КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 6 ЮЛИ

Марсоходът „Съджърнър“ започва да изследва Червената Планета. За първи път апарат, създаден от човека, се придвижва по повърхността на чужда планета. „Съджърнър“ е малък робот, с размера на кутия за хляб, и тежи 10 килограма. Движи се на 6 колела, всяко от които може да се върти независимо от останалите, за да може роботът да се справя с неравния марсиански терен.

Повечето от енергията е доставяна от слънчеви панели на покрива, но има и резервни батерии.

Роботът е управляван дистанционно от Калифорния, отдалечена на милиони километри.

Сондата Патфайндър, която носи марсохода, има почти съвършено приземяване на 4 юли 1997 г. в Ares Vallis, древен канал на Марс, който е възможно някога да е бил пълен с вода.

Първото отчитане, което е изпратено, е това за температурата – минус 93 градуса по Целзий. Сондата също така изпраща впечатляващи снимки на обрулената, обсипана с камъни повърхност. Те показват мощни прашни бури в розовото марсианско небе, една от които бушува на около 950 километра от мястото на кацане.

Мисията е следена по Интернет от милиони хора.

Френското правителство мобилизира армията и полицията, за да се справи с една от най-големите стачки в новата си история. Целта е – да бъдат премахнати камионите, блокиращи основните национални пътища. През предишните осем дни шофьори на камиони сериозно смущават трафика, задържайки доставки на стоки и отиващи на почивка хора, докато протестират срещу новите закони за шофьорските книжки.

Най-драматичната конфронтация е на магистрала А1 южно от Лил по пътя за Париж, където телефонните връзки и радиостанциите на шофьорите биват заглушени от полицията.

Петстотин служители, тренирани за справяне с метежи, подкрепени от хеликоптери, бронирани коли и танк, за четири часа разпръскват 150-те превозни средства, блокирали пътя. За броени часове по-малки групи камиони се скупчват отново и шофьорите налагат придвижване с два километра в час, преди трафикът да успее отново да се върне към нормалното си състояние. Други два големи протеста успешно са разпръснати близо до Лион и южно от Арл, както и няколко по-малки барикади. Въпреки това 1000 камиона продължават да заобикалят Тулуза и около 150 други блокади остават по пътищата и магистралите. Към края на деня допълнителни 50 блокади се появяват. Шофьорите на камионите се радват на голяма подкрепа от страна на населението.

Тъй като запасите от петрол и храна в градовете намаляват, основната организация на френските работодатели предупреждава за икономическата цена на кризата.

Петър Младенов (1936 – 2000) подава оставка като президент (председател), под натиска на обществените протести и заради излъчената в предизборен клип на СДС негова фраза: „По-добре е танковете да дойдат“.

Петър Младенов е роден в село Урбабинци, Видинско през 1936 г. Бил е генерален секретар на ЦК на БКП от 10 ноември 1989 г. до 2 февруари 1990 г. През 1971 г. става министър на външните работи и остава на този пост в четири поредни правителства до 1989. Той е най-дългогодишният външен министър на България. Председател е на Държавния съвет от 17 ноември 1989 г. до април 1990 г. Президент (председател) на България от 3 април до 6 юли 1990 г. Умира на 31 май 2000 г.

Голям пожар отнема живота на десетки работници на най-старата нефтена платформа в Северно море „Пайпър Алфа“. Пожарът започва след експлозии от сондажната платформа „Пайпър Алфа“, намираща се на 193 км от брега на Шотландия. Хеликоптери и кораби са изпратени, за да спасят петролните работници, в операция, координирана от Абърдинската брегова охрана. Пилотите докладват, че са видели “огнен ад” с височина до 107 метра и една разкъсана на парчета платформа. Приблизително 225 души са работели на платформата, собственост на Оксидентъл Ойл.

Оцелелите са спасени с хеликоптери и са закарани в Абърдинсата Кралска Болница, някои – сериозно ранени. Повечето от спасените се избавят, като се спускат по тръби надолу или скачат от стотици метри височина в морето, покрито с горящ петрол.

Платформата Пайпър Алфа е най-голямата и стара платформа в петролното поле в Северно море. Две седмици по-рано е инспектирана, но седмица по-късно има малък пожар.

След като сондирането в Северно море започва през `70-те години на миналия век, са отчетени 300 смъртни случая на 123-те британски нефтени инсталации, често при инциденти, причинени от лошото време.

