КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 5 ФЕВРУАРИ

Първата генномодифицирана храна се пуска за продажба в британските супермаркети. Генетично модефицирано доматено пюре е пуснато в някои от хранителните магазини в Обединеното кралство. То е произведено от компания Зенека и е развивано в продължение на 10 години.

Бомба експлоадира на централния пазар в Сараево, като убива 68 човека и ранява 200. Това е най-сериозното нападение по време на 22-месечния конфликт между босненски сърби, мюсулмани и хървати. Атаката е извършена в деня, когато лидерите на трите нации се събират, за да обсъдят каква ще е участта на града.

Столицата на Киргизстан – Фрунзе е преименувана на Бишкек.

Умира Светомир Тодоров Иванчев – български езиковед. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1944 г.), специализира във Варшава и Краков (1958 г.-1959 г.). Професор по славянско езикознание в СУ от 1970 г. Чете лекции в университети в Прага, Упсала и Страсбург. Директор е на Института за български език към БАН (1976-1977 г.), генерален секретар на Българския национален комитет на славистите (от 1976 г.), главен редактор на сп. „Съпоставително езикознание“. Изследователските му интереси са в областта на славянската аспектология, езиковите контакти между български и чешки език, балканистиката и др. Превежда произведения на Я. Хашек и К. Чапек.

САЩ обвиняват панамския диктатор генерал М. Нориега в контрабанда на наркотици.

Американецът Едуин Таунсенд става най-възрастния парашутист в света, като извършва скок с парашут на 90-годишна възраст.

Авиолинията Лейкър Айъруейс фалира, дължейки на банки и други кредитори 270 милиона паунда. След 4 часово съвещание на летище Гетауик в Лондон, собственикът на компанията Сър Фреди Лейкър, моли банка Клидесдейл да назначи неин наследник.

В Брисбен, Австралия е създадено най-голямото желе в света. Обемът му е 35 хиляди литра.

Американката Мод Тал става най-възрастният водач в света, след като получава шофьорска книжка на 104 годишна възраст.

Дъщерята на американски милионер издател е отвлечена. Пати Хърст, на 19 години, е със своя годеник в апртамента им в Бъркли, Калифорния, когато се почуква на вратата и нахлуват двама мъже и една жена. Годеникът й е принуден да легне на пода, след което е ударен по главата с бутилка от вино и завързан. Съсед, който чува шума се опитва да помогне, но и той също е завързан. Госпожица Хърст е сложена в багажника на бяла кола. Откуп не е поискан. Бащата на отвлечената е във Вашингтон по време на инцидента, но заминава незабавно, след като чува новината.

В Торонто започва строежът на най-високата кула в света.

Кораб потъва близо до бреговете на Исландия. Един човек, от деветнайст членния екипаж, е оцелял и е намерен два дена след потъването от исландски фермер. Оцеляването му учудва лекарите.

Френският президент Шарл дьо Гол обявява независимостта на Алжир.

Обнародван е Закон за прокуратурата в Народна Република България.

Първият Закон за устройството на съдилищата в България е приет на 25 май 1880 г. С влизането му в сила се отменя първия раздел на Временните правила за устройство на съдебната власт в България от 1878 г. Съдебната система в България се основава на Руския устав за съдебните учреждения от 1864 г. Прокуратурата като самостоятелна специализирана институция в лицето на Главна прокуратура, стояща начело на система от органи за надзор за стриктно изпълнение на законите е създадена с Указ № 479 от 22 март 1948 г. (ДВ, бр. 70 от 1948 г.)на основание Конституцията на НРБ от 1947 г. В законите за прокуратурата от 1952 г., 1960 г. и 1980 г. са запазени основните принципи, върху които е изградена прокуратурата от 1948 г. При тогавашното устройство Прокуратурата се състои от Главен прокурор, окръжни и районни прокурори. За точното и еднакво изпълнение на законите тя е изградена на принципа на единоначалието и централизма. Главният прокурор отчита дейността на прокуратурата пред Народното събрание. Той ръководи и контролира дейността на органите на прокуратурата, лично назначава и уволнява всички прокурори в страната, има право на законодателна инициатива.

