КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 10 ЯНУАРИ

Военният министър Николай Свинаров внася в правителството предложение военновременната българска армия да се намали от 250 на 100 000 души. Мирновременната да бъде 41 000 с още 4000 в структурите на Министерството на отбраната.

Организирано е протестно шествие на опозицията срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата. Късно през нощта полицията разгонва със сила демонстрантите. Президентът д-р Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение.

В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като цената на един щатски долар достига до 3000 лв. от 500 лв. в началото на годината. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

Народното събрание отхвърля втори вот на недоверие към правителството на Жан Виденов, предложен от СДС заради зърнената криза.

По време на управлението на правителството на Жан Виденов са отправени три вота на недоверие. Първият вот е внесен от СДС, на 22 септември 1995 г., заради загиналите 14 войници, но вотът е отхвърлен. Третият вот на срещу правителството на Жан Виденов, поискан от СДС заради икономическата политика, е отхвърлен от 37. НС със 135 гласа.

В Брюксел е приета програмата на НАТО “Партньорство за мир”.

Програмата “Партньорство за мир” е лансирана на Брюкселската среща на най-високо равнище през януари 1994 г. Тя отразява политиката на НАТО за коренни промени в развитието на международните отношения Изток-Запад, за организиране на нова система за колективна сигурност чрез сътрудничество между страните от Европа и Северна Америка. Целта на партньорството за мир е да се засили сигурността в Европа чрез многонационално политическо и военно участие в работата на НАТО. В центъра на програмата е сътрудничеството в областта на отбраната. Всички държави, които участват в партньорството за мир, същевременно са членки на Евроатлантическия съвет за партньорство, създаден през 1997 г., който осигурява общите рамки за сътрудничество между НАТО и страните партньори. Партньорството за мир се основава на двустранните отношения между НАТО и всяка една от 27-те страни (включително България), присъединили се към тази програма.

САЩ и Ватикана установяват дипломатически отношения.

Умира Борислав Светозаров Примов – български историк. Роден е на 21 септември 1918 г. Учи история в Саутхемптън и Лондон (1938-1939 г.) и в Милано (1940 г.). Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски” (1941 г.). Преподавател е в СУ “Св. Климент Охридски” (1943-1953 г.) и във ВТУ (1967-1984 г.). В периода 1943-1953 г. е научен сътрудник на Института за история на БАН. В годините 1978-1984 е старши научен сътрудник в Националния исторически музей. Специалист е по средновековна обща история. Автор е на трудовете: „Македония в историята на българския народ“ (1943 г., 2001 г.), „Средновековна история“ (1951 г.), „Създаването на Втората българска държава и участието на властите“ (студия, 1965 г.), „Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори“ (1967 г., съавт.), „Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи“ (1970 г.).

Умира Стойчо Стефанов Мошанов – български политик, племенник на Н. Мушанов. Роден е на 25 май 1892 г. в Дряново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция. Участва в Първата световна война. Член е на Демократическата партия и на Демократическия сговор. Депутат в ХХI, ХХII и ХХIII ОНС. Министър на народното стопанство (1935 г.). Председател е на ХХIV ОНС (1938-1939 г.). През 1939 г. посещава Лондон и Париж с дипломатическа мисия. В края на август 1944 г. по поръчение на правителството на Ив. Багрянов се опитва да установи контакти със САЩ и Англия в Турция; пътува до Кайро, за да подпише условията за примирие с Англия и САЩ (без успех). Продължава членството си в Демократическата партия до нейното разпускане. От октомври 1947 г. е въдворен на местоживеене в Търговище; изпратен в лагера “Белене” (1949 г.). Осъден на 20 години затвор; освободен през 1959 г. Реабилитиран посмъртно (1990 г.). Автор е на книгите: “Външната политика на Демократическата партия” (1946 г.), “Моята мисия в Кайро” (1991 г.), “Мемоари. Ръкопис” (в архива на БАН) и др.

