КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 8 ДЕКЕМВРИ

1999 г.

Руските войски превземат чеченския град Урус-Мартан.

Приета е конституцията на Узбекистан.

Разпуснат е Върховният съвет на Казахстан.

Съвместно комюнике на Русия, Беларус и Украйна обявява разпадането на Съветския съюз, който е заменен от Общността на независимите държави.

За първи президент на Молдова е избран Мирча Снегур.

В Норууд (ЮАР) е приготвена най-голямата пица в света с диаметър 37,4метра.

Президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Роналд Рейгън подписват във Вашингтон договор за унищожаване на ядрените ракети с малък и среден обсег на действие. Съгласно договора СССР трябва да унищожат 1752 ракети, а САЩ 859.

След железопътна катастрофа в ивицата Газа загиват четирима араби. Инцидентът е използван за повод от палестинците за начало на интифадата срещу Израел.

Умира Мицо Андонов (Димитър Гоцев) – български театрален критик и литератор. Роден е на 7 ноември 1901 г. в Кукуш. Племенник е на Г. Делчев. Завършва гимназия в София и философия в СУ “ Климент Охридски” (1920-1925 г.). Член е на Независимите професионални съюзи, сътрудник на в. „Единство“. През юни 1926 г. е осъден на 5 години затвор по ЗЗД. Сътрудничи със статии по проблемите на българския театър и театралното изкуство на вестниците „Фронт на трудово-борческите писатели в България“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Пробуждане“, сп. „Пробив“, „Български артист“ и др. Главен редактор е на сп. „Начало“ (1926-1928 г.). Участва в театралните инициативи и театралните студии на Ал. Жендов, Д. Хаджиилиев, Б. Дановски като театрален критик. От 1934 г. е организационен работник в Съюза на артистите в България и редактор на съюзните издания сп. „Български артист“, в. „Артист“, „Възпоминателен лист“ и др. Заместник-председател и директор е на Творческия дом на актьора (1961-1966 г.), член е на Художествения съвет на Народния театър „Иван Вазов“.

Умира Джон Ленън – английски рок- и попмузикант, водеща фигура в популярния квартет „Бийтълс“, поет и прозаик, артист. Роден е през 1940 г. През 1955 г. създава в Ливърпул групата „Куоримен“ („Бийтълс“ от 1960 г.). През 60-те години издава книгите „Със собствен почерк“ (1964 г.) и „Прът в колелата“ (1965 г.). През 1966 г. се запознава с Йоко Оно, работи с нея от 1968 г. (пръв съвместен албум). Последният концерт на „Бийтълс“ е в Сан Франциско през 1966 г., от 1970 г. групата официално се разпада. През 1969 г. Джон и Йоко се оженват. От 1975 г. двамата живеят в САЩ. Самостоятелни албуми: „Wedding Album“ (1969 г.), „John Lennon/Plastic Ono Band“ (1970 г.), „Imagine“ (1971 г.), „Mind Games“ (1973 г.), „Walls and Bridges“ (1974 г.), „Rock’n’Roll“ (1975 г.), „Shaved Fish“ (1975 г.) и др. Съвместно с Йоко Оно издава 7 албума, от които „Double Fantasy“ (1980 г.) получава награда „Грамми“ за 1981 г. Убит е от Марк Чапмън пред жилището си в „Дакота Билдинг“, Ню Йорк.

Музикална група The Eagles пускат на музикалния пазар своя албум “Хотел Калифорния”.

На проведения в Гърция референдум мнозинството от населението се обявява против възстановяването на монархията в страната.
Монархическата форма на управление в Гърция е установена чрез референдум през 1946 г. Кралят е свален от власт през 1967 г. от военните. Установен е така нареченият “режим на полковниците” начело с Георгиос Пападопулос. Отменена е конституцията, разпуснати са политическите партии. През 1974 г. е сформирано гражданско правителство. То отново организира референдум за формата на управление.

Умира Чарлз Карпентър Фриз – американски лингвист, академик в Мичиганската академия на науките. Роден е на 29 ноември 1887 г. в Рединг, Пенсилвания. Завършва Бакнелския университет (1909 г.), където е преподавател (1911-1920 г.), от 1917 г. – професор. През 1920 г. се премества в Мичиганския университет, където работи до 1958 г. Президент е на Националния съвет на преподавателите по английски език (1927-1928 г.), президент е на Лингвистичното дружество на САЩ (1939 г.), директор е на Лингвистичния институт (1936-1940 г., 1945-1947 г.), основател и директор е на Института за английски език при Мичиганския университет (1941-1956 г.). Създава трудове в областта на структурната лингвистика, изследва английския език от гледна точка на диахронията и синхронията. Издава поредица учебници по английски език за чужденци, разработва лингвистичните основи на обучението по чужди езици. Редактор е на сп. “Колидж инглиш” (“College English”, 1929-1937 г.) и “Ленгуидж лърнинг” (“Language learning”, от 1948 г.). Главен редактор (1928-1958 г.) е на речник на ранния новоанглийски език.

