КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 7 ЯНУАРИ

Джордж Буш е провъзгласен за президент на САЩ. Джордж Уокър Буш е 43-ият президент на САЩ (от 2001 г. ), от Републиканската партия. Той е избран в едни от най-спорните избори в историята на САЩ – налага се повторно преброяване (на ръка) на подадените бюлетини в щата Флорида. Джордж Буш е губернатор на щата Тексас в периода 1995 – 2001 г. Завършва Йейл през 1968 г. и Харвард през 1975 г. Развива бизнес с газ (1975) и в енергийната индустрия (1980). Брат му е губернатор на щат Флорида (от 1994).

Поставен е абсолютен рекорд по продажба на акциите на една компания. На Ню Йоркската борса за един ден са продадени 136 846 000 акции на американската компания “Lucent Technology”.

Сенатът на САЩ, за първи път от 131 години, започва процедура по импийчмънт на президента Бил Клинтън.

Умира италианският актьор Виторио Мезоджорно. Сред най-известните италиански филми, в които участва, е сериалът „Октоподът“.

Норвежецът Ерлинг Кеге става първият човек в света, стигнал сам до Южния полюс.

За първи път в 800-годишната си история Кулата в Пиза е затворена за посетители поради мерки за безопасност. През последните 100 години наклонът на кулата се е променил с 9.6 инча. Строежът на кулата започва през XIII век и продължава повече от 200 години.

Съветската армия се намесва за предотвратяването на конфликта между Грузия и Осетия

В София умира писателят Венко Марковски (1915 – 1988) – псевдоним на Вениамин Миланов Тошев. Роден е на 5 март 1915 г. в Скопие. Марковски е писател, поет, драматург, академик (1979). Събира народни песни. Завършва специалност “Славянски филологии” в Софийски университет. Заради увлечението си по марксизма, се поддава на македонизма и по време на Втората световна война критикува великобългарския империализъм и българската буржоазия. Години по-късно променя позициите си. Негова е фразата „от Скопие дойдох българин, в София станах македонец“. През 1956 г. е осъден, изпратен е в концлагера на о. Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. намира убежище в България. Лириката му е силно повлияна от фолклора.

Президентът на САЩ Роналд Рейгън слага край на ембаргото върху Гватемала.

В Париж е открита изложба на български художници, посветена на 1300-годишнината на българската държава.

Виетнамските войски превземат столицата на Камбоджа Пном Пен и свалят от власт режима на Пол Пот и Червените кхмери.

Червените кхмери, организирани от Пол Пот в джунглите на Камбоджа през 1960г., подготвят радикална комунистическа революция, с цел да премахнат западните влияния в Камбоджа и да установят аграрно комунистическо управление. През април 1975 г. кхмерите превземат столицата Пном Пен, свалят от власт проамериканския режим и провъзгласяват ново правителство начело с Пол Пот. Между 1975 г. и 1978 г. около 2 млн. камбоджанци умират в резултат на принудителен труд, глад и екзекуции. През 1978 г. Виетнамските войски навлизат в Камбоджа и в началото на 1979 г. завладяват столицата. Установено е ново умерено комунистическо правителство, а Червените кхмери заедно с техния водач се изтеглят обратно в джунглите.

През 1985 г. Пол Пот официално се оттегля, но остава лидер на кхмерите, които продължават своята партизанска война. През 1997 г. в резултат на вътрешни разногласия в организацията, той е отстранен от лидерската позиция. Осъден на доживотен затвор от “народния трибунал”, Пол Пот казва по-късно в интервю:” Моята съвест е чиста”. Надеждите на международната общност Пол Пот да бъде изправен на съд, където да отговаря за престъпленията си срещу човечеството не се оправдават. Лидерът на Червените кхмери умира под домашен арест през 1998 г.