Умира Габриел “Коко” Шанел – френска моделиерка. Тя предлага нови тенденции в дизайна на облеклата. Създава световноизвестни модели – „малка черна рокля“, костюми, бижута, парфюми.

Умира Павел Иванович Беляев – руски космонавт. През 1965 г. заедно с Алексей Леонов извършва полет на космичния кораб „Восход-2“, по време на който (на 18 март) става първият човек, излязъл в открития Космос.

Едуард Брук става първият чернокож сенатор в САЩ.

В Ташкент завършва започналата на 4 януари индийско-пакистанска среща на високо равнище, на която е обсъден конфликта за Кашмир.

Най-голямата лавина, записана в историята, помита няколко града в Перу. Около 10 млн. тона снежна маса изминават за 7 минути 10 км и отнемат повече от 4000 човешки живота.

На 10 и 11 януари е проведен учредителен конгрес на Българският съюз за физическа култура и спорт (БСФС).

Умира Габриела Мистрал (псевд. на Лусия Годой Алкаяга) – чилийска поетеса и дипломат. През 1930-1931 г. преподава испано-американска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк и в университета в Пуерто Рико. От 1932-1945 г. започва дипломатическата си кариера – в Италия, Испания, Бразилия и в Лос Анджелис. През 1946 г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в ООН. Лириката й обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава сборник: “Сонети и смърт” (1914 г.), “Отчаяние” (1922 г.), “Тала” (1938 г.), “Давилня” (1954 г.). Носителка е на Нобелова награда за литература (1945 г.).

Умира Синклер Луис – американски белетрист. Първите му романи нямат голям успех. Автор е на романите: „Главната улица“ (1920 г.), „Бабит“ (1922 г.), „Ероусмит“ (1925 г., съвместно с П. де Крайф, награда „Пулицър“, от която белетристът се отказва). Автор е на книгите: „Додсуърт“ (1929 г.), „У нас това е невъзможно“ (антиутопия, 1935 г.), „Гидеон Плениш“ (1943 г.), „Боготърсачът“ (1949 г.), „Светът е така голям“ (1951 г.), есето „Страхът на американците пред литературата“ (1930 г.). През 1930 г. е удостоен с Нобелова награда за литература.

Състои се първият пасажерски полет с реактивен самолет.

В Лондон започва първото заседание на Генералната Асамблея на ООН.

Организацията на обединените нации е международна организация, създадена по инициатива на участниците в антихитлеровската коалиция по време на Втората световна война. Създадена е на 26 юни 1945 г. на международната конференция в Сан Франциско. Учредители на ООН са 50 държави. Приетият Устав влиза в сила на 24 октомври 1945 г. Целите на ООН, записани в Устава са: поддържане на международния мир и сигурност, предотвратяване и премахване на заплахите за мира и прекратяване на агресивните актове, уреждане или разрешаване с мирни средства на международни спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира, развиване на дружеските отношения между нациите чрез уважаване принципа на равноправието и самоопределянето на народите, осъществяване на сътрудничество при разрешаване на международните проблеми от икономически, социален, културен и хуманитарен характер; уважаване правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език и религия; осъществяване на централизация чрез съгласуване действията на държавите, насочени към достигане на тези цели.

Роден е Род Стюърт – английски рок-певец.

До края на 60-те години изпълнява ритъм-енд-блус и привлича вниманието на Лонг Джон Болдри (известно време участва в неговата група). По-късно пее в групите “Стиймпакет” и “Шотгън”, солист в групата на Джеф Бек (записва с него 2 албума – “Truth”, 1968 г.; “Beck Ola”, 1969 г.). През 1970 г. основава собствена група “Смол фейсис” (по-късно “Фейсис”). След 1971 г. отделни песни и албуми заемат челни места в класациите в Англия и САЩ, а концертите му имат огромен успех. Групата му се разпада през 1975 г..