Родена е Шиниъд О’Конър – ирландска поп-певица. Пише сама музиката за песните си, пее от ученическите години. Учи в Музикалното училище в Дъблин. През 1985 г. пее с групата „Тон Тон Макут“. Същата година отива да работи в Лондон. През 1987 г. излиза дебютният £ албум „Лъвът и кобрата“, а през 1990 г. – колекцията от песни, събрана в албума „Не искам онова, което нямам“. Албуми: „The Lion and the Cobra“ (1987 г.), „I Do Not Want What I Haven’t Got“ (1990 г.), „Am I Not Young Girl?“ (1992 г.), „Universal Моther“ (1994 г.), „So Far … The Best of Sinnead O’Connor“ (1997 г.), „Bad Girl“ (1999 г.).

Гръцкият параход “Хераклион” потъва в Егейско море. Загиват 181 души.

В Невада е отвлечен сина на американския певец Франк Синатра.

47 души са убити, а 80 ранени, когато унгарски полицаи и съветски войници откриват огън по мирни демонстранти срещу комунизма в унгарския минен център Шалготарян.

Умира Херман Вайл – германски математик. Роден е на 9 ноември 1885 г. в Елмсхорн, Шлезвиг-Холщайн. Завършва университета в Гьотинген (1908 г.). През 1913-1930 г. е професор в Цюрихската политехника, през 1930-1933 г. – в Гьотингенския университет. През 1933 г. емигрира в САЩ, работи в Института за перспективни изследвания (Institute for Advanced Study) в Принстън. Трудовете му са посветени на тригонометричните редове и редовете на ортогоналните функции, разработва теория на функцията на комплексното променливо, проявява интерес и към диференциалните и интегралните уравнения. Въвежда в теорията на числата т. нар. „сума на Вейл“. Най-значителните му разработки са върху теорията на постоянните групи, както и върху тяхното представяне и приложение в геометрията и физиката. Представител е на интуиционизма в областта на философията на математиката.

Родена е Ким Бейсинджър – американска актриса. На 17 години печели конкурса „Мис Джорджия“. Един от най-търсените фотомодели. През 1977 г. участва в телевизионните сериали „Куче и котка“, а от 1980 г. – в „Ангелът на Чарли“. В киното дебютира през същата година с филма „Сурова страна“. Участва в: „Никога не казвай “никога вече““ (1983 г.), комедията „Мъжът, който обича жените“ (1983 г.), „Среща с непознат“ (1987 г.), „Моята втора майка е чуждоземка“ (1988 г.), трилъра – „Надин“ (1987 г.), „Без милост“ (1986 г.), комикса – „Батман I” (1989 г.), трагикомедията – „Певицата и милиардерът“ (1991 г.), „Девет седмици и половина“ (1985 г.). „Финален анализ“ (1992 г.), „Измъкване“ (1993 г.), „Истинският Маккой“ (1994 г.), „Прет-а-порте“ (1994 г.), „Светът на Уейн II“ (1993 г.), „Поверително от Ел Ей“ (1997 г.), „8 Mile“ (2002 г.), „Aurora Island“ (2003 г.). Отличена е с Оскар през 1998 г. за „Поверително от Ел Ей“.

Американският президент Дуайт Айзенхауер пледира в ООН Великите сили да пожертват част от ядрените си запаси за развитието на атомната енергия за мирни цели.

САЩ започват икономически бойкот на Китай.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е преименуван в „Климент Охридски“, тъй като в новата конституция е постановено, че църквата е отделена от държавата и образованието е „светско с демократичен характер и прогресивен дух“.

В хода на Втората световна война Втора конна дивизия и Първа гвардейска пехотна дивизия освобождават Бояново. Пета пехотна дивизия освобождава Щип.

