Неочакван удар за бюджета – износът на горива от България спря и приходите от ДДС от внос на петрол надолу с 491,9 млн. лева
На финал е сделката за продажбата на рафинерията в Бургас – “Лукойл” води преговори с азербайджанската държавна компания “Сокар”, научи “24 часа”. От компанията отказаха коментар.
От руската компания започнаха да търсят купувач преди повече от 2 години, а развръзката на тази сага се очаква скоро, твърдят източници, запознати с процеса. В началото на 2025-а стана ясно, че има поне 7 кандидата.
Сред тях са държавната петролна компания KazMunayGas заедно с Vitol – един от големите търговци на суровини, както и две турски компании – холдинг Cengiz, който инвестира в строителството и енергетиката, и Oyak – пенсионен фонд със солиден бизнес в няколко направления. Сред официално известните кандидати е и унгарската MOL. За нея е лобирал пред българските власти и унгарският премиер Виктор Орбан, който бе на посещение у нас в края на миналата година.
Офертата на “Сокар” се е оказала най-приемлива за “Лукойл”. Освен това
компанията от Азербайджан е приемлив кандидат и за ЕК
Проблем за финализиране на сделката обаче може да се окажат обтегнатите отношения между Русия и Азербайджан в последните месеци. Напрежението между двете държави започна в края на 2024 г., когато азербайджански самолет бе улучен от руска ракета и загинаха 38 души. През юни пък при полицейска акция в Екатеринбург бяха арестувани няколко мъже от азербайджански произход. При задържането руските специални сили очевидно са действали по-грубо, тъй като двама от арестуваните починаха.
Министерството на външните работи на Азербайджан изрази остър протест срещу неприемливото насилие от страна на руските сили за сигурност. В знак на протест бяха отменени всички културни събития, свързани с Русия, на територията на страната, а в праймтайма на държавната телевизия беше осъдено имперското поведение на Москва спрямо държавите от бившия Съветски съюз.
Тези събития предполагат, че
Москва може да не одобри продажбата
на бизнеса на “Лукойл” на “Сокар”.
Неофициално се твърди, че руснаците ще искат 3 млрд. долара, като цената е за целия бизнес в България – рафинерията, данъчните складове и бензиностанциите. В пакет активите са атрактивни предимно за международни стратегически инвеститори, които да ги развиват дългосрочно, твърдят експерти от нефтения бранш.
А и в последните години рафинерията се оказа печеливш бизнес. За 2023 г. “Лукойл Нефтохим Бургас” има 8,6 млрд. лв. приходи. Печалбата е 203,6 млн. лв. От началото на 2023 г. рафинерията спря и работата си на ишлеме, а готовата продукция се продава от “Лукойл България”.
Оборотът на компанията за 2023 г. е 6,3 млрд. лв., печалбата – 128 млн. лв. Дружеството разполага със складове на едро, продуктопровод, който тръгва от рафинерията, както и верига от 220 бензиностанции.
През тази година обаче финансовите резултати надали ще се толкова добри. Оказва се, че
бургаската рафинерия на практика е спряла износа на горива
и работи с намален капацитет, колкото да задоволи търсенето на горива у нас. Причината е, че Украйна е прекратила договора за внос на бензин и дизел от България заради руската собственост на рафинерията.
Спадът в износа обаче намалява приходите от акцизи въпреки растящото вътрешно потребление. През първите седем месеца на 2025 г. вносът на суров петрол намалява с 35,4% спрямо същия период на 2024 г., показват данни на митниците. Този спад се дължи както на ограничените доставки, така и на плановата профилактика на рафинерията.
Вътрешното потребление на горива нараства основно при бензина, където има ръст на продадените количества с 8,8%. Този ръст се обяснява с повечето пътувания и с координираните действия по контрол на местата за продажба и засиления мониторинг на данъчните складове.
В същото време обаче
износът на горива регистрира
значителен спад Най-голям има при бензина – с 52%, следван от дизела с 50,9%, втечнения нефтен газ с 32,8% и керосина с 9,5%.
Тази динамика на пазара оказва пряко влияние върху приходите от акцизи и данъци.
Постъпленията от ДДС при внос на петрол и мазут са намалели с 491,9 млн. лв., или с 51,9%. Причините са както по-ниските количества, така и намалените цени и по-слабият курс на долара спрямо лева. В същото време приходите от ДДС при внос на други стоки от трети страни нарастват със 17%, достигайки 475,6 млн. лв.
Касовите приходи от акцизи върху горивата обаче показват лек ръст от 3,9%, или с 58,1 млн. лв., което се дължи на увеличеното вътрешно потребление. Все пак основният негативен ефект остава свързан с намаления износ на горива, който води до по-ниски постъпления за държавния бюджет.