Албуми: “The Rod Stewart Album” (1969 г.), “Gasoline Alley” (1970 г.), “Every Picture Tells a Story” (1971 г.), “Never a Dull Moment” (1972 г.), “Sing it Again, Rod” (1973 г.), “Smiler” (1974 г.), “Atlantic Crossing” (1975 г.), “A Night on the Town” (1976 г.), “Foot Loose and Fancy Free” (1977 г.), “Blondes Have More Fun” (1978 г.), “Greatest Hits” (1979 г.), “Foolish Behaviour” (1980 г.), “Tonight I’m Yours”, “Rod the Mod”, “Maggie May” (1981 г.), “Absolutely Live” (1982 г.), “Body Wisher” (1983 г.), “Camouflage” (1984 г.), “Rod Stewart” (1986 г.).

Умира Андрей Славов Тошев– български дипломат, публицист и общественик, член на БАН (1898 г.). Завършва естествени науки в Брюксел; учител във Военното училище в София. През 1903 г. постъпва на служба като търговски агент в Битоля, после в Цариград (1905 г.); дипломатически агент в Цетина (1905 г.), Атина (1906 г.), Белград (1908 г.), Цариград и Виена (от 1915 г. до 1919 г.). През 1935 г. възглавява извънпарламентарен кабинет, сменил този на ген. П. Златев. Автор е на трудовете “Поглед върху икономическото положение на Сърбия” (1911 г.), “Балканските войни” (т. I – 1929 г., т. II – 1931 г.), “Полша в културно отношение (1931 г.), “Бегли спомени” (1931 г.), “Сръбско-българската разпра” (1932 г., преводи на френски и английски език). Печата статии в сп. “Солунски книжици”, в изданията на БАН, сп. “Отец Паисий”, “Обществено развитие” и др.

По време на бомбардировката над София в дома си загива д-р Стоян Белинов. Той е български лекар, оториноларинголог, професор, един от основателите на Софийския медицински факултет. Главни трудове върху методите за вадене на чужди тела от дихателните и храносмилателните пътища, върху риносклеромата в България, изгарянията на хранопровода и др., университетски учебници. Д-р Белинов е роден на 18 март 1872 г. в Котел.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) съюзническата англо-американска авиация извършва над София първия дневно-нощен въздушен удар. В него участват 280 самолета. Жертви: убити 431, ранени 611, разрушени са 537 сгради и свалени 6 наши самолета. Противниковата авиация губи 9 самолета.

Съветският съюз и хитлеристка Германия постигат споразумение за своите сфери на влияние в Източна Европа. Според неговите тайни клаузи са поделени териториите на Полша, а Съветска Русия получава съгласието на Хитлер да окупира Финландия и Пр***тийските държави.

Умира Димитър Маринов (Д. М. Бонев) (1846, Вълчедръм – 10.01.1940, София) – български книжовник, етнограф, общественик. Учи в Лом при Кр. Пишурка, при Н. Рилски в Рилския манастир (1863 г.) и във Военното медицинско училище в Цариград (1867 г.-1871 г.). Завършва класическа гимназия и Философския факултет в Белград (1875 г.). Работи като учител в родния си край и укрива Ботеви четници, заради което е затворен. След Освобождението е депутат в Учредителното народно събрание, работи като съдия, учител в различни градове, директор е на Народната библиотека в София (1894 г.), основател и пръв директор на Етнографския музей (1904-1908 г.). През 1921 г. приема духовен сан и се оттегля от обществения живот. С етнографски и фолклорни проучвания се занимава от нач. на 70-те год. на XIX в. до смъртта си. Автор е на първата “История на бълг. литература” (Пловдив, 1887 г.), на очерка “Стефан Стамболов и новейшата ни история” (1909 г.), на ценни литературно-исторически студии и публицистични материали.

Умира Генко Иванов Мархолев– български офицер, ген.-майор. Участник в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в Първи пехотен Софийски полк. Проявява се в боя при Гургулят (7 ноември), където е тежко ранен. След войната постъпва във Военното училище и като юнкер участва в преврата на 9 август 1886 г., за което е разжалван и изпратен да дослужва като редник в армията. По-късно е амнистиран, продължава образованието си и завършва Военното училище като кавалерист. През Балканската война (1912-1913 г.) командва лейбгвардейския полк. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на кавалерийската дивизия.

