Някакъв умник казал по телевизията, че ако превземат Одеса, следващата цел на руснаците щяла да бъде Варна.
Тъй че, ако вярват на идиотщини, варненци трябва да готвят букетите.
Няма да го направят.
За разлика от политиците ни, които, като безподобни подмазвачи, имат под ръка цели три букета: един за старата вечна дружба, втори – за новата вечна дружба, а третият – за всеки случай.
Големите български телевизии са се превърнали във филиали на „Червен кръст“ – готови са да обгрижат всеки, стига да каже някоя ярка глупост.
На десетия ден от Операцията в Украйна, българските зрители знаят за нея толкова, колкото и първия ден. Почти нищо.
Телевизиите не им предлагат новини, а пропаганда – при това, доста саката.
Кореспондентите им не са й помирисали „фронтовата линия“.
Главно разказват, вместо да показват.
В замяна на това ни предлагат смехотворни нововъведения: кореспондент, уж от мястото на събитието, приканва редактора си да съобщи от студиото последните новини.
На фона на снимка на ухилена репортерка чуваме разказа й, който трябва да ни разплаче.
Друга репортерка се включва от автобус, който извежда българи от Украйна – и толкова е приповдигната, сякаш Зеленски е превзел Кремъл.
Да го кажем направо: нашите телевизии, и не само те, са се превърнали във филиал на украинските информационни служби.
Досега не видяхме и половин кадър, дори и размазан да е, от Донецк и Луганск.
Телевизионните водещи сякаш не са и чували за Петлюра и Бандера.
Те живеят с днешния пушек – той им насълзява очите, не виждат добре, но това няма значение за тях.
Отгоре на всичко, подценяват и публиката си, но тя не е като повечето от гостите им – не понася ушите й да бъдат проглушавани само от една камбанария.
Ако попитате някой по-простодушен депутат, как преценява поведението на телевизиите – той ще се огледа, ще провери, кой точно букет носи в момента – и едва тогава ще ви отговори.
През 2006 година известният британски историк Дейвид Ървинг бе осъден на три години затвор от Виенския окръжен съд – защото в две свои лекции пред австрийски студенти, изнесени през 1989 година, изразил съмнения в мащабите на Холокоста.
А в днешна Украйна почитат Симон Петлюра, един от отговорните за масовите еврейски погроми в края на Първата световна война, и нацисткия колаборационист Степан Бандера.
При тях не става дума за съмнения – а за реални зверства.
Никой съд обаче не се занимава с пропаданията в някоя национална памет.
Неподражаемото подлизурство на политиците пред поредния Опекун фатално се отрази и на медиите – те се заразиха от тяхната невъздържаност и вече спокойно подриват собствената си достоверност.
Репортер предава на Трети март от Шипка и съобщава, че няколко десетки граждани са замеряли със снежни топки премиера.
Секунди след това, самият премиер казва пред репортери, че са го замеряли няколко стотин граждани.
От телевизията отлично знаят/виждат истината, но решават да се застраховат.
Тия дни не можеш една обективна дума да кажеш, без тутакси да те обвинят, че си путинист.
Още малко и ще започнат да организират лов на вещици.
Добре, че някои вестници и сайтове представят чуждестранни публикации – и ние имаме възможност да преценим и другата истина.
Извеждането на наши хора от Украйна отново даде възможност на премиера, който неговите хора кръстиха ПростоКиро, да демонстрира словесните си недоимъци.
Впрочем, много отдавна трябваше да му забранят да се изразява на български език без присъствието на преводач – иначе той ще продължава да издевателства над него, да го касапи безобразно, без дори да се усеща. Той очевидно е машина за производство на словесни нелепости – и няма никакъв шанс тя да се ремонтира.
Ето, върви заседание на Парламента, думата има Касапинът и няма как отново да не ни простреля от упор с поредната си нелепост: тържествено ни съобщава, че през нощта успешно са ИЗНЕСЕНИ 190 българи от Украйна.
Изнесени били, горките – и голяма част от залата му ръкопляска, колкото да се узакони словесното варварство, на което току-що сме станали свидетели.
Живи хора са изнесени – и депутатите също спокойно се изнасят от нормалния език.
Това са те, хората, които отново бяха ВНЕСЕНИ накуп в Парламента, без никаква преценка за качествата им.
Впрочем, само 190 ли са българите в Украйна – та вдигнаха патърдия до небето?
Ами другите?
Понеже Кирчо обича да щипва чужди фрази и да ги преиначава – тази на Маккейн*, например, ето още една, която реално ще му послужи:
„Не ходи там, където е сигурно, че ще те замерят със снежни топки. Позорът не е за теб – ти си без значение – позорът е за Празника!“
Живеем във времена, когато Истината за почти всичко сякаш е ИЗНЕСЕНА – и тайно погребана в неизвестен гроб.
***
*Кирчо: „Русия е бензиностанция с ракети“.
Маккейн: „Русия е бензиностанция, която се прави на държава“.
