КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 3 ФЕВРУАРИ

2016 г.

Джон Бингам – граф Лукан, издирван за убийство от 1974 г. насам, е официално обявен за мъртъв.

2016 г.

Народното събрание избра вицепремиера Меглена Кунева за министър на образованието и науката и освободи от поста проф. Тодор Танев.
От присъствалите 203 депутати „за” гласуваха 104 депутати , „против” гласуваха 66 народни представители и „въздържал се” бяха 31.

2015 г.

Великобритания става първата страна в света, която позволява създаването на бебета с ДНК на трима родители

2008 г.

Борис Тадич е преизбран за втори мандат като президент на Сърбия

2005 г.

Паскал Йоадимнаджи встъпва в длъжност като министър-председател на република Чад

2004 г.

Умира действащят министър-председател на Греузия Зураб Жвания.

1998 г.

Роберт Кочарян (независим) встъпва в длъжност като президент на Република Армения. До този момент поста е заеман от Левон Тер-Петросян.

1998 г.

Американски самолет от базата на НАТО в Авиано (Северна Италия), след като прелита ниско в близост до известния курортен център Кавалезе, прерязва кабела на въжената линия на лифт. Вследствие една от кабините и пада и загиват 20 души. Самолетът е извършвал тренировъчен полет и е летял на височина 80 м.

1994 г.

Президентът Бил Клинтън обявява, че САЩ прекратява икономическото ембарго над Демократична Република Виетнам, наложено през 1964 г.

1994 г.

Сергей Крикальов става първият руски космонавт, летял в космоса на американски космически кораб.

1989 г.

В Парагвай, след 35-годишна диктатура, е свален генерал Стреснер. Страната поема демократичен път на развитие.
Алфредо Стреснер е парагвайски държавник, военен. От 1948 г. е бригаден генерал, от 1952 г. главнокомандващ военните сили на Парагвай. През 1954 г. застава начело на военния преврат, който сваля президента Ф. Чавес. Установява режим на военнополитическа диктатура. През 1973 г.е “преизбран” за пети път за президент.

1983 г.

В София започва се провеждането на политически консултации между министерствата на външните работи на България и Люксембург.
Дипломатическите отношения между Република България и Великото херцогство Люксембург са установени на 16 декември 1956 г.

1981 г.

Гру Харлем Брундтланд става първата жена – министър-председател на Норвегия.

1976 г.

Състои се премиерата на българо-френския филм “Над Сантяго вали”. Режисьор на филма е Елвио Сото. Във филма участват актьорите: Биби Андерсон – Моника, Ани Жирардо – Мария, Рикардо Кучола – Аугусто Оливарес, Лоран Терзиеф – Луи Калве, Найчо Петров – Алиенде. Сюжетът представя събитията в Чили през септември 1973 г. Според статистиката в България филмът е гледан от 1 086 639 души.

1969 г.

За лидер на Организацията за освобождение на Палестина е избран Ясер Арафат.
Ясер Арафат е палестински политик. Един от основателите е (през 1957 г.) на Движението за национално освобождение на Палестина (Ал Фатах). От 1972 г. е главнокомандващ въоръжените сили на палестинската революция, а от 1984 г. и на армията за освобождение на Палестина. През 1989 г. става Президент на държавата Палестина. След принципното споразумение между Израел и ООП през 1993 г. за въвеждане на палестинско самоуправление на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа и проведените избори Арафат е избран за президент на Палестинския национален съвет (1996 г.). През 1994 г. получава Нобелова награда за мир (с Ш. Перес и И. Рабин). Умира на 11 ноември 2004 г.

1962 г.

САЩ въвеждат ембарго за търговия с Куба, с изключение на хранителните продукти и лекарствата.

1961 г.

Публикуван е Закон за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения. На 1 ноември 1996 г. е отменен от Закона за патентите (обнародван в бр. 27 на Държавен вестник от 2 април 1993 г., изменения и допълнения публикувани в бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 45, 66 от 2002 г., бр. 17 от 21 февруари 2003 г.).

1960 г.

Английският министър-председател Харолд Макмилън в речта си в Кейптаун изрича крилатата фраза “Вятърът на промяната”. Той изрича тази фраза в реч пред депутатите в Кейптаун. Макмилън говори за “вятъра на промяната”, който духа из континента Африка, докато все повече и повече черни общности в колониите печелят правото да се самоуправляват.
Харолд Макмилън заема поста министър-председател на Великобритания от 1957-1963 г. От средата на 60-те г. ръководи издателска фирма.

1958 г.

Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор за икономическо сътрудничество – Бенилюкс. Бенилюкс е митнически съюз на Белгия, Холандия и Люксембург. Целта на съюза е свободното движение на стоки и фактори на производство, координиране на национални икономики за постигане на удовлетворително равнище на безработица, възможно най-висок жизнен стандарт и обща търговската политика.