Роден е Леонид Кравчук – бивш президент на Украйна.

В Лайпцинг е осъден подпалвачът на Райхстага Маринус ван дер Люббе.

Сградата е подпалена на 27 февруари 1933 г. в Берлин. Холандският комунист Маринус ван дер Люббе признава, че е извършител на палежа. Трима българи също са обвинени в организирането на подпалването на Райхстага. Това са Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Срещу тях се води процес в Лайпциг в годините 1933-1934.

На запитване отправено от страна на немското правителство за българите Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев – българското правителство заявява, че те не са български поданици. На 15 февруари те получават съветско гражданство и на 27 февруари са екстрадирани в СССР.

Поради отказа на българското правителство да разреши на Георги Димитров и неговите другари да се завърнат в България СССР на 15 февруари им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

След подпалването на Райхстага президентът Хинденбург и канцлерът Хитлер отменят член 48 от Ваймарската конституция, която позволява суспендиране на гражданските свободи при извънредно положение. Премахнато е правото за свободното изразяване на мнението, свободата на пресата, свободата на събрание, правото на пощенско и електронно комуникиране, право на незаконно претърсване и конфискуване, правото на частна собственост. Хитлер получава извънредни правомощия.

Влизат в сила решенията на Версайският мирен договор, уреждащ отношенията между страните победителки в Първата световна война (1914-1918 г.) и Германия.

Версайският мирен договор е подписан във Версай на 28 юни 1919 г. между 27 съюзни и обединени държави (САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Япония и др.), от една страна, и Германия, от друга страна. Той е първият от петте договора, които Съглашението налага на победените в Първата световна война държави, сред които е и България (Ньойски мирен договор 1919 г.).

Версайският договор определя границите на Германия със съседните държави. Германия връща на Франция Елзас и Лотарингия; предава на Белгия окръзите Йопен и Малмеди; Познан, част от Западна Прусия и част от Померания преминават към Полша, но изконни полски земи по десния бряг на река Одер, Долна Силезия и част от Горна Силезия остават в Германия. Саарската област остава за 15 г. под попечителство на ОН. Земите по левия бряг на Рейн са окупирани за 15 г., а по десния бряг (50 km на изток) са демилитаризирани. Германия се задължава да съблюдава независимостта на Австрия, Чехословакия и Полша. Отнети са и всички колонии. Ограничава се числеността на германските въоръжени сили на 100 000 наемни войници; производството на оръжие е силно ограничено. Германия няма право на ВВС, ВМС, Генерален щаб, военни училища и академии. Задължена е да заплати огромни репарации. САЩ не ратифицират Версайския мирен договор 1919 г. и през август 1921 г. сключват с Германия отделен договор.

Започва да действа организацията Обществото на народите. Тя започва да действа когато влиза най-ранно подписаният договор –Версайският.

