КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1880 г. – Приключва първото официално преброяване на населението в Княжество България. Общият брой на населението е 2 007 919 души, от които 1 027 803 мъже и 980 116 жени. 1999 г. – В телевизионно обръщение руският президент Борис Елцин изненадващо обявява, че подава оставка и назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността президент. 2002 г. – Изключва се първи реактор на АЕЦ „Козлодуй“.
ПРАЗНИЦИ:
2022 г. – Почива Бенедикт XVI, 265-и папа на римокатолическата църква (* 1927)
2021 г. – Почива Михаил Симеонов, български скулптор (* 1929 г.)
2018 г. – експлозия в жилищна сграда в Магнитогорск .
2014 г. – блъсканица в Шанхай , 36 загинали.
2006 г. – – Изключени са 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ Козлодуй.
2005 г. – Лавина в словашките Татри причинява смъртта на 7 скиори.
2004 г. – Умира Джерард Дебрю, американски икономист, Нобелова лауреат през 1983 г. (*1921 г.)
2002 г.
Изключен е първи реактор на АЕЦ „Козлодуй“.
През юни 1993 г. правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фонда за ядрена безопасност, което предвижда България да получи безвъзмездна помощ от 24 млн. екю срещу задължението да спре блокове I и II на АЕЦ „Козлодуй“ до началото на 1998 г., а блокове III и IV – до края на 1998 г. На 14 ноември 1999 г. е подписан меморандум „Костов – Ферхойген“, според който България се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 г. На 19 декември 2002 г. Министерският съвет взема решение за спиране на І и ІІ блок на АЕЦ „Козлодуй“. |
2001 г.
Умира Тодор Иванов Живков – български фолклорист, професор. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1961 г. Роден е на 15 юли 1938 г. в с. Митровци, област Монтана. Работи като учител. От 1963 г. е на научна работа в Секцията по фолклор в Етнографския институт при БАН, проф. от 1981 г. в Института по фолклор. През 1971 г. защитава дисертация на тема „Български антифашистки песенен фолклор“. От 1978 г. е доктор на филологическите науки. Специализира в Ленинград (дн. Санкт Петербург), Москва, Берлин, Киев и Париж. Ръководител е на Секцията по теория и естетика на фолклора в Института за фолклор от 1973 г., директор е на Института в периода 1982-1990 г. Депутат в XXXVII-о и XXXVIII-о ОНС. Съчинения: „Български антифашистки песенен фолклор“ (1972 г.), „Народ и песен. Проблеми на фолклорната песенна традиция“ (1977 г.), „Фолклор и съвременност“ (1981 г.), „Етнокултурно единство и фолклор“ (1987 г.).
|
1999 г.
В телевизионно обръщение руският президент Борис Елцин изненадващо обявява, че подава оставка и назначава Владимир Путин за временно изпълняващ длъжността президент. През март 2000 г. Путин е избран за президент на Руската федерация.
Владимир Владимирович Путин е руски политик, дипломат, юрист и президент на Русия от март 2000 г. Роден е на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, в семейство на ветеран от Втората световна война. Завършва Юридическия факултет на Ленинградския университет през 1975 г. и започва работа в КГБ. В периода 1976-1980 г. работи в Първо главно управление (външно разузнаване) на КГБ, работи в Германия в периода 1985-1990 г., владее до съвършенство немски език. На 20 август 1991 г. напуска по собствено желание спецслужбите; работи като съветник на А. А. Собчак. Кмет е на Санкт Петербург. През 1991-1994 г. е първи заместник-председател на кметството на града, председател на Комитета по външни връзки. В периода 1996-1998 г. работи в администрацията на президента на Руската федерация. От 1998 г. е директор на Федералната служба за сигурност на Руската федерация. Премиер е на Русия в периода 1999-2000 г. |
1999 г.
Съгласно сключен договор между САЩ и Панама на 7 септември 1977 г., 31 декември 1999 г. е определен за датата, на която САЩ предават юрисдикцията на зоната на Панамския канал на правителството на Панама. |
1994 г.
Руските войски превземат столицата на Чечня – Грозни. Основната атака е концентрирана около железопътната станция, която се намира в близост до президентската сграда.
|
1993 г.