Излъчено е първото предаване „Всяка неделя“. Първоначално шеф на телевизионната програма е Янчо Таков, а негов заместник – Кеворк Кеворкян. В това предаване двамата интервюират Тодор Динов, Дончо Цончев, Крикор Азарян, Георги Черкелов, Яко Молхов, Атанас Свиленов, Аксиния Джурова. Предаването претърпява множество промени, два пъти е спирано. Името му се свързва неизменно с това на журналиста Кеворк Кеворкян. На 6 май 2002 г. излъчването на предаването е възобновено. От 28 април 2005 г. в БНТ е взето решение за преустановяване излъчването на “Всяка неделя”.

В Британския музей в Лондон се открива изложбата „Тракийските съкровища от България“.

Мерцедесът на Хитлер е продаден на търг за 153 хиляди долара.

Конгресът на САЩ увеличава два пъти заплатата на президента.

САЩ официално признават новото временно правителство на Куба, начело с Фидел Кастро, седем дни след падането на диктатурата на Фулхенсио Батиста. Въпреки опасенията, че Фидел Кастро, чиято бунтовническа армия помогнала да бъде свален от власт Батиста, споделя комунистическите идеи, американското правителство смятало, че това няма да застраши новия режим и ще защитава американските интереси в Куба.

Американският пилот Джон Луис извършва първия полет до Антарктида с едномоторен самолет.

Американската певица Мариан Андерсън става първата певица от афро-американски произход, която пее в операта в Метрополитен.

В обръщение пред Конгреса президентът Хари Труман заявява пред света, че САЩ са направили въглеродна бомба. Три години по-рано, на 31. 01. 1950 г. публично обявява, че Комисията по атомна енергия започва разработването на въглеродна бомба. Директивата на Труман е отговор на доказателството за атомна експлозия в СССР през 1949 г.

Университетът “Южна Калифорния” в Лос Анжелис обявява, че е направена първата снимка на гени (с микроскоп).

Камбоджа става автономен щат във Френския Съюз

Между 7 и 10 януари на посещение в Москва е българска правителствена делегация, начело с министър-председателя Кимон Георгиев, във връзка с Московското решение за включване на двама опозиционни представители в кабинета и за развитието на двустранните отношения. На 5 и 6 януари се провеждат преговори между представители на правителството и на опозицията за прилагане на Московското решение. След консултации с американския политически представител Мейнард Барнс, Никола Петков и Коста Лулчев решават да поставят предварителни условия, каквито Московското решение не предвижда: за цялостна реконструкция на кабинета, като министерствата на вътрешните работи и правосъдието се отнемат от БРП (к); за нови парламентарни избори и за отстраняване на „партийния елемент“ от армията. Целта на опозицията е да се провокира отново намеса на САЩ и Англия и да не се позволи признаване на резултатите от бойкотираните от нея избори.

В Македония започва „Кървавата Коледа“ – „Кървав Божик“. В продължение на няколко дни във Вардарска Македония са избити над 1200 граждани с българско самосъзнание по нареждане на маршал Тито, по списъци, изготвени предварително от Лазар Колишевски. За няколко дни са избити – в Скопие – 63 души, във Велес – 54, Куманово – 48, Битоля – 36, Щип – 77, при с. Владимирово, Беровско – 330 души и т. н. Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица също са убити много хора с българско самосъзнание, други са подложени на терор и прогонени от родните си места. Целта е да се ускори процесът на македонизация на населението.

В хода на Втората световна война Първа българска армия започва второто преминаване на р. Дунав при Мохач (Унгария) и Бездан-Батина (Югославия).

