КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 4 ЮНИ

Руският поет Йосиф Бродски е принуден да напусне родината си.

Йосиф Бродски е роден на 24 май 1940 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция. Учи английски и полски език. Започва да пише стихове през 1958 г. Той е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която определя някои негови стихове като „пленяващи“. През 1963 г. Бродски е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 г. присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели. Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 г. получава гражданство в САЩ. Бродски умира от инфаркт в Ню Йорк на 28 януари 1996 г. Погребан е във Венеция.

Умира Дьорд Лукач – унгарски философ, литературен критик, член на Унгарската АН. Два пъти лауреат на наградата „Л. Кошут“ (1948 г. и 1955 г.). Следва философия в Будапеща, Берлин и Хайделберг. Влияние върху изграждането на философските му възгледи оказват Г. Зимел и М. Вебер, с които дружи, както и класическата немската философия. Най-значителните му трудове от този период са: „Душа и форма“ (1910 г.), „История на развитието на съвременната драма“ (1912 г.) и „Теория на романа“ (1920 г.). По време на Първата световна война скъсва с кръжока на Вебер и застава на интернационални позиции. През 1918 г. е приет в Комунистическата партия на Унгария, а през 1919 г. е народен комисар по културата на Унгарско съветската република (1919 г.). След разгрома на републиката емигрира във Виена, където участва активно в нелегалната дейност на Унгарската комунистическа партия. В периода 1930-1945 г. живее и работи в Москва. Трудовете му от този период са събрани в сборника „Литературните теории на ХIХ в. и марксизмът“ (1937 г.) и „Към историята на реализма“ (1939 г.), „Историческият роман“, „Гьоте и неговата епоха“, „Младият Хегел“ и др. През 1945 г. се завръща в Унгария. Активен участник в движението за мир, член на Световния съвет за мир. Издава съчиненията, в които критикува съвременните буржоазно философски теории („Разрушаването на разума“, 1954 г.). През 50-те години работи над систематизирано изложение на марксистката естетика („Специфика на естетическото“, 1963 г.). Последните му трудове са посветени на онтологията на общественото битие.

Умира Д-р Гаврил Кацаров – български историк, археолог, действителен член на БКД (1909 г.). Роден е на 4 октомври 1874 г. в Копривщица. Завършва класическа филология и стара история в Лайпциг. Професор по история и археология на източните и класическите народи в СУ “Св. Климент Охридски”. Член на много европейски АН, археологически институти и дружества. Основател и председател (1908-1920 г.) на Българското археологическо дружество; на тракологията в България. Автор е на трудовете “Принос към историята на София в старо време” (1910 г.), “Извори за старата история и география на Тракия и Македония” (1915 г.), “Приноси към историята на древността” (1920 г.), “Цар Филип II Македонски” (1922 г.), “България в древността” (1926 г.) и др.

Роден е Димитър Дерелиев – български филмов драматург, сценарист и продуцент, директор на Националния филмов център. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридкси.” Автор е на повече от 40 документални филма, между които „Неонови приказки“ (най-добър документален филм в света за 1993 г. според класацията на Би Би Си), „Черна хроника“ (за аварията в Чернобил), „Епизоди от живота на Леон Даниел“ и др.

Завършва битката при Мидуей – най-голямото морско сражение през Втората световна война между САЩ и Япония. Това е първото голямо поражение, което японският флот претърпява. Победата на американския флот осуетява японските опити за превземане на два от кораловите острови на архипелага, на които са разположени американски бази за защита на Хаваите. Американското разузнаване дава възможност да се предвиди планът на адмирал Ямамото и да се нападнат по-рано японските самолетоносачи. Битката е забележителна и с това, че се води изцяло от самолетоносачи, като вражеските флотове се намират на 250 мили разстояние един от друг. Япония губи четири самолетоносачи, а САЩ само един. Сражението бележи повратна точка във войната, като слага край на японската експанзия в централната част на тихия океан.