Арестуван е лидерът на руските националисти – Александър Баркашов. На 16 октомври 1990 г. Баркашов създава собствена организация – “Национално единство за свободна, силна и справедлива Русия”, съкратено на “Руско национално единство”. Той води войските на “Руското национално единство” по време на защитата на руската президентска резиденция от силите на Борис Елцин (конституционната криза от 1993 г.). Арестуван е за причиняване на масови безредици и незаконно носене на оръжие. През 1994 г. публикува “Азбука на руския национализъм”, която става платформа за неговата организация.
|
1993 г.
Сваленият президент на Грузия – З. Гамсахурдия се самоубива. Звияд Констатин дзе Гамсахурдия, роден на 31 март 1939 г., е дисидент, учен и писател, който става първият демократично избран президент на република Грузия след отделянето на страната от Съветския съюз.
|
1989 г.
В Кърджали се създава Общонароден комитет за защита на националните интереси, който протестира срещу възстановяване на тюркските имена. |
1977 г.
Населението на България наброява 8 825 000 души. |
1972 г.
Към тази дата населението на България е 8 594 493 души. |
1969 г.
Умира Борис Денев (Б. Д. Чоканов) – български пейзажист и военен художник. Роден е на 7 февруари 1883 г. в Търново. Учи в Мюнхен. Рисува български пейзажи – нивата, малките селски хижи, тишината на балканските градчета, легендата за Търново. Като военен художник изработва ценна сбирка рисунки от нашия и чуждите фронтове. Произведения: „Йов“, „Тутракан“, „Почивка“, „Влизане в Призренското поле“, „Минаване Шар планина“, „Трапезица“, „Канджа махала в Търново“, „Есен“, „Под Царевец“ и др.
|
1951 г.
Умира Максим Максимович Литвинов (истинско име и фамилия Макс Валах) – руски държавник и политически деец. Роден е на 17 юли 1876 г. в Белосток, днес в Полша. Участва в Революцията от 1905 г. и впоследствие прекарва години в изгнание във Великобритания и Швейцария. Хвърлен е в затвора в Англия след Болшевишката революция и е освободен при размяна срещу британския генерал Брус Локхарт, който е арестуван в Москва. Максим Максимович Литвинов е един от създателите на Болшевишката партия. От 1920 г. е посланик в Естония, заместник-народен комисар на външните работи в периода 1921-1930 г., народен комисар на външните работи от 1930 до 1939 г., посланик в САЩ през 1939-1943 г., посланик в Куба от 1942 до 1943 г.
|
1951 г.
Влиза в сила нов устав на Българската православна църква (БПЦ). Той е утвърден на 31 декември 1950 г. и е наложен на БПЦ. В него се пренебрегва принципът на ненамеса на държавата в църковното устройство и управление.
|
1948 г.
Родена е Дона Съмър (псевдоним на Дона Гейнс) – американска попизпълнителка. Професионалният й дебют е през 1967 г. в Бостън, а малко след това приема ангажимент за участие в мюзикъла “Коса”. Решаващо за кариерата й е запознанството с Джорджо Мородер в Мюнхен през 1975 г. (продуцент на албумите й до края на 70-те години на ХХ век). През 70-те години е наречена “дискокралица”. Участва във филма “Благодаря, Господи, че е петък” (1978 г.), същата година печели награда “Грами” за ритъм-енд-блус с “Последен танц”, а през 1979 г. – “Грами” като рокизпълнителка с “Нещо горещо”. През 80-те години популярността й намалява. Албуми: “Love to Love You Baby” (1975 г.), “A Trilogy of Love” (1976 г.), “I Remember Yesterday” (1977 г.), “Four Sessions Love”, “The Deep”, “Once Upon a Time” (1977 г.), “The Wonderer”, “Walk Away” (1980 г.), “Greatest Hits, Vol. I, II” (1980 г.), “Donna Summer” (1982 г.), “She Works Hard for the Money” (1983 г.), “Cats Without Claws” (1984 г.), “All Systems Go” (1987 г.).
|
1944 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) войските на Първа българска армия започват първото преминаване на р. Дунав при Илок – Бачка паланка.
