В света на дизайнерските играчки, където всичко изглежда създадено, за да бъде “миловидно”, Лабубу е… различен. С дълги уши, зъбата усмивка и очи, които сякаш те следят, това странно същество се превърна в неочакван феномен. Създаден от хонконгския артист Кейсинг Лънг и произведен от китайската компания Pop Mart, Лабубу е представен като “палав, но добър” герой от приказен свят. Въпреки това някъде по пътя между витрините и социалните мрежи образът му се изкриви. Не като дизайн, а като символ.
В интернет започна да се разпространява теория, според която Лабубу не е просто чудато създание, а модерно превъплъщение на древен демон – Пазузу. Това е
дух от митологията на Древна Месопотамия,
цар на злите ветрове. Представян е в страховит облик – глава на звяр с големи зъби и изпъкнали очи, огромна уста и крака на орел… Въпреки отблъскващата си външност Пазузу често е бил използван като защитна фигура срещу злокобни сили.
В съвременната поп култура Пазузу става известен чрез култовия филм “Екзорсистът”, където въплъщава силата на обсебването.
Именно този образ някои онлайн потребители започнаха да свързват с Лабубу. В TikTok и YouTube се появиха сравнения, уж невинни в началото, но бързо натрупващи тревожни или направо зловещи внушения.
Мнозина започнаха да намират визуална прилика между широката, почти дяволска усмивка на Лабубу и зъбатата уста на Пазузу. Коментират се най-вече очите, стойката, дори “демоничната енергия”, която Лабубу излъчвал според някои потребители.
Скоро се появиха видеа с тревожна музика, филтри и внушения, че Лабубу може би не е просто играчка, а съвременен
култов символ, скрит зад маската на комерсиален продукт
Някои дори твърдяха, че популярността му сред деца е част от залитането по окултното и демоничното обсебване в съвременното общество.
Създателят на Лабубу не е коментирал директно тези слухове, но в предишни интервюта нееднократно е говорил за вдъхновението си – детската носталгия, приказните светове, страховитите, но добродушни чудовища от въображението. Може би именно заради това конспирацията продължава да се разпространява. Защото, когато нещо е достатъчно странно, за да не се вписва лесно в познатите ни категории, то автоматично се обгръща с мистерия.
Лабубу като символ се оказва на границата между детството и ужаса,
между фантазията и фолклора, между маркетинга и мита. Съществото, създадено с идея за наивна странност, се превърна в проекция на обществените страхове, подозрения и културни тревоги.
Според психолозите може би вярваме в подобни конспирации не защото те са логични, а защото задоволяват дълбоката ни нужда да намираме тайни зад привидното. Лабубу изглежда като нещо, което не би трябвало да бъде толкова обичано, това създание е прекалено гротескно, прекалено странно. И когато нещо толкова необичайно се превърне в масов любимец, подозрението веднага е налице. Не може да е просто така, казваме си. Зад това трябва да има нещо.
А истината? Всичко вероятно е далеч по-просто. Лабубу е плод на артистично въображение, герой от една нова визуална ера, в която “чудовищата” невинаги са зли, а зъбите им невинаги хапят. Но дори и това да е така, Лабубу гледа странно с огромните си очи. Без да мигне.
