КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 5 МАЙ

2013 г.

Умира Петър Попйорданов, български актьор. Петър Попйорданов е роден в София на 11 юни 1964 г. През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година. Играе в трупите на театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“. Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000). Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“. Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“. През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.

2011 г. – Почива  Клод Стенли Шулц (Р.1901 г.), последният ветеран от Първата световна война.

2006 г.

Директорът на ЦРУ Портър Гос поддава оставка. Портър Гос е ръководител на американските разузнавателните служби в продължение на две години. Той заменя на този пост подалия оставка през юни 2004 г. Джордж Тенет.

Във Великобритания се провеждат парламентарни избори. Лейбъристката партия на премиера Тони Блеър спечелва абсолютно мнозинство. Тони Блеър става първия лидер на Лейбъристите спечелил трети последователен мандат.

В Багдад е извършено покушение срещу заместник-министъра на вътрешните работи на Ирак Хикмет Мусу Салман. Покушението е извършено чрез кола-бомба, която е експлоадира пред дома на иракския министър. В резултат на експлозията един от телохранителите на Хикмет Мусу Салман умира, а други шестима са ранени. Самият министър, който по това време не се е намирал в дома си не е пострадал.

Софийският градски съд решава столичният кмет Стефан Софиянски да бъде отстранен от поста си до приключване на разследването по сделката за Централните хали.
Съдия Петя Шипкова посочва като основен аргумент, че със служебното си положение кметът може да повлияе на свидетелите, които са му подчинени и ще бъдат разпитани като свидетели. Мярката е наложена по искане на прокуратурата, която проверява случая. Магистратите постановяват, че кметът е ощетил общината, като е апортирал сградата на Халите и прилежащия й терен по балансовата им стойност, която е многократно по-ниска от реалната им оценка.
На 12 май 2004 г. Софиянски обжалва решението на съда. Съставът на Софийски апелативен съд – Галина Тонева, Антоанета Данова и Мина Топузова потвърждава отстраняването от длъжност на столичния кмет.

Жак Ширак е преизбран за президент на Франция. Той печели изборите с значителна преднина.

Започва двудневната Дванадесета национална конференция на СДС, която приема предизборната програма на коалицията ОДС – СДС, Народен съюз (ДП и БЗНС-Народен съюз), НДПС и БСДП. В предизборната си програма СДС обещава, че през следващия си мандат ще постигне 420 лв. средна заплата, 160 лв. средна пенсия и ще открива по 100 000 работни места годишно.

Умира Георги Братанов – български поет. Той завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като журналист и редактор на в-к „Народен другар“, кореспондент на в-к „Народна младеж“ и главен редактор на сп. „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. От 28 декември 1984 г. е член на СБП. Братанов е носител на литературни награди „Васил Карагьозов“ и „Яворов и Поморие“. Братанов е автор на: „Ще ви потрябвам“ (1977 г.), „Молитва към човека“ (1983 г.), „Нощни светове“ (1988 г.), „Превъзмогване“ (1988 г.), „Баладични часове“ (1989 г.), „Мираж“ (1990 г.), „Хипноза“ (1991 г.), „Топъл джаз“ (1992 г.), „Изтича времето“ (1994 г.), „Върхът на дъното“ (1995 г.), „Доминанти“, „Осветени пространства“, „Нежна революция“ (1998 г. , роман), „Неравноделен живот“ (1999 г., спомени), „Кабиле спи“ (2000 г.), „Зъбер“ (2000 г.).

България се присъединява към оръжейното ембарго, наложено от ООН на Югославия заради военния конфликт в Косово.

Парламентът приема декларация, с която се признава задължителната юрисдикция на Международния съд в Хага.
Главният съдебен орган на ООН разглежда правни спорове между държавите, свързани с нарушаване на международни договори, задължения или възникващи при тяхното тълкуване. Приема задължителни решения по всички спорове, които държавите му предоставят за разглеждане и дава консултативни заключения по правни въпроси и по искане на Общото събрание, на Съвета за сигурност и на други органи на ООН.

