантлив бижутер, но и като брилянтен мениджър.
Карл Фаберже на работа. / С любезното съдействие на Wartski, Лондон
Малкият магазин на Фаберже в Санкт Петербург постепенно се разраства в голям магазин за бижута, разположен в непосредствена близост до основните работилници на компанията и частната резиденция на семейството. За Карл личното участие в производствения процес е било от решаващо значение. Той не само управлява бизнеса, но и създава скици и дизайни за изделията, които след това са въплъщавани в реалност от бижутерите на неговата компания. Съчетанието от артистични и бизнес таланти на Карл Фаберже осигурява бързия и заслужен успех на компанията.
„Докато баща му е започнал с трима асистенти, когато е предал работилницата си на 26-годишния си син, в рамките на 10 години там под ръководството на Карл Фаберже са работили 25 души. Това вече е доста голямо предприятие дори по днешните стандарти“ (от интервю с Валентин Скурлов, почетен академик на Руската академия на изкуствата, в документалния филм „Карл Фаберже: Империя на елегантността“ по канала OTR).
Трудно яйце
Въпреки че фирмата получава малки поръчки за императорския двор, Фаберже първоначално се затруднява да се конкурира с придворните бижутери. Леополд Цефтинген, Фридрих Кьохли и Едуард Болин са работили за кралското семейство в продължение на много години и са изучавали задълбочено вкусовете им. С течение на времето обаче майсторството на Фаберже пленява Александър III: през 1885 г. Карл получава титлата доставчик на императорския двор, а пет години по-късно – оценител на кабинета на Негово Императорско Величество.
През 1885 г. Фаберже подарява на Александър III произведение, което по-късно ще се превърне в емблематичното изделие на компанията. Това е така нареченото „Кокоше яйце“, изработено от злато и покрито с груб емайл, имитиращ истинска яйчена черупка. Вътре имало „жълтък“, криещ миниатюрна кокошка с реалистично оперение и рубинени очи. Кокошката от своя страна се отворила, разкривайки сега изгубени съкровища – миниатюрна диамантена корона и, очевидно, висулка във формата на малко яйце.
Първото императорско великденско яйце, „Кокошката“, 1885 г. / Виктор Великжанин / ТАСС
Заслужава да се отбележи, че самата концепция за подобен сувенир не е оригиналното изобретение на Карл Фаберже. Художествени колекции във Виена, Дрезден и Копенхаген притежават три подобни яйца, изработени в различни периоди през 18 век. Дизайните им се различават леко, но концепцията е подобна: златно яйце се отваря, за да разкрие сложно изработена кокошка, корона в кокошката и пръстен в короната. Фаберже вероятно е видял тези произведения по време на европейските си пътувания и е представил своя собствена интерпретация на императорския двор.
Пръстенът във версията на Фаберже най-вероятно е бил заменен с висулка във формата на яйце по молба на императора. Александър III пише на брат си, великия херцог Владимир Александрович:
„…Това би било много хубаво. Бих искал да заменя последната изненада с малко яйце, направено от някакъв скъпоценен камък. Моля, говорете с Фаберже, ще съм ви много благодарен. Саша“ (от писмо от 1 февруари 1885 г.).
Александър III подарява това бижу на Мария Фьодоровна. Тя е толкова възхитена от подаръка, че монархът започва да поръчва яйца от Фаберже ежегодно. През 2021 г. яйце на Фаберже, създадено за императрицата през 1892 г., е продадено на търг в Москва за 67,5 милиона рубли.
Великденско яйце с изненада от колекцията на императрица Мария Фьодоровна. / Григорий Сисоев / РИА Новости
Фаберже е произвел поне 52 яйца за императорския дом. Известно е, че са създадени общо 71 такива великденски подаръка – те са поръчани и от членове на благороднически семейства и индустриалци: Юсупови, Келхови, Ротшилдови, Нобели и Вандербилти.
Промотиране на марката
Благосклонността на императорския дом осигурявала на Фаберже благородни и богати клиенти, които понякога се редели на опашка за бижута и скъпоценни дрънкулки. Фирмата подарявала своите произведения на балетни звезди, превръщайки ги в своеобразен „посланик на марката“.
Карл Фаберже беше находчив бизнесмен, който се вслушваше в нуждите на своята аудитория. Едно от неговите нововъведения беше система за редовно актуализиране на продуктовата му гама.