След Сремската операция в междуречието на р. Дунав и р. Сава Първа българска армия получава нова задача – да се прегрупира в Южна Унгария, където да смени съединения от Трети украински фронт и да заеме за отбрана района западно и югозападно от Пейч. С помощта на руски специалисти щабът на армията разработва подробен план за прегрупиране на войските. По всяко от двете основни направления се изнасят по три пехотни дивизии. С прехвърлянето при Петроварадин и Илок на 31 декември започва прегрупирането на армията. За две седмици съединенията на армията завършват прегрупирането и заемат заповядания им район. |
1943 г.
Роден е Джон Денвър (псевдоним на Джон Хенри Дойчендорф) – един от популярните кънтри певци в САЩ през 70-те години на ХХ век. Учи архитектура, работи в проектантско бюро в Лос Анжелис, където започва музикалната си кариера през 1964 г., записва и първата си успешна песен. Избрана дискография: „Rhimes and Reason“ (1969 г.), „Poems, Prayers and Promises“ (1971 г.), „Rocky Mountain Hеight“ (1972 г.), „Back Home Again“ (1974 г.), „Windsong“ (1975 г.), „I Want to Live“ (1977 г.), „Autograph“ (1980 г.), „Perhaps Love“ (1981 г.), „Seasons of the Heart“ (1984 г.), „Dreamland Express“ (1985 г.), „One World“ (1988 г.), „Different Directions“ (1991 г.); „Reflections: Songs of Love & Life“ (1996 г.), „Forever John“ (1998 г.), „Christmas in Concert“ (2001 г.). Умира на 12 октомври 1997 г.
|
1937 г.
Роден е сър Антъни Хопкинс – английски театрален и филмов актьор. Работи като стоманолеяр, учи в Кардифското драматично училище и в Кралската академия за театрално изкуство. Участва в Националния театър в роли от класическия – “Отело”, и авангардния репертоар – “Танцът на смъртта”. В киното е от 1968 г. – “Лъвът през зимата”. Снима се в епизодични и водещи роли – “Един мост повече” (1977 г.), “Бункерът” (1980 г.) и др. преди да получи “Оскар” с образа на Ханибал Лектър в “Мълчанието на агнетата” (1991 г.). Оттогава е сред най-сниманите актьори в световното кино. Филмография: “Беглец в бъдещето” (1991 г.), “Чаплин” (1992 г.), “Имението Хауардс енд” (1992 г.), “Процесът” (1992 г.), “Дракула” (1992 г.), “И небето затихна” (1993 г.), “Останките на деня” (1993 г.), “Страната на сенките” (1993 г.), “Марио и Вълшебника” (1993 г.), “Пътят към Уелвил” (1994 г.), “Легенда за водопада” (1994 г.), “Никсън” (1995 г.), “Август” (1996 г.), “Спасявайки Пикасо” (1996 г.), “Знакът на Зоро” (1998 г.), “Амистад” (1997 г.), “Маската на Зоро” (1998 г.), “Да срещнеш Джо Блек” (1998 г.), “Инстинкт” (1999 г.), “Мисията невъзможна-2” (2000 г.), “Ханибал” (2001 г.), “Червеният дракон” (2001 г.), “Даниел Уебстър и Дяволът” (2002 г.), “The Humanm Stain” (2003 г.).
|
1933 г.
Приет е Закон за облекчаване на задълженията и заздравяване на кредита. Дълговете до 1 000 000 лв. получават 2-годишен мораториум и разсрочка за 15 г. и намаление на лихвата до 6 %. Те се поемат от Погасителна каса към Дирекцията на държавните дългове.
|
1932 г.
Извършени са нови промени в правителството на Никола Мушанов.
Никола Стойчев Мушанов е политически и държавен деец. Роден е на 12 април 1872 г. в Дряново. По време на управлението на Демократическата партия (1908-1911 г.) отначало е министър на народното просвещение, а след това възглавява Министерството на вътрешните работи. След станалата реконструкция през октомври същата година възглавява министерството на железниците. В следващия кабинет на Т. Теодоров е отново министър на вътрешните работи. Никола Мушанов е отявлен противник на управлението на Българския земеделски народен съюз. В правителството на Народния блок, съставено през юни 1931 г., поема за трети път поста министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г. цар Борис III го назначава за министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. В началото на септември 1944 г. дава съгласието си да стане член на кабинета на К. Муравиев, в който заема министерство без портфейл. След свалянето на кабинета (9 септември 1944 г.) е задържан и заради отрицателното му отношение към отечественофронтовската власт е държан дълги години в затвора. След това е въдворен в провинцията, където умира на 10 май 1951 г. |
1931 г.