Умира хърватският учен и изобретател Никола Тесла (1856 – 1943). Роден е на 10 юли 1856 г. в Смилян, Хърватско. Получава образование във Висшето техническо училище в Грац и в Пражкия университет. Работи като инженер в Будапещенското телефонно дружество и в компанията “Едисон” в Париж. През 1884 г. емигрира в САЩ. Работи в заводите “Едисон” и “Уестингхаус”. Дава строго научно описание на същността на явлението въртящо се магнитно поле. Патентова многофазни електрически машини (сред които асинхронен електромотор) и система за пренасяне на електроенергия чрез многофазен променлив ток. Чрез използването на двуфазна система, която Тесла смята за най-икономична, в САЩ са пуснати много промишлени електросъоръжения, сред които и Ниагарската водна електроцентрала. Изобретява първия електромеханичен високочестотен генератор и високочестотен трансформатор, като създава предпоставки за развитие на нова област в електротехниката – високочестотната техника. Работи върху безжичното предаване на сигнали (1896 – 1904). Под негово ръководство в щата Колорадо през 1899 г. е построена радиостанция с мощност 200 kW. Никола Тесла конструира редица радиоуправляеми самоходни механизми, наречени от него “телеавтомати”. След 1900 г. патентова изобретения в различни области на техниката (електромер, честотомер, различни усъвършенствания в радиоапаратурите, парните турбини и др.). През 1917 г. предлага принцип за действие на устройство за радиооткриване на подводни лодки.

В САЩ е открито първото посолство на СССР.

В София е подписан българо-албански протокол за взаимно признаване на малцинствата и за откриване на техни училища на майчин език.

В Ню Йорк за първи път млякото е пакетирано в картонени опаковки.

За първи път се появява комиксът “Тарзан”.

Умира артистът Антон П. Попов. Един от основателите на Народния театър „Иван Вазов“ в София. Постъпва в Румелийската театрална трупа (1882 – 1885). През 1888 г. по негова инициатива е образуван в София театър „Основа“, от който по-късно е създаден Народният театър.

За пръв път е установена презатлантическа телефонна връзка между Ню Йорк и Лондон. В първия ден са осъществени 31 позвънявания. За три минути разговор печалбата била 75 долара. Първият частен разговор бил между журналисти-издатели на “Ню Йорк Таймс” и лондонския “Таймс”.

26-годишният Джордж Гершуин завършва работата си над “Рапсодия в синьо”. Тя е представена същата година с диригент П. Уаймън и с участието на автора. Джордж Гершуин е роден на 26 септември 1898 г. в Ню Йорк (кв. Бруклин). Той е един от най-популярните американските композитори. С композиране започва да се занимава под влияние на Ървин Бърлин и Джером Керн. Първата си оперета „В осем и половина часа“ създава през 1919 г. Слава му донася „Ла, ла Люсил“ (1920 г.). Освен „Рапсодия в синьо“, през 1924 г. създава оперетата „Лейди, бъдете добра“ и няколко песни. Следват: Концерт за пиано и оркестър във фа (1925), симфонията-поема „Един американец в Париж“ (1928), „Кубинска увертюра“, „Втора рапсодия“ и операта „Порги и Бес“ – първата американска национална опера и негово най-значително произведение. Джордж Гершуин умира на 11 юни 1937 г. в Ню Йорк.

Пустинята Сахара за първи път е прекосена с автомобил.

През Панамския канал преминава първият кораб. Панамският канал пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка. Строителството му започва Франция през 1879 г., продължено е от САЩ и е завършено през 1914 г. Панамският канал е открит през 1920 г. Каналът е с дължина 81,6 km, дълбочина 12,5 m, широчина 150 m, 3 двойки шлюзове. В периода 1914-1999 г. е под контрол на САЩ. На 31 декември 1999 г. е върнат суверенитетът на Панама над Панамския канал.

Патентова се процесът на получаване на бензин от суров петрол.

Провеждат се първите експерименти за бомбардировки от самолет с експлозиви SF.

Във Франция за първи път в света е издаден лиценз за пилотиране на самолет

Компанията “Маркони” въвежда за използване радиосигнал (CQD – Come Quick Dangerius) като зов за помощ, заменен две години по-късно със SOS, който е по-лесен за предаване (а не заради станалата известна по-късно негова трактовка “Спасете нашите души!” (Save Our Souls).

Известният канибал от Колорадо Алфред Пакър след 18-годишен престой в затвора е освободен.