„Артикулите, които не бяха продадени за определен период от време, бяха изпратени за рециклиране. Това гарантираше, че на клиентите се предлагат само най-модерните артикули“ (от документалния филм „Карл Фаберже: Империята на елегантността“ за канала OTR).
Бижутерите на компанията се запознават с творчеството на стари майстори от Санкт Петербург, 1993 г. / Борис Кавашкин / ТАСС
Фирмата Фаберже участва в международни изложби, получава награди и нараства по популярност. На Всеруското изложение през 1882 г. компанията постига първо място, създавайки си име. Северното изложение в Стокхолм през 1897 г. носи значителен успех, но върхът на признанието ѝ идва с участието ѝ на Световното изложение в Париж през 1900 г. Скоро клиентите на фирмата включват членове на кралски семейства не само от Руската империя, но и от много други страни: Англия, Дания, Германия, Сиам, Индия и Китай.
Успехът насърчава разширяването и „франчайзинговата система“: освен основния магазин и производственото съоръжение в Санкт Петербург, Фаберже открива клонове в Москва (от 1887 г.), Одеса (от 1901 г.), Лондон (от 1903 г.) и Киев (от 1905 г.). По време на разцвета си тя включва и 15 работилници, фабрика за рязане на камък и фабрика за сребърници.
В разцвета си фабриките на Фаберже са наемали над 500 бижутери. Въпреки размера си, компанията е поддържала единен, разпознаваем стил, стриктно поддържан от собственика си.
Тайните на стила
Веднага щом младият Фаберже поема семейната компания, той решава радикално да промени концепцията на марката. Къщата на Фаберже измества фокуса си от скъпите и тежки бижута, популярни по това време, към по-изискани, елегантни и миниатюрни изделия. Собственикът набляга на майсторството – фина, прецизна изработка – както и на леки, грациозни и леко строги дизайни. В същото време Фаберже започва да използва по-евтини метали, декоративни камъни (обсидиан, планински кристал, авантюрин, жадеит) и дори дърво за своите изделия.
„Той използва 33 вида дървесина, но прилагаше бижутерски техники върху дървото – в рамката и бордюра. Любимата му дървесина е амарант – при изрязване получава такъв лилав мотив. Едно дърво наистина ме изненада, наречено маймунско дърво. Проверих информация за него и се оказа, че расте само в Индонезия.“ (От интервю с Валентин Скурлов, почетен академик на Руската академия на изкуствата, за документалния филм „Карл Фаберже: Империя на елегантността“ за канала OTR.)
Основната идея на Фаберже е била да използва скъпоценни камъни и метали само когато те допринасят за цялостната концепция на продукта и се вписват хармонично в дизайна.
Великденско яйце „Момина сълза“, 1898 г. / Екатерина Чеснокова / РИА Новости
Един от любимите мотиви на Фаберже са разнообразните флорални аранжировки – компанията произвежда цели букети от „цветя“, изработени от скъпоценни камъни, фино изработени метали и деликатен емайл. Тези мотиви са вдъхновени от източни майстори.
„За първи път забелязахме този клон на китайското изкуство, когато някой ни донесе букет хризантеми за ремонт. Благодарение на умелия подбор на тонове и прозрачността на някои от камъните, тази творба създаде прекрасно впечатление“, спомня си Франц Бирбаум, един от водещите майстори.
Карл Фаберже обичал да произвежда разнообразни прости и полезни предмети за бита. Например, под марката Fabergé можело да се купят калъфи за цигари, бинокли, карфици, ножове за хартия, различни кутии и сандъци, мастилници, лорнети, принадлежности за писане и много други. Компанията също така била в крак с времето и произвеждала модерни нови артикули, като елегантно декорирани електрически звънци и рамки за снимки.
Черпак от колекцията на Фаберже. / Евгений Разумни / Ведомости
Майстори на Фаберже
Разбира се, успехът на Фаберже не е само заслуга на собственика на марката, но и на колективния труд на многото талантливи хора, които той е събрал в своята компания.
По-малкият брат на Карл, Агатон Фаберже, играе важна роля като „художник-композитор“ (дизайнер). След ранната му смърт през 1895 г., работата му е продължена от Франц Бирбаум.
Фаберже наема известните петербургски бижутери Михаил Перхин и Хенрик Вигстрьом. Именно тяхната работилница произвеждала яйца със скъпоценни камъни за императорския двор.