Музиката на Сергей Рахманинов е обявена за декадентска и е забранена в СССР.
Рахманинов е руски композитор, пианист и диригент. Завършва Московската консерватория (класът по пиано 1891 г., композиция 1892 г.). През 90-те години на ХIХ в. печели популярност като пианист, диригент и композитор. Диригент е на Болшой театър в периода 1904-1906 г. От декември 1917 г. е емигрант (от 1918 г. живее в САЩ). В творчеството на Рахманинов водеща тема е тази за родината. По-известни негови произведения са: 4 концерта и „Рапсодия по тема на Паганини за пиано и оркестър“, прелюдии, етюди-картини за пиано, 3 симфонии, поемата „Островът на мъртвите“ за оркестър, кантатата „Пролет“, поемата „Камбани“ за хор и оркестър, оперите „Алеко“ (1892 г.), „Скъперникът рицар“ и „Франческа де Римини“ (1904 г.), романси и др. Считан е за най-големият представител на изпълнителското изкуство през ХХ в. |
1919 г.
Деветнадесетото Народно събрание единодушно гласува да се възбуди углавно преследване срещу кабинета на Васил Радославов и четирима генерали. Създава се ІІІ Държавен съд с обвинител Петър Янев и заместник-обвинители Александър Радолов и проф. Петко Стоянов.
Васил Христов Радославов е политически и държавен деец, действащ член на Българската академия на науките. Роден е на 15 август 1854 г. в Ловеч. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието, министър на вътрешните работи. По време на Регентството е министър-председател. При управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието и министър на народното просвещение. По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894–1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899–1901 г. е известно като Радославов режим. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г. – 21 юни 1918 г.). След подписването на Солунското примирие (1918 г.) емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа. Умира на 21 октомври 1929 г. |
1918 г.
Народното събрание преодолява съпротивата на депутатите либерали и демократи и дава амнистия за годините на войните (1912–1913 г. и 1915–1918 г.) за участниците във Войнишкия бунт и за престъпления по Закона за стопански грижи и обществена предвидливост.
|
1918 г.
Разформирована е Моравската военноинспекционна област – военноадминистративно управление на Поморавието и Тимошко по време на Първата световна война (1914-1918 г.). Сформирана е на 6 декември 1915 г. със седалище Ниш. От 9 юли 1918 г. щабът и се дислоцира в София. |
1913 г.
Разпуснато е ХVІ-то Народно събрание с председател Димитър Вачов (либерал). Народното събрание е открито на 19 декември, като в него нито Либералната коалиция, нито опозиционният блок имат мнозинство. Групата на БРСДП (т. с.) не подкрепя кабинета, но и отказва да му гласува недоверие.
Димитър Костов Вачов е юрист и държавен деец. Роден е на 18 януари 1855 г. в Ловеч. Депутат е в III-то Велико народно събрание и в IV-то Велико народно събрание, както и в VIII-о, Х-то, ХVI-то и в ХVII-то Народно събрание. Подпредседател е на III-то Народно събрание и председател на Х-то, ХVI-то и ХVII-то Народно събрание. Министър е на народното просвещение от 1 октомври 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Съден е като един от виновниците за въвличане на България в Първата световна война (1914–1918 г.). Умира на 4 декември 1922 г. |
1903 г.
Със закон се създава Българска земеделска банка чрез обединение на земеделските каси, която да кредитира селското стопанство и селските кооперации. Има 156 клона и агентури в страната.
Българската земеделска банка е банково учреждение за кредитиране на земеделски стопани, земеделски кооперации и пр. Централата й се намира в София, но разполага със свои клонове във всички окръжни и околийски градове, а така също и в някои по-големи села. Подпомага закупуването на земеделски машини, сортови семена и препарати, извършването на земеделски мелиорации и пр. Съдейства за развитието на кооперативното дело в България и за ограничаване на лихварския капитал в българското село. През 1934 г. поема дейността и на Българската централна кооперативна банка, като се преобразува в Българска земеделска и кооперативна банка. |
1897 г.
Обнародва се първият правилник за организацията на отделно министерство (Министерството на външните работи и изповеданията). |
1888 г.