След шест дневна обсадата на Иранското посолство в Лондон е освободено при акция на специалните части. Посолството е нападнато от шест въоръжени иранци с искания да се освободят 91 политически затворници държани в Иран и самолет, с който да напуснат страната. При акцията петима от тях са убити, а един е арестуван. В кръстосания огън един от заложниците е убит и двама са ранени.

Първият изцяло британски спътник “Ариел 3” е изведен в орбита. Той е изстрелян от военно въздушната база в Вандерберг в Калифорния. Сателита ще остане 3 месеца в орбита около Земята за да изучава йоносферата.

Роден е Сергей Дмитриевич Станишев – български политик роден в гр. Херсон, Украйна. Доктор по история. През 1989 г. завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет. През 1994 г. защитава докторат по история на тема “Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната трансформация през втората половина на ХІХ век”. През 1999-2000 г. е в Лондонската школа за икономика и политически науки, където специализира международни отношения. Има специализация и от Московската школа за политически изследвания.
През 1994-95 г. Станишев работи като журналист. Автор е на многобройни публикации по външнополитически теми в български всекидневници и седмичници, както и в чуждестранни периодични издания.
От 1995 г. започва работа във Висшия съвет на Българската социалистическа партия като главен експерт в отдел “Външна политика и международна дейност”. На следващата година е назначен за ръководител на същия отдел.
През 2000 г. е избран за член на Висшия съвет и на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП като секретар по международните въпроси.
През юни 2001 г. е избран за народен представител в Тридесет и деветото Народно събрание от 19-и многомандатен избирателен район – Русе.
На 15 декември 2001 г. на второто заседание на 44 конгрес на БСП е избран за председател на Висшия съвет на партията. През декември същата година е избран от Парламентарната група на Коалиция за България за неин председател.
През юни 2002 г. 45-ят конгрес на БСП го преизбира като председател на партията.
От 2002 г. Сергей Станишев е постоянен член на Президиума на Партията на европейските социалисти.
По време на председателството на Сергей Станишев през октомври 2003 г. Българската социалистическа партия става пълноправен член на Социалистическия интернационал, а от май 2005 г. – на Партията на европейските социалисти.
През юни 2005 г. Сергей Станишев е избран за народен представител в Четиридесетото Народно събрание от 2-и многомандатен избирателен район – Бургас. До 16 август 2005 г. е председател на Парламентарната група на Коалиция за България. На този ден е избран от българския парламент за министър-председател.

Алън Шепърд става първият американец, извършил суборбитален космически полет. Той е изстрелян на борда на Мъркюри- Редстоун 3 (Фрийдъм 7) 23 дни след Гагарин. Руснакът е в безтегловност 89 минути, а Шепърд само 5. Гагарин прави една обиколка, а Шепърд е изстрелян на височина 180 km и впоследствие пада обратно на Земята, като целия му „полет“ продължава само 15 минути.
Суборбиталеният полет е полет по балистична траектория със скорост, по-малка от първа космическа, т. е. без да излиза на орбита като изкуствен спътник на Земята. Състои се от активен участък на полета при работещи двигатели на ракетата носител по балистична траектория, участък на спиране в атмосферата и участък на спускане. След Алън Шепърд на 21 юли 1961 г. и Върджил Грисъм е изстрелян в космоса. Максималната продължителност на полета му е около 16 минути, на далечина – 509 км и височина на траекторията – 189 км.

Ратифицирани са Парижките споразумения и се създава ЗЕС (Западноевропейския съюз) с участието на ФРГ. Западна Германия става суверенна държава.