Родена е Екатерина Петрова Йосифова – българска поетеса, журналист, драматург, педагог. През 1964 г. завършва специалност „Руска филология“ в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като учител в Дупница и Кюстендил. Редактор е на вестник „Звезда“ (Кюстендил) и драматург на Кюстендилския театър. От 1981 г. до 1990 г. завежда отдел „Поезия“ в алманах „Струма“. Някои от най-известните й съчинения са „Късо пътуване“ (1969 г.), „Нощен иде вятър“ (1972 г.), „Посвещение“ (1979 г.), „Къща в полето“ (1983 г.), „Имена“ (1984 г.), „Подозрения“ (1993 г.), „Ненужно поведение“ (1994 г.), „Малко стихотворения“ (1998 г.), „Нищо ново“ (2001 г.), стихосбирката “Нагоре-надолу” (2005 г.) През 1984 г. Катерина Йосифова печели годишната награда за поезия на СБП, през 1998 г. наградата на Сдружението на българските писатели (наградата „Иван Николов“ за цялостно творчество (1999 г.).

Английският министър-председател Уинстън Чърчил произнася в Камарата на общините прочутата си реч “Ние никога няма да се предадем”.

След намесата на Великобритания във Втората световна война Уинстън Чърчил е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. е министър-председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за начало на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново министър-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Носител е на Нобелова награда за литература през 1953 г. Умира на 24 януари 1965 г. в Лондон.

Австрийският психолог Зигмунд Фройд напуска Австрия и заминава за Лондон.

Фройд е основател на психоанализата. Като учен се оформя в духа на традициите на класическия природонаучен материализъм и еволюционизъм. Придобива известност с работите си за детската церебрална парализа и афазията. В сътрудничество с И. Бройер разработва т. нар. “метод на катарзиса” за терапия на неврозите, който се основава върху концепцията за психотравматичната невроза. Съгласно тази концепция неврозите са защитна реакция на психиката спрямо травмираща непоносима идея, която “се изтласква” от съзнанието, но запазва своя афективен заряд (“катексис”). По-нататъшното развитие става чрез издигнатата от Фройд хипотеза за изключителната роля на сексуалността в етиологията на неврозите. По-късно следва отказ от хипнозата, замяна с метода на свободните асоциации и тълкуване на сънищата, предлагане на учението за безсъзнателното. Творческата еволюция на Фройд от момента, когато той окончателно се заема с разработката на психоанализата, може да бъде разделена на 3 периода: ранен период (1895-1905 г.), период на Първа психоаналитична система (1905-1920 г.), период на Втора психоаналитична система (1920-1939 г.). Психологичните и социологичните възгледи на Фройд оказват значително влияние върху изкуството, социологията, етнографията, психологията и психиатрията от първата половина на ХХ в.

Леон Блум става първият премиер-социалист на Франция, както и първия премиер-евреин. Той формира Коалиционно правителство, което представя програма за социални реформи.

Леон Блум е френски социалистически водач и министър-председател на Франция. Роден е на 9 април 1872 г. в Париж в еврейско семейство от средната класа. Следва право в Сорбоната и се дипломира през 1894 г. Работи като правителствен адвокат докато се занимава и с литературна критика — най-вече се изявява като познавач на Гьоте. Скоро става една от водещите фигури във френския литературен живот. Той се изявява в подкрепа на Дрефюс и това води до свързването му със социалистическия водач Жан Жорес, на когото Блум се възхищава. Блум започва да сътрудничи на социалистическия ежедневник Юманите и се присъединява към френската социалистическа партия, тогава наричана СФИО. Скоро става водещ теоретик на партията. През юли 1914 г., когато Първата световна война едва започва, Жорес е убит, а Блум става по-активен в ръководството на партията. През 1919 г. е избран за председател на партийната изпълнителна комисия, както и в Народното събрание като представител на Париж. През 1920 г. работи за предотвратяването на разцепване между поддръжници и противници на Руската революция, но радикалите се отцепват, взимайки Юманите със себе си и формирайки Френската комунистическа партия. Блум води СФИО през 1920 г. и 1930 г. и е редактор на новия партиен вестник (Le Populaire). През 1935 г. всички леви и центристки партии сформират Народен фронт, който печели категорично на изборите през юни 1936 г.

