КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 6 АВГУСТ

С превземането на Грозни от чеченските бойци завършва първата чеченска война. Следва подписването на мирни споразумения между ген. Александър Лебед и Аслан Масхадов (на 30 август в Хасавюрт) и подписването на мирен договор между президентите Борис Елцин и Аслан Масхадов (12 май 1997 г. в Москва), с които Чеченската република Ичкерия получава фактическа независимост. В мирния договор “За мир и сътрудничество” се подчертава, че “всички въпроси оттук нататък ще бъдат решавани единствено на основата на международното право”.

Умира Иван Богданов (1910 – 1992) – литературен историк, критик и библиограф. Роден е на 3 май 1910 г. в Търново. Завършва гимназия в родния си град през 1929 г. и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Между 1933 – 1992 г. сътрудничи активно на литературния периодичен печат. Интересите му са в няколко насоки – литературна история и методология, изворознание, библиография, литературна периодика, култура, история. Автор е на фундаментални извороведски и литературно-исторически трудове като: „Българската книга през вековете“ (1978), „Тринадесет века българска литература. Събития, автори, произведения, библиография, синхронен репертоар 681-1981“, в 2 т., „Българска литературна периодика“ (1972), „Енциклопедичен речник на литературните термини“ (1993) и др. Автор е на над 70 книги, по-популярни, са: „Българска литература в дати и характеристики 817 – 1965 г. “ (1966); „Кратка история на българската литература“, в 2 т. (1969 – 1970); „Патриарх Евтимий“ (1970); „Авицена. Исторически очерк“ (1974); „Хан Аспарух“ (1975); „Александър Македонски“ (1988); „Веда Словена и нашето време“ (1991 г.); „Синовете на вдовицата. Масонство и масони.“ (1994) и др.

Умира Георги Гълъбов – български лекар. Той е роден на 7 ноември 1918 г. в Яворов. През 1943 г. завършва медицина в София. Той е основател и асистент в Катедрата по анатомия в Медицинския факултет (1945 г.). Ръководител е на катедрата до 1963 г. Хоноруван доцент в Софийския медицински факултет (1947 г.) и редовен доцент (1950 г.). През 1951-1959 г. е зам.-министър на МНЗ. Научен секретар на БАН в периода 1959-1966 г. Редовен професор в Катедрата по анатомия във ВМИ – София (1960 г.). Основава Централна лаборатория по проблемите на регенерацията при БАН (1963 г.), на която е директор до края на живота си. Ректор на ВМИ, София (1966-1970 г.). През 1967 г. е член на Асоциацията на анатомите (Нанси, Франция). Председател е на Националната комисия по електронна микроскопия (1968 г.). Председател на научното Дружество на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България (1971-1982 г.). В периода 1973-1977 г. е председател на Съюза на научните медицински дружества в България. През 1974 г. е член-кореспондент на БАН. Почетен член на анатомичните дружества в Чехия (1975 г.), Русия (1976 г.) и Германия (1979 г.). Георги Гълъбов е учен със световен принос в областта на невроморфологията. Има над 140 публикации в България и в чужбина.

Умира Павел VІ (Джовани Батиста Монтини) – римски папа от 1963 г. до 1978 г. През 1916 г. завършва лицей, през 1920 г. семинария, продължава образованието си в университет. През 1923-1954 г. е на дипломатическа служба във Ватикан. В периода 1954-1958 г. е архиепископ на Милано. През 1958 г. става кардинал. Избран е за папа на 21 юни 1963 г. Провежда сесии на Вселенския събор (1963-1965 г.). През 1964 г. пътува до много страни в света (Палестина, Индия, САЩ, Филипините, Австралия и др.). Разширява кардиналската колегия до 147 души (1973 г.). Започва реформиране на Римска курия (апостолическата конституция „Регимини еклезие универсе“, 1967 г.). Създава енцикликите „Еклезиам суам“ (1964 г.), „Популорум прогрессио“ (1967 г.), „Хумане вите“ (1968 г.), апостолическото послание „Октогезима адвениенс“ (1971 г.).