Мохандас Карамчанд Ганди, ръководител на националноосвободителното движение в Индия е освободен от затвора.
Мохандас Карамчанд Ганди, наречен Махатма – „велика душа“ е индийски патриот и общественик. Той е един от ръководителите на индийското национал-освободително движение. Мохандас Ганди е роден на 2 октомври 1869 г. в Порбандар. През 1891 г. завършва право в Лондон и става адвокат в Бомбай. От 1893 г. до 1914 г. живее в Южна Африка, където се заема със защитата на 150 000 индийци, заселени в тази страна. По време на Англо-бурската (1899-1902 г.) и Англо-зулуската войни (1906 г.) създава санитарни отряди от индийци за помощ на англичаните, за да докаже лоялността им към Британската империя. Мохандас Ганди е лидер на партията ИНК. Учението му става програма за националноосвободителната борба на Индия. След извоюване на независимостта и разделянето й на 2 държави (Индийски съюз и Пакистан) Мохандас Ганди се обявява срещу започналите индо-мюсюлмански погроми. Убит е от членове на индуските шовинистични организации на 30 януари 1948 г. в Делхи.

В София започва да излиза всекидневникът „Нова камбана“. Изданието е продължение на в. „Камбана“ (1907–1919 г. и 1925–1935 г.).Директор-издател е Л. Т. Поповски, а редактори са Тр. Доброславски, П. Карчев и Г. Ив. Вълков. „Нова камбана“ поддържа връзки с Политическия кръг „Звено“. Сътрудници са Т. Павлов, Г. Бакалов, Н. Вапцаров, Мл. Исаев, Б. Делчев и др.

Избухва втората от Итало-абисински войни. Италианските войски завладяват столицата Адис Абеба, а след това и цялата страна, след което тя е включена в състава на Италианска Източна Африка. Първата от колониалните войни на Италия срещу Абисиния (днес Етиопия) се води през 1896 г. и завършва с поражение на италианските войски при Адуа.

Умира Иван Каранджулов – български политик, общественик и юрист. Учи в Прилеп и в Робърт колеж в Цариград, след което завършва право във Франция. Завръща се в България и заема висши длъжности в съдебното ведомство. Няколко години е главен прокурор на Върховния касационен съд в София. Представител е на България на Втората Хагска конференция за мир (1907 г). Каранджулов е участник в македоно-одринското революционно движение и член на Върховния македоно-одрински комитет. Дълги години той председателства Съюза на македонските братства в България.

Умира генерал-лейтенант Вичо Дионисиев Диков. Той е участник в Руско-турската война 1877-1878 г. като доброволец в корпуса на ген. А. Е. Цимерман. След Освобождението завършва с първи випуск Военното училище през 1879 г. През Сръбско- българската война командва Седми пехотен Преславски полк, с който участва в битката при Сливница и осигурява тила на Сливнишката позиция. Диков е русофил по убеждения и противник на политиката на Ст. Стамболов. Участва в преврата срещу княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. и в Силистренския бунт на 16 февруари 1887 г., след което емигрира в Русия. Там завършва Николаевската военна академия. През 1898 г. Диков се връща и продължава службата си в българската армия. През 1907 г. е назначен за началник-щаб на армията, а след това става началник на Военното училище. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като началник на Главното тилово управление на армията, след което е командващ Четвърта армия. Генерал-лейтенант Вичо Диков се оттегля от военната кариера преди Първата световна война 1914–1918 г.

Публикуван е Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Създават се първите държавни и общински трудови борси и временни компенсации при безработица.

След обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. На 11 май те са разпуснати с постановление на правителството, а висшите чинове са арестувани и екстернирани. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата армия е предадено на Съглашението.
През 1922 г. е извършен опит на българската буржоазия съвместно с белогвардейските войски на барон Врангел да свали от власт правителството на Александър Стамболийски. Врангеловите войски са настанени в България през 1921 г. под натиска на Антантата. Това са крупни въоръжени части – около 24 000 души, със своя организация, съд и военни училища. Конституционният блок влиза в преговори с Врангеловите генерали за общи действия срещу правителството на БЗНС. БКП научава за подготвяния заговор и започва да публикува на страниците на в. „Работнически вестник“ изобличителни материали. Тя призовава трудещите се да се борят за изгонването на белогвардейските заговорници от България. Правителството на Ал. Стамболийски пристъпва към екстрадиране на провинилите се Врангелови офицери. Впоследствие хиляди врангелисти се завръщат в Съветска Русия.
Пьотър Николаевич Врангел е руски дворянин, барон, гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). Завършва Минния институт в Петербург (1901 г.) и постъпва на служба в Лейбгвардейския конен полк. През 1902 г. е произведен в чин офицер. Той участва в Руско-японската война. През 1910 г. завършва Николаевската академия на Генералния щаб . По време на Първата световна война е командир на кавалерийски корпус. След болшевишкия преврат (1917 г.) постъпва в национално-патриотичната Доброволческа армия, в която командва конна дивизия и конен корпус. Той е командващ Доброволческата армия от декември 1919 г. до януари 1920 г. Пьотър Врангел участва и в Гражданската война и защитава демокрацията, свободата и правата на човека от настъплението на болшевиките. След поражението на доброволческата армия е емигрант. Автор е на мемоари „Записки“ (1928 г.).

Коко Шанел представя легендарния парфюм Chanel No. 5.

С Указ на цар Фердинанд е утвърден Закон за военните въздухоплаватели.

В Тиквешко при засада, устроена от турски войски, е убит Пере Тошев. След Младотурската революция 1908 г. той участва в списването на сп. „Културно единство“ и е редактор на в. „Конституционна заря“. През 1910–1911 г. е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Солунско.
Пере Тошев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1865 г. в Прилеп. Участва като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. След войната учителства в Пловдив и в няколко родопски села. През 1888–1889 г. предприема опит за създаване на революционна организация на българското население в Солун. В началото на 90-те години на ХIХ век Тошев следва литература във Висшето училище в София (днес СУ „Св. Климент Охридски“). От есента на 1892 г. е в Македония и продължава учителската си дейност. След създаването на ВМОРО Пере Тошев е един от близките съратници на Даме Груев и взема дейно участие в учредяването на революционни комитети в Прилеп, Скопие и Битоля. След Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. подпомага Гоце Делчев в работата му над програмата и устава на организацията. През 1901 г. той е арестуван, осъден на 101 г. крепостен затвор и изпратен на заточение в Подрумкале, Мала Азия. Година по-късно е амнистиран и екстерниран в България. През този период взема участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. По време на въстанието е ръководител на четите в Прилепско. След неуспеха на въстанието продължава революционната си дейност. По време на Рилския конгрес през октомври1905 г. Пере Тошев, заедно с Даме Груев и Тома Попантов, е избран за член на ЦК. На конгреса в Рилския манастир се приема нов устав и правилник и името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Умира Мор Йокаи – унгарски писател. Първият му роман „Ежедневие“ е написан в духа на романтизма и определя по-нататъшното му творчество. Йокаи редактира либералното сп. „Елеткепек“ (1847 г. ). Заедно с Ш. Петьофи участва в революцията през 1848 г., но по-късно подкрепя официалната държавна политика. В романите си „Златният век на Трансилвания“ (1852 г.), „Синовете на коравосърдечния“ (1869 г.) възпява национално-освободителната борба. В романите си „Унгарски богаташ“ (1853 г.) и „Золтан Карпати“ (1854 г.) представя идеята за постепенни реформи. Други негови романи са „Черните диаманти“ (1870 г.), „Златният човек“ (1873 г.), „Жълтата роза“ и др. Филмираните му романи са „Синовете на коравосърдечния“ (1959 г. ) и „Унгарски богаташ“ (1966 г.).

В София от печат излиза първият брой в. „Свободно слово“. Той е орган на Либералната партия и просъществува до 3 юни 1912 г. Излиза 2 пъти седмично. Главен редактор е Ф. Ганчев, а отговорен редактор: Кр. Чешмеджиев. „Свободно слово“ е наследник на в. „Свободна дума“ (17 март 1901 г.–22 април 1904 г.).