Макет на крайцера „Памет на Азов“ от майстор Михаил Перхин, 1891 г. / Борис Кавашкин / ТАСС
„Водещият сребърник на фирмата е бил Юлиус Рапопорт. Други видни златари и сребърници са били Ерик Колин, Виктор Аарне, Аугуст Холмстрьом и други. Поръчките на фирмата са включвали художниците на миниатюри Василий Зуев и Йохан Зайнграф, както и скулпторите Борис Фредман-Клузел и Георги Савицки“, според уебсайта на музея Фаберже.
Фаберже поръчва уникални картини, структури и дизайни на известни руски художници и архитекти като Валентин Серов, Александър Беноа и Фьодор Шехтел. Василий Зуев рисува миниатюрни портрети за императорските яйца.
Компанията Фаберже е работила от 1842 до 1918 г. През това време компанията е произвела приблизително 300 000 артикула.
Революция и емиграция
Дистриктът Фаберже навлиза в 20-ти век в разцвета на славата си, но трагичните събития от историята не я подминават.
След Октомврийската революция от 1917 г. поддържането на производството и бизнеса в страната става невъзможно. Карл Фаберже е принуден да затвори фирмата си и тайно напуска Русия през септември 1918 г.
„В навечерието на заминаването си от Русия той занесъл седем куфара със злато и платина в швейцарското посолство – приятели оттам се били съгласили да му помогнат да прехвърли съкровищата в чужбина. Същата нощ – какво съвпадение! – посолството било ограбено от бандити и всички куфари изчезнали. До ден днешен не е намерена нито една вещ“ (от мемоарите на правнучката на Карл Фаберже, Татяна Фаберже, в документалния филм „Карл Фаберже: Империя на елегантността“ за канала OTR).
Бижутерът първоначално се озовава в Рига, но през зимата на 1919 г. е принуден да се премести в Германия: Франкфурт на Майн, Хомбург и Висбаден. Във Висбаден се разболява тежко. През юни 1920 г. съпругата му и най-големият му син Евгений го преместват в Лозана, Швейцария. Състоянието му първоначално се подобрява донякъде, но лекарите скоро го диагностицират с рак на черния дроб.
Карл Фаберже умира рано сутринта на 24 септември 1920 г. В съответствие с последните му желания, кремацията му се извършва под звуците на Бетовен. Прахът на бижутера е погребан 10 години по-късно в Кан, в гроба на съпругата на Карл, Аугуста Фаберже.
Наследството на Фаберже
След установяването на съветската власт всички фабрики и магазини са национализирани. В Петроград болшевиките конфискуват големи запаси както от ценни суровини, така и от готови изделия на Фаберже. Болшевиките свободно продават конфискуваното имущество на западните пазари.
Само малка част от наследството, което Йожен Фаберже е отнесъл във Финландия, е била спасена.
Един от синовете, Агатон, е принуден да сътрудничи с новото правителство. Той е обвинен в спекулация с бижута и осъден на година затвор.
След смъртта на баща си, Йожен и Александър Фаберже откриват малка компания в Париж, която не само продава старите изделия на фирмата, но и проектира и произвежда нови. Компанията престава да съществува през 1960 г. със смъртта на Йожен Фаберже.
Научният интерес към произведенията на Фаберже в Русия се появява едва в края на 80-те години на миналия век, въпреки факта, че великият бижутер и неговите произведения са били известни и запомнени по целия свят. През 1989 г. дворецът Елагин е домакин на първата изложба в СССР, озаглавена „Великият Фаберже“.
През 1996 г. в Санкт Петербург е открит паметник на Карл Фаберже, а през 1998 г. площадът, където е издигнат, е кръстен на бижутера.
Паметник на Карл Фаберже в Санкт Петербург. / Александър Демянчук / ТАСС
Произведенията на Фаберже постепенно започнаха да се завръщат в Русия. Колекционери и държавни музеи придобиваха тези бижутерски шедьоври от колекции по целия свят. През 2013 г. в Санкт Петербург беше открит неправителственият музей на Фаберже, в който беше представена голяма колекция от произведения на Фаберже, закупени от руския бизнесмен Виктор Векселберг през 2004 г. от американския магнат Малкълм Форбс.
Друга голяма колекция от предмети на Фаберже се съхранява в Държавния музей на Московския Кремъл. www.vedomosti.ru