Групата „Бийтълс“ пуска своя четвърти албум „Help“.

Британската колония Ямайка получава независимост.

Ямайка е държава в западна Индия, на о-в Ямайка и прилежащите малки острови. Площта й е 10 992 кв. км. Столица на Ямайка е Кингстън. Официалният език е английския. Парична единица е ямайски долар. Населението на държавата през 2000 г. наброява 2 700 000 жители, от които 80% негри, останалите – метиси и мулати, европейци и китайци. По-голяма част от вярващите са протестанти.

Административно Ямайка се дели на 3 графства. Глава на държавата е кралицата на Великобритания, представлявана от ген.-губернатор. Законодателният й орган е двукамарен парламент (Палата на представителите и Сенат).

СССР изстрелват втория пилотиран космически кораб – “Восток-2”. Космонавтът Герман Титов става първият човек, който прекарва в Космоса повече от едно денонощие. За 25 ч. 11 мин. космическият кораб извършва 17 обиколки около Земята.

Американските въздушни сили пускат първата атомна бомба над Хирошима.

За събитието съобщава американският президент Хари Труман, информирайки, че атомната бомба е около 2000 пъти по мощна в сравнение със съществуващите към този момент бомби. Решението за бомбардировката е взето на 24 юли 1945 г.

Първата взривена атомна бомба тежи 4,5 тона и съдържа 20 кг уран-235. Експлозията е еквивалентна на 12 500 тона тринитротолуол (12.5 килотона ТНТ). Непосредствено от взрива загиват около 100 000 души, жертвите до края на 1945 г. са около 140 000. Пет години след взрива жертвите наброяват около 200 000 души.

Дни по-късно е пусната и втората атомна бомба – над Нагасаки. Втората бомба е еквивалентна на 22 килотона ТНТ. Непосредствено след взрива жертвите са около 70 000, а до края на 1945 г. са около 140 000 души. Бомбата е плутониева, от имплозивен тип, с взрив, разположен около сфера от естествен уран (отражател), която съдържа в себе си металически плутоний около 8-9 кг и неутронен инициатор от разделени полоний-210 и берилий под формата на топче. При имплозията металическата плутониева топка намалява размерите си и увеличава плътността си над два пъти, като достига коефициент на размножение около 1.2-1.3. 90% от постройките са разрушени, още хиляди хора се разболяват от радиацията.

Открит е първият кинофестивал във Венеция. Фестивалът е замислен като първия интернационален филмов празник. Провежда се в хотел Екселсиор, под покровителството на Президента на Биеналето на Венеция граф Джузепе Волпи и все още не е с конкурсен характер. Директор на фестивала е Лучано Де Фео. Първият представен филм е „Доктор Джекил и Мистър Хайд” на Рубен Мамулян. Звезди като Грета Гарбо, Кларк Гейбъл, Лорета Янг, Джоан Крофърд привличат над 25 хиляди зрители по време на 16-дневната програма.

От 6 до 8 август се състои конференция на Народния сговор в София.

Народният сговор е политическа организация, създадена през 1921 г. от безпартийни дейци и запасни офицери, ратуващи за обединение на десните сили в страната, за да се противопоставят на управлението на БЗНС и левите сили. Ролята на централно ръководство играе Софийският комитет, начело на който застава бившият дипломат Александър Греков. В края на 1921 г. и началото на 1922 г. се учредяват местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април същата година започва да излиза и печатният й орган – в. „Слово“. След убийството на Ал. Греков през май 1922 г. на негово място е издигнат проф. Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г. През това време излъчва два кабинета: на проф. Ал. Цанков (9 юни 1923 – 4 януари 1926 г.) и на А. Ляпчев (4 януари 1926 – 29 юни 1931 г.). Организацията е в основата на Демократическия сговор, учреден на 10 август 1923 г. До правителствената промяна на 4 януари 1926 г. негови дейци имат доминиращо влияние в управлението на страната.

До юни 1931 г. дейците на бившата организация участват в управлението на страната, въпреки че след 4 януари 1926 г. водеща роля в управлението имат привържениците на А. Ляпчев и Ат. Буров.