Образуван е кабинет начело с безпартийния ген. Рачо Петров, в който влизат дейци на Народнолибералната партия. Започва Втори стамболовистки режим. Ген. Рачо Петров е роден на 12 февруари 1861 г. в Шумен. Получава офицерско звание през 1878 г., след което завършва и Военна академия в Русия през 1883 г. В Сръбско-българската война 1885 г. е началник-щаб на българската войска. Той участва и в потушаването на военните бунтове 1887 г. на офицерите русофили в Силистра и Русе. От юни до август същата година е военен министър в кабинета на д-р К. Стоилов. През април 1894 г. отново заема същия пост, който запазва и в кабинета на народняците, дошли на власт след падането на първия стамболовистки режим през май 1894 г. Недоволен от външнополитическия курс на правителството, през ноември 1896 г. генерал Петров си подава оставката. Отново се включва в политическия живот на страната през януари 1901 г., когато оглавява служебен кабинет, просъществувал до следващия месец. От май 1903 г., когато оглавява и Министерството на външните работи и изповеданията до октомври 1906 г. отново участва в управлението на страната. По време на Междусъюзническата война 1913 г. генерал Петров е командващ Трета армия. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за военен губернатор на Македония. Като военен и държавен деец той съдейства за налагането на личния режим на Фердинанд I. Рачо Петров е съден като един от виновниците за двете национални катастрофи през 1913 г. и 1918 г. и съответно е хвърлен в затвора.

Роден е Кирил Ценов Буюклийски – български живописец и карикатурист. Проявява се като карикатурист от 1921 с портретни шаржове и политически карикатури. Работи в Прага, Букурещ, Белград. Има произведения в различни жанрове – пейзажи, портрети, битови картини.

В Кюстендил е роден генерал-лейтенант Крум Лекарски – зам.-министър на войната (1944 –1949 г.).
Завършва Военното училище в София и Военната академия. Заради антимонархическите си настроения е уволнен от армията. Задържан от полицията и интерниран. Участва в политическата промяна на 9 септември 1944 г. като командващ част от Пионерната щурмова дружина. През 1944–1947 г. е зам.-министър на войната. По-късно се занимава със спортна дейност. Крум Лекарски умира на 2 март 1981 г.

Стоковата борса в Ню Йорк претърпява най- големия си срив до тогава известен като “паниката от 1893”. В последствие той води страната до икономическа депресия.

В Ню Йорк е открита известната концертна зала “Карнеги хол”.

В Самоков е роден генерал-лейтенант Сотир Маринков – началник щаб на армията (01 февруари 1929- 31 януари 1931 г.).
Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Балканската война 1912–1913 г. и в Първата световна война 1914–1918 г. След световната война заема различни командни длъжности в армията. Началник-щаб на армията, началник на жандармерията от 1931 г., началник на 4. Военноинспекционна област от 31 януари 1931, началник на канцеларията на Военното министерство (19 септември 1931–5 май 1933 г.), след което минава по собствено желание в запаса.

Турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов, но той отказва да даде отговор на поставените му въпроси. Разпитани са и други хасковски граждани, между които са и комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов, Петър Берковски.
Ден по-рано Атанас Узунов е заловен при опит да убие хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).
Решението за убийството на Хаджи Ставри се взима на заседание на Хасковския революционен комитет, тъй като той е подозиран в предателство.

Дания и Швеция сключват Скандинавски паричен съюз.

В САЩ е приета 13-тата поправка в Конституцията, забраняваща робството.

Роден е Екзарх Йосиф І- български църковен и просветен деятел, публицист и преводач. Светското му име е Лазар Йовчев. Той завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. той е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението екзарх Йосиф работи за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф І премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

В Белгия влиза в експлоатация първата в Европа железопътна линия.