Обнародва се Закон за граничните паспорти и билети. |
1887 г.
Провежда се първото общо за Северна и Южна България преброяване на населението. Общият брой на населението е 3 154 375 души, от които 1 605 389 мъже и 1 548 986 жени. |
1883 г.
Министрите консерватори от коалиционния кабинет на Драган Цанков подават оставка и правителството е допълнено с умерени либерали.
Драган (Димитър) Кириаков Цанков е обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 28 октомври 1828 г. в Свищов. През 1860 г. подписва от името на българите католици уния с Римската църква. След Освобождението Цанков е вицегубернатор на Търново. Народен представител е в Учредителното събрание (1879 г.), където се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата: бил е министър-председател в периода 24 март – 28 ноември 1880 г., а в правителството на П. Каравелов – министър на вътрешните работи (28 ноември – 17 декември 1880 г.). По време на режима на пълномощията (1881–1883 г.) се обявява за възстановяване на конституцията, но е склонен на компромис с умерените консерватори. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Цанков поставя началото и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9-12 август 1886 г.). Русофил, Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII Народно събрание (1902-1903 г.). Редактира вестниците „България“, „Източно време“ и „Независимост“. Публикува „Кратка българска история“. Умира на 11 март 1911 г. |
1882 г.
Умира Леон Мишел Гамбета – френски общественик, политик и държавник. Роден е на 2 април 1838 г. в Каор. Проявява се през последните години на Втората френска империя. През Френско-пруската война от 1870 г. като член на правителството полага много усилия, за да организира съпротивата на френския народ за защита от германските нашественици. След войната става един от водачите на Републиканската партия, министър-председател и министър на външните работи в периода 1881-1882 г. Известен е като яростен републиканец-патриот и има силни настроения срещу духовенството.
|
1881 г.
За председател на Държавния съвет е назначен Тодор Икономов (на снимката), а за подпредседател – Димитър Греков.
Държавният съвет (1881–1883 г.) е висше държавно учреждение със законодателни, изпълнителни и съдебни функции. Създаден е след държавния преврат извършен на 27 април 1881 г. от княз Александър I Батенберг, с който в България е установен т. нар. режим на пълномощията. Уставът на Държавния съвет е изработен по проект на М. Дринов и обявен с манифест на княз Александър I Батенберг на 14 септември 1881 г. Според него Държавния съвет се състои от министрите, 1 митрополит, избран от архиереите в страната, и 12 съветници. От тези съветници 1/3 се назначават от княза и 2/3 се избират сред хората с висше образование чрез двустепенни избори. Държавният съвет има право да обсъжда всички законопроекти, административни наредби и преобразования, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от правителството. Той продължава своята дейност до 9 ноември 1883 г., когато е отменен от правителството на Др. Цанков с премахването на режима на пълномощията 1881–1883 г.
Тодор Петров Икономов е политически, държавен и обществен деец, публицист, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 29 юли 1838 г. в с. Жеравна, Сливенско. Изявява се като един от най-видните възрожденски педагози – пише множество статии по въпросите на образованието, издава учебници, съдейства за налагането на новобългарския език. Взема участие в църковната борба и в изграждането на новата българска църква след издаването на султанския ферман от 1870 г. След Освобождението участва в изработването на Търновската конституция от 1879 г., като застава на консервативни позиции. Заема редица важни държавни постове: префект на Сливен и Бургас, министър на вътрешните работи (19 януари–24 март 1880 г.), кмет на София, окръжен управител на Шумен, председател на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (20 септември 1883 г. – 29 юни 1884 г.). Русофил по убеждения, Икономов е подложен на преследване по време на управлението на Стефан Стамболов (1897–1894 г.). Интерниран е и е разорен. Установява се в Шумен, където се занимава с книжовна дейност. Умира на 28 октомври 1892 г. |
1880 г.
Приключва първото официално преброяване на населението в Княжество България съгласно решение на правителството от 27 септември същата година. Общият брой на населението е 2 007 919 души, от които 1 027 803 мъже и 980 116 жени. |
1880 г.