Роден е Георги Иванов Георгиев – български морски капитан. Състезател и треньор по ветроходство, един от основателите на яхтклуб „Порт Варна“ при СО „Воден транспорт“. Участва успешно в трансатлантическата регата „ОСТАР-76“. От 20 декември 1976 г. до 20 декември 1977 г. с яхтата „Кор Кароли“ сам провежда първото околосветско плаване в историята на българско корабоплаване. Изминава пътя от Хавана през Панама, Маркизките о-ви, о-вите Фиджи, Торесовия проток, Порт Даруин, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейптаун и Хавана (23 018 морски мили) за 365 дни, от които в плаване – 201,9 денонощия. През 1981-1982 г. плаването му е вписано в книгата за рекорди „Гинес“ като „най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината й и от маршрута на плаването“. Умира на 13 май 1980 г.

Роден е Джералд (Джери) Джоузеф Мълиган – американски джаз-музикант (баритон-саксофонист). Израства във Филаделфия, където е организатор на местния радиооркестър. След завръщането си в Ню Йорк постъпва в биг-бенда на Джийн Крупа, с когото записва първата си творба – “Диск джокей”. По-късно аранжира при Майлс Дейвис редица пиеси, които го налагат като един от най-оригиналните майстори на съвременната оркестрация. Успоредно с това расте славата му на саксофонист в боп-куул стила. Успешни са концертните му изяви и записи като гост-солист с групата на пианиста Дейв Брубек. Саксофонистът съчетава стария нюорлийнски двувременен бийт с хармонията на модерния джаз. В продължение на 40 години името му е във водещите номинации на авторитетното джаз-списание “Даун Бийт”. Най-известните му албуми са “Jeru” (1962 г.), “The Age of Stream” (1971 г.), “Carnegie Hall Concert, Vol. I&II” (1974 г.), “Symphonic Dream” (1987 г.), “ReBirth of the Cool” (1992 г.).

Роден е Константин Коцев – български драматичен и филмов артист. Дългогодишен актьор в ДСТ “Алеко Константинов” (от 1956 г.). Майстор на неординерните, полифункционални, предимно епизодични образи. Снима се в: “Две победи” (1956 г.), “На малкия остров” (1958 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Анкета” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Веригата” (1964 г.), “Случаят Пенлеве” (1968 г.), “Шведски крале” (1968 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Птици и хрътки” (1969 г.), “Армандо” (1969 г.), “Малки тайни” (1969 г.), “Кит” (1970 г.), “Езоп” (1970 г.), “Гола съвест” (1971 г.), “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971 г.), “Тихият беглец” (1972 г.), “Автостоп” (1972 г.), “Бягство в Ропотамо” (1973 г.), “Къща без огради” (1974 г.), “Магистралата” (1975 г.), “Вечни времена” (1975 г.), “Темната кория” (тв, 1977 г.), “Хора отдалече” (1977 г.), “Слънчев удар” (1977 г.), “Всички и никой” (1978 г.), “Топло” (1978 г.), “Роялът” (1979 г.), “Дулцинея Бистроева” (тв, 1979 г.), “Много мили хора” (тв, 1979 г.), “Нощните бдения на поп Вечерко” (тв, 1980 г.), “Неочаквана ваканция” (тв, 1981 г.), “Похищение в жълто” (1981 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Константин Философ” (1983 г.), “Пясък” (тв, 1984 г.), “Събеседник по желание” (1984), “Горски хора” (тв, 1985 г.), “Страстна неделя” (1986 г.), “Стая за трима” (тв, 1986 г.), “Време разделно” (1988 г.), “Най-тъмно е преди разсъмване” (тв, 1989 г.), “Бащата на яйцето” (1991 г.), “Пантуди” (1993 г.), “Индиански игри” (1991 г.). Работи в тв театър – “Елин Пелин се смее”, “Шлагери” (1979 г.), “Паметник” (1980 г.), “Донаборник” (1981 г.), “Старчето и стрелата” (1983 г.) и тв шоу-спектакли – “Добър ден, довиждане!” (1979 г.), “На гости у Константин Коцев” (1980 г.) и др. Театрални постановки: “Мяра за мяра”, “Лунатици” (1995 г.), “Слънчеви момчета” (реж. и актьор, 1997 г.).