Пакър се препитавал като миньор и водач в Юта и Колорадо. През ноември 1873 г. той превеждал група от 21 мъже до Колорадо. След 3-месечен изтощителен преход групата се добрала до индиански лагер близо до Колорадо. Повечето мъже останали в лагера, за да изчакат да преминат зимните бури, но Пакър и още петима мъже продължили похода. Два месеца по-късно той пристигнал сам в Лос Пинос, твърдейки че останалите са го изоставили и той бил принуден да яде диви зайци и храсти. По-късно Пакър признава, че четирима от мъжете са умрели от измръзване, а останалите, обезумели от глад, ги изяли. Когато само Пакър и още един от мъжете –Шанън Бел останали живи, Бел полудял и заплашил Пакър, че ще го убие. Пакър твърди, че застрелял Бел при самозащита и след това изял тялото му.

Роден е д-р Иван Киров Вазов – български общественик, политик и държавник. Министър е на търговията, промишлеността и труда в кабинета на Добри Божилов. Депутат е в ХХV НС. Завършва Военното училище в София през 1911 г. Участва в Балканската война (1912 – 1913) и в Първата световна война. Завършва право и икономически науки в Лайпциг. Дълги години работи като адвокат в Стара Загора. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд и е разстрелян. Реабилитиран е през 1996 г.

Томас Стивънс от Сан Франциско завършва първото в историята околосветско пътешествие с велосипед. Той изминава за 4 години над 13 500 мили.

Състои се сватбата на Алоис Хитлер и Клара Пьолцл, родителите на Адолф Хитлер

Открита е 1-ва мъжка гимназия в София. На 1 октомври 1888 г. е открит Висш педагогически курс с 43 курсисти към гимназията начело с Александър Теодоров-Балан. Според закона от 18 декември същата година той е наречен Висше училище с единствено Историко-филологическо отделение. На 1 октомври 1889 г. е открит Физико-математически отдел, на 1 октомври 1892 г. – Юридически отдел. През 1904 г. е преименуван в Университет.

По време на Руско-Турската освободителна война части на Южния отряд на руската армия освобождават село Мъглиж и настъпват по долината на река Тунджа. Южният отряд е сформиран на 31 юли 1877 г. от руското командване, начело с генерал Фьодор Радецки (на снимката). Задачата на отряда е да отбранява старопланинските проходи. Обкръжава турските войски в сражението при Шипка – Шейново. Оказва решителна помощ на опълченците при отбраната на Шипченския проход. Когато на 20 август получава съобщение, че „положението на Шипченския проход е отчайващо“, на 22 август насочва резервите от гр. Елена и Търново към Шипка. На 23 август – най-тежкия ден от отбраната на Шипка, следобед към 17 ч. пристига на помощ с две сотни казаци по двама на кон и взвод планинска артилерия. До вечерта турците са отблъснати.

По същото време Западният отряд на руската армия освобождава Ихтиман и води боеве при прохода Траянови врата.

Проведени са четвъртият и петият разпит на Васил Левски. Организирана е очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов.

На 26 декември 1872 г. Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември 1872 г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя към Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.

В село Ватиш, Македония е роден полковник Йосиф Григоров Шишков, служил в 17 пехотен полк на Българската армия до 1919 г.

С участието на Васил Левски в Троянския манастир е основан революционен комитет. Сред членовете на комитета са отец Макарий, х. Авксентий, йеромонасите Кирил, Митрофан, Нефталим и др.

Роден е френският математик Емил Борел. Член е на Парижката академия на науките (1921). От 1897 г. до 1920 г. е професор, от 1911 г. до 1920 г. и директор на Екол Нормал. В продължение на няколко години е професор в Парижкия университет. Създател е на няколко направления в съвременния математически анализ (разходящи редове, разширяване на понятието аналитична функция, диофантови приближения). Автор е на научни трудове по математическа физика и теория на вероятностите.