Роден е Джордж Кетлет Маршал – американски държавник и политик, армейски генерал от 1944 г. Завършва военния колеж във Вирджиния. Участва в Първата световна война. От 1939 г. е началник на Генералния щаб на САЩ и е един от авторите на стратегическите планове на САЩ и Великобритания през Втората световна война. От 1945 г. до 1949 г. е държавен секретар на САЩ и е автор на “плана Маршал”. През 1950-1951 г. е министър на отбраната, един от инициаторите за създаване на отбранителния съюз НАТО. През 1953 г. получава Нобелова награда за мир за заслугите му за изграждането на следвоенна Европа. Той е първият военен деец-нобелист. Умира на 16 октомври 1959 г. във Вашингтон.
|
1880 г.
Роден е Иван Радков Радославов – български литературен критик и историк, теоретик на българския символизъм. Завършва средното си образование в София, а висше (литература) – в Брюксел и Женева. Директор е на печата, директор на Пловдивската народна библиотека, редактор на сп. „Хиперион“ (заедно с Т. Траянов) от 1922 г. до 1932 г. Автор е на „Идеи и критика“ (1921 г.), „Портрети“ (1924 г.) и на ценната „Българска литература 1885-1930 г.” (1935 г.). Превежда „Таис“ от Анатол Франс (1905 г.), „Поеми в проза“ от Шарл Бодлер (1910 г.) и др. Умира на 5 октомври 1969 г. |
1877 г.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Ловчанско-Севлиевският отряд получава заповед да премине Стара планина в района на Троянския Балкан.
|
1874 г.
Умира Александър Огюст Ледрю-Ролен – френски политик демократ. Роден е на 2 февруари 1807 г. в Париж. Работи като адвокат. След Февруарската революция през 1848 г. е министър на вътрешните работи във Временното правителство на Алфонс дьо Ламартен. Ледрю-Ролен се кандидатира за президент на изборите за президент през декември 1848 г., но претърпява поражение от Луи Наполеон (Наполеон ІІІ). През юни 1849 г. участва в неуспешен бунт срещу управлението на Луи Наполеон, след което бяга в Англия. По време на изгнаничеството си пише многобройни революционни памфлети. След падането на Втората Империя се завръща във Франция и през 1874 г. е издигнат за представител в Камарата на депутатите.
|
1869 г.
Роден е Анри Емил Беноа Матис – френски живописец, график, майстор на декоративните изкуства. Той е един от лидерите на фовизма в началото на ХХ в. От първия период на творчеството му (90-те години на ХIХ в.) се открояват “Седящ мъж”, “Голо мъжко тяло”, “Мъртвият Христос” и др. В началото на ХХ в. е неговият предфовистки период (доведен до крайност урок на Сезан и на постимпресионизма): “Автопортрет”, “Натюрморт в контражур”, “Млада жена с чадър” (която някои определят като поантилистка) и др. В последния му период се долавят абстракционизмът и новото фигурално изкуство: “Колаж в синьо”, “Четец на жълта маса”, “Радостта да се живее” и др. Автор е на витражи, гравюри, литографии. Умира на 3 ноември 1954 г.
|
1864 г.
В Цариград се издава Закон за печата, който има за прототип френския кодекс за пресата от 1858 г. Законът регламентира условията и реда за издаване на вестници и списания на територията на Османската империя. Състои се от 2 части, като в първата (9 члена) се изясняват общите разпоредби, във втората (26 члена) се уточняват наказателните разпоредби. Влиза в сила от 1 януари 1865 г.
|
1857 г.
Английската кралица Виктория обявява Отава за столица на Канада. Градът се намира в югоизточно Онтарио, където се сливат реката Отава и каналът Ридо. Кралица Виктория избира Отава за столица на Обединените канадски провинции. През 1867 г. става столица на новосформираната конфедерация. Населението е около 830 хиляди души.
|
1838 г.
Роден е Емил Лубе – френски политик. Президент е на Френската република в периода 1899-1906 г. Наследява Феликс Фор на президентския пост. По време на неговото президентство завършва шумният процес „Драйфус“, открито е Световното изложение в Париж през 1900 г., избухва въстанието на боксерите в Китай и се узаконява отделянето на държавата от Църквата във Франция. Лубе се оттегля през 1906 г. и е наследен от Арман Фалиер. Умира на 20 декември 1929 г.
|
1830 г.