1957 г.

Френският химик Нгуен Бу Хои обявява за откриването на причинител на рак в тютюневия дим.

1956 г.

Умира френският математик Емил Борел. Член е на Парижката академия на науките от 1921 г. В периода 1897-1920 г. е професор, а през 1911 – 1920 г. е и директор на Екол Нормал. От 1909 до 1941 г. е професор в Парижкия университет. Създател е на няколко направления в съвременния математически анализ (разходящи редове, разширяване на понятието аналитична функция, диофантови приближения). Автор е на научни трудове по математическа физика и теория на вероятностите.

1954 г.

За първи път британски монарх пристига на австралийска земя – жителите на Сидни посрещат на пристанището кралица Елизабет II.
Елизабет II (Елизабет-Александра-Мери) e кралица на Обединеното кралство Великобритания от династията Уиндзор; дъщеря на крал Джордж VI и Елизабет Анжела-Маргарет. През Втората световна война помага в женските служби. Заема британския престол през 1952 г. след смъртта на баща си.

1947 г.

Роден е футболистът Христо Бонев. От дете започва да тренира футбол в “Локомотив” – Пловидв. В “А” група той има 408 мача и 183 отбелязани гола. Офанзивният полузащитник има 98 мача в националния тим на България, за който е отбелязал 47 гола, капитан в 42 срещи. Участва на финали на световните първенства през 1970 г. и 1974 г. През 1969 г., 1972 г. и 1973 г. е избран за Футболист на годината в България. Бонев е играл известно време в “ЦСКА” и гръцкия отбор “АЕК”. След приключване на състезателната си дейност се отдава на треньорска работа. През 1996 г. поема националния отбор на България и го ръководи на финалите на Световното първенство във Франция’98.

1945 г.

В Първа българска армия завършва организацията и подготовката на разузнавателни органи в полковете и дивизиите.

1943 г.

В армията на САЩ е забранена употребата на силни алкохолни напитки.

1931 г.

Дванадесет художници организират в София учредителна конференция на Дружеството на новите художници. Уставът му е приет на 11 април 1931 г.

1926 г.

В Чехословакия чешкият език е приет за официален с едновременното гарантиране на правата на националните малцинства.

1924 г.

Умира Томас Удроу Уилсън- американски общественик, политик и държавник – ХХVІІІ президент на САЩ (1913-1921 г. ); член на Демократическата партия. Завършва Принстънския университет през 1879 г., от 1886 г. е д-р по философия. Професор е по право в периода 1890-1902 г. и ректор от 1902-1910 г. на Принстънския университет. В периода 1910-1912 г. е губернатор на щата Ню Джърси. На президентския пост се проявява като “прогресивен реформатор”, прокарва много либерални закони, с които спечелва уважението на всички кръгове на американското общество. В политиката е последователен либерал. Неговото правителство обявява война на Германия на 6 април 1917 г. и САЩ се намесват в Първа световна война. Твърд и последователен борец за правата на човека и защитник на демокрацията. Предлага програма на мира, т. нар. “14 точки на президента Т. Уилсън”, с която апелира за сключване на справедлив мир в Европа и зачитане правата и националното достойнство на всички европейски народи. Великобритания и Франция не се съобразяват с призивите на У. и налагат на Европа несправедливите Парижки договори (американски сенат не ги ратифицира). След завършване срока на президентството Уилсън се оттегля от активна политическа дейност. През 1919 г. получава Нобелова награда за мир.

1921 г.

Харалампи Джамджиев зарегистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името “Бързолет”. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили.
Харалампи Джамджиев е роден на 3 юли 1875 г. във Велико Търново. Основоположник е на българската авиационна наука. Харалампи Джамджиев е първият български авиоконструктор, първият българин, който изобретява летателна машина (1895 г.). Патентова във Франция летателен апарат (1911 г.). Конструира още орнитоптер с парен двигател, но той експлоадира. През 1902 г. Джамджиев строи друг орнитоптер с пружина вместо двигател. Този апарат прави големи параболични скокове. Орнитоптерите на Джамджиев са с подвижни криле, които извършват сложни движения. През 1903 г. Хараламби Джамджиев стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията. На 16 февруари 1911 г. патентова самолета си в Париж под номер 26244.

1919 г.