Роден е Матей Икономов – български драматург, театрален деец. Учи в гимназиите в Разград и Севлиево. През 1887 г. постъпва като любител в столичната драматична трупа „Основа“. В периода 1892 – 1896 г. играе в трупата „Сълза и смях“ и в създадената от него в Русе трупа „Живот“. През 1899 г. излиза първата му драма „Последната молба“. През 1900 г. специализира в Италия. След уволняването му от „Сълза и смях“ създава пътуваща трупа „Съвременен театър“ (1902 – 1920). Пръв популяризатор на Горкиевите драми в България. Автор е на 14 драми със сюжети от историческото минало. През 1923 г. се оттегля от театралното поприще.

Роден е руският художник Валентин Серов (1865 – 1911). Изучава живопис при Иля Репин и при П. П. Чистяков. Завършва Художествената академия в Петербург. Академик от 1898 г. и действителен член на Художествената академия от 1903 г., която напуска през 1905 г. в знак на протест срещу окървавената народна демонстрация (9 януари). Едни от ранните произведения на Валентин Серов са “Девойка с праскови” и “Девойка, осветена от слънцето”. Автор е на портретите на К. А. Кортвин; И. И. Левитан; М. Горки; моливния портрет на Фьодор Шаляпин и др. Създава картини, посветени на руското село – “Октомври. Домотканово” (1895); “Жена с кон” (1898) и др., на картини от руската история – “Петър I” и др.; на стенописи на антични теми и т.н. Умира на 22 януари 1911 г.

Роден е Иван Пеев – Плачков (1864 – 1942). Български книжовник, публицист и преводач. През 1882 г. завършва Роберт колеж в Цариград. Учител, член на Висшия учебен комитет, министър на народното просвещение (1900 – 1901 и 1912 – 1913). Член е на БАН и неин секретар от 1912 г. Сътрудничи в сп. „Наука“, „Периодическо списание“, „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Български преглед“, „Училищен преглед“, в-к „Южна България“, „Балканска зора“ и др. Редактор е на в-к „Реч“ (1909), главен редактор на в-к „Мир“ (1912 – 1935). Автор е на книгите: „Идеологическа класификация на българските предлози“, „Бележки, очерки и фейлетони, 1884 – 1900”, „Очерки и бележки по учебното дело“, „Иван Евстатиев Гешов“, „Д-р К. Стоилов“ и др. Прави преводи от английски език: Кингсли – „Между два свята“, Марк Твен – „Ново поколение“, Чарлз Дикенс – „В безпътица“. Автор е на биографии (за Ю. Трифонов, Й. Иванов, Г. Бенев, Ст. Л. Костов, Ст. Аргиров), рецензии, стихотворения, пътни бележки. Умира на 16 август 1942 г. в София.

Започва френската интервенция в Мексико. До нея се стига, след като мексиканският президент Б. Хуарес преустановява плащанията по външния дълг. Франция (1861 – 1867), Великобритания (1862) и Испания (1861 – 1862) предприемат военно нахлуване в Мексико. След оттеглянето на Великобритания и Испания, Наполеон III продължава борбата с цел да създаде в Мексико своя империя, като се противопоставя на нарастващото американско влияние. През 1863 г. френските войски превземат Пуебла и окупират Мексико. Една година след това Максимилиан Австрийски е провъзгласен за император на Мексико.

В Цариград умира Константин Миладинов (1830 – 1862). Български възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. По-малък брат е на Димитър Миладинов. Учи в Охрид и Янина (1844 – 1847). Завършва гръцка филология в Атинския университет. Работи като учител в с. Магарево. През 1856 г. заминава да учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва поддържа връзки с Любен Каравелов, Райко Жинзифов, Райно Попович и др. Печата стихотворения в сп. “Братски труд”, “Български книжици”, в-к “Дунавски лебед”. Под ръководството на брат си събира фолклорни произведения, които отнася в Русия. Във Виена хърватският епископ Йосип Щросмайер го поощрява да издаде подготвения сборник с народни песни, предлага му и материална подкрепа. Сборникът е преработен и издаден на български език в Загреб през 1861 г. под заглавието “Български народни песни”. Разбрал за арестуването на Димитър, заминава за Цариград, където е арестуван. Умира 4 дни преди брат си в Цариградския затвор.