Роден е Самуил Сеферов (Сули) Боянов – български художник, живописец. Завършва Художествената академия, специалност “Живопис” при професор Ил. Петров (1969 г.). Член е на СБХ (1973 г.). От 1969 година участва във всички ОХИ в страната и чужбина. Самостоятелни изложби: София (1974 г.), Пловдив (1980 г.), София (1981 г.), Орешак (1985 г.), София (1986 г.), Париж “ЮНЕСКО” (1987 г.), Братислава (1987 г.), Брюксел (1989 г.), София (1990 г.), Лондон (1991 г.), Анкара (1992 г.), Измир (1992 г.), Атина (1993 г.), София (1993 г.), Хелзинки (1994 г.), Вашингтон (1999 г.), София (1998 г., 1999 г., 2000 г.). Негови картини притежават множество частни галерии у нас и в чужбина, музеят “А. С. Пушкин”, Москва, Галерията за модерно изкуство “Лудвиг” в Кьолн, в Канада, САЩ, Япония, Кувейт, Мексико и др. Награди: Първа награда на МНО за произведение на патриотична тема (1984 г.), заслужил художник (1984 г.), награда на Министерството на културата (1984 г.), кавалер на “Ордена за изкуство и литература на Франция” (1992 г.). Албум – “Кромуел” (1992 г.).

През Втората световна война Англия и САЩ обявяват война на Япония след нападението над Пърл Харбър на 7 декември.

Родена е Елка Бакалова – съвременен български изкуствовед, историк на средновековното българско и византийско изкуство, професор е в Художествената академия. Главен редактор е на сп. „Проблеми на изкуството“. По-важни книги: „Стенописите в Беренде“ (1976 г.), „Бачковската костница“ (1977 г.), „Роженският манастир“ (1990 г.) и др.

Родена е Красимира Асенова Колдамова – българска балерина. Учи балетно майсторство в школата на Софийската народна опера (до 1950 г.). Специализира в Москва. Балерина е в Националния академичен театър за опера и балет (от 1955 г.). Изпълнява роли от класиката, участва и в редица съвременни едноактни балети.

Лаврентий Берия е назначен за комисар по вътрешните работи в Съветска Русия на мястото на сваления Ежов.
Берия е народен комисар до 1945 г. и министър (1953 г.) на вътрешните работи на СССР. Той е първи заместник-председател на Съвета на народните комисари и на Министерския съвет (1941-1953 г.). Берия е член (1946-1953 г.) на Политбюро (Президиума) на ЦК на ВКП (б). Организатор е на политическите репресии в Съветския съюз през 30-те – 50-те години. Разстрелян е след смъртта на Й. В. Сталин.

Провежда се нелегално съвещание на Демократическата партия за активизиране на дейността й. След държавния преврат от 19 май 1934 г., извършен от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз, е наложена забрана на политическите партии. Демократическата партия минава към полулегална дейност и се нарежда в редиците на легалната опозиция на монархическия режим. Партията е против сближаване с Германия. Тя се обявява открито против присъединяването на България към Тристранния пакт (март 1941 г.) и обявяването на война на САЩ и Англия (декември 1941 г.).

Родена е Алиса Фрейндлих – руска актриса. Завършва Ленинградския драматичен институт (1957 г.). От 1957 г. работи в Ленинградските театри “Комисаржевски”, “Ленсъвет” и БДТ. В киното е от 1958 г. Снима се в: “Семейно щастие” (1970 г.), “Моят живот” (тв, 1972 г.), “Мелодиите на Верийския квартал” (1973 г.), “Изпълняващ задълженията си” (1973 г.), “Ана и Командорът” (1974 г.), “Принцесата и граховото зърно” (1977 г.), “Служебен роман” (1977 г.), “Сламената шапка” (тв, 1979 г.), “Сталкер” (1980 г.), “Старомодна комедия” (1980 г.), “Агония” (1981 г.), “Клетка за канарчета” (1984 г.), “Жесток романс” (1984 г.), “Мускетарите – 20 год. по-късно” (1992 г.), “Мускетарите – 30 години по-късно” (1993 г.), “Подмосковни вечери” (1993 г.), “Изповед пред непознат” (1994 г.).

Роден е Вили Арам Казасян – български композитор, диригент, аранжор, пианист. Завършва ВМЕИ – София (1957 г.), учи в Теоретичния факултет на БДК. Завежда секция “Естрадно изкуство” при СМДБ (от 1985 г.). Диригент е на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. Автор е на детски песни, филмова музика (“Ян Бибиян”, телевизионните – “Неочаквана ваканция”, “Горещи следи”), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години (пианист в “Джаза на младите”). Свири в Естрадният оркестър при Сатиричния театър, основава “Студио 5”. От тези 2 състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който Казасян свири, а по-късно дирижира. Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала “Златният Орфей” и телевизионния конкурс за естрадни песни “Мелодия на годината”. Организира редица вокални състави (“До, ре, ми, фа”, “Студио В”), радиоконкурса “Тромбата на Вили”, телевизионното предаване “Студио 1”. Създава множество песни и пиеси за бигбенд; негови песни изпълняват популярни групи и певци, и актьори (К. Цонев, В. Бахчеванова, Т. Колев, Ас. Ангелов и др.). Пише музика за филмите на В. Мирчев “Ленко” (1978 г.), “Неочаквана ваканция” (1981 г.), “Една одисея из Делиормана” (1983 г.). Гостува като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва, Лайпциг, участва на фестивалите в Атина, Полша (Сопот), Дрезден и др. Негови песни са издавани от “Балкантон” и чужди грамофонни фирми. Носител е на много награди (през 1984 г. получава наградата на СБК за цялостно творчество). Албум: “Избрани песни” (1984 г.).