Роден е Фердинанд Паул Вилхелм Рихтхофен – германски географ и теолог. Той следва в университетите в Бреслау (дн. Вроцлав) и Берлин. Професор е в Бонския (1875-1879 г.), в Лайпцигския (1883-1886 г.) и в Берлинския (1886 г.) университет. Президент е на Берлинското географско дружество и член на Пруската АН. През 1860-1862 г. Рихтхофен пътува из Източна и Югоизточна Азия. През 1862-1868 г. провежда геологични изследвания в Калифорния и Сиера Невада. Извършва много пътувания в Китай (1868-1872 г.), като изучава природата и изгражда хипотеза за произхода на горите. През 1886 г. Рихтхофен предлага генетичната класификация на релефните форми и прави характеристика на големи природни области в Азия с различни релефообразуващи процеси, полага основите на геоморфологията. Разглежда географската наука като система, състояща се от физическа география, биогеография и антропогеография. Определя като основна задача на физическата география изучаването на земната повърхност (форми, състав, динамика, произход). В трудовете си по антропогеография се проявява като вулгарен материалист. Името на Рихтхофен носи планински хребет в Наншан, Китай.

Умира Наполеон Бонапарт – френски император. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта на му са публикувани неговите „Мемоари от о-в Света Елена“ и „Мемоари“, продиктувани по време на заточението.

Роден е Карл Маркс – германски философ-материалист. Той е създател на т. нар. диалектически и исторически материализъм. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университети. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Фридрих Енгелс. В съвместния си труд “Немска идеология” (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм”. В “Светото семейство” (1845 г. ) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба – въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата. В “Нищета на философията” (1847 г.) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник”, след това в Париж, а от 1849 г. до смъртта си – в Лондон. Философската система на Маркс представлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. В развитието на идеите си стига постепенно и до т. нар. “исторически материализъм”. От т. нар. материалистически позиции Маркс проповядва класовата борба, която според него е единственото средство за достигане на политическо съвършенство в обществото. Според него пролетариатът като най-многобройна класа, лишена от собственост върху производствените средства, е единствено достойната и способна да управлява обществото. Това ще се постигне чрез т. нар. класова борба. Основното му икономическо произведение е “Капиталът” (I т. – 1867 г., II и III т. – 1884 г., под редакцията на Фр. Енгелс). Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Маркс открива източника на капитала – принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталистическото производство и присвояване от собствениците. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но остават идеологическата основа, върху която градят политическата си борба в началото на XX век.

Роден е Киркегор Сьорен – датски философ и писател, смятан е за основоположник на екзистенциализма. През 1845 г. той е кандидат по теология и е поканен за пастор, но се отказва и започва борба против официалната религия. Нарича себе си “вярващ антитеолог”, критикува и официалната Църква, и Хегел поради това, че не отивал докрай в идеализма. За Киркегор науката, която е основа на производството, не може да отговори на въпроса за истината и свободата. За основното понятие на неговата философия – екзистенцията, смята, че не може да се обхване от науката, защото стои в основата на мисленето. Затова екзистенцията се разбира най-добре в художественото творчество. Философът определя 3 стадия в развитието на човешката личност. На тях е посветено и основното му произведение “Или-или”. Първият стадии е естетически, втория- етически и третия религиозен стадий на крайностите. Ключова в религиозното учение на философа е категорията “парадокс”. Идеите му са основа на екзистенциализма във философията, възприети са от различни католически и протестантски философи, оказват влияние върху “диалектическата теология” на К. Барт.

Роден е Леополд II- император на Свещената Римска империя (1790-1792 г.). Син е на император Франц I и Мария Терезия и брат на Йосиф II и френската кралица Мария-Антоанета. Леополд II отменя почти всички реформи на Йосиф II. Сключва Райхенбахската конвенция с Прусия през 1790 г., потушава Брабантската революция през 1789-1790 г. и сключва съюзът с Прусия, насочен срещу революционна Франция през февруари 1792 г.

