Основният свидетел по делото „Суджукгейт“ Антон Проданов, който беше сочен за жертва по случая, променя коренно показанията си пред съда и де факто оневини бившия депутат от ГЕРБ Живко Мартинов, който е обвиняем по случая. От случващото се по делото излиза, че суджуците, които Мартинов получил, били един вид имагинерни, защото били произведени от фирма без цехове, работници и въобще дейност по обработка на месо, пише в. „24 часа“. Припомняме, че Проданов досега твърдеше, че е бил изнудван от Мартинов да му прави тонове суджуци, след като бившият народен представител го заплашвал и казвал, че колбасите са за премиера Бойко Борисов. Проданов твърдеше, че в периода 2012 – 2013 година е произвел 4 тона суджуци и други колбаси под натиск от Живко Мартинов, който отрича. В миналото двамата са имали бизнес отношения – Проданов е бил наемател в помещения на бившия депутат. Проданов също има криминално минало – юни миналата година беше арестуван с обвинение за лидер на престъпна група за данъчни измами. Вече няколко пъти той променя показанията си по „Суджукгейт“.
По негови твърдения прокуратурата обвинява Мартинов, че го е изнудвал да произвежда суджуци от 1 януари 2012 г. до 31 януари 2013 г. Правил го с фирмата си “Троя 2” ООД. Това обаче се опровергава от няколко официални документа, приложени по делото. Един от тях е справка на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). В него е посочено, че в този период “Троя 2” ООД няма регистрация на цех, търговски обекти и специализирани автомобили за транспорт на храни. Фирмата на Проданов е имала регистрация в контролната институция за по няколко месеца, но много по-рано – от 4 май до 8 август 2011 г., когато е работила в нает цех, известен в Добрич като „Витабалт“. Другата регистрация на цех за месо е от 3 август до 4 ноември 2011 г., където „Троя 2“ е била под наем в помещение на „Кателина“. Собствениците и на двата са поискали от Проданов да ги напусне с предизвестия. Друг свидетел – приближеният на Антон Проданов Стоян Ташев, разказва в показанията си, че към началото на 2012-а е бил началник-пласмент на месокомбината на Антон Проданов. Твърди, че Живко Мартинов отишъл там и поискал от шефа му суджуци. Произвели колбасите и на следващия ден му ги доставил. Това се случило два пъти през 2012 г. и веднъж през 2013-а. Справка от НОИ обаче опровергава твърденията му – Стоян Ташев никога не е работил в “Троя 2” ООД. Технологът Жулиета Демирева, посочена от Проданов като човека, ръководил процеса по производството на суджука, заявява в показанията си пред съда, че е напуснала работа при бизнесмена от първия ден на 2012 г. и никога не е изпълнявала частна поръчка за конкретен човек. Другият технолог – Елка Захариева, пък напуснала на 21 април 2011 г. Работници, трудили се за кратко в месокомбината на Проданов, са категорични, че не е възможно да се произведе 1 тон суджук за 1 ден, защото само капацитетът на пълначната машина бил максимум 200 кг. По делото има много показания, които се разминават, но най-големият парадокс е за времето, когато са произведени 4-те тона суджуци, за които е обвинен Живко Мартинов. След получаване на справките от институциите и други документи, които показват, че “Троя 2” ООД не е имала цехове и машини да направи деликатесите, Антон Проданов рязко сменя показанията си. Това се случва на последното заседание по делото на 21 февруари т.г.
„Суджуците не са давани 2012-2013 г., а 2010-2011“, заявява изненадващо Проданов. Това обаче поставя прокуратурата в деликатно положение, защото обвинителният акт е за първия период. От 2017 г. Проданов и трима от приближените му посочват категорично пред прокуратурата и съда, че суджуците са произвеждани и носени на Мартинов от 2012 до 2013 г. Оказва се, че ДАНС са знаели по-добре кога се е случвало това. Ето какво заявява Антон Проданов пред съда на 21 февруари: „Казаха ми, че това е било 2012 – 2013 г., като им казах, че не съм сигурен. В следващия момент те ми казват: „Ние имаме достатъчно доказателства, че е 2012 г. и 2013 г., имаме и снимков материал, че сте носили суджуци както ти, така и Стоян Ташев“. Пред съда Проданов директно заявява, че служители на ДАНС го заплашили, че ако не даде показания, ще го вкарат в една организирана престъпна група с Живко Мартинов за това, че му носил суджуци. Проданов обаче продължава да твърди, че е носил суджуци и е изнудван от Живко Мартинов. „Единствено, ако може да се промени обвинението за годините, които сме ги объркали“, казва свидетелят. Не става ясно защо е проговорил за 4-те тона суджуци 4 г. по-късно, нито как става объркването за производството им с година и половина разлика във времето. След като се отказва от показанията си и започва да твърди за друг период на изнудването и производството, прокурорът е поискал преразпит и на другите трима свидетели, които категорично са посочили, че събитията са се случвали 2012 – 2013 година. Това са съдружникът на Проданов Ивайло Радев и работниците му Стоян Ташев и Емил Великов. Съдът обаче отказва. Така в материалите по делото остават техните твърдения, че са произвеждали и носили суджуци във време, когато Проданов е нямал цехове за месопроизводство – нещо, което твърди и той до последното заседание, когато се отмята. Свидетелят и частен обвинител Антон Проданов и бившият депутат Живко Мартинов са се познавали от Добрич и нещо повече – имали са бизнес взаимоотношения, показват материали по делото и по-точно показания на Мартинов. В тях той твърди, че Проданов има неплатени задължения, включително и към негови дружества – 28 000 лв. Проданов дължал за наеми, ток и вода, докато е ползвал супермаркет в имот на фирма, в която Мартинов има 50% дял. В миналото Антон Проданов чрез „Агроинвестмънт“ ЕООД е бил наемател и на дискотека в имот на „Вояджър“ ООД, където съдружник е Живко Мартинов. Дългът е за 100 хил. лв. и бившият депутат имал изпълнителен лист. Затова и казва, че Проданов измислил историята със суджуците.