Обществото на народите е международна организация – сдружение от държави, учредено и управлявано (за пръв път в историята) чрез писан устав. Пакт, чиито разпореждания създават нова система на междудържавни отношения. Инициативата за създаване на ОН е на държавите победителки в Първата световна война. Проектоуставът е предложен от американския президент Томас Уилсън. Окончателният текст на Пакта за ОН е гласуван на 28 април1919 г. и се подписва като неразделна част от Версайския договор на 28 юни 1919 г. Той е част и от останалите договори за мир от 1919 г.(Сенжерменски, Трианонски, Севърски и Ньойски). Целите, които си поставя ОН, са две: да развива сътрудничеството между народите във всички области и да осигурява мира и безопасността. То преследва и цивилизаторска мисия, определена в чл. 23 на Пакта. Преследването на тези цели почива на 4 основни принципа: да се приемат известни задължения, че няма да се прибягва до война; да се поддържат явни междудържавни отношения, основани на справедливост и чест; да се спазват строго предписанията на междудържавното право, признати като ръководно начало за правата; да се принудят сдружените народи да се ръководят от справедливост във взаимните си отношения и да спазват строго задълженията, които са поели по сключените договори. За постигането на тези цели ОН сформира свои органи: Събрание на ОН и Съвет на ОН, които за подготовка на решенията си се отнасят до Главен секретариат на ОН и до различни комитети и комисии. Постоянният съд за международно правосъдие и Международна организация на труда, едновременно учредени с Пакта за ОН, имат по-независимо положение и са органи с автономен характер. Най-новите институции – Международният институт за интелектуално сътрудничество и Международният институт за уеднаквяване на частното право, са учреждения със специален характер. Събранието на ОН се състои от представители на всички членуващи държави, всяка една от които, каквото и да е значението й, може да има само 3 делегати и да разполага само с 1 глас. Събранието гласува изменения на Пакта, избира съдии в Постоянния съд за международно правосъдие, гласува приемането на нови членове, избира непостоянните членове на Съвета, гласува бюджета на ОН и др. Съветът на ОН се състои от 14 членове- представители на членуващите в ОН държави. Седалището на организацията е Женева. Главната мисия на ОН е да предотвратява войните, да благоприятства културното развитие и обществения напредък. То задължава всеки свой член да зачита политическата независимост и териториалната цялост на другите държави-членове и др. Съгласно чл. 19 от Пакта ОН се задължава да се грижи членуващите държави да ревизират договорите, които са станали неприложими. То регистрира и обнародва всички междудържавни задължения, договори и други актове. ОН предотвратява войната между България и Гърция чрез наложеното от него уреждане на т. нар. Петрички инцидент през 1925 г. Успява да уреди по миролюбив начин: спора между Швеция и Финландия за Аландските о-ви (1920 г.); въпроса за подялбата на Горна Силезия между Германия и Полша (1921 г.); спора на България със съседите й по пограничните инциденти през 1922 г.; спора между Австрия и Унгария за Бургенланд и между Полша и Чехословакия за Яворжина (1922 г.); спора между Франция и Италия за поданството в Тунис и Мароко; убийството на италиански офицери на албано-гръцката граница и италианската репресия срещу Гърция (1923 г.); инцидента между Полша и Литва за Мемел (1924 г.); англо-турския спор за границите на Ирак (Мосул) през 1924-1925 г. Развива дейност и при итало-етиопския конфликт (1935 г.) и др. България е приета за член на ОН на 16 февруари 1920 г. ОН съществува до 19 април 1946 г., когато дейността и е поета от Организацията на Обединените нации.

Умира Константин Йосеф Иречек – чешки историк, член на Френската академия на науките (1898 г.), почетен член на БАН (1898). Константин Иречек е роден през 1854 г. Завършва история с докторат в Карловия университет в Прага през 1885 г., където специализира история на славяните. Професор е по всеобща история в Карловия университет (1884-1893 г.) и по история на славянските народи и техните съседи във Виенския университет (1893-1918 г.). Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския народ. През 1882 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870”. Насърчаван и подпомаган от много българи, между които М. Дринов, Иречек написва дисертация на тема „История на българите“, излязла на чешки през 1876 г., на немски през 1876 г. и руски език през 1878 г., претърпява също и няколко български издания (1886 г., 1888 г., 1929 г.). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г. Над него Иречек работи до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. В периода 1879-1884 г. живее в България. Работи като главен секретар в Министерството на народното просвещение (1879-1881 г.), министър на народното просвещение (1881-1882 г.) и председател на Учебния съвет при министерството; директор на Народната библиотека (1884 г.). Политическата му ориентация е към консервативното течение. Големи са заслугите му за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина; един от инициаторите за възобновяването на дейността на БКД в София. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Издава „Пътувания по България“ (1888 г., на бълг. език – 1899 г.), „Княжество България“ (1891 г., на бълг. език – 1899 г.), „История на сърбите“ (4 т., 1922-1923 г., посмъртно).