След разцеплението на Демократическия сговор (май 1932 г.) преминават към крилото на проф. Ал. Цанков, което малко по-късно се преобразува в нова политическа формация под името Народно социално движение.

Приключва втората битка при река Марна /северна Франция/ през Първата световна война. Немската армия понася големи загуби. Антантата, подкрепена от САЩ успява да отвоюва Северна Франция.

Първата битка при р. Марна се води през септември 1914 г. Тогава французите отблъскват настъплението на германските войски. Западният фронт се стабилизира през 1915 г. от Северно море до швейцарската граница. Започва окопната война, при която масови атаки завършват с множество човешки жертви.

Роден е художникът Стефан Кънчев (1915 – 2001. Стефан Кънчев е художник – график, доайен и първомайстор на българска запазена марка. Завършва специалност “Стенопис” при Дечко Узунов. Работи в областта на приложната графика – плакати, художествено оформление на книги, запазени марки, екслибриси, проспекти, каталози и др. Негови са емблемите на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Централен куклен театър, БНТ, “Панорама”, “Реклама”, “Петрол”, “Родопа” и др. Носител е на много международни награди: Умира в София на 22 август 2001 г.

В Щип е основан български конституционен клуб от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. Първите такива клубове са основани във Велес и Битоля на 20 юли 1908 г. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август – в Куманово, на 5 август – в Тетово, на 7 август – в Кратово и Крива Паланка, на 10 август – в Гостивар и Одрин, на 15 август – в Кочани и Сяр, на 29 август – в Цариград.

От 6 до 8 август в София е проведен учредителен конгрес на Свободния синдикален съюз към Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), ръководен от Централна комисия.

БРСДП (ш.с.) е образувана след разцеплението на Българската социалдемократическа партия през 1903 г. Тя има значително влияние сред учителството и част от държавните служители – телеграфо-пощенци, железничари и други. След създаването на партията през 1903 г. неин лидер става Я. Сакъзов. Партията носи и името „широки социалисти“, заради схващането на нейните членове, че в нея могат да членуват хора с всякакви възгледи и вярвания, без да възприемат марксисткото учение, стига да признават партийната програма. Широките социалисти се обявяват за сътрудничество с буржоазните партии за осъществяване на необходимите реформи. БРСДП (ш.с.) е част от международното работническо и социалистическо движение. Партията поддържа контакти с II Интернационал.

Избухва Илинденско-Преображенското въстание в Одринско. Илинденско-Преображенското въстание е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстанието е връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По силата на Берлинския договор 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните Велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес. Борбата придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро след това в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание през 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, води до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Възползвайки се от това въстание, турското правителство съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това води до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи – Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Г. Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с. Баница е убит Г. Делчев. Подготовката за въстанието не спира. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г. в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхната си точка достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсъците между въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че българското население в Македония и Одринско ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

За първи път е екзекутиран човек на електрически стол. Името му е Уилям Кемлър, на който е издадена смъртна присъда по обвинение в убийство. Екзекуцията е извършена в затвора “Обърн” в Ню Йорк.

В Лондон е открит трупът на 35-годишната проститутка Марта Търнър. Предполага се, че тя е първата жертва на серийния убиец Джак Изкормвача.

Роден е Паисий Врачански (светско име: Александър Райков) – висш духовник, митрополит. Роден е в Своге, Софийско. Завършва Цариградската българска духовна семинария и през 1909 г. приема монашество. От май същата година служи като частен секретар на екзарх Йосиф I. През 1911 г. продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц, Австрия. След завръщането си отново е на служба при екзарх Йосиф I. От есента на 1916 г. е дякон към Св. синод, а от пролетта на 1917 г. е ефимерий-библиотекар при Св. синод и завеждащ неговото културно-просветно отделение. От есента на 1917 г. е учител в Софийската духовна академия, но скоро след това е изпратен в Мюнхен, където следва право. Завръща се в България през 1922 г. и е назначен за протосингел в Софийската митрополия. През май с. г. е удостоен с архимандритско достойнство. На 1 април 1923 г. е ръкоположен за епископ Знеполски и служи като викарий при софийския митрополит Стефан. На 10 август 1930 г. е избран за врачански митрополит. От 1934 до 1953 г. непрекъснато е член на Св. Синод.

