– Навсякъде можем да срещнем обяви „изкупувам земя“. Как върви пазарът на земя?
– Върви според търсенето и предлагането, но не се контролира от държавата. Във Франция, Белгия и Дания например държавата се намесва в този пазар, защото земята е национално богатство, национална сигурност и продоволствен ресурс за изхранване на населението. Предлагането й на пазара у нас спада с всяка изминала година. Българинът знае, че земята не трябва да се продава, а и рентите са толкова високи, че носят добър доход на собствениците. Според икономисти средният размер на поземлените ренти у нас е сред най-високите в Европа.
– Защо расте икономическият интерес към земята?
– Тя е атрактивна стока, която с времето повишава цената си. Това е добра инвестиция – през 2010 г. средната цена за декар земя е 287 лв., а през 2022 г. – 2787 лв.
Земята е много ликвиден актив в сравнение с другите недвижими имоти. От нея можете да продадете няколко декара, а от апартамента не може да продадете стая.
Почвата е възобновяем природен ресурс, но е изчислено, че за да се формира 1 см хумус, трябва да минат 100 години, без да се обработва почвата. Или както казва Марк Твен: „Купувайте земя – вече не я произвеждат.“
А земеделската ни земя е хубава – това са над 52 млн. дка, от които 69% обработваеми. Имаме голямо почвено разнообразие и богатство на почви с високи качества. Черноземите заемат около 21% от цялата територия. Разпространени са основно в Дунавската равнина, Добруджа и Лудогорието.
– Казвате, че поземленият пазар е много важен инструмент за развитие на земеделието, но оставен без регулиране от държавата.
– Лошото е, че България няма собствена аграрна политика. Вижте как е регулиран поземленият пазар на Запад – контролиран е чрез нормативна уредба. Контролира се количеството и качеството земя, което може да притежава даден собственик; произходът на капитала за закупуване на земя; квалификацията на желаещия да купи земя – аграрно, икономическо и др. образование. А у нас чрез купуване на земя криминални елементи прикриха съмнителния произход на парите си и днес са рентиери олигарси.
– Как върви цената на земеделската земя в Европа?
– По данни на Евростат цената на обработваемата земя в ЕС през 2021 г. варира от около 716 лв./дка средно в Хърватия до 9249 лв./дка в Люксембург. Пикът е в Нидерландия през 2020 г., когато декарът е стигнал 13 930 лв.
В България цената е средно около 3000 лв. за дка. В Добруджа и Североизточния район декарът премина 4000 лв., а в близките 10 г. заради растящото търсене се очаква тук да достигне 3000-4000 евро за декар.
Поскъпването ѝ навсякъде по света в последните години е значително. Според данни на Евростат земята в България вече не е най-евтина в ЕС, като по-достъпна е в страни като Хърватия, Словакия, Латвия, Естония, Литва и Унгария.
– Казвате, че провежданата от години у нас политика на зърнопроизводство е създала местни феодали. Пояснете.
– Това е резултат от проведената поземлена реформа с т. нар. комасирано земеползване. Политиката, която даде приоритет на зърнопроизводството, ускори обезлюдяването на селата. Хората, останали там, нямат поминък и икономически условия да се занимават със зеленчукопроизводство, лозарство и овощарство. Така в българските села чрез зърнопроизводството се създадоха условия за земевладелие без контрол на поземления пазар и изкупуване на земята на местните безработни българи.
Умишленото отдръпване на държавата от поземления пазар създаде местните феодали-земевладелци в селата, но и новите рентиери нотариуси, адвокати, депутати, които изкупуват много земи, очертавайки ги за субсидии. Или пък ги дават под наем и това създава напрежение при споразуменията по чл.37 в от ЗСПЗЗ при договарянето за размера на наема. Рентиерството процъфтя при тази нормативна уредба.
Наскоро този член 37 беше променен: споразумението, което се сключва между ползвателите, ще влиза в сила, когато е подписано от не по-малко от 2/3 от ползвателите и при условие, че обхваща не по-малко от 2/3 от площта в съответното землище. За останалата 1/3 от ползвателите, които не са подписали споразумението, се изготвя служебно разпределение на масивите.