Роден е Антони Кирилов Дончев – български композитор и пианист. Завършва музикално училище и Музикалната академия в София, специалност „Пиано“ в класовете на професор Мара Петкова и професор Богомил Стършенов. Дебютира още когато е ученик на джаз-срещата в София през 1978 г. като пианист. През 80-те години на ХХ в. свири в квартет „Фокус“. През 1985 г. заедно с Хр. Йоцов създават „Акустична версия“, наложила се като водеща джазформация. Двамата печелят редица награди: I награда в Оелаарт, Белгия (1985 г.); Голямата награда в Леверкузен, Германия (1986 г.). През 1986 Дончев е включен в класацията на надеждните млади джазмузиканти на Европа. В периода 1987-1989 г. Дончев преподава в Музикалната академия. От 1992 г. пише музика за постановки в театър „София“, Първи частен театър „Ла Страда“ и др. Плодотворно е сътрудничеството му с режисьора Теди Москов („Някои могат, други не“, „Най-хубавото село“ (награда за музика „Златния делфин“, 1986 г., 1988 г.); ТВ продукция „Улицата“ и театрални постановки в Германия – „Лебедова песен“ (Дюселдорф; 1986 г.), „Макбю“ (Бремен; 1996 г.), „Дом № 13“ и „Blau in Blau“ („Талиа театър“, Хамбург, 1997 г., 1998 г.). Пише музика за игрални филми („Бягащи кучета“, „Любовното лято на един льохман“, „Приятелите на Емилия“, „Вагнер“) и за постановки на куклен театър. Има много изяви като джазмузикант – концерти с Милчо Левиев и А. Вапиров, проект за фестивали в Солун и Варна, записи с Петър Ралчев (албум „Фолк джаз бенд“, 1988 г.), с гръцката певица Алексия (албум „Clasics“, 1996 г.), с Йълдъз Ибрахимова.

Състои се премиерата на анимационния филм на Уолт Дисни “Питър Пан”.

Уолт Дисни (псевдоним на Уолтър Елиас) е американски режисьор и аниматор. Роден е през 1901 г. Филмите му се отличават с напрегнат ритъм, изобретателен хумор и ефектна характеристика на действащите лица: „Параходът Уили“ (1928 г.), „Трите прасенца“ (1933 г.), „Снежанка и седемте джуджета“ (1937 г.), „Пинокио“ (1939 г.), „Фантазия“ (1940 г.), „Бамби“ (1942 г.), „Спящата красавица“ (1958 г.), „Сто и един далматинци“ (1961 г.). Носител е на 29 награди „Оскар“. Умира през 1966 г.

Край на сладките ограничени в Британия. Деца от цяла Англия чупят своите касички и се отправят към най-близкия магазин за бонбони, защото това е първият ден без лимит на количеството закупени сладки неща.

Главата на католическата църква в Унгария кардинал Й. Миндшенти е осъден на доживотен затвор по обвинение в шпионаж в полза на САЩ.

В Иран е забранена партията на комунистите – ТУДЕ.

Умира Ханс Фалада (псевд. на Рудолф Дитцен) – германски писател. Занимава се професионално с литература от 1932 г. Същата година издава романа “Какво по-нататък?”. През 1943 г. издава романа “Човек се стреми към върха”. По време на фашистката диктатура е преследван за антимилитаристичните си романи “Вълк сред вълци” (1937 г.) и “Железният Густав” (1938 г.). В следвоенните години е бургмистър във Фелдберг (окупиран от съвестките войски). Взема участие в Културбунда. Връх в реалистичното му творчество е романът “Всеки умира в единочка” (1947 г.) – за живота в Хитлерова Германия.

Британският премиер Чърчил пристига в Ялта.

На конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета поставя световен рекорд по скорост – 70 км в час.

Гестапо арестува във Франция английския разузнавач Мишел Олар, предал на Англия чертежите на ракетата “Фау-1”.

“Фау-1” е крилата ракета (самолет снаряд), използвана от германската армия в края на Втората световна война. Двигателят им е пулсиращ, въздушно-реактивен, системата на управление а автономна. Стартовата маса на ракетите е 2,2 тона, масата на взривното вещество е 700 кг, дължината 7,6 м, разпереността на крилата е 5,3 м, скоростта е до 600 км/ч, далечината на полета им е до 370 км. Изстрелва се с помощта на катапулти. Първата бойна стрелба се провежда на 13 юни 1944 г.