В хода на преговорите за мир в Лондон, целящи прекратяването на Първата балканска война (1912-1913 г.), младотурците водени от Енвер бей, извършват преврат и завземат властта в Турция. Образувано е ново правителство, изхождащо от партията “Единение и прогрес”, което прекратява преговорите за мир. С това започва вторият етап на Първата балканска война. Подновени са военните действия между Турция и съюзените балкански държави.

В Сан Диего (САЩ) е направената първата снимка от самолет.

Открито е нефтено находище в Тексас, което поставя началното на тексаския нефтен бум.

Правителството на Стефан Стамболов обнародва Закон за пенсиите на чиновниците и служащите по гражданското ведомство.

Франция обявява протекторат над Кот д’Ивоар

Република Кот д’Ивоар до 1986 г. е наричана Бряг на слоновата кост. Държавата се намира в Западна Африка, край Гвинейския залив. През 1893 г. става френска колония. От 1895 г. е в състава на Френска Западна Африка. От 1960 г. е обявена за независима държава.

Роден е Алексей Николаевич Толстой – руски писател, общественик, член на АН на СССР (1939). Започва да публикува стихове от 1905 г. През 1907 г. издава първия си сборник “Лирика”. След което издава сборник разкази “Сврачи приказки” (1910 г.) и стихосбирката “Зад сините реки” (1911 г.). Широка известност получава след публикуването на разказите и повестите от живота на дворяните “Чудаци” (1911 г.) и “Куцият господин” (1912 г.). По време на Първата световна война работи като военен кореспондент на в-к “Руски ведомости” (1914-1916 г.), пътува до Англия и Франция, издава серия очерци и разкази за войната. След преврата (25 октомври 1917 г.) емигрира (1919 г.) във Франция, а след това в Германия. В емиграция създава повестта “Детството на Никита” (1919-1920 г.). През 1923 г. се завръща в Русия. През 20-те и нач. на 30-те год. публикува сатиричния роман “Приключенията на Невзоров, или Ибикус” (1924 г.), фантастичните романи “Хиперболоидът на инж. Гарин” (1925-1927 г.), “Аелита” (1922-1923 г.) и др. По това време създава знаменитата трилогия “Ходене по мъките” (“Сестри”, 1922 г., нова ред. 1925 г.; “Осемнадесета година”, 1927-1928 г.; “Навъсено утро”, 1930-1931 г.). Към трилогията тематично се доближава повестта “Хляб” (1937 г.). Особено значително произведение на Толстой е недовършеният исторически роман “Петър I” (кн. 1, 1929-1930 г.; кн. 2, 1933-1934 г.; кн. 3, 1944-1945 г.). Популярна е детската приказка “Златното ключе” (1936 г.). По време на Втората световна война пише военна публицистика и драматичната дилогия “Иван Грозни” (“Орел и орлица”, 1942 г., и “Трудни години”, 1943 г.). Много от произведенията му са филмирани.

Екзарх Йосиф I се установява трайно в Цариград въпреки нежеланието на Портата, на Русия и на Патриаршията. Приет е като духовен глава на Източна Румелия под натиска на двете български правителства – в Пловдив и София.

Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в София.

В хода на Руско-турската освободителна война султан Абдул Хамид II отправя лична молба към английската кралица Виктория за посредничество при започване на преговорите за примирие.

Абдул Хамид II е владетел на Османската империя в периода 1876-1909 г. По внушение на английската дипломация проваля Цариградската конференция (1876-1877 г.). Отказът му да приеме Лондонския протокол (1877 г.) за провеждане на реформи в империята става повод за избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878, която завършва с поражение за Турция. По отношение на западните европейски велики сили държи угодническа линия на поведение, в резултат на което превръща Османската империя в тяхна полуколония. Спрямо подвластните му християнски народи провежда курс на жесток терор, заради което е наречен Кървавия султан. Потушава безмилостно Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Избухналата Младотурска революция от 1908 г. го заставя да възстанови изработената през 1876 г. конституция. Организираният от него метеж през април 1909 г. завършва без успех, поради което е свален от престола. До края на живота си е държан под домашен арест.