– Имате идея за въвеждане на поземлен данък, а както знаете, никой не обича данъците.
– От въвеждане на прогресивен поземлен данък ще бъдат освободени хората със собственост до 300 дка. Така ще се спре „надцакването“ с рентите и жестоката битка за наемане на земя от отделните стопанства за получаване на субсидия. Поземленият данък ще доведе до регулиране цената на земята и ограничаване стремглавото покачване размера на рентата, както и ще осигури постъпления в държавния бюджет.
Ресурсът, който ще се натрупа от поземления данък, плюс подпомагането от ЕС би подпомогнало изграждането и на нови поливни площи с иригационни съоръжения, защото България разполага с водни ресурси, а климатичните промени подсказват, че без поливане и напояване не може да има земеделие.
– Споделихте тревогата си, че сме с много селскостопанска техника…
– В България имаме висока енерговъоръженост, изразена в конски сили на декар, а някои стопански субекти нямат натоварване. Един зърнокомбайн за 700 хил. лв. се ползва от 7 до 14 дни годишно, а амортизационните му отчисления увеличават себестойността на произведената продукция. Проблемът е не само неоптималното използване на техниката, а и в липсата на фермерски кооперативи и кооперативи със собственици на земя. На Запад имат и семейни ферми, и кооперативи. В кооперативите имат обособено механизирано звено. А при нас всеки стопански субект купува комбайн, трактори. Тази техника трябва да се натоварва, затова битката за земя е много жестока. Оттук и високата себестойност на продукцията ни.
– Вие сте бивш председател на областния съюз на земеделските кооперации в Силистра. Какво отглеждат тези кооперации в момента?
– Не само семейните ферми, но и кооперациите отглеждат основно пшеница, царевица, слънчоглед и понякога ечемик. В структурата на посевните площи липсват азотосъдържащи култури – фасул, соя, люцерна, грах, а това не спомага за увеличаване на естественото почвено плодородие. То се намалява и от ветровата, водната ерозия и химизацията в земеделието.
– Наскоро парламентът прие промени в Закона за земеделските земи. Вие споменахте за чл. 37. Какво мислите за предложението да бъдат отдавани под наем и аренда имотите от държавния поземлен фонд на стопани от секторите на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството?
– Това са добри промени. Проблемът с т. нар. бели петна, непотърсени земи, беше сериозен. Големите акули ползваха държавната и общинска земя. А повечето хора, които се занимават с животни например, нямат земя . Скъпите фуражи, които те купуват от зърнопроизводителите , увеличава себестойността на месото, млякото и др.
– Не харесвате субсидирането на декар и на глава животно. Защо?
– Според мен субсидирането трябва да е на база на реализирана продукция в съотношение 70 към 30 растениевъдство – животновъдство. Да се стимулират тези, които отглеждат зърното, да произвеждат животни. Много по-лесно е, когато отидеш във фонд „Земеделие“ с фактурата от продажбите, да получиш субсидията на база на реализирана продукция. Представете си колко персонал е създаден в държавата да контролира декарите, как са очертани, дали попадат в допустимия слой, колко животни се отглеждат. И там има голяма корупция – декларират се декари с продукция, която не се произвежда; с помощта на ветеринари „виртуални“ животни, които на хартия са в регистрите на земеделското министерство, а реално ги няма във фермите, източват десетки милиони субсидии от ЕС и държавата.
– Обсъжда се промяна в метода на изчисление на рентите. Вашето мнение.
– Според мен първо трябва да се направи райониране на културите. Например има два района, в които вирее кайсията – Смолянско и край Дунава. Има райони като Добруджа и Североизточна България, където най-добре се развива пшеницата. Не може да сееш пшеница в Балкана на нанагорни площи и жълта пръст и да получаваш едни и същи субсидии с производител от Добруджа. Трябва райониране на културата и тогава държавата да определи размера на рентата по райони.
Ема ИВАНОВА