Единадесет души загиват, 17 са ранени, при пожар във влак, пътуващ от Пензънс до Падингтън, Великобритания. Пожарът е започнал вследствие на забравена цигара или електрическа повреда близо до някой от началните вагони втора класа. Това е най-тежкият железопътен инцидент във Великобритания дотогава от ноември 1967, когато 49 души умират при дерайлиране в Хидър Грийн, южен Лондон.

Пожарникарите пристигат след 4 минути, но работата им е затруднена от заключени вътрешни и външни врати.

Главният управител на британските железници Уилям Брадшоу потвърждава, че е стандартна практика да се заключват вратите между отделенията, но не и външните врати по време на движение.

Според него много пътници предпочитали да заключват вратите на купетата си от съображения за сигурност, докато спят.

Местни жители от Феъруотър Клоуз в Таунтън излизат да помагат на оцелелите от влака, като им предоставят подслон. Ранените са закарани в болница в Таунтън. Всичките мъртви или ранени са от първите два от общо 12 вагона. Повечето от телата са намерени в спалните отделения и всички жертви, с изключение на една, са от Великобритания. Съдебни лекари обявяват, че причина за смъртта е по-скоро задушаване отколкото изгаряния.

На въоръжение в съветската армия е приет танк Т-80.

Английската група “Queen” издава първия си сингъл – “Keep Yourself Alive”.

Групата се формира през 1971 г. в Лондон. През 1973 г. подписва договор със звукозаписната компания “Trident and EMI” и издава първия си албум. През 1975 г. “Queen” прави турне в САЩ. Членове на групата са Брайан Мей (китарист), Роджър Тайлър (барабанист), Джон Дийкън (басист) и Фреди Меркюри (псевдоним на Фреди Булсара).

Малауи се превръща в напълно независим член на Британската общност, а две години по-късно приема републиканска конституция, като се превръща в самостоятелна държава със своя първи президент д-р Банда.

Умира Уилям Фокнър – американски белетрист, един от най-значителните творци в американската литература от ХХ в. Фокнър е роден през 1897 г. Създава епически цикъл от произведения, в които прави социално-психологически анализ на американския Юг в периода преди и след Гражданската война. Съчетава реалистичните традиции с нови повествователни техники („поток на съзнанието“ и др.). Негови романи са „Сарторис“, „Врява и безумство“, „Светлина през август“, „Селцето“ и други, повести, разкази. Получава Нобелова награда за литература през 1949 г.

Излиза Постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет за по-нататъшното укрепване и разширяване на ТКЗС, за увеличаване и поевтиняване на селскостопанското производство и повишаване материалната заинтересованост на ТКЗС и кооператорите.

На 13 април 1945 г. Министерският съвет приема наредба-закон за трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС). През октомври на следващата година в страната има вече 444 ТКЗС-та, в които влиза 3,6 % от обработваемата земя. В периода 1 – 4 февруари 1947 г. се провежда първата национална конференция на ТКЗС. Приет е правилник за вътрешния ред в тях и се набляга на най-строго спазване принципите на доброволността. В края на годината са създадени над 580 ТКЗС-та, които са с малки размери и обединяват предимно бедни и малоимотни селяни. В периода 5 – 7 април 1950 г. се провежда втората национална конференция на ТКЗС, която приема Примерен устав на ТКЗС. От средата на август до края на септември същата година селяните от основните зърнопроизводителни райони (най-вече в Добруджа) започват масово да влизат в ТКЗС, за да избягнат насилието и да се спасят от непосилните доставки и данъци. В този кратък период е кооперирана 40 % от земята. До края на 1958 г. е извършено уедряване на ТКЗС.

Определена е границата между Полша и ГДР по река Одер. ФРГ я признава през 1970 г.

Американският Комитет на началник-щабовете дава разрешение за реализиране на операция за откриване и прехвърляне на най-ценните германски специалисти и тяхната документация.

В Ню Йорк, САЩ, е роден американският актьор Силвестър Сталоун. „Запазена марка“ на Сталоун са размазаният му поглед и реч, които са резултат от частичен паралич на лявата страна на лицето му, в резултат от проблеми при раждането. През 1975 г. след мач между Мохамед Али и Чък Уепнър, който предизвиква силни емоции у него, се прибира вкъщи и след три дни излиза с написан сценарий за филма, който го прави звезда – „Роки“. Филмът има 10 номинации за Оскар, от които печели три, включително за най-добър филм и най-добър актьор. Други успешни негови филми са “Рамбо”, “Катерачът”, “Нощни ястреби”, “Бягство към победа”, “Роки IV”, “Танго и Кеш”, “Такси 3” и др.