Роден е Максимилиан Шел – австрийски актьор и режисьор. Брат е на Мария Шел. Изучава история на изкуството и философия. Завършва Цюрихската драматична студия. Работи и в германски театри. В киното е от 1955 г. – “Това се случи на 20 юли”. Първата му значителна роля е в “Бракът на доктора по медицина Данвиц” (1956 г.). Играе в Италия, Англия, Франция, Германия, САЩ. Филмография: “Деца, майки и генерал” (1955 г.), “Младите лъвове” (1958 г.), “Хамлет” (тв, 1960 г.), “Присъда в Нюрнберг” (1961 г.), “Затворниците от Алтона” (1962 г.), “Смъртоносна афера” (1967 г.), “Нямаш право на два живота” (1967 г.), “Замъкът” (1968 г.), “Симон Боливар” (1969 г.), “Густав Малер” (1971 г.), “Папеса Йоана” (1972 г.), “Полина – 1880” (1973 г.), “Досие “Одеса” (1974 г.), “Краят на играта” (1974 г.), “Сараевският атентат” (1975 г.), “Човекът в стъклената кабина” (1976 г.), “Джулия” (1977 г.), “Един мост повече” (1977 г.), “Аваланш експрес” (1978 г.), “Обичам, не обичам” (1979 г.), “Дневникът на Ани Франк” (1980 г.), “Черната дупка” (1980 г.), “Призракът в операта” (1982 г.), “Островите” (1973 г.), “Утре в Алабама” (1985 г.), “Подземията на Асизи” (тв, 1985 г.), “Петър Велики” (тв, 1986 г.), “Едно американско място” (1988 г.), “Розовата градина” (1989 г.), “Новакът” (1990 г.), “Сталин” (тв, 1992 г.). В театъра играе и поставя “Всеки”, “Добрият патриот” (1969 г.), “Стари времена” (1973 г.), “Приказки от Виенската гора” (1977 г.). В киното режисира от 1970 г. с постоянен успех и вкус към руската и немската литература – “Първа любов” (1970 г.), “Пешеходецът” (1973 г.), “Съдията и неговият палач” (1975 г.), “Приказки от Виенската гора” (1979 г.), “Марлен Д.” (1984 г.), “Справедливост” (1993 г.), “Малката Одеса” (1994 г.), “Вампири” (1998 г.), “Обичам те, скъпа” (2000 г.), “Кан” (2001 г.).

Излиза първият брой на вестник „Лъч“ – информационен всекидневник, орган на групата на професор Александър Цанков в Демократическия сговор. Професор Александър Цанков взема дейно участие в политическия живот на страната. В края на XIX в. влиза в Българската работническа социалдемократическа партия, след разцеплението и през 1903 г. минава към широките социалисти. По време на Първата световна война е заместник-директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена справедливост. След края на войната влиза в Народния сговор и след убийството на Ал. Греков (май 1922 г.) е издигнат за неин председател. Участва в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и след неговия успех става министър-председател. Александър Цанков е един от инициатори за образуването на Демократическия сговор през август 1923 г. През януари 1926 г. неговото правителство подава оставка. Проф. Цанков е избран за председател на ХXI Обикновено народно събрание. От 15 май 1930 г. до 29 юни 1931 г. е министър в кабинета на А. Ляпчев, като министър на народното просвещение. През 1932 г. оглавява едно от теченията на разцепилия се Демократическия сговор, преобразувано по – късно в самостоятелна политическа партия под името Народно социално движение. В началото на септември 1944 г. емигрира от България. Живее известно време в Германия и Австрия. 1949 г. се установява в Аржентина. Автор е на: „Войната на народите“ (1916 г.), „Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм и националсоциализъм“ (1942 г.) и други. Пише и спомени „България в бурно време“ (неотпечатани).