Роден е английският микробиолог Александър Флеминг (1881 – 1955). Член на Лондонското Кралско дружество (1943), член на Парижката Академия на науките (1946). През 1906 г. завършва медицинското училище “Сен Мери” при Лондонския университет. Работи в Лондонския бактериологичен институт (1908 – 1914 г., 1918 – 1948 г., от 1928 г. проф., 1946-1954). В периода 1948-1955 г. е професор по бактериология в Лондонския университет, ректор на Единбургския университет (1951 – 1954). Първи председател на Дружеството по обща микробиология. Автор е на научни трудове по имунология, обща бактериология, химиотерапия, антисептици, антибиотични вещества. Открива антибиотичните вещества лизоцин (1922) и пеницилин (1929). През 1945 г. получава Нобелова награда за медицина и физиология (съвм. с Х. Флори и Е. Чейн). Умира на 11 март 1955 г. в Лондон.

В Габрово е основано женското дружество “Майчина грижа”.

Умира Димитър Захралията Николов (истинско име: Д. Колев Стойнов) – деец на националноосвободителното движение. Роден е в с. Карабурун (днес Знаменосец), Старозагорско. През 1860 г. емигрира в Румъния, където установява контакт с дейци на българската революционна емиграция. Участва в Първата българска легия в Белград, където става близък помощник на Г. С. Раковски. След разпускането на легията се завръща в Румъния. С помощта на Г. С. Раковски сформира своя малка чета, с която през 1864 г. се прехвърля в България и действа с нея из Стара планина. През 1868 г. е привлечен за знаменосец в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. При разгрома на четата е един от малко оцелели, които тръгват за крайната и цел – местността Агликина поляна, но при ново сблъскване с турски потери пада убит.

Роден е Пол Луи Шарл Мари Клодел – френски писател и дипломат, член на Френската академия от 1946 г. Завършва Училището по право и политически науки. Посланик на Франция в Япония (1921-1926 г.), САЩ (1927-1933 г.) и Белгия (1933-1935 г.). Автор е на драмите “Златната глава” (1890 г.); “Място под южното слънце” (1906 г.), трилогията “Заложникът” (1911 г.); “Червивият хляб” (1918 г.); “Униженият баща” (1920 г.). Пише още “Познанието на Изтока” (1900 г.); “Пет големи оди” (1910 г.); “Военни поеми” (1922 г.); “Поетическото изкуство” (1907 г.); “Образи и притчи” (1936 г.); “Коментарии и тълкувания” (т. 1-8, 1962-1967 г.); “Мечката и луната” (1927 г.); “Обръщение към немския народ” (29.10.1939 г.); “Франция говори” (1943 г.). Пол Клодел е автор на постановките “Червената забрадка” (1929 г.); “Книга за Христофор Колумб” (1935 г.); “Жана д’Арк на кладата” (1939 г.). Умира на 32 февруари 1955 г. в Париж.

Роден е Борис Михайлович Ляпунов – руски езиковед славист, академик в АН на СССР (1923 г.); акад. в Полската АН (1930 г.), чл.-кор. на БАН (1932 г.) и на Чешката АН (1934 г.). През 1888 г. завършва Петербургския университет, ученик на Ягич. Професор във университетите в Одеса (1923 г.) и Ленинград (дн. Санкт Петербург, 1924-1929 г.). Принадлежи към школата на Ф. Ф. Фортунатов. Научните му интереси са в областта на сравнителната граматика на славянските езици, историята на праславянски език, историята на отделните славянски езици и езикови групи, етимологията и др. Обявява се срещу учението за разчленяване на праславянските език на праезици от отделни клонове. Автор е на трудовете „Изследване на езика на синодалния списък от I Новгородски летопис“ (1899 г.), „Форми на склонението в старославянски език“ (1905 г.), литографски курс лекции по сравнителна фонетика на славянски езици (1913-1914 г.).