Роден е Джордж Буш, президент на САЩ два мандата. Джордж Буш е роден в Ню Хейвън, Кънектикът, израства в Мидланд и Хюстън, Тексас. През 1968 г. получава бакалавърска степен по история от Йейлския Университет, а през 1975 г. – магистърска степен по бизнес администрация от Харвард. Между 1968 г. и 1973 г. е пилот в Тексаския Национален Въздушен Конвой. През 1975 г. започва професионалната си кариера в бизнеса с петрол и газ, която изоставя през 1986 г. През 1988 г. той активно се включва в успешната президентска кампания на баща си и през 1989 г., заедно с група инвеститори, купува професионалния бейзболен отбор Тексас Рейнджърс и е негов управляващ главен съдружник до ноември 1994 г., когато е избран за губернатор на Тексас. През 1998 г. Буш е преизбиран за втори пореден четиригодишен мандат като губернатор на Тексас. През 1999 г. обявява намеренията си да се кандидатира за президент и през март 2000 г. печели първичните избори. На 2 август 2000 г. Джордж Буш и неговия избраник, Ричард Чени, са официално номинирани за президент и вицепрезидент на Съединените Американски Щати на републиканския национален конгрес във Филаделфия. На 20 януари 2001 г. Джордж Буш се заклева като 43-ия президент на САЩ. По-малко от девет месеца след встъпването му в длъжност, се сблъсква с последиците от терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г. Няколко месеца по-късно Буш поставя САЩ начело на глобална кампания срещу тероризма. През ноември 2004 г. Джордж Буш е преизбран за втори мандат.

На 10 и 11 юни, 2007 година, Джордж Буш прави официално посещение в България. Така той става вторият американски президент след Бил Клинтън, посетил България.

Френският военен съд в Тулуза задочно осъжда на четири години затвор лидера на Съпротивата генерал Шарл де Гол.

Шарл Мари дьо Гол е роден на 22 ноември 1890 г. Той е президент на Франция от 1959 до 1969 г., председател е на Временното правителство (1944 г.-1946 г.), министър-председател (юни-декември 1958 г.). Участва като офицер в Първата световна война. Във Втората световна война е бригаден генерал в битката за Франция през май 1940 г. След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета „Свободна Франция“ в Лондон. През 1943 г. създава в Алжир Френския комитет за национално освобождение. Съставя нова конституция и поставя начало на Петата република. Ликвидира алжирската криза през 1962 г. През 1969 г. подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите на Дьо Гол. Пише трудове по въпроси на политиката, военната стратегия и мемоари.

Роден е Далай Лама ХІV – духовен и светски глава на Тибет, лауреат на Нобелова награда за мир за усилията му да получи от Китай по мирен път свобода за родината си. От XVI в. Далай Лама е носител на титлата на първосвещеника на ламаистката църква в Тибет (произходът на института Далай Лама се отнася към началото на XV в.). Далай Лама XIV е обявен за първосвещеник през 1940 г. През 1951 г. сключва споразумение с Китай за мирното освобождаване на Тибет. През 1959 г. емигрира в Индия.

В Дивдядово, Шуменско, е роден Тончо Жечев (1929 – 2000). Професор Тончо Жечев е литературен критик, член-кореспондент на БАН. Автор е на изследвания върху проблеми предимно на възрожденската литература и на съвременната белетристика. От края на 1956 г. Тончо Жечев е заместник-главен редактор на сп. „Родна реч“. Като аспирант в Академия за обществени науки в Москва защитава кандидатска дисертация на тема „Проблеми на съвременния роман“. През 1977 г. става доктор на филологически науки. В периода 1962 г. – 1963 г. завежда отдел „Критика“ в сп. „Септември“. През 1974 г. – 1982 г. е директор на БАН. Главен редактор е на сп. „Септември“ от 1990 г, а от 1991 г. – на „Летописи“. Представен е в Десетото юбилейно издание на „Men of Achievement“ (1984), International Biographical Center, Cambridge, от поредицата „Who is who“. Интересите му са насочени към проблемите на съвременната българска белетристика, към образи и проблеми от Възраждането. Негови съчинения са: „Българският Великден, или Страстите български“ (1975), „Литература и общество“ (1976), „Българският роман след Девети септември 1944 г.“ (1980), „Историята и теориите на един Пигмалион“ (1983), „Христо Радевски. Творчески портрет“ (1983), „Митът за Одисей“ (1985), „Родно място“ (1987), „Критически дневник“ (1987), „Лебедът и смъртта“ (1993), „Какво иска свободата“ (1999) и др. Професор Жечев умира на 23 февруари 2000 г.