Роден е Владимир Александрович Шаталов – руски летец космонавт, генерал-лейтенант от авиацията (1975 г.), летец инструктор. Завършва Липецкото специално училище на ВВС за начално обучение на пилоти (1945 г.). Завършва Червенознаменната военновъздушна академия (по-късно “Ю. А. Гагарин”) (1956 г.) и служи в авиационни части. В отряда на космонавтите (от 1963 г.). От 14 до 17 януари 1969 г. лети в Космоса като командир на космическия кораб “Союз-4”. Провежда ръчното сближаване и скачването с космическия кораб “Союз-5”, пилотиран от Б. В. Волинов, осигурява А. С. Елисеев и Е. В. Хрунов по време на преминаването им през открития Космос в космическия кораб “Союз-4”. Заедно с Елисеев от 13 до 18 октомври 1969 г. лети за втори път в Космоса като командир на кораба “Союз-8”. За 118 ч и 11 мин пребиваване в Космоса корабът им извършва групов полет с космическите кораби “Союз-6” и “Союз-7”. От 23 до 25 април 1971 г. извършва трети полет в Космоса (заедно с Елисеев и Н. Н. Рукавишников) като командир на космическия кораб “Союз-10”. По време на полета, продължил 47 ч и 46 мин, е проведено скачване с намиращата се в орбита от 19 април 1971 г. орбитална станция “Солют”. Името на Шаталов носи кратер на обратната страна на Луната.

Роден е Реваз Чхейдзе – грузински режисьор. През 1943-1946 г. учи в Тбилиския театрален институт. През 1953 г. завършва ВГИК. През 1953-1954 г. снима няколко документални филма – “Борис Панчадзе” (1953 г.), “Нашият дворец” (1954 г.), “Държавният ансамбъл за народни танци на Грузия” (1954 г.). Последните 2 документални филма заедно с дебютния му игрален филм “Луржа на Магдана” (1956 г.), драма за живота на селяните в Грузия в началото на века, реализира съвместно с Т. Абуладзе. През 1957 г. поставя “Нашият двор”, разработващ съвременна тема, снима историко-приключенските филми “Мая от Гухнети” (1959 г.), “Гроб” (1961 г.), “Морската пътека” (1962 г.), “Бащата на войника” (1965 г.). Режисьор е на “Ах, тази младеж!” (1969 г.), “Фиданки” (1973 г.) и “Твой син, земя” (1981 г.). Сценарист е на “Блондинката” (тв, 1968 г.) и “Цъфтежа на акацията” (1975 г.).

Умира Карл Антон Ларсен – норвежки мореплавател, китоловец. Роден е на 7 август 1860 г. През 1892-1893 г. и 1893-1894 г. с кораба „Язон“ предприема 2 експедиции за проучване на възможността за лов на китове в Антарктика. Прониква до 68° 10′ южна ширина, прави първото описание на източните брегове на полуостров Земя на Грейм (Антарктически полуостров) и го нанася на картата. Открива редица острови (Робертсон, Вейер, Полени и др.). През 1901-1903 г. като капитан на кораба „Антарктика“ участва в шведската антарктическа експедиция на О. Норденшелд. През 1923-1924 г. в търсене на китове прониква 2 пъти в морето Рос, където изследва залива Мак Мердо и някои острови. Името на Ларсен носят откритият от него шелфов ледник на източния бряг на Антарктическия полуостров и планина.

Започва учредителната конференция на политическа формация “Народно единство”. Конференцията продължава до 10 декември. В новосъздадената партия влиза групата на Никола Генадиев, която се отделя от Националлибералната партия, и бивши народнолиберали В. Савов, Н. Бронзов, П. Генадиев и други. Печатен орган на партията е вестник „Народно единство“.
Основателят на партията – Никола Генадиев е юрист, журналист и публицист.
Завършва право с докторат в Брюксел. След завръщането си в България работи като адвокат. През 1890 г. заедно с брат си Харитон основават в Пловдив вестник „Балканска зора“. Никола Генадиев е един от редакторите на печатния орган на Народнолибералната партия (стамболовисти) – вестник „Нов век“. След идването на власт на втория стамболовистки режим е министър на правосъдието (5 май 1903 г. – 30 януари 1904 г.), управляващ Министерството на търговията и земеделието (20 август 1903 г. – 30 януари 1904 г.), титуляр на същото министерство (30 януари 1904 г. – 22 октомври 1906 г. и 23 октомври 1906 г. – 22 февруари 1907 г.). В коалиционния кабинет на д-р В. Радославов е министър на външните работи и изповеданията (4 юли – 17 декември 1913 г.). От 4 юли до 23 септември същата година е управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти. Обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. на страната на Австро-Унгария и Германия. Във връзка с Деклозиеровата афера през лятото на 1915 г. е арестуван. В затвора остава до есента на 1918 г. Като един от водачите на Народнолибералната партия дава съгласието си за сливането й с другите либерални партии и образуването на Националлиберална партия (1920 г.) и участва в нейното централно ръководство. Автор е на „Мемоари“. Убит е през 1923 г.