Умира Пиер-Феликс Луис – френски писател. Роден е на 10 януари 1870 г. в Гент. Автор е на романа „Афродита“, на повестите „Жената и куклата“, „Приключенията на цар Позол“, на сборник разкази: „Сангин“, „Архипелаг“, „Залез на нимфите“ и др. Превежда от Лукиан „Сцени от живота на куртизанките“ и издава „Песните на Билитис“, пише поеми в проза, които представя като превод от творбите на древна поетеса. На български език са преведени: „Афродита“ (от Димчо Дебелянов), „Жената и куклата“, „Песните на Билитис“ и др.

Между държавите от Съглашението и Унгария е подписан Трианонският мирен договор. Договорът е съставен по образец на Версайския, Сенжерменския и Ньойския договор. Той налага на Унгария тежки икономически, финансови и военни задължения. Заедно с това я лишава от излаза й на Адриатическо море и отнема повече от половината й територия. Унгария губи Трансилвания, Банат, Словакия, Закарпатска Украйна и други в полза на Румъния, Югославия, Полша и Чехословакия, които са съюзнички на победителите в Първата световна война (1914-1918 г.).

Колумбийският университет съвместно с Комисията на наградите Пулицър връчват първата награда Пулицър. Наградата е на името на Джоузеф Пулицър. В края на XIX век той се утвърждава като виден представител на американската журналистика.

Джоузеф Пулицър е издател на вестници в началото на XX век. С изданията си New York World and St. Louis Post-Dispatch той утвърждава нови стандарти в журналистика. Той е първият, който може да се нарече учител по журналистика на университетско ниво.

Създаването на наградите Пулицър за литература, журналистика, музика и драма е инспирирано от проницателността на Джоузеф Пулицър. През 1904 г. той писмено заявява желанието си за създаване на подобна награда, която да поощрява най-добрите творци от съответните жанрове. Пулицър определя да бъдат раздавани четири самостоятелни награди за журналистика, четири за литература и една драма, една за образование и четири за стипендии за специализация в чужбина. В областта на литературата наградите се разпределят съответно – една за американска новела, една за оригинална американска пиеса, представена в Ню Йорк, една за историческа книга, свързана с историята на Съединените американски щати, една за американска биография и история на журналистиката в сферата на обществените услуги. Пулицър организира създаването на надзирателна консултативна комисия и делегира права да променя или да преустанови раздаването на награда в някои от областите. Това е с цел ползотворно обслужване на обществените нужди. Комисията също така има право да отнеме награда, ако тя е присъдена на произведение, неотговарящо на утвърдените стандарти. През 1917 г. Комисията, по-късно приела името на Пулицър, увеличава броя на наградите на 21.

Роден е Кейта Модибо – първият президент на Мали. Той е президент и министър-председател на Република Мали в периода 1960-1968 г. Модибо основава и в периода 1947-1968 г. е генерален секретар на партията Судански съюз. Отстранен е от властта след военен преврат. Умира през 1977 г.

В Аляска са открити първите златни залежи.