В Габрово е роден композиторът Емануил Манолов (1860 – 1902). Учи в Русия и Румъния. След обявяването на Сръбско-българската война (1885) свири в духовия оркестър на Първи пехотен Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък, по-късно пее в Катедралния хор на в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен Средногорски полк (1890 – 1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1899 г. до края на живота си е капелмайстор на XХIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. Автор е на първата българска опера „Сиромахкиня“. Автор е на детски песни, хорови песни и др.

Пусната е в обръщение първата канадска сребърна монета

В Елена е роден писателят Стоян Михайловски (1856 – 1927). Завършва Галатасарайския лицей в Цариград и правни науки. Бил е съдия, публицист, учител и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската война и се връща в България. Работи като адвокат в Свищов, Търново, София (до 1879). Главен редактор е на в-к “Народен глас” в Пловдив (1880). Завършва образованието си във Франция през 1883 г. Преподава френски език и литературна история в СУ (1892 – 1895); доцент е по всеобща литературна история (1895 – 1899). Дописен член е на БАН от 1882 г., действителен член е на БАН от 1898 г. Народен представител е в III ВНС (1886 – 1887). Заради статията “Потайностите на българския дворец”, публикувана във в-к “Ден” (1904) е осъден и уволнен. Стоян Михайловски е председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901 – 1903). Автор е на химна на българската просвета и култура „Върви, народе възродени“.

Роден е д-р Иван Кесяков. Завършва медицина в Краковския университет. Кесяков е един от организаторите на общественото здравеопазване в България. От 1897 – 1900 г. заема длъжността ординатор в Пловдивската окръжна болница , до 1905 г. е околийски и окръжен лекар в Пловдив. В периода 1905 – 1906 г. е окръжен лекар и управител на Видинската болница. От 1908 г. до 1912 г. е общински съветник и кмет на Пловдив. Участва във войните (1912 – 1913 и 1915 – 1918) като военен лекар. Два пъти е директор на Народното здраве (1918 – 1919, 1923 – 1934). От 1930 г. до 1934 г. е член на управителния съвет, от 1935 г. до 1936 г. е главен секретар и подпредседател на БЧК.

Писателят Виктор Юго е избран за един от 40-те “безсмъртни членове” на Френската академия.

Виктор Юго е роден на 26 февруари 1802 г. в Безансон. Той е френски поет, романист, драматург и общественик. Започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия, и са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася голяма популярност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературното дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Ал. Дюма и други млади писатели-романтици. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. След революцията 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата (02.12.1851 г.) е принуден да напусне Франция. 20 години живее в изгнание. В тези години се разгръща и неговият великолепен дар на публицист. През 60-те години пише романите: Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Писателят се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книга “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Виктор Юго умира на 22 май 1885 г. в Париж. Недовършен остава сборникът “Всички струни на лирата”.

Роден е германският изобретател Йохан Филип Райс (1834 – 1874). През 1861 г. прави първата деомнстрация на електрически телефон – 15 години преди Александър Бел да патентова своето изобретение.

В Балтимор е отворена първата железопътна станция.

Умира английският живописец Томас Лорънс. Работи изключително като портретист. През 1792 г. става придворен художник в кралския дворец, от 1820 г. е президент на Художествената академия. Автор е на портрети на кралица Шарлота (1789), мис Е. Фарън (1790), на политически и военни дейци от Европа (1814 – 1819).

Либерия е колонизирана от американците.

Роден е Милърд Филмор – 13-ият президент на САЩ (1850 – 1853). От 1844 г. е губернатор на Ню Йорк. През 1850 г. заменя президента З. Тейлър, който умира на 9 юли 1850 г.

Джордж Вашингтон е избран за президент на САЩ.

Джордж Вашингтон е първият президент на САЩ (1789- 1797 г.). В периода 1753–1759 г. воюва срещу индианци и французи по време на Седемгодишната война. От 1758 г. е член на Асамблеята на Вирджиния, до 1775 г. е делегат в Континенталния конгрес във Филаделфия. В периода 1775- 1783 г. е главнокомандващ американската армия във Войната за независимост на Северна Америка. През 1787г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ, действаща с някои поправки и днес.