Обявена е политическа амнистия за Васил Радославов и Димитър Тончев (участвали в кабинета 1913 – 1918 г.), за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г., за атентата от април 1925 г. и за престъпления при избори. Амнистията е разширена с тълкувателен закон от 18 април 1931 г.

Излиза на екран първият напълно озвучен филм – “Светлините на Ню Йорк”. Това е първият филм определящ криминалния жанр. Филмът е заснет за една седмица с бюджет от $75 000, а режисьор е Браян Фой. Приходите от продукцията са над $ 2 000 000.

Роден е „пионерът на рокендрола“ Бил Хейли (1925 – 1981). Истинското му име е Уилям Джон Клифтън Хейли-младши. Бил Хейли е американски музикант, записал на плоча първата песен в рокендрол стил – „Rock around the clock“. Тя се превръща в символ на рокендрола. Умира на 9 февруари 1981 г.

Роден е Войчех Ярузелски – полски политик, генерал, държавен глава на Полша в периода 1981-1989 г.. Той заема военни и партийни постове в Полската народна република. Войчех Ярузелски е министър на отбраната на Полша. На 13 декември 1981 г. е избран за генерален секретар на ЦК на ПОРП. Ярузелски обявява военно положение в страната, използва армията срещу демонстранти на „Солидарност“. В началото на 1989 г. пръв от лидерите в Източна Европа обявява свободни избори и разрешава многопартийността. Година по-късно за президент е избран Лех Валенса.

Образуван е Конституционният блок – политическа групировка от Обединената Народнопрогресивна, Демократическата и Радикалната партия. Той си поставя за задача да сплоти десните политически сили в страната против управлението на Българския земеделски народен съюз и растящото влияние на Българската комунистическа партия. Влизащите в блока партии развиват съгласувана опозиционна дейност в печата, в Народното събрание, в общинските съвети. Конституционният блок прави опити да организира няколко събора против земеделския режим, но не успява. Правителството на Александър Стамболийски проваля тази кампания и организира съденето на кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (1911-1913 г.), на Ст. Данев (юни-юли 1913 г.) и на Александър Малинов (1918 г.) като виновни за двете национални катастрофи. Поради противоречие между влизащите в блока партии на 19 юли 1923 г. партийните ръководства обявяват неговото разпускане. През август Демократическата и Радикалната партии влизат в Демократическия сговор.

Английски дирижабъл Р-34 извършва първия полет през Атлантическия океан и каца успешно в Ню Йорк. Дирижабълът Р-34 е построен от Уилям Биърдмор и прави първия си полет на 14 март 1919 г. Първият продължителен полет на самолета е 56-часово пътуване над Балтийско море от 17 до 20 юни същата година. Тогава се взима решението за провеждането на първия полет с връщане на Атлантика със самолета, пилотиран от майор Джордж Скот. Тъй като Р-34 никога не е предвиждан за пътнически самолет, се налага да се опънат хамаци за спане в коридора на кила. Готвенето се осъществява върху тръба от двигателя, служеща за изхвърляне на изгорелите газове.

Отлитайки от Великобритания на 2 юли 1919 г., самолетът пристига в Миеола, Лонг Айлънд, САЩ, на 6 юли, след 108-часов полет и практически изпразнен резервоар. Тъй като екипажът няма опит с приземяването на големи машини, майор Причард скача с парашут, което го превръща в първия европеец, стъпил на американска земя от въздуха. Полетът е първото пресичане на Атлантика от изток на запад, а две седмици по-рано е направено първото прекосяване в обратната посока от Алкок и Браун.

Връщането до Пулхам Маркет в Норфолк трае от 10 до 13 юли и е с продължителност 75 часа.

Роден е проф. Живко Ошавков – български философ и социолог, професор, доктор. Един от основателите и пръв председател (в периода от 1969 г. до 1982 г.) на Българската социологическа асоциация. Вицепрезидент на Международната социологическа асоциация в периода 1970 г.-1974 г.