Аляска включва Алеутските острови, о-в Свети Лаврентий и други острови. Най-висока точка е връх Маккинли – 6 194 м. Климатът й е умерен и субарктичен. Средните януарски температури са -24 градуса Сº. Преобладава тундрова растителност и иглолистни гори, преминаващи на юг в смесени. Населението на Аляска е 610 хил. жители като 16 % са ескимоси, индианци и алеути. Административният й център е Джуно. Аляска е щат на САЩ със собствени законодателни и изпълнителни органи. Паричната й единица е долар. Аляска е открита през ХVII в. от руски мореплаватели. До 1857 г. е владение на Русия. Продадена е на САЩ за 7.2 млн. долара. От 1959 г. става 49-ти щат на САЩ.

В дните между 1 и 4 юни се състои извънреден конгрес на Сярски революционен окръг.

• • В Москва е подписан таен договор между Русия и Китай , според който Русия обещава защита от евентуална японска агресия и получава правото да построи Китайската източна железница в Манджурия . Сключването на споразумението стана възможно благодарение на успешното ръководство на преговорите от руския външен министър княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовски .
  • Тестът на първия автомобил, построен от Ford, се забави с час, защото се оказа, че колата е по-широка от вратите на работилницата, в която е създадена.

В Габрово излиза първият социалдемократически вестник в България – „Росица“. Той е под редакцията на Евтим Дабев.

Евтим Дабев е политически деец и журналист. Роден е на 25 октомври 1864 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия в родния си град, след което учителства в Севлиево и Габрово. Той е един от първите разпространители на социалистическите идеи в България. Редактор е на първия социалистически в. „Росица“, в който публикува свой превод на съчинението на Карл Маркс „Наемният труд и капиталът“ (1886 г.). През 1890 г. превежда и съчинението на Фр. Енгелс „Развитие на научния социализъм“. Участва в Учредителния конгрес на БСДП през 1891 г., на който открито се обявява против създаването на марксистка партия в България. През 1892 г. излиза от нея и е един от създателите на Българския социалдемократически съюз. Заедно с Я. Сакъзов и С. Мутафов е редактор на печатния му орган – в. „Другар“. След обединението на БСДС и БСДП в БРСДП (1894 г.) е избран за член на ЦК. През 1897 г. заедно с Г. Кирков поемат редактирането на в. „Работнически вестник“, който в скоро време се превръща в печатен орган на партията. В периода 1900–1903 г. е редактор на сп. „Труд“. След разцеплението на БРСДП през 1903 г. преминава към течението на широките социалисти, което се обособява в самостоятелна политическа партия. Скоро след това се отказва от активна политическа дейност и работи като учител и публицист. Сътрудничи на редица социалистически издания. Умира на 2 март 1946 г.

Роден е Фьодор Фьодорович Комисаржевски – руски режисьор, педагог и театрален теоретик. Той е брат на В. Комисаржевска. През 1910 г. организира студия, а през 1914 г. – театър “Комисаржевска”, “Нов театър” и др. През 1919 г. емигрира. Умира на 16 април 1954 г. в Дарън, щата Кънетикът в САЩ.

Със Закон за правото на рязане на монети в България е създадена националната парична единица: българският лев, състоящ се от 100 стотинки и равен по стойност на френския франк.

Във Враца влиза редовна турска войска, командвана от Хасан бей, „усмирителят“ на Копривщица. Срещу голям откуп българските първенци успяват да спасят града от опожаряване.

Умира Абдул Азис – османски султан (1861-1876 г.). Роден е през 1830 г. Той е син на султан Махмуд II и брат на султан Абдулмеджид. Води либерална политика: създава Върховна сметна палата, дава статут на държавна емисионна банка на „Банк отоман“ (1863 г.), отдава на концесия строителството на жп линии, предоставя привилегии на индустрията. Чуждите поданици получават право да притежават недвижими имоти в империята. По време на управлението му избухват поредица от въстания: в Черна гора (1862 г.), Сърбия (1862 г.), Азиатска Турция (1864-1868 г.), на о. Крит (1866-1868 г.), в България (1868 г.). Въстанията в Босна и Херцеговина (1875 г.) и в България (1876 г.), които провокират т. нар. Източна криза и намесата на Великите сили. Абдул Азис е свален с преврат от либералната опозиция. По време на неговото управление е учредена Българската екзархия (1870 г.).