Джордж Вашингтон е роден на 22 февруари 1732 г. в Бридж-Крик, Вирджиния. Той умира на 14 февруари 1799 г. в Маунт- Вернон.

Французинът Жан-Пиер Бланшар и американецът Джон Джефрис извършват първия полет с балон над Ламаншалон. По време на полета от Дувър до Кале, едва не се разбиват над Ламанша. Причина за това е, че балонът е претоварен с прекалено тежки съоръжения като котва, нефункционално ръчно управляемо витло и перки, с които те се надявали да управляват балона във въздуха. Малко преди да достигнат до френския бряг, са принудени да изхвърлят почти всичко от балона, за да го олекотят.

Роден е френският изобретател Жак-Етиен Монголфие (1745 – 1799). През 1783 г. заедно с брат си Жозеф-Мишел построяват първия балон, пълен с горещ въздух.

Официално е открита Академията на науките в Санкт-Петербург.

Умира френският архиепископ и писател Франсоа дьо Селиняк Фенелон. През 1689 г. става възпитател на бургундския дук, внук на Луи ХIV. За него написва “Басни”, “Диалог на мъртвите” и прочутия си “Телемах” – книга, изпълнена с косвени загатвания за управлението на Луи ХIV. Нейното обнародване (1699) става причина Фенелон да изпадне в немилост като противник на кралския абсолютизъм. Отправя до краля и до внука му “Писма” и “Мемоари”, в които хвърля нова светлина върху политическото положение във Франция. Неговото съчинение “Телемах” е една от най-разпространените книги във Франция и е преведено на всички европейски езици.

Англичанинът Хенри Мил патентова пишеща машина (която никога не e пусната в производство).

Умира Инокентий X (Джан Батиста Памфили). Римски папа от 1644 –1655 г. Започва дипломатическата си кариера от 1621 г. като папски нунций, по-късно през 1626 г. е посланик в Мадрид. През 1929 г. е ръкоположен за кардинал и след смъртта на Урбан VIII е избран за папа, независимо от възраженията на френския двор. Със специална була (26. 11. 1648 г.) подкрепя протеста на папския легат, през 1648 г. присъства при подписването на Вестфалския мир. Протестът не е признат от европейските държави.

Франсис Бейкън става председател на Камарата на Лордовете в Англия. Той е английски философ, правист, лорд- канцлер на Англия (1618-1621 г.). Родоначалник е на английския материализъм. Според Бейкън материята е обективно съществуваща първооснова на всички неща; целта на науката е да увеличи властта на човека над природата. Смята, че философията трябва да има практически характер, че умозрителната наука е безполезна. Основното му съчинение „Нов Органон“ – оръдие на новата наука, се противопоставя на „Органона“ на Аристотел.

Роден е английският публицист Джеймз Харингтън (1611 – 1677). Идеолог на новото дворянство и буржоазията. С произведенията си “Република Океания” (1656), “Предимствата на народното управление” (1657), “Изкуството на законодателството” (1659) и други се обявява срещу възстановяването на феодалната монархия в Англия. Разработва конституция, в която определя буржоазната дворянска република като най-добра форма на държавно управление в Англия и като единствен възможен начин да се защитят завоеванията на буржоазната революция (от средата на ХVII в.). В годините 1658 – 1660 оглавява републиканската група, която се опитва да реализира неговите идеи. Прилагайки индуктивния метод на Бейкън, доказва зависимостта на държавната форма на управление и нейните учреждения от разпределението на собствеността в обществото. Джеймз Харингтън умира на 11 септември 1677 г. в Лондон.

Италианският астроном Галилео Галилей забелязва три спътника на Юпитер с помощта на новооткрит телескоп – Йо, Европа и Ганимед. Това откритие помага на Галилей да създаде Коперниковия (хелиоцентричен) модел на слънчевата система. Той заменя стария Птолемеев модел, според който земята е център на системата.