Гръцката армия окупира Неврокоп по време на Междусъюзническата война. В периода 19 – 21 юни 1913 г., след тридневни боеве, гръцката армия превзема и изгаря до основи Кукуш. На 23 юни гърците овладяват Дойран, на 26 юни – Кавала, на 28 юни – Сяр. След боевете от 9-11 юли гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12-14 юли). На 10 юли гърците окупират Банско и Разлог, на 12 юли – Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли – Гюмюрджина.

Настъплението на гръцките военни части срещу Втора българска армия започва от 19 юни. След ожесточени боеве в районите на Дойран, Калиново, Кукуш и Лехана те успяват да отхвърлят нашите войски от заеманите позиции. Втора армия започва да се оттегля към долината на р. Струма. Командващият армията генерал-лейтенант Н. Иванов решава да прегради двете основни направления Дойран–Струмица и Демирхисар–Петрич. За целта се създават две бойни групи, които заемат за отбрана склоновете на Беласица и южния изход на Рупелското дефиле. След неколкодневни упорити боеве отбраната на Втора армия е пробита и е принудена да се оттегли по южните склонове на Кресненското дефиле.

Влиза в сила Правилник на Българската военна академия, утвърден с царски Указ № 39. На 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. На 12 декември 1911 г. докладът за създаването на Военната академия е одобрен от цар Фердинанд І, а след три дни законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание. На 1 март 1912 г. той е гласуван от народните представители, на 20 април същата година с Указ № 26 цар Фердинанд І утвърждава Закона за Военната академия, на 7 май е подпечатан с държавния печат, а с публикуване на 8 май 1912 г. в „Държавен вестник“ нормативният акт влиза в сила. Според Закона Военната академия се създава „за придобиване на висше образование от офицерите от българската войска“, а също и с оглед на подготвянето на офицерски кадри за нуждите на Генералния щаб. Предвиденият в документа срок на обучение във Военната академия е 3 години, като броят на приетите в нея слушатели всяка година не трябва да надхвърля 20 души. На 12 юни 1912 г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити, които от 6 юли същата година влизат в законна сила.

След откриването на Военна академия, поради започналата Балканска война 1912–1913 г. випускът й е изпратен на фронта и тя преустановява занятия. За кратко време подновява дейността си през 1914 г., но Първата световна война отново я прекъсва. След Ньойския мирен договор (1919) академията е разформирована. От 1924 г. работи под формата на педагогически курсове, а от 1936 г. официално възстановява дейността си. През 1945 г. е наречена на името на Г. С. Раковски.

Умира Стефан Стамболов (1854 – 1895), след покушение, извършено в центъра на столицата два дни по-рано. Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. в Търново. Учи в родния си град, а след това – в Одеската духовна семинария. Поради връзки с руски революционери е изгонен от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Завръща се в родния си град през 1873 г. и влиза в състава на местния революционен комитет. Развива активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и участва в неговото провеждане. След неуспеха му емигрира в Румъния. След като пристига в Букурещ, приема поканата на група млади революционни дейци за създаване на нов революционен комитет на мястото на БРЦК, който след потушаване на Старозагорското въстание изпада в криза и почти не функционира. През ноември 1875 г. Стефан Стамболов пристига в Гюргево и участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет, които продължават и през декември същата година. Във връзка с подготовката на ново въстание в България Стамболов е определен за апостол на I – Търновски, революционен окръг с помощници Георги Измирлиев и Христо Караминков (Бунито). Влиза в състава на Българското централно благотворително общество, което се изявява като последния ръководен център на българската емиграция до избухването на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). След Освобождението се установява в Търново и се отдава на адвокатска дейност. Недоволен от несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878 г., Стамболов взема дейно участие във всенародното протестно движение на българския народ против тях. Става един от основателите на местния комитет „Единство“ и развива активна дейност за подготовката на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Във връзка със свиканото Учредително събрание 1879 г. в Търново за изработването на конституция е избран за негов депутат от Македония, но не е допуснат в неговите заседания, тъй като е взето решение в това събрание да не присъстват депутатите, избрани от Македония. След учредяването на Либералната партия влиза в нейните редове. Междувременно, въпреки че няма необходимата възраст според конституцията, е избран за депутат във II Обикновено народно събрание, където се изявява с ораторските си способности. След разцеплението на Либералната партия (1883-1884 г.) застава на страната на каравелистите. В края на юни 1884 г. след назначаването на П. Каравелов за министър-председател е посочен от него и избран за председател на IV Обикновено народно събрание. Посреща с радост извършеното в Пловдив Съединение на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. и участва като доброволец за неговата защита по време на Сръбско-българската война 1885 г. До лятото на 1886 г. се придържа плътно до поведението на своя партиен шеф П. Каравелов. След извършването на държавния преврат от 1886 г. пътищата им рязко се разминават. Стамболов се обявява срещу детронирането на княза и отказва да влезе в състава на изредилите се в продължение на няколко дни две временни правителства. Развива голяма дейност за връщането на прогонения вън от страната княз и след като постига тази цел, застава твърдо зад него. Когато все пак Александър I Батенберг преценява, че оставането му на българския престол е невъзможно повече, преди да напусне окончателно пределите на страната, сформира Регентски съвет, в който включва и Стамболов. От този момент Стамболов започва да играе първостепенна роля в политическия живот на княжеството. След избора на втория български владетел – принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, Стамболов е назначен за министър-председател и до май 1894 г (когато подава оставка). направлява цялостната политическа дейност на страната. От този момент насетне се опитва да съсредоточи силите си в създадената от него Народнолиберална партия (1886-1887 г.) и в издаването на нейния печатен орган. Дейността му обаче е силно възпрепятствана, тъй като е поставен фактически в положение на домашен арест. В началото на юли 1895 г. е нападнат на една от централните столични улици и съсечен.