Роден е Неделчо Милев – български кинокритик и теоретик, проф. Става д-р по изкуствознание (1978 г.) с труда си “Относителност и екран”. Старши научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН. Дългогодишен сътрудник на специализирания филмов печат, най-изявеният български теоретик на киното (завършва театрознание и специализира във ВГИК). Основател (1973 г.) на Филмовия факултет във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) и завеждащ Катедра по теория на киното (проф. от 1981 г.). Автор е на редица трудове и книги с основополагащо значение за развитието на българска научна филмова мисъл: “Божеството с три лица” (1968 г.), “Пътят на психофизическия монолог” (1968 г.), “Кръстопът на дискусиите” (1976 г.), “Киното – техническо и творческо явление” (1979 г.), “Българският исторически филм” (1982 г.), “Опит за елементарна теория на киното” (1984 г.), “Кино и слово” (1990 г.).

Завръщат се 18 земеделски емигранти начело с Недялко Атанасов и Христо Стоянов, които се обявяват за членове на Български земеделски народен съюз (БЗНС) “Врабча 1”.

След държавния преврат от 9 юни 1923 г. Недялко Атанасов и Христо Стоянов, които по това време заемат министерски постове в кабинета на Александър Стамболийски са арестувани заедно с други министри. Недялко Атанасов тогава е министър на железниците, пътищата и съобщенията, а Христо Стоянов е министър на МВР. На 9 април 1924 г. Недялко Атанасов получава оправдателна присъда, но не е пуснат на свобода. Недялко Атанасов и Христо Стоянов успяват да избягат от затвора и да емигрират в Югославия, където стават членове на Задграничното представителство на Българския земеделски народен съюз.

Витамин Д е получен по изкуствен път.

Витамин Д е открит през 1922 г. . Доставката на витамин Д е чрез храната, както при другите витамини, а също така се образува при облъчването на стеролите в кожата с ултравиолетовите лъчи от слънчевия спектър.

Групата Витамин Д включва противорахитични витамини – витамин Д2 /ергокалциферол/ витамин Д3 /холикалциферол/, витамин Д4, витамин Д5. Физиологичното значение на витамин Д се определя от участието му в обмяната на калция и фосфора. Той повишава резорбцията и отлагането им в костите спомага за превръщане на неорганичния фосфор в органичен, стимулира растежа. Дефицитът на витамин Д е един от основните фактори за развитие на рахита при децата.

Освен поддържане на калциево-фосфорната хомеостаза в организма, витамин Д има и други биологични функции. Понастоящем са открити рецептори за този хормон в клетките на мозъка, стомаха, панкреаса, млечната жлеза, кожата и имунните клетки. Увеличава синтезата на интерлевкин 2, което обуславя имуномодулиращия ефект на витамин Д.

Най-богат на витамин Д е черният дроб на рибите. Известни количества се съдържат в животинските продукти: мляко, яйца, масло, черен дроб.

Умира генерал-лейтенант Никола Илиев Рибаров (1859 – 1927). Роден е на 1 май 1859 г. Завършва Военното училище (1880), щаб-офицерски курс (1890) и курс за командири на полкове (1891). През Сръбско-българската война (1885) участва в боевете при Сливница и Пирот. През Балканската война (1912 – 1913) командва бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия и участва в боевете при Чаталджа. През Първата световна война командва 3-та пехотна дивизия.

Роден e Генчо Динев Стоев – български белетрист. Завършва гимназия в родния си град, Харманли, през 1945 г., а през 1951 г. и философия в СУ “ Св. Климент Охридски” . Член е на РМС от 1940 г.; участва в саботажи по директния немски телетип Берлин-Анкара-Техеран. През 1941-1943 г. е отговорник на РМС в гимназията и член е на районния комитет на РМС. През 1943 г. получава смъртна присъда, отменена поради непълнолетие. След 9 септември 1944 г. е редактор във в-к “Народна младеж” (1948-1949 г.), “Литературен фронт” (1950-1951 г., 1965-1967 г.), изд. “Народна младеж” (1952 г.), Партиздат (1956-1961 г.) и “Български писател” (1968 г.). Член в на редколегиите на в-к “Литературен фронт” и сп. “Родна реч”. Член в на БКП, на СБП. Уволняван е от работа заради критики към В. Червенков и социалистическия строй. Наказанието му е 15 години забрана за публикуване. След 1976 г. 2 пъти е изключван от БКП. Автор е на “Истински хора” (1953 г.), “Лош ден” (1965 г.), “Цената на златото” (1965 г.), “Като ластовици” (1970 г.), “Циклопът” (1973 г.), “Завръщане” (1976 г.), “Досиета” (1990 г.), “Като ластовици. Новели”; “Далечно, хубаво и чисто” (1997 г.), “Много висока тераса” (1998 г.); “Прокоба и слънце. Есета” (2000 г.). Носител е на първата общобалканска награда “Хемус” за български писател за романа “Цената на златото” (Солун, 1997 г.); награда “Паисий Хилендарски” (2001 г.).