Умира Леополд I – австрийски владетел. От 1658 г. той е император на Свещената Римска империя от Хабсбургската династия. Син е на Фердинанд II. Опирайки се на Католическата църква, владетелят се опитва да укрепи абсолютизма. Политиката му по отношение на Унгария – ликвидиране на автономията, католическа реакция, предизвиква поредица от антихабсбургски бунтове. Войната с турците, които обсаждат Виена през 1683 г., приключва с Карловацкия мир от 1699 г. Леополд I взема участие във войната за испанското наследство от 1701 г., като се стреми да обедини в ръцете на Хабсбургите испанския и австрийския престол.

Христофор Колумб открива Ямайка. Пътешественикът е роден през 1451 г. в Генуа. През 1476 г.- 1484 г. той живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция в екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”. Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. Това става и официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. Втората експедиция (1493 г. – 1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 д. екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад – още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември- остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива о-в Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, п-в Сапата и о-в Пинос. Ямайка е островна държава в Карибско море, тя включва о-в Ямайка и прилежащите малки острови. Площта й е 10 992 кв. км. Населението през 2000 г. е 2 700 000 жители, от които 80% негри, останалите – метиси и мулати, европейци и китайци. Официалният език е английски. По-голяма част от вярващите са протестанти. Столица на Ямайка е град Кингстън. Административното й деление е оформено от 3 графства. Парична единица е ямайски долар. Кралицата на Великобритания, представлявана от ген.-губернатор е глава на държавата. Законодателният орган на Ямайка е двукамарен парламент (Палата на представителите и Сенат).

Внукът на Чингиз хан, Хубилай е избран за хан на Монголия.
Чингиз хан е основател и хан на Монголската империя (1206 г.). Провежда завоевателни походи срещу народите, населяващи Азия и Източна Европа. Резултат от походите е изчезването на цели народи и довежда до установяването на монголо-татарско иго в завоюваните територии.

Пратеници на цар Калоян пристигат в Константинопол с предложение за мир. По това време градът е завладян от кръстоносците. Рицарите твърдят, че българският цар незаконно владее земя, която принадлежи на византийския император, а сега принадлежи на тях – неговите победители. Като господари на европейския югоизток те изискват цар Калоян да се откаже от престола и да им се покори, като заплашват, че в противен случай ще навлязат в страната му.
В този период българският владетел активно действа относно затвърждаването на позициите си. В края на лятото на 1204 г. завършват преговорите с папа Инокентий ІІІ, в които участва и българският архиепископ Василий. Събитията на Балканите стимулират активността както на българския владетел, така и на папата. След дълга преписка и размяна на пратеници е сключен договор, с който българският владетел се задължава да приеме върховенството на Римската църква, срещу което трябва да получи най-висше признание за царското си достойнство и патриаршески сан за главата на българската църква. Така на 8 ноември с тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ. Титлата, която получава е крал. В цялата си дълга кореспонденция с папата Калоян иска за себе си титлата император, а за своя архиепископ – титлата патриарх. От името на владетеля си, ръководителят на българската църква Василий, в писмо до папата му съобщава, че легатът Лъв “ме посвети за патриарх” и “короняса и благослови император Калоян”.
Същевременно в този период цар Калоян сключва с византийските аристократи от тракийските градове съюз за съвместни действия срещу латинците. Предложението е на ромеите, които изпращат при българския цар пратеници с обещанието, че “ще го обявят за император и всички ще му се подчиняват”. При преговорите е изработена тактика за съвместните действия. Започва подготовка на въстание във всички градове в Тракия. Цар Калоян поема задължението да подкрепи въстаниците със своята армия.
На 14 април 1205 г. българският владетел разбива войската на кръстоносците в битката при Одрин. На бойното поле Калоян пристига с цялата българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Така неорганизирано те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, латините се оказват срещу очакващите ги в засада отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари след време признават, че в битката при Одрин загива “цветът на рицарската войска”. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.
След тази битка българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Скоро Калоян превзема Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Успява да освободи за кратко време редица крепости – Серес, Костур, Битоля, Охрид и др., и стига до стените на Солун. След заговор, в който участват и български боляри, недоволни от прекомерното засилване на централната власт, цар Калоян е убит от куманския вожд Манастър.