Стефан Стамболов е автор на неголям брой стихотворения, част от които издава още през 1875 заедно с Хр. Ботев в стихосбирката „Песни и стихотворения“. Бил е журналист и преводач.

Умира френският писател Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан (1850 – 1893). Роден е на 5 август 1850 г. в Диеп, Франция. През 1869 г. Мопасан започва да изучава право в Париж, но на 20-годишна възраст се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 г. и 1880 г. Мопасан работи като чиновник, първо в Министерството на Морските Работи, после в Министерството на Образованието. По-известни творби: “Лоената топка” (1880) “Бел Ами” (1885) и “Пиер и Жан” (1888). Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка, е приет в частен приют за душевно болни на доктор Есприт Бланше в Париж, където умира.

Френският учен Луи Пастьор провежда успешни изпитания на създадената от него ваксина против бяс. Първият му пациент е момче, ухапано от бясно куче. По-късно Луи Пастьор става директор на основания във Франция Институт „Пастьор“.

Руският офицер Алексей Узатис убива графиня Олга Скобелева (1823 – 1880), майка на генерал Михаил Дмитриевич Скобелев, известна с благотворителната си дейност по време на Руско-турската война и след нея. През Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) Олга Скобелева оглавява Балканския отдел на Руския червен кръст. Събира помощи за останали без покрив и храна българи. В Пловдив развива благотворителна дейност. Дарява на сиропиталището в града 20 000 златни рубли. Майката на генерала обикаля из Южна България, образува благотворителни дружества, заема се с уреждането на нови сиропиталища. По време на пътуванията си е придружавна от капитан Узатис, който пристига в Пловдив през 1879 г. и е назначен първо за инструктор в Източнорумелийската милиция. Той е под закрилата на семейство Скобелеви, които се грижат за образованието му. Става офицер, а след това и командир на сапьорска рота в Пловдив, а през лятото на 1879 г. капитанът поема строителството на нови казарми в местността Гладно поле.

В началото на юли 1880 г. Олга Скобелева се готви да замине за Чирпан, където възнамерява да купи чифлик, в който да направи приют за сираци по европейски образец. Тя трябвало да носи 20 000 златни рубли за покупката. На 6 юли 1880 г. майката на генерала отпътува, придружена от прислужницата си, адютанта и файтонджията. На шест километра от Пловдив на пътя ги пресрещат Алексей Узатис и още двама негови приятели. С намерение да откраднат парите, Алексей Узатис убива Олга Скобелева, но не успява да открие сумата. Когато новината за убийството стига до Пловдив, войската веднага е вдигната на крак и след по-малко от час убийците са обсадени. Узатис се прострелва в главата. Признателните пловдивчани издигат скромен паметник на графиня Олга Скобелева на мястото на смъртта й, който е запазен и до днес.

Начело на въоръжена чета от 129 души Стефан Караджа и Хаджи Димитър преминават р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра.