В хода на Руско-турската освободителна война главната квартира на руската армия се премества от Ловеч в Севлиево.

На този ден са освободени Копривщица и Клисура.

През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

Открита е първата линия на метрото в Лондон – най-старото в света.

Умира Самуел Колт – американски оръжеен конструктор. Самуел Колт е роден през 1814 г. Създава завод и компания за производство на стрелково оръжие. Първият револвер “Колт”, създаден през 1835 г., е усъвършенстван вариант на съществуващите дотогава барабанни оръжия и револвери. В него Колт въвежда механизми за завъртане на барабана и фиксирането му в положение за изстрел. По-късно фирмата “Колт” разработва различни образци стрелково оръжие: автоматичен пистолет (1911 г.), револвер (1917 г.) и др.

Чай от Индия за първи път е внесен в Англия.

Британските власти забраняват на гражданите на САЩ да се заселват в Канада.

Първите заселници идват в Канада през 1497 г. Колонизацията на страната е съпроводено с безмилостно изтребление на местното индианско население. През 1605 г. французите и в 1623 г. англичаните основават на територията на Канада своите първи селища. В резултат на 7 годишна война (1756 г.-1763 г.) Канада става колония на Великобритания. През 1791 г. е приет конституционен акт за оформяне границите на страната. Оформени са 2 провинции: Горна Канада- с английско население и Долна Канада – с френско население. През 1840 г. Великобритания обединява двете провинции; съставено е правителство. По време на Първата световна война Канада участва на страната на Антантата. През 1913 г. получава самостоятелност във вътрешната и външната си политика по Уестминстърския статут. През Втората световна война е на страната на антифашистаката коалиция. През 1982 г. е приета нова конституция и Харта за правата и свободите.

Софроний Врачански изпраща от Букурещ пълномощно на българския представител в Петербург Иван Замбин. Иван Замбин заминава на дипломатическа мисия в Петербург заедно с Атанас Николаев (Некович) през октомври 1804 г. В научната литература се приема, че мисията е дело на българската емиграция във Влашко, която се опитва да привлече вниманието на руското правителство към българския политически въпрос. Първоначално българските пратеници не са приети официално, тъй като нямали съответните пълномощия. По-късно Атанас Николаев се връща в Букурещ и с помощта на Софроний Врачански подготвя необходимото пълномощно за Замбин. През февруари 1808 г. Иван Замбин представя в Руското външно министерство пълномощното, подписано от Софроний Врачански, според което той може да действа пред официалните руски власти „от името на всичките му съотечественици“. Иван Замбин връчва и обръщение до руското правителство, както и кратка съпроводителна записка.

Роден е Александър Чернишев – руски генерал, завладял Берлин през 1813 г., военен министър (1827-1852 г.) и княз.

Американският издател Томас Пейн публикува памфлета „Здравият разум“, в който се препоръчва сепаративното движение да обяви своята независимост от британската корона

