- Състезава се на хазартния принцип „всичко или нищо“. Носи ѝ победи, но и много болка
- През 2019 г. обяви, че се оттегля след тежка травма, но се върна с титаниево коляно
Стартирайки 13-а, само 13,4 секунди след началото на спускането си на зимните олимпийски игри в Кортина д’Ампецо Линдзи Вон падна жестоко на пистата и сякаш се размина на един дъх със смъртта. Американската легенда в ските изгуби контрол, след като със 128,4 км/час след преминаването на втория завой закачи слаломната врата и последва ужасяващият полет… и падане. Което можеше да бъде фатално. Публиката бе замряла в тишина, докато медицинските екипи бързаха към свитата в агония звезда. Хеликоптер я транспортира в болница първо в Кортина, а после в Тревизо, като по-късно стана ясно, че има фрактура в пищяла. Вече е претърпяла две хирургически интервенции и ще се нуждае от допълнителни операции за пълно възстановяване. Самата тя обяви, че не съжалява, че се е състезавала със скъсани кръстни връзки.
През цялата си кариера Вон е действала на принципа “всичко или нищо”, вярвайки, че ако тя не атакува пистата, пистата атакува нея. Звездата си е изградила репутация на човек, който разширява абсолютните граници на алпийските ски, като кариерата ѝ се характеризира с интензивен хазартен стил и високи залози, често водещи до значителна физическа опасност. В същото време самата тя е коментирала неведнъж, че рискът винаги е бил премерен. Вон не може да скрие обаче, че белезите по тялото, душата и егото ѝ са безброй.
Ски състезанията, особено в спускането и супер-гигантския слалом, са изключително опасни. Затова скиорите са роби на прецизността – от настройките на екипировката им до малките спускания и преобръщания по пистата със 130 км в час. Всеки се наранява, но Вон…Тя има дълъг списък от контузии, болки и грешки, които са съпътствали успехите ѝ. Но също така притежава необичайната способност да преодолява всяка рана и да се изправя след всяко жестоко сгромолясване, което я прави най-успешната американска ски състезателка в историята.
Дори на настоящите олимпийски игри тя изуми всички с решението си да се бори за медал със скъсана предна кръстна връзка на лявото коляно, получена след тежко падане по време на спускането в Кран Монтана (Швейцария) няколко дни по-рано.
Вон искаше да блести при своето голямо завръщане, след като през февруари 2019 г. обяви, че прекратява кариерата си, защото тялото ѝ е “непоправимо счупено”.
Оказа се поправимо. Дясното ѝ коляно я болеше толкова много, че куцаше, когато ходеше, но през април 2024 г. лекар от Южна Флорида я направи бионична жена.
Титаниевото ѝ дясно коляно работеше толкова добре, че Вон осъзна, че може би – само може би – може не просто да кара ски, а да се състезава отново. Така тя реши да се завърне и да напише втора глава от блестящата си кариера. Прекарва осем месеца във възстановяване и наистина този сезон изглеждаше по-силна от всякога – до декември 2025 г. спечели 44-ото си състезание по спускане от Световната купа в кариерата си – най-възрастната скиорка, правила това, а през януари спечели още едно. Но устремът и надеждите ѝ катастрофираха на олимпийската писта.
Можем само да си представяме, но нищо не знаем за болката, която не е успяла да я сломи десетки пъти досега.
През ноември 2018 година Вон напълно разкъсва латералната колянова става и получава три фрактури в левия крак, след като се разбива по време на тренировка. Тогава тя няма избор, освен да се оттегли, но въпреки това продължава, за да спечели бронзов медал в спускането на Световното първенство през 2019 г. в Оре, Швеция.
На Световната купа през 2017 г. извънземната скиорка пък наранява гърба си в супергигантския слалом, като получава остра фасетна (гръбначна) дисфункция. В онзи момент тя трябва да получи помощ, за да върви и да поздрави победителя в състезанието, след което пропусна надпреварата на следващия ден, но се завръща на трасето на Световната купа още през следващата седмица.