В Русе е роден Панайот Великов Дворянов (1859 – 1937). Завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. като командир на доброволчески чети (Сандровската и Русенската). Организира отбраната на Белоградчик. След войната служи в артилерията. По време на Балканската война 1912 – 1913 г. е командир на дивизион в 5-ти нескорострелен полк. Умира на 17 февруари 1937 г.

Умира Павел Лвович Шилинг – руски учен, електротехник и специалист по източни езици. След завършване на Кадетския корпус (1802 г.) служи в Генерален щаб на руската армия; работи в руското посолство в Мюнхен (1803-1812 г.); участва във войната срещу Франция (1812 г.). След войната служи в Министерството на външните работи и организира първата в Русия цивилна печатница. Разработва оригинален литографски способ за печатане на текстове на китайски език (1829 г.). Сериозно изучава електротехниката и създава мина с електрически взривител, която е приета на въоръжение в руската армия. През 1832 г. изобретява клавишен телеграфен апарат, в който за предаване на съобщенията се използват електромагнитни импулси. За пръв път използва в телеграфията 6-елементен телеграфен код, създаден от него. Демонстрира своите изобретения успешно в Русия и в Германия. Създава подземна телеграфна линия между крайните пунктове на руско адмиралтейство. Разработва проект за подводна линия на електромагнитния апарат между Петерхоф (Петродворец) и Кронщат (1837 г.), но внезапната му смърт осуетява осъществяването на проекта.

Високата порта издава указ за организиране на териториална армия, наречена редиф. Във всеки санджак се сформират по един табор (батальон) от по 1400 войници – доброволци.

За игумен на Плаковския манастир „Св. Илия“ е назначен архимандрит Максим Райкович.

Максим Райкович е висш духовник и просветител. Роден е в Дряново. Образованието си получава в Преображенския манастир, където приема и монашество. От 1820 г. до 1835 г. е учител в Лясковец, а след това става игумен на Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Ръкоположен е и за архимандрит. Взема дейно участие в църковно-националната борба. Преследван за дейността си е принуден е да емигрира в Румъния. Установява се в Галац, където продължава учителската си дейност в българското училище и едновременно с това служи като свещеник. Завещава цялото си имущество на българските училища в Дряново, Лясковец и Търново, свързани най-тясно с неговата продължителна просветна дейност. Умира на 25 февруари 1874 г.

Умира Диего Родригес Веласкес – испански художник. Отличава се главно като портретист. Сред популярните му творби са: „Закуска“, „Предачките“, „Менини“, „Инфанти“, портрети на Филип IV, Маргарита Мария, Мария Терезия и др. Роден е през 1599 г. в Севиля.

Роден е Франсоа дьо Селиняк Фенелон – архиепископ и писател. През 1689 г. става възпитател на бургундския дук, внук на Луи ХIV. За него написва “Басни”, “Диалог на мъртвите” и прочутия си “Телемах” – книга, изпълнена с косвени загатвания за управлението на Луи ХIV. Нейното обнародване (1699 г.) става причина Франсоа Фенелон да изпадне в немилост като противник на кралския абсолютизъм. Отправя до краля и до внука му “Писма” и “Мемоари”, в които хвърля нова светлина върху политическото положение във Франция. Неговото съчинение “Телемах” е една от най-разпространените книги във Франция и е преведено на всички европейски езици.

Умира Ермак Тимофеевич – казашки атаман, предводител на похода в Сибир, с който започва присъединяването на Сибир към Русия. Търговците Строгонови получават разрешение за използване на земите около р. Кама (1558 г.) и по-късно (1574 г.) – на земите зад Урал около реките Тура, Табол, за да строят крепости по р. Об и р. Иртиш. През 1577 г. те викат Ермак Тимофеевич да охранява владенията им от нападенията на сибирския княз Кучум. Ермак Тимофеевич започва поход в Сибир (1579 г. или 1581 г.). След много победи над войските на Сибирското ханство отрядът му разбива главните сили на хан Кучум и на 26 октомври 1582 г. превзема столицата му. По-късно той самият е победен и ранен; удавя се в р. Вагай, приток на Иртиш.