Екатеринослав е превзет от белогвардейските войски на генерал Слащов.

Щабът на 11-а руска армия е превзет от войници, които отстраняват нейното командване.

В хода на Първата световна война българските войски завземат град Олтеница, намиращ се в Южна Румъния, при вливането на река Арджеш в река Дунав.

Роден е Ричард Флайшър – американски режисьор. Учи в театралния факултет на Йейлския университет. От 1937 г. е в театъра. От 1940 г. работи в киното като монтажист и режисьор-документалист – “Предназначени за смърт” (1948 г., “Оскар”). Дебютира в игралното кино с “Децата на развода” (1946 г.). Снима приключенски и мелодраматични филми: “20 000 левги под водата” (1954 г.), “Викингите” (1958 г.), “Принуждението” (1959 г.), “Фантастично пътешествие” (1966 г.), “Доктор Дулитъл” (1967 г.), “Бостънският удушвач” (1968 г.), “Че!” (1969 г.), “Тора! Тора! Тора!” (1970 г., съвместно с Т. Масуда и К. Фуксаку), “Слепият терор” (1971 г.), “Новите центуриони” (1972 г.), “Зеленото слънце” (1973 г.), “Мандинго” (1975 г.), “Невероятната Сара” (1976 г.), “Принцът и просякът” (1977 г.), “Ашанти” (1978 г.), “Джазовият певец” (1981 г.), “Конан Разрушителя” (1984 г.), “Червената Соня” (1985 г.), а също “Събота на насилието” (1955 г.), “Барабас” (1962 г., “Кинг” (1973 г.), “Дон Анжело е мъртъв” (1973 г.), “Мистър Маджестик” (1974 г.), “Принцът и просякът” (1978 г.), “Мистерия за милион долара” (1987 г.), “Обаждане от космоса” (1989 г.).

Умира Максимилиан фон Шпее – граф, немски вицеадмирал. Служи във флота от 1878 г. От 1912 г. командва ескадра крайцери в Тихия океан. През Първата световна война (1914-1918 г.) ръководи похода на ескадрата към бреговете на Южна Америка, където на 1 ноември 1914 г. в бой до нос Коронел разбива английска ескадра, но на 8 декември 1914 г. е разгромен от силна английска ескадра в боя до Фолклендските острови. Загива на флагманския крайцер “Шарнхорст”.

Започва битката между Германия и Великобритания за Фолкландските острови.

Родена е Полина Антонова Недялкова – българска военна деятелка, генерал-майор. Заедно с родителите си емигрира в СССР през 1926 г., където завършва Военната академия „М. В. Фрунзе“ (1936 г.). Същата година заминава за Испания и се включва в интербригадисткото движение. През 1937 г. се завръща в СССР и служи в Съветската армия. Взема участие във Великата отечествена война (1941-1945 г.). Завръща се в България през 1951 г. Заема отговорни длъжности в БНА. Главен редактор е на сп. „Военна техника“ (1967-1975 г.).

Мисия на Константин Хаджикалчов в Цариград. Водят се преговори за сключване на мир с Портата и приключване на Балканската война.
Константин Хаджикалчов е български обществен и политически деец, банкер.
Изпълнява важни дипломатически мисии – през 1887 г. е член на българската делегация, която търси княз на България. През 1908 г. преговаря в Цариград във връзка с провъзгласяването на Независимостта. През 1913 г. води преговори за уреждане на българо-турските отношения след Балканските войни.
Хаджикалчов завършва Роберт колеж в Цариград. Член е на революционния комитет в Пловдив. След потушаването на Априлското въстание 1876 г. е арестуван. Освободен е по настояване на европейските представители в Пловдив. Присъединява се към движението против Берлинския договор като член на комитетите “Единство” в Южна България. В Източна Румелия развива активна дейност като началник на канцелария в Дирекция на финансите (1879 г.). Хаджикалчов е депутат в Областното събрание и член на Постоянния комитет (1880-1884 г.). Той е един от водачите на Либералната партия в областта. Присъединява се към организираното от БТЦРК движение за съединение.