Хаджи Димитър (Д. Николов Асенов) е роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Той е войвода, участник в националноосвободителното движение. Учи в родния си град. След убийството на Али Ефенди през декември 1860 г. от Панайот Хитов и Ст. Люцканов е принуден да се укрива и през пролетта на 1861 г. се присъединява към четата на Панайот Хитов, с която обикаля Балкана до есента на 1863 г. и известно време е неин знаменосец. Заедно с Панайот Хитов прекарва зимата на 1863 г.-1864 г. в Сърбия. През пролетта отива в Букурещ, където се среща с Георги Сава Раковски. През лятото заедно със Ст. Люцканов минава р. Дунав начело на чета от 12 души, но бързо се разделят. През 1866 г. заедно с Ж. Чернев и Стефан Караджа и чета от 20 души преминава в България, но също се разделят. Заедно с няколко души действа из Балкана до есента. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет. След битката в местността Кинлъдере при с. Вишовград, Търновско, се оттегля с оцелелите четници в Стара планина. Загива на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 г.

Стефан Караджа (С. Тодоров Димов) е деец на националноосвободителното движение, войвода. Роден е на 11 май 1840 г. в с. Ичме (дн. Ст. Караджово), Ямболско. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. На 2 юни 1861 г. по време на сватба побеждава прочутия турски борец Гаази Плиса. Преследван от турците, той се укрива няколко месеца, след което отива в Румъния, а после постъпва в Първа българска легия в Белград. След разпускането й се връща в Тулча, но скоро отново заминава за Румъния. На няколко пъти минава р. Дунав с революционни поръчения. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. напуска легията и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 129 души минават р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско. В боя в местността Канлъдере, край Вишовград, е ранен тежко и пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. На 12 юли е откаран в Търново, а на 13 е отведен в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден турски съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. е обесен. Погребан е от баба Тонка Обретенова, която запазва черепа му за поколенията.

Роден е Радой Ичов Сираков в Угърчин. Той е български офицер, генерал-майор от 1906 г.. Завършва Военното училище в София през 1881 г. и Генералщабна академия в Торино, Италия през 1891 г. Преди войните е началник-щаб на дивизия. През Балканската война е командир на Девета пехотна Плевенска дивизия, която се сражава при Чаталджа и Одрин. По време на Междусъюзническата война е командир на самостоятелен отряд, действащ срещу гръцките войски в Разложко. По време на Първата световна война (1915 г. – 1918 г.) е началник на Главното интендантство, началник на Главното тилово управление, председател на Главната реквизиционна комисия, началник на Девета дивизионна област и офицер за поръчки в Министерството на войната. Генерал-майор Радой Сираков умира на 14 декември 1921 г. в София.

Умира Георг Симон Ом – немски физик, установил през 1826 г. закона за силата на електрическия ток спрямо напрежението съпротивлението, наречен на негово име. Георг Ом е роден през 1787 г. Той работи и в областта на оптиката и акустиката. През 1843 г. доказва, че най-простото слухово усещане се причинява само от хармонични трептения, на които ухото разлага по-сложните звукове (акустичен Омов закон).

Роден е Ватрослав Ягич във Вараджин – филолог славист, член на Югославската Академия на науките от 1866 г., почетен член на БКД от 1884 г., член и на други академии; професор, доктор. Ватрослав Ягич специализира славянска филология във Виенския университет под ръководството на Фр. Миклошич. Организатор е на Югославската АН в Загреб през 1866 г.. Член е на Петербургската АН от 1880 г., на Българската АН и др. Професор е по сравнително езикознание и санскрит в Новорусийския университет в Одеса в периода1872-1874 г., Берлин от 1875 до 1880 г., Петербург от 1880 до 1886 г. и Виена от 1886 до1908 г.. В Берлин започва издаването на сп. “Архив за славянска филология” (“Archiv für slavische Philologie”, от 1875 г.) – най-доброто славистично списание от втората половина на ХIХ в. Издава образцово стари текстове (“Зографско евангелие”, 1879 г.; “Мариинско евангелие”, 1883 г., и др.). Голямо значение имат неговите изследвания в областта на старобългарския език и писменост, палеографията, историята на руския език и старата руска литература, историите на южнославянските литератури, славянски фолклор, сравнителната граматика на славянски езици, историята на славянска филология. Автор е на трудовете “История на възникването на черковнославянския език” (1900 г., на немски език), в който помества резултатите от проучването си на делото на Кирил и Методий, “История на славянската филология” (1910 г.) и др. По негова инициатива през 1903 г. започва издаването на “Енциклопедия на славянската филология” (от 1908 г., незавършена). Създава славистична школа (Б. М. Ляпунов, М. Н. Сперански, В. Облак, М. Решетар, М. Мурко и др.).