Роден е Исмаил Паша – владетел на Египет от 1863 до 1879 г. През 1867 г. получава от турския султан титлата хедив. Разширява автономията на Египет, формално влизащ в състава на Османската империя. Провежда реформи, които спомагат за по-бързото икономическо развитие на страната. За реализацията на своите планове прибягва до заеми от европейски държави. Опитва се да влезе в контакт с националноосвободителното движение, с цел да се освободи от финансовия контрол, установен през 1876 г. от европейските държави над Египет, но е отстранен от власт. Умира на 2 март 1895 г. в Истанбул.
|
1805 г.
Наполеон отменя френския революционен календар и възстановява Григорианския календар.
Френският революционен календар е измислен по време на Френската революция. Той е въведен през октомври 1793 г., но година І е назначена да започва от 22 септември 1792 г. (есенно равноденствие). Революционният календар има 12 месеца с по 30 дни и 5 или 6 допълнителни дни (в зависимост дали годината е високосна или не). Имената на дванадесетте месеца са Vendémiaire, Brumaire, Frimaire, Nivôse, Pluviôse, Ventôse, Germincal, Floréal, Prairial, Messidor, Thermidor и Fructidor. Всеки месец се състои от 3 седмици с по 10 дена. |
1775 г.
С личната заповед на американския президент Джордж Вашингтон се разрешава чернокожите граждани на страната да служат в нейната редовна армия.
Джордж Вашингтон e американски политик и генерал, първи президент на САЩ (1789-1797 г.). Той е роден на 22 февруари 1732 г. в Бридж-Крик, Вирджиния. Организира американската армия и освобождава отечеството си от английско владичество. Воюва срещу индианци и французи (1753-1759 г.). Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. Главнокомандващ американската армия във Войната за независимост на Северна Америка. През 1787 г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ, която с малки поправки е валидна и днес. Умира на 14 февруари 1799 г. в Маунт-Вернон. |
1775 г.
Канадците отблъскват американците при атаката им срещу Квебек-Сити. Командващ на американските войски е генерал Р. Монтгомъри. Битката при Квебек е опит на американски революционери на 31 декември 1775 г. да завладеят канадския град Квебек и по този начин да спечелят подкрепата на Френска Канада за Американската революционна война. Бенедикт Арнолд и Личард Монтгомъри са двамата водещи американски командващи по време на щурма. Битката е кулминацията на американското нахлуване в Канада и слага край на надеждите Френска Канада да въстане заедно с Америка.
|
1695 г.
В Англия е наложен данък върху прозорците. Англичаните отговарят на тази мярка, като заковават с дъски прозорците си. Това довежда до отменянето на закона, но събитието повлиява на гражданското строителство и архитектурата до 1851 г.
|
1691 г.
Умира Роберт Бойл – английски физик и химик. Роден е на 25 януари 1627 г. Той отдава голямо значение на експеримента и количествените методи, с които поставя основите на съвременната химия. Като студент по натурална философия той предлага ранна атомна теория на материята, формулира първото определение на химичния елемент и започва да провежда щателни експерименти с детайлизирана документация. Известен е с откриването на Закона на Бойл, според който налягането и обемът на газ при постоянна температура има обратнопропорционална зависимост (във Франция е известен като Закона на Мариот, по името на Едме Мариот, който го открива едновременно и независимо от Бойл). Роберт Бойл усъвършенства пневматичната машина и открива поглъщането на кислорода при горенето.
|
1514 г.
Роден е Андреас Везалий – фламандски анатом и хирург от епохата на Ренесанса, основоположник на съвременната анатомия. Пръв предприема дисекцията на човешкото тяло като основен анатомичен метод. Прави много анатомични открития и става професор по анатомия в Университета на Падуа. Там той създава основния си труд, “De humani corporis fabrica” (1543 г.), илюстрован от Ян фан Калкар. Разкритията му оборват някои от постулатите, поставени от Гален, които дотогава никой не подлага на съмнение. Везалий успява да докаже, че Галеновата анатомия допуска грешки, тъй като се опитва да приложи животински анатомични характеристики върху хората, без това да е обосновано. Осъден е на смърт от Инквизицията; крал Филип II заменя присъдата с изпращането му в Йерусалим. На връщане от Божи гроб корабът, с който Везалий пътува, претърпява корабокрушение при остров Закинто и той загива на 15 октомври 1564 г. Тялото му е изхвърлено на остров Зант.
|
|