Умира Хърбърт Спенсър – английски философ. Роден е на 27 април 1820 г. в Дерби. Основател е на еволюционистичната философия в Англия. Автор е на: “Първите принципи”, “Принципи на биологията”, “Принципи на психологията”, “Принципи на социологията”, “Принципи на еволюционистическия морал”, “Индивидът срещу държавата” и др. Неговият морал и социология са индивидуалистични. Ръководна идея в трудовете му е идеята за естествената еволюция – по силата на закон за фатално преминаване от хомогенното към хетерогенното, от неопределеното към сложното. Философията на Спенсър среща голяма опозиция сред повечето метафизици. От друга страна, неговият обществен и политически морал е смятан от някои за клонящ към анархизма поради индивидуалистичните насоки, които подтикват философа да желае прогресивното отслабване на държавата.

През 1903 г. 8 декември е отбелязан за първи път като празник на единствения тогава в Княжество България университет – Висшето училище. Решението е на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември – когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на университета на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти.

Създадено е султанско ираде за реформи в Европейска Турция. За генерален инспектор е назначен Хилми паша.
Абас Хюсеин Хилми паша е турски политически и държавен деец. Провежда антибългарска политика и преследва дейците на ВМОРО. След Младотурската революция 1908 г. е министър на външните работи на Турция. От януари 1909 г. е велик везир. Принуден е да си подаде оставката от този пост през април същата година във връзка с организирания в страната метеж от султан Абдул Хамид II.

Умира Ернст Енгел – немски специалист по статистика. Роден е на 26 март 1821 г. в Дрезден. След като завършва минно инженерство в Германия и Париж, става директор на статистическите служби в Саксония и Прусия. През 1857 г. поставя на обсъждане закона, наречен по-късно „Закон на Енгел“, който представлява едно от първите емпирични открития в икономиката, което е в сила и до днес.

Край бреговете на Северна Испания потъва немският кораб “Салер”. Загиват 281 човека.

Умира Пафнутий Лвович Чебишов – руски математик и механик, член е на Петербургската академия на науките (от 1856 г.). Роден е на 26 май 1821 г. Първоначално образование получава в домашни условия; завършва в Московския университет (1841 г.). Защитава магистърска дисертация в Московския университет (1846 г.), докторска дисертация в Петербургския университет (1849 г.), професор в Петербургския университет (1850 г.). Основател е на Петербургската математическа школа, от която са излезли много видни учени – Е. И. Золотарьов, А. А. Марков, А. М. Ляпонов, В. А. Стеклов и др. Научните му изследвания са в областта на интегралното смятане, теорията на числата, теорията на вероятностите, теорията на механизмите и много други раздели на математиката.

Роден е Диего Ривера – мексикански художник, един от основателите на мексиканската школа в монументалната живопис. През 1896-1902 г. учи в Художествената академия в Мексико. Живее в Европа (1907-1921 г.). Учи в Художествената академия в Мадрид (1907 г.), работи в Париж (1909-1921 г.), изпитва влиянието на кубизма, а в Италия (1920-1921 г.) изучава стенописите от ХIV-ХVI в. От 1922 г. е член на Мексиканската комунистическа партия. Работи в САЩ (1930-1934 г. и 1940 г.). Умира на 25 ноември 1957 г. в Мексико.

С издаване на Мухаремския декрет – (Нормативен акт, издаван от държавния глава или от правителството) е установен европейски финансов контрол върху Портата.

Излиза първият брой на “Едмънтън булет”, първият вестник в провинция Албърта (Канада).

В хода на Руско-турската освободителна война генерал Тотлебен получава сведения за мястото, където Осман паша смята да разкъса блокадата на Плевен.
Едуард Тотлебен е руски военен инженер, генерал. През Кримската война 1853-1856 г. ръководи инженерните работи по отбраната на Севастопол. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е назначен за помощник-началник на Западния отряд. На 14 ноември 1877 г. поема командването на всички части, включени в обсадата на Плевен, която на 28 ноември (10 декември) приключва с капитулацията на турските войски. От април 1878 г. ръководи Действащата армия до сключването на Берлинския мирен договор 1878 г.

След спирането на вестник „Независимост“ Христо Ботев започва да издава в Букурещ вестник „Знаме“ (от 8 декември 1874 г. до 14 септември. 1875 г., 27 броя). Последните 3 броя не са редактирани от Христо Ботев. Най-много място в поместваните материали се отделя на въпроса за освобождението на България от турско робство. Пише се за народната просвета, култура и литература. Художествените текстове са малко. В подлистници излизат произведения на Л. Каравелов и М. Чайковски. Печатат се отделни стихотворения. Там Ботев публикува фейлетона „Политическа зима“.