Томас Пейн (1737 г. – 1809 г.) – американски политик, общественик и писател. Работи около 12 години като акцизен агент, изучава социални науки. Първия си памфлет написва през 1772 г. – „Какво представляват акцизните агенти“. На следващата година отива в Лондон, където поднася парламентарна петиция за повишаване на надниците, заради което е уволнен. В Лондон се запознава с Б. Франклин, който му помага да замине за Америка (1774 г.). Издава „Пенсилвания Мегазин“ и сътрудничи на „Пенсилвания Джърнал“. Назначен е за адютант на ген. Грийн, участва в боевете при Ню Йорк, Ню Джърси и Пенсилвания. През това време написва поредица от 16 памфлета, озаглавена „Кризата в Америка“ (1776-1783 г.). Избран е в няколко комитета на Континенталния конгрес, служи в Пенсилванското законодателно събрание, получава почетна степен от Филаделфийския колеж. След Войната за независимост се отдава на инженерни науки, негови изобретения са патентовани в Лондон и Париж (1787 г.). Популярен е във Франция, но в Англия е обявен за „персона нон грата“, особено след излизането на Декларацията за правата на човека (1791-1792 г.). Обвинен е в измяна (21.05.1792 г.) потърсва убежище във Франция. Избран е за член на Конвента; след като се противопоставя на екзекуцията на Луи ХVI, е затворен и по чудо спасен от Робеспиер. Приютява се при американския посланик Д. Мънро, където довършва труда си „Векът на разума“. Завръща се в Америка през 1802 г., но атеистичните му разбирания не намират прием.

Английският крал Чарлз I бяга от Лондон в северната част на страната и започва да събира войска против парламента.

Чарлз I (1600-1649 г.) e английски крал от 1625 г., от династията Стюарти. Син е на Джеймс I. Провежда абсолютистка политика. Свален по време на Английската революция и обезглавен.

В Испания е напечатано първото в света издание на Библията на няколко езика.

Родена е Маргарита Австрийска – дукеса на Савоя, наместница на Хабсбургите в Нидерландия (1507 г.-1530 г.). Дъщеря на император Максимилиан I и на Мария Бургундска. След смъртта на съпруга й Филиберт Савойски баща й я назначава за управителка на Холандия. Води преговорите за образуването на Камбрезийската лига през 1508 г. и заедно с Луиза Савойска сключва Камбрезийския мир, наречен Дамски мир през 1529 г. Маргарита Австрийска умира през 1530 година.

Умира папа Григорий X (Papa Gregorius Decimus) – римски папа.

Папа Григорий X или Блажени Григорий е роден в Пиаченца, Италия. Неговото истинско име е Теобалд Висконти. Той управлява в периода от 1 септември 1271 г. до 10 януари 1276.

Папа Григорий X свиква Вторият лионски съвет през 1274 г., на който се утвърждават правилата за конклава. Конклав или***clave от латински означава под ключ. Това е изборна сесия на кардиналите за избор на нов папа, след смъртта на предишния. Съветът заседава при пълна изолация от външния свят. Ако избраните да участват в конклава кардинали до три дни, след свикването му, не изберат нов папа, през следващите пет дни получават за храна само по едно блюдо за обяд и вечеря. В случай, че и след този срок не са стигнали до окончателен избор, остават на хляб и вода до избора на нов папа. През цялото време кардиналите не получават доходи от своите църкви.

Суздалският княз Андрей Боголюбски превзема Киев.

Андрей Боголюбски (ок. 1111-1174 г.) е син на суздалския велик княз Юрий Долгоруки. Той е основател на новата столица Владимир. Побеждава волжките българи, опустошава Киев (1169 г.). Построява бъдещата столица Москва.

Нормандският вожд Робер Гискар превзема Палермо.

Робер Гискар (нач. на ХI в. – 1085) е нормандски вожд в Южна Италия, създател на нормандската държавност на Апенинския полуостров и о-в Сицилия. Пристига в Италия от Нормандия (около 1040) като наемник. През 1053 г. побеждава и пленява папа Лъв IХ, а през 1059 г. папа Николай II го признава за „дук на Апулия, Калабрия и Сицилия“, титла е равностойна на херцог. Робер Гискар се възползва от ерозиращата византийска власт и през 1071 г. превзема Бари (последната византийска крепост в Италия). Отнема Сицилия от арабите; през 1077 г. превзема и Палермо. През 1081 г. започва агресивна кампания срещу Византия, превзема Драч, Костур и др., заплашва Солун. Разбива войските на имп. Алексий I Комнин, което принуждава империята да сключи съюз с Венеция (1083 г.). Умира от чумна епидемия в лагера си край Драч, което принуждава нормандците да се изтеглят от Балканите.