Мусолини нарежда да арестуват лидера на италианските социалисти.

Бенито Мусолини (наричан Дуче) е италиански държавник. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после – да противодейства със сила на напредъка на болшевизма, който по това време застрашава да парализира националния живот в Италия. След две години борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Министър-председател е от 1922 г. до 1943 г. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер (по-късно генерален секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Смъртната присъда е изпълнена на 28 март 1945 г. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

В САЩ за първи път са изпробвани стоманени тенис ракети.

Родена е Леда Гео Милева – българска поетеса и преводачка. Дъщеря на Г. Милев. Учи в Американския колеж в София (1938 г.). Завършва Института за детски учителки в София (1940 г.). Отговаря за детските радиопредавания в БНР след 9 септември 1944 г., редактор в издателство “Народна младеж” (1951-1956 г.), главен редактор на сп. “Дружинка” (1956-1960 г.), директор на БНТ (1966-1970 г.). Работи в Културния отдел на Министерството на външните работи (1970-1972 г.). Постоянен представител на България при ЮНЕСКО от 1972 г. Председател на българския ПЕН-център. Председател на Съюза на преводачите (1979-1989 г.), главен редактор на сп. “Панорама” (1980-1990 г.). Член е на управителния съвет на СБП (1979-1989 г.), член е на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО (1984-1992 г.). В поезията дебютира през 1940 г.. Публикува много детски произведения, публицистика, преводи от руски и английски език, участва в редакцията на произведенията на своя баща. Автор е на стихосбирки за деца: “Заю на разходка” (1946 г.), “Работна мецана” (1954 г.), “Влакче през града” (1960 г.), “Мустакатият Иванчо” (1957 г.), “бели лястовички” (1962 г.), “Влак-юнак” (1967 г.), “Цветни приказки” (1969 г.), “Юначе с калпаче” (1968 г.), “Черно фламинго” (1978 г.), “Как идва денят” (1982 г.), “Къде е хоботът на слона” (1983 г.), “Три букви”, “Златоперко” (1980 г.), “Листата на брезата” (1970 г.), “Зайченцето бяло” (1993 г.). Превежда английски, индийски народни приказки, романите “Стършел” от Е. Л. Войнич, “Фирмата” от Дж. Гришам. Награди: на СБП за кн. “Черно фламинго”, наградата “П. Р. Славейков” на МНП за цялостно творчество.

Роден е Робърт Хофстадър – американски физик. Завършва Принстънския университет (1938 г.). Работи в национално бюро по стандарти, а след това (1946 г.) в Принстънския университет. От 1950 г. е в Станфордския университет (професор от 1954 г.). Създава сцинтилационен брояч, в който като сцинтилатор се използва натриев йодид, активиран с талий и използван в гама-спектроскопията. Изучава космическите лъчи и каскадните дъждове, поразени от релативистките електрони. Лауреат е на нобелова наградата за физика (1961 г.).

Артър Конан Дойл призовава да се забрани воденето на битки във въздуха.

Сър Артър Конан Дойл е популярен английски писател, автор на книги за детектива-любител Шерлок Холмс, на научно фантастична и приключенска литература, на исторически изследвания. Роден е на 22 май 1859 г. Съчинения: повестите „Знакът на четиримата“ (1890 г.), „Баскервилското куче“ (1901-1902 г.), „Долината на ужаса“ (1914-1915 г.); сборник с разкази „Приключенията на Шерлок Холмс“ (1891-1892 г.), „Спомени за Шерлок Холмс“ (1892-1893 г.); романът „Изгубеният свят“ (1912 г.); книги по история на англо-бурската война и Първата световна война и др. Умира на 7 юли 1930 г.

Русия, първа от Великите сили, признава независимостта на България.

Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 г. с политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878 г.), според който Северна България става васално и трибутарно на султана Княжество България; Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана; Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили); на територията на Княжеството запазва своите права компанията на Източните железници. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция (1908 г.) се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол ЖП линия. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор (1878 г.) са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните и задължения, останали още от войната (1877–1878 г.), срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България.