Като че ли няма година без травма за спортистката. През ноември 2016 г. тя чупи дясната си раменна кост по време на тренировка в Копър Маунтин, Колорадо. Евакуирана е с камион, който я транспортира до най-близкото лечебно заведение 90 минути по неасфалтирани пътища. “Най-болезнената травма в живота ми – спомня си тя. – Нямаше аптечка на хълма, така че нямаше обезболяващи.”
“Поправена” е с 20 винта и една дълга пластина, но седмици наред няма усещане в дясната си ръка: “Не можех да си мия зъбите, не можех да си сресвам косата, не можех да държа лъжица”.
След този случай вече винаги проучва предварително плановете за евакуация на местата за тренировки. Две от нейните най-тежки контузии са, когато наранява дясното си коляно при катастрофа в супергигантски слалом на Световното първенство през 2013 г. в Шладминг, Австрия, и уврежда същата предна кръстна връзка следващия ноември по време на тренировка за Олимпийските игри в Копър Маунтин, Колорадо. Тя е свалена от пистата с шейна и е подложена на ядрено-магнитен резонанс, като съобщава, че е получила леко разтежение и частично разкъсване на предната кръстна връзка в дясното коляно, леки ожулвания по лицето и контузии на лопатката от падането си. Лекарите я уверили, че коляното е стабилно, затова тя продължила да се състезава и в крайна сметка скъсала напълно предната кръстна връзка по време на състезание във Вал д’Изер.
Заради това Вон е принудена да се оттегли от Олимпийските игри в Сочи и не се завръща в състезанията за Световната купа до декември 2014 г.
След този случай тя поема по-строг контрол над тренировките и състезанията си.
“Имаше дупка на пистата в Копър онзи ден през 2013 г. и никой не ми каза – обяснява Линдзи. – Оттогава ясно заявих: Ако нещо не е наред с хълма, спирам.”
През 2011 г. Вон си осигурява сътресение на мозъка след падане по време на тренировка за Световната купа в Австрия. И тогава се опитва да се върне към състезанията на световното първенство седмица по-късно, но в крайна сметка се оттегля.
На Олимпийски игри през 2010 г. Вон скача в голямата битка във Ванкувър с насинен десен пищял, след като си удря крака по време на тренировка по слалом 10 дни преди началото на състезанието. Тя използва болкоуспокояващи, обезболяващ крем и топфен, полумеко австрийско сирене, за да се справи с болката. И става първата американка, спечелила златен медал в спускането.
Още на Олимпийските игри през 2006 г. Вон е готова на всичко, за да си извоюва медал. Тя дори бяга от болницата, в която се озовава, след като пада по време на тренировка и е транспортирана с хеликоптер от планината в Торино. Желаейки да се върне в играта, скиорката се измъква от медицинския център и се завръща на пистите по-малко от 48 часа по-късно, състезавайки се във всичките четири дисциплини, в които участва. В резултат – завършва седма в супер-гигантския слалом и осма в спускането, което е забележително за състоянието, в което е била.
Три години по-късно, след като печели спускането на световното първенство във Вал д’Изер, Франция, тя скъсва сухожилие на десния си палец по най-нелепия начин… Докато се опитва да пръска празнично шампанско от бутилка с остро като бръснач гърло. Вон претърпява операция за възстановяване на скъсано сухожилие, но завинаги ѝ остава бучка от вътрешната страна на палеца.
“Няма да отварям бутилки шампанско скоро – вероятно не до края на живота си”, казва Вон след този инцидент.
Шампионката е научила много уроци, но безспорно нямаше да бъде това, което е, ако не поемаше целия този риск. Точно той я прави недостижима. Не можеш да бъдеш Линдзи Вон – мъж или жена, Кралицата на скоростта, ако играеш на сигурно. Тя атакува планината целенасочено, проправяйки си път възможно най-близо до ръба, за да спестява ценни наносекунди в спорт, в който времето е от решаващо значение, а скоростта – опасна.
Този подход е донесъл на Вон 84 победи за Световната купа, три олимпийски медала и кариера, която се простира през три различни десетилетия.
Въпреки че на последното състезание прелетя финалната линия, вместо да я пресече, Линдзи Вон каза и направи всичко, за да се превърне в символ на несломимия дух на олимпиеца.