Галилео Галилей е роден на 15 февруари 1564 г. в Пиза. Той е италиански математик, физик и астроном. Основател е на експерименталната наука в Италия. Открива закона за изохронизма на малките трептения и използва веднага това откритие за стенните часовници (с махало). Открива също термометъра, хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне, полага принципите на модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба (Венеция, 1609 г.). Неговите наблюдения го приближават до теориите на Коперник. Галилео обявява, че Слънцето, а не Земята е център на планетната система и че Земята се върти около Слънцето, както и други планети, които отразяват неговата светлина. Това откритие предизвиква омразата на схоластиците и на Римския двор, които го обявяват за еретик. Поканен да се откаже тържествено от теориите си, той обещава да го направи, но въпреки това през 1632 г. излага писмено всички доказателства за проповядваните от него учения. Инквизицията принуждава Галилей да се отрече на колене пред инквизиторския съд от всичките си учения (1633 г.). Избягнал по този начин опасността да бъде изгорен жив, Галилей е поставен след това под строг надзор, ослепява и умира. Впоследствие е оправдан от обвинението в ерес от Ватикана, с което де факто католическата църква признава, че Земята е кръгла. Галилео Галилей умира на 8 януари 1642 г. в Арчетри, близо до Флоренция.

Пожар унищожава Джеймстаун, намиращ се в сегашния щат Вирджиния.

Борис Годунов се възкачва на руския престол, след смъртта на Фьодор I Иванович, последния руски цар от династията Рюрикови. Годунов отравя Фьодор І Иванович, който е син на Иван IV Грозни и Анастасия Романовна, наследил баща си на трона през 1584 г. Фьодор I е слаб физически и умствено и управлението на страната се осъществява първоначално от регентски съвет, а след 1587 г. от Борис Годунов, брат на съпругата му Ирина Годунова. По време на управлението му Руската православна църква получава статут на патриаршия (1589). Успешни войни се водят срещу Ногайската орда и Швеция (1595), като Русия си връща Ивангород и съседните области, загубени през Ливонската война. Борис Фьодорович Годунов е цар на Русия в периода 1598 – 1605. Той е първият, който не е представител на династията Рюрикови. Въпреки някои външнополитически успехи, Борис Годунов оставя страната в нестабилно състояние, известно като Смутно време.

Убит е флорентинският херцог Алесандро ди Медичи в резултат на политически противоборства. Родът Медичи играе важна роля в средновековна Италия. Негови представители са основатели на една от най-големите търговски банкови компании в Европа през ХV в. През 1434 – 1737 управляват Флоренция. Представители: Козимо Медичи (1389 – 1464), управлява от 1434, Лоренцо Медичи, наречен Великолепни (1449 – 1492), управлява от 1469, поет и меценат; Катерина Медичи (1519 – 1589), кралица на Франция, Мария Медичи (1573 – 1642), съпруга на френския крал Анри IV и регентка на Луи XIII и др.

Умира Карл Анжуйски – крал на Сицилийското кралство и Неаполитанското кралство. Син е на френския крал Луи VIII, граф на Анжу, Мена и Прованс. Издигнат е на сицилийския престол от Папството, коронясан от папа Климент IV през 1266 г. През 1268 г. завладява Сицилийското кралство, като побеждава кралете от династията Щауфен (през 1266 г. при Бенeвенто срещу Манфред и през 1268 г. при Талякоцо над неговия наследник Конрадин). Участва в кръстоносния поход на Луи IХ Свети в Тунис (1270 г.). Стреми се да подчини Северна и Централна Италия, Балкански полуостров (където завладява много градове), Византия и Леванта. Раздава земи и привилегии на френските рицари в Южна Италия и Сицилия. Това рязко засилва увеличаването на данъците, което води до народно въстание в Сицилия (Сицилианска вечерня, 1282 г.). Карл Анжуйски загубва о-в Сицилия. В негово владение остава Неаполитанско кралство.