Войските на САЩ напускат Куба след 5-годишна окупация.

Куба е под испанско колониално управление от 1515 г. до 1898 г. САЩ подкрепят борбата на Куба за независимост и контролират острова от 1899 г. до 1902 г., когато тя получава независимост. Конституцията на Куба от 1901 г. затвърждава правото на САЩ на военна намеса в случай, че положението в страната се влоши. Американски морски сили се намесват през 1906 г.,1912-1913 г., 1917 г. и 1933 г. През Втората световна война САЩ построяват стратегическа база в провинция Гуантанамо. През 1957 г. американското правителство спира военните доставки за Куба, тъй като не е съгласно с управлението на Батиста и подкрепя съпротивителното движение на Фидел Кастро. През 1959 г. отношенията между Куба и САЩ се влошават. През януари 1961 г. двете държави прекъсват дипломатическите си отношения. Инцидентът от Залива на прасетата през 1961 г. е последван през октомври 1962 г. от Карибска криза. През февруари 1996 г. президентът Клинтън засилва американските санкции срещу Куба, след като кубинските военновъздушни сили свалят два леки самолета, изпратени от кубински емигранти противници на режима на Кастро.

Американският магнат Джон Пиерпон Морган създава империята “Юнайтед стейтс стил корпорейшън”.

Юнайтед стейтс стил корпорейшън е американски металургичен тръст. Един от най-големите в САЩ и света. Създаден е през 1901 г. след обединението на 12 крупни компании. Тръстът е дело на Джон Морган с участието на други финансови магнати. Непрекъснато разширява своите предприятия, поглъщайки повече от 50 независими фирми от черната металургия и от други отрасли на промишлеността. Още в първите години на създаването си тръстът контролира около 66% от производството на стомана в САЩ и повече от 54% от находищата на желязна руда в страната. Заводите на корпорацията са разположени основно край градовете Питсбърг (Пенсилвания), Янгстаун (Охайо), Чикаго (Илинойс), Кливланд (Охайо) и др. Експлоатира находища на желязна руда във Венецуела и манганови находища в Бразилия. През 1953 г. тръстът взема контролния пакет акции на френски компании, имащи право на разработка на залежи от манганови руди в екваториална Африка.

Роден е Първан Драганов – български офицер, дипломат и политик. Завършва Военното училище в София (1909 г.) и Военната академия в Германия. След Първата световна война е на служба в двореца като офицер от свитата на цар Борис III (1915-1918 г.); флигел-адютант (1920-1932 г.), военен аташе в Берлин (1932-1935 г.), съветник в българска легация в Париж (1935-1936 г.), пълномощен мин. във Виена (1936-1938 г.), в Берлин (1938-1942 г.) и Мадрид (1942 – 1.06.1944 г.). Министър на външните работи и вероизповеданията в кабинета на Ив. Багрянов (1.06. – 2.09.1944). Осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Присъдата е изпълнена на 1 февруари 1945 г. Реабилитиран през 1996 г.

С указ № 28 на княз Фердинанд се дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за армията.

Умира Томас Карлайл – английски публицист, историк, философ, общественик. Роден е на 4 декември 1795 г. Завършва Единбургския университет (1814 г.). Идеите му се оформят под влиянието на немския романтизъм и класическия идеализъм (Й. Г. Фихте, Ф. В. Шелинг), в чиито дух е и философският му роман “Сартор Резартус” (1833-1834 г.). Според развитата в романа “философия на облеклото” целият свят и цялата история представляват поредица от сменящи се облекла – емблеми, в които е въплътена вечната Божествена същност, която е единствена реалност. Според Карлайл законите на света се определят от провидението и се откриват само от “избрани”, “герои”, които са единствените действителни творци на историята. Твърди, че “историята на света е биография на велики хора”. Героичното началото в обществото периодично отслабва и тогава скритите в тълпата разрушителни сили избухват навън, докато то отново не открие в себе си “истинските герои” (например Кромуел, Наполеон). Според Карлайл това е затвореният кръг на историята.

Роден е Жан Бекерел – френски физик, член на Парижката академия на науките (1946 г.). Син на Анри Бекерел. Преподавател е в Парижкия университет. Изследва разпространението на поляризираните в кръг електромагнитни вълни в магнитна среда, аномалната дисперсия на парите на натрия, явлението на Зееман в плеохроични кристали и др. (съвместно с Х. Камерлинг-Онес). Умира на 4 юли 1953 г.