Умира Иван Николов Момчилов – български книжовник. Роден е на 19 октомври 1819 г. в Елена. Учи в Елена, Гърция и Русия. Автор е на “Граматика за старобългарскûя езûк” (1865 г.) и “Граматика за новобългарскûя езûк” (1868 г.), дълго служили като учебни помагала и положили основите на т. нар. Търновска правописна школа. Подготвя (заедно с Н. Михайловски) откриването на Еленската даскалоливница. Обновител е на педагогическата система.

Открива се първият Ватикански съвет.

Роден е Ян Сибелиус – финландски композитор. Учи при М. Вегелиус в Хелзинки, специализира при А. Бекер в Берлин и при Р. Фукс и К. Голдмарк във Виена. В най-значителните си оркестрови съчинения (7 симфонии и 14 симфонични поеми, 1892-1929 г.) органично претворява своеобразния северен колорит на финландската народна музика, като използва нейните ладо-хармонични и ритмични особености.

Умира Джордж Бул – английски математик, основоположник на математическата логика. Роден е на 2 ноември 1815 г. в Линкълн. Без университетско образование става професор по математика в Корк (1849 г.). На неговото име е наречена булевата алгебра – специална алгебрична система, за елементите на която са определени две операции.

По време на тържествено богослужение в йезуитска църква в Сантяго (Чили) избухва пожар. Загиват около 2500 души, предимно жени и деца.

Умира Райно Попович – български учител и книжовник. Роден е около 1773 г. в с. Жеравна. Учител е в Котел, през 1812 г. открива първото елино-българско училище в града (заедно с А. Хаджикринчев). Заминава на поклонение в Света гора, учи на о-в Хиос. През 1816-1818 г. учи в Букурещ при Н. Дука, изучава взаимоучителните таблици и усъвършенства знанията си по гръцки език. Учителства в Котел, Жеравна, Карлово. Автор е на множество преводи от гръцки език: „Краткое толкование на Божествения храм“ (1837 г.), „Христоития, или Благонравие“ (1837 г.), „Есопа фригийскаго баснотворца басни или приказки“ (1854 г.) и др.

Роден е Бьорнстерне Бьорнсон – норвежки поет и писател. Журналист, драматург, поет, оратор и политически деец. Играе, заедно със съперника си Ибсен, водеща роля в политическия живот на Норвегия. През 1903 г. получава Нобелова награда за литература. Автор е на: „Синьове Солбакен“, „Сигурд Слембе“, „Свръх силите“, „Младоженци“, „Леонарда“ и др. Умира на 26 април 1910 г. в Париж.

Роден е Андрей Николаевич Бекетов – руски ботаник – морфолог и географ. Почетен член е на Петербургската академия на науките (от 1895 г.). Заедно с Х. Я. Гоби през 1886 г. организира и издава първото руско научно ботаническо списание „Ботанически записки“. Бекетов е сред основателите на Петербургското дружество на естествоизпитателите. Почти едновременно с Ч. Дарвин, но независимо от него, обяснява целесъобразното устройство на органичните форми. Автор е на първия оригинален учебник „География на растенията“ (1896 г.). Умира на 14 юли 1902 г.

Състои се премиерата на Седма симфония на Бетовен.

Роден е Александър Иванович Одоевски – руски поет декабрист. През зимата на 1824-1825 г. е приет в Северното дружество на декабристите, придържа се към неговото радикално крило. Взема участие във въстанието от 14 декември 1825 г., след разгрома му е затворен в Петропавловската крепост. От 1827-1837 г. е на заточение в Сибир, след което по заповед на царя служи в действащата армия в Кавказ, където се сближава с М. Ю. Лермонтов и Н. П. Угарьов. Стихове на Одоевски писани преди 1825 г., почти не са запазени. След 1825 г. пише поемите „Василко“ (1829-1830 г.), „Зусима“ (1827-1829 г.), „Старицата пророчица“ (1829 г.) и др. Умира на 27 август 1839 г., близо до Сочи.

Екзекутирана е Жана Дюбари, последната любимка на френския крал Людовик ХV.

За първи път в САЩ е кремирано човешко тяло.

Родена е Мария Стюарт – шотландска кралица (1542-1587 г., фактически от 1561 г.). Сключва брак с френския крал Франсоа II на 16 години, овдовява след 2 години и се завръща в Шотландия. Води борба срещу Реформацията и английската кралица Елизабет I Тюдор. Привърженичка е на католицизма. През 1567 г. е пленена от въстаналите калвинисти и принудена да се отрече от престола. Екзекутирана е след 19 години.