Наполеон І разгромява австрийската армия в сражението при Ваграм.

Ваграм е село в Австрия, на 16 км. североизточно от Виена. На 5 и 6 юли 1809 г. в района на Ваграм по време на Австрийско-френската война (1809 г.) става решаващото сражение между френската армия на Наполеон I и австрийската армия на ерцхерцог Карл. Чрез умело построяване на войските на бойното поле и маневриране, Наполеон отразява атаките на австрийците и за кратко време ги разгромява. След сражението е сключен Шьонбрунският мир от 14 юли1809 г.

Николай І Павлович, император на Русия и велик княз на Финландия от 1825 до 1855 и цар на Полша от 1825 до 1831. Той е син на Павел І и наследява по-големия си брат Александър І. Управлението му се характеризира с авторитарност и консерватизъм. Наследен е от сина си Александър ІІ. Николай І умира на 2 март 1855, малко преди падането на Севастопол.

Между 5 и 6 юли се води битка между руската флота и османците в района на Чесменския залив (между о. Хиос и малоазийския бряг). Това е най-голямата морска битка по време на Руско-турската война от 1768 г.-1774 г. Отряд от 9 руски кораба, командвани от адмирал Григорий Спиридов и от Фьодор Орлов, унищожава турската флота край черноморската крепост Чесма. Победата позволява на руския флот да блокира Дарданелите и да превземе редица острови от Архипелага. Войната между Русия и Турция се води за руски излаз на Черно море и спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през октомври 1768 г. През 1769 г. руските войски превземат Азов и гр. Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руския експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турският флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. През 1717 г. руските войски превземат Крим, който окончателно влиза в състава на Руската империя. През 1774 г. руски части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина. В кампаниите от 1773-1774 г. се отличава Александър Василиевич Суворов. Войната завършва с Кючюккайнарджанския мирен договор (1774 г.). Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население в Османската империя.

В Мейсен, Германия, е създадена първата фабрика за порцелан.

Исак Нютон публикува знаменития си труд „Философски принципи на математиката”.

Екзекутиран е сър Томас Мор (1478 – 1535), бивш лорд-канцлер на Англия и първи министър на английския крал Хенри ІІІ. Томас Мор е обвинен в държавна измяна, след като отказва да се отрече от католицизма и да признае крал Хенри VIII за глава на английската църква. Впоследствие е канонизиран като светец. Томас Мор е роден през 1478 г. Той е английски мислител хуманист, политик. В периода 1529 г. – 1532 г. е лорд-канцлер на Англия. В книгата „…Утопия“ (1516) излага своя план за идеалното устройство на общество, в което няма частна собственост, трудът е задължение за всеки, а разпределението се извършва според потребностите. По тази причина е приеман за един от основоположниците на утопичния социализъм.

Религиозният реформатор Ян Хус е изгорен на клада в Бохемия. Ян Хус е роден около 1371 г. Той е чешки национален герой, идеолог на чешката Реформация. Завършва Карловия университет в Прага през 1393 г. През 1409 г. e избран за ректор на Пражкия университет. Дейността на Хус започва в условията на рязко изостряне на социалните и национални противоречия. Отначало тя се проявява в критика на отделни духовници, а впоследствие на цялата система на католицизма. Той призовава за борба с немското влияние в Чехия. В резултат на неговите усилия в периода 1409 – 1412 г. настъпва пълен разрив с Католическата църква, развива се неговото реформационно учение, проникнато от идеите на патриотизма. През 1412 г. е отлъчен от църквата и е принуден да напусне Прага. Прекарва две години в Южна Чехия, където проповядва сред селяните и подлага на критика църковните порядки и несправедливостта на обществения строй. Негови най-важни съчинения са “Постила”, “Тълкуване на десетте Божии заповеди” и др. Те имат огромно значение както за създаването на чешкия книжовен език, така и за развитието на чешката национална литература. През 1414 г. е извикан на църковен събор в Констанц и е хвърлен в тъмница за 7 месеца. На събора не се отказва от идеите си и е изгорен на клада. Смъртта му предизвиква сред чешкия народ широко обществено движение, сложило началото на т. нар. Хуситски войни.