В своята енциклика римският папа Пий IX осъжда законите на Бисмарк и културната революция в Германия, наречена „културкампф”.

Пий IX (граф Джовани Мария Мастай-Ферети) е римски папа от 1846 г. до 1878 г.- най-дългият понтификат в историята на папството. През 1864 г. публикува т. нар. „Силабус“ („Списък на съвременните заблуждения“). Свиква първия Ватикански събор (1869 г.), който провъзгласява догмата на непогрешимостта на папата. Някои от неговите съвременници го наричат „основател на съвременното папство“.

Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Апостолът) е виден деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Роден е на 19 юли 1837 г. (6 юли стар стил) в Карлово в семейството на разорен занаятчия. През 1862 г. заминава за Сърбия и постъпва в Първата българска легия в Белград. След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода, а след това известно време работи като абаджийски чирак в Белград. През пролетта на 1867 г. по препоръка на Георги Сава Раковски е включен от Панайот Хитов в неговата чета като байрактар. През лятото на същата година преминава заедно с нея в българските земи и извървява целия й път до сръбската граница. Пристигайки отново в Белград, Левски участва и във Втората българска легия (1868 г. ). Като непосредствен участник в двете легии и в четата на Панайот Хитов той стига до извода, че борбата на българите за национално освобождение трябва да бъде поставена вън от зависимостта на външни фактори и че четите не могат да вдигнат народните маси на обща борба против османската власт. Левски достига до идеята за пренасяне центъра на подготовката на бъдещата национална революция вътре в страната и вместо организираните в съседните страни революционни чети да се пристъпи към изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в главните революционни огнища на българската революция. Тази идея той изразява най-напред в едно писмо до Панайот Хитов, а след това я прави достояние и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. След като не успява да ги убеди в нейната правота, решава да се заеме сам с реализирането й. В края на 1868 г. и през 1869 г. Левски предприема две обиколки из България, като при втората започва да основава революционни комитети. В края на 1870 г. той създава и ръководен център на Вътрешната революционна организация (ВРО) в Ловеч под наименованието „Привременно правителство в България“. През 1871 г. Левски продължава дейността си по изграждане на революционни комитети. На 27 декември 1872 г. той е заловен чрез предателство в Къкринското ханче (на изток от Ловеч). Първоначално е отведен за разследване в Търново (днес Велико Търново), а след това е изправен пред специален съд в София. Пред съдиите се държи мъжествено и достойно, като прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) върху себе си и по такъв начин не позволява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата).

В САЩ е патентована първата машина за смятане – аритмометър.

Роден е Шарл Мари Жорж Хюисман (псевд. Жорис Карл) – френски писател, член е на академията Гонкур. Автор е на: новелистичния цикъл “Ваза с аромати” (1874 г.), повестта “Марта …” (1876 г.), романа “Сестрите Ватар” (1879 г.), повестите “По течението” (1882 г.), “Дилема” (1887 г. ) и др.

Роден е Джон Бойд Дънлоп – английски ветеринар, изобретил пневматичните гуми.

Роден е Хайрем Максим Стивене – американски оръжеен конструктор, създал картечницата „Максим”.

Маршал Жан Бернадот се възкачва на шведския престол под името Карл XIV.

Жан Батист (1763-1844 г.) е френски маршал. Отличава се във войните на Френската революция и на Империята. Осиновен е през 1810 г. от шведския крал Карл ХIII. Родоначалник е на днешната шведска династия Бернадоти.

При мощно земетресение в Калабрия загиват 50 хиляди души. Калабрия е полуостров в Европа, в Южна Италия, част от Апенинския полуостров. В периода 5 февруари – 28 март 1783 г. пет земетресения засягат полуострова.

Роден е Робърт Пил – английски министър-председател (1834-1835 г., 1841-1846 г.), основател на партията тори.

Френският остров Мартиника е превзет от англичаните.

Мартиника е вулканичен остров в групата на Наветрените острови (в архипелага Малки Антилски острови), владение на Франция. Мартиника е открита от испанците през 1493 г., а колонизирането й от французите започва през 1635 г.

Германският император Леополд І подписва мир с Франция.

Принцът на Уелс става крал Чарлз ІІ.