Умира Иларион Макариополски (светско име – Стоян Стоянов Михайловски) – български висш духовник, един от водачите на борбата за църковна независимост. Той е роден през 1812 г. в гр. Елена. Първоначално учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (дн. към Велико Търново). През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си постъпка той е отново заточен, този път в Мала Азия, където остава до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет. През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец.

Умира Станислав Монюшко – полски композитор. Роден е през 1819 г. в с. Убел, близо до Минск. От малък учи музика в Минск и Варшава. През 1837 г. заминава за Берлин, където прави първите си композиционни опити. След завършване на образованието си работи като органист във Вилнюс, където започва периодът на неговата интензивна творческа дейност. Във Вилнюс написва оперите “Лотария”, “Идеал”, оперетите “Дон Кихот, или Стоте безумства”, “Явнута”, много песни, както и първата редакция на операта “Халка”. След огромния успех на “Халка” Станислав Монюшко заема поста диригент на Варшавската опера. Във Варшава композиторът създава много произведения, между които оперите “Салджията” (1858 г.), “Графинята” (1859 г.), “Честна дума” (1860 г.), “Страшният двор” (1865 г.), балетът “Монте Кристо”, кантатите “Кримски сонети” и “Пани Твардовска” (по либрето на Адам Мицкевич), увертюрата “Байка” и др.

Въстаническият отряд, ръководен от капитан Кръстьо, е пресрещнат близо до Лом от турска конница и след двучасово сражение е разбит. Капитан Кръстьо е убит. Същия ден турски отряди разгромяват въстаниците при с. Гърци, Видинско (днес Градец).

Капитан Кръстьо е един от водачите на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Роден в с. Раковица, Видинско. Определен е за ръководител на въстаниците от Ломския край. Той е имал за задача да превземе Лом, след което да потегли с въстаниците си за Видин. Убит е още в първото сражение с турските войски при с. Динково, Видинско.

В Хилендарския манастир умира Неофит Бозвели. Видният възрожденски деец поставя началото на организираната църковно-национална борба. Първоначално учи в родния си град Котел (предполага се, че е ученик на Софроний Врачански). След това продължава образованието си и приема монашество в Хилендарския манастир. Към 1813-1814 г. се установява в Свищов, където в продължение на 20 години е свещеник и учител. Заедно с Е. Васкидович съставя учебник (1835 г.) за нуждите на българското начално взаимно училище под наименованието „Славеноболгарское детеводство за малките деца“. Книгата представлява една малка енциклопедия, състояща се от няколко части, преведена от гръцки език и приспособена за неговата учителска дейност. В „Детеводството“ Бозвели издига идеята за светско образование, за налагане на говоримия български език в училищата, за създаване на обществени български училища и пр. През 1834-1835 г. живее в Сърбия във връзка с отпечатването на учебника. Там се запознава със сръбските просветителски идеи на Д. Обрадович, З. Орфелин и др. Завръщайки се в България, Бозвели се отдава на борбата за извоюване на независима българска църква. През 1839 г. се премества в Цариград и застава начело на борбата на българските еснафи и търговци против Вселенската патриаршия. По негова инициатива започва изграждането на българска черква в столицата на Османската империя, към която след това е създадена и българска община. Като книжовник сътворява голям брой диалози, които представляват разговори на олицетвореното Отечество с представители на различни слоеве от народа. Най-значителното му литературно произведение е „Мати Болгария“ (1846 г.). Литературното му творчество е богат източник за изучаване положението на българския народ през първата половина на XIX в.

Завършено е строителството на Белия дом във Вашингтон, и в него влизат първите обитатели: президента Джон Адамс и жена му.

Белият дом e официалната резиденция на президентите на САЩ. Сегашното название на сградата е дадено през 1901 г. от президента Теодор Рузвелт, а преди това сградата е наричана или Президентски дворец, или Президентска къща или Седалище на изпълнителната власт. Лично президентът Джордж Вашингтон и градският архитект Пиер Л’Енфант избират мястото, върху което да бъде построен президентския дворец. Обявеният конкурс за проект е спечелен от Джеймс Хобън. Сградата започва да се изгражда през октомври 1792 г., а официално е предадена за използване през 1800 г. Първият президент, който я използва като своя резиденция е Джон Адамс. От тогава до сега всяка президентска двойка извършва някакви промени в интериора на сградата, тъй като Белият дом е не само административна сграда, но и частен дом на президента и неговото семейство. Сградата е единствената резиденция на президент в света, която е отворена за публични посещения. По време на съществуването си Белият дом е претърпял два пожара – по време на Британско-американската война (1814 г.) и през 1929 г., когато пожар обхваща западното крило. Шестетажната сграда има 132 стаи и 32 бани, 412 врати, 147 прозореца, 4 стълбищни клетки и 3 асансьора. В сградата има тенис-корт, басейн, киносалон, спортни уреди и др. В Белия дом се провеждат заседанията на правителството на САЩ и е работно място за щаба на президента. За охраната му се грижи Secret Service.

Умира Джовани Джакомо Казанова – италиански писател и мемоарист. Той е роден на 2 април 1725 г. във Венеция. Води бурен живот, пътува из Европа, многократно е арестуван и пребивава в затвора. Създава няколко исторически съчинения, фантастичния роман “Иксамерон” (1788 г.). През 1788 г. издава “История на моето бягство…” – част от публикуваните посмъртно “Спомени” (12 части, 1822-1828 г.). В спомените си е изключително откровен, когато описва интимния си живот. В тях се забелязват проницателна наблюдателност върху обществените нрави през ХVIII в. и трезва оценка на историческите събития.

Молиер (псевдоним на Жан Батист Поклен) е френски драматург, актьор и един от създателите на френската комедия. Той е роден на 15 януари 1622 г. в Париж. Завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право, към което не изпитва влечение. Напуска училище след 2 години и постъпва като актьор в пътуващ любителски парижки театър. Скоро след това става директор на трупа. По това време заменя фамилията си Поклен с Молиер и 13 години пътува и представя своите комедии. Установява се в Париж, където трупата му играе в театър “Пти Бурбон”, а от 1661 г. – в театър “Пале роял”. Първите му произведения са писани под силното влияние на италианската комедия. След като Луи ХIV се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2 000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър прием в Париж. Кариерата и личният му живот често са спохождани от несгоди, които той стоически понася и претворява в комически сюжети. Като писател засяга всички видове комедии: фарс (комедия на интригата) – “Сганарел” (1660 г.), “По неволя доктор” (1666 г.), “Мнимият болен”; комедии на нравите – “Училище за мъже” (1661 г.), “Училище за жени” (1662 г.), “Буржоата благородник” (1670 г.), “Смешните фантазьорки” и др.; комедии на характера – “Мизантроп” (1666 г.), “Тартюф” (1664 г.), “Дон Жуан” (1665 г.), “Скъперникът” (1668 г.) и др. Умира на 7 февруари 1673 г.

Френският изследовател Жак Картие открива остров Принц Едуард (Канада). Островът е една от десетте провинции на Канада. Той е с обща площ от 5 660 кв. км и население от 138 519 жители. Това е най-гъсто населената провинция на Канада. Основни отрасли на промишлеността са селското стопанство и туризма.

Жак Картие е френски мореплавател и пътешественик. По поръчение на френския крал Франсоа I (1534 г.) изследва “западните крайбрежия” и стига до Нова земя и Канада, открити преди това от Дж. Кабот (1497 г.). Изследва тези територии и ги присъединява към Франция.