В Париж се състои първото заседание на Обществото на народите.
Обществото на народите – ОН (днес Организация на Обединените нации – ООН) е международна организация – сдружение от държави, учредено и управлявано (за пръв път в историята) чрез писан устав. Пакт, чиито разпореждания създават нова система на междудържавни отношения. Инициативата за създаване на ОН е на държавите победителки в Първата световна война. Проектоуставът е предложен от американския президент Т. Уилсън. Окончателният текст на Пакта за ОН е гласуван на 28 април 1919 г. и се подписва като неразделна част от Версайския договор на 28 юни 1919 г. Той е част и от останалите договори за мир от 1919 г. (Сенжерменски, Трианонски, Севърски и Ньойски). Действа от 10 януари 1920 г., когато влиза в сила най-рано подписаният договор – Версайският. Главните цели, които си поставя ОН, са две: да развива сътрудничеството между народите във всички области и да осигурява мира и безопасността. ОН съществува до 19 април 1946 г, когато дейността и е поета от Организацията на Обединените нации.

1919 г.

Приета е първата конституция на Белорусия.

1916 г.

При пожар изгаря зданието на канадския парламент в Отава.
В 8 часа и 50 минути на 3 февруари 1916 г. малък пожар избухва в читалнята на Камарата на общините в централния блок на парламента. Депутатите, които се намират в стаите на Камарата на общините, са предупредени и успяват да избягат. Половин час по-късно първата от серия експлозии унищожава покрива на централния блок. До 11 часа сградата е погълната от пламъци, а в полунощ часовниковата кула се сгромолясва. На сутринта единствената оцеляла постройка е библиотеката на парламента. Това става тъй като тя притежава две огромни железни врати, те послужват за бариери пред огъня.

1878 г.

Части от Долнодунавския отряд освобождават Балчик и Провадия.
През 1877 – 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1878 г.

Адмирал Хорнби получава заповед от правителството на Дизраели да достигне с ескадра от шест кораба до Цариград и да осигури безопасността на английските поданици там.
Бенжамин Дизраели, граф Биконсфилд е английски държавник и писател. Неговото участие в политическия живот започва през 1837 г., привърженик е на протекционизма. Дизраели е министър-председател на Англия през 1868 г. и 1874-1880 г. Лидер е на Консервативната партия. През 1852 г., 1858-1859 г., 1866-1868 г. е министър на финансите. Правителството на Дизраели следва политика на колониална експанзия, през 1878 г. е завладян о. Кипър; подготвя за анексиране Египет. През 1877 г. Дизраели се противопоставя на изпълнението на Санстефанския договор, чието ревизиране получава чрез Берлинския договор. Излага политическите си идеи в романите “Вивиан Грей”, “Лотер”, “Ендимион”, “Кънингсби”, “Сибила, или Двете нации” и др.

1857 г.

Роден е Людвиг Йоханес – датски биолог, изгражда основите на експерименталната генетика, професор, член на Шведската академия на науките от 1924 г. Преподавател е в Института по физиология на растенията в Копенхагенския университет. В научния си труд “Елементи на точното учение за наследствеността” (1909 г.) въвежда и анализира основните понятия на съвременната генетика – ген, генотип, фенотип и чисти линии. Разработва математични методи за изследване.

1830 г.

По време на Лондонската конференция Великобритания, Русия и Франция подписват протокол, обявяващ независимостта на Гръцкото кралство от Османската империя.
Гърция е завладяна от Османската империя през ХV в. Въстанията на гръцкия народ през 1821 г. довеждат до създаването на независимо гръцко кралство през 1830 г.

1809 г.

Роден е Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди – германски композитор, диригент, пианист и органист. Основател и пръв директор на консерваторията в Лайпциг (1843 г.). Автор е на много музикални произведения, сред които 5 симфонии (“Шотландска”, “Италианска” и др.), 10 квартета, 2 трио, сонати, хорови композиции, няколко оратории, химни, църковни кантати и др.

1795 г.

Роден е Антонио Хосе Де Сукре – един от ръководителите на Войната за независимост на испанските колонии в Америка (1810-1826 г.), близък съратник на Симон Боливар, генерал (1818 г.), маршал (1824 г.). От 1810 г. служи в армията на Ф. Миранда. Предвожда освободителния поход в Еквадор. По време на кампанията в Перу побеждава испанските войски при Аякучо (1824 г.) и през февруари 1825 г. влиза в Ла Пас. Играе водеща роля за създаването на Република Боливия на територията на Горно Перу (август 1825 г. е провъзгласен за неин временен президент). През февруари 1829 г. при Хунин побеждава нахлулите на територията на Велика Колумбия перуански войски. Президент на Националния конгрес на Велика Колумбия през 1830 г. На 4 юни 1830 г. е убит от опозиционери. Неговото име носят град в Южна Боливия, щат в Североизточен Венецуела и паричната единица на Еквадор.

1754 г.

Търговци от Санкт Петербург и Москва подаряват на руската императрица Елисавета 76-каратов диамант в знак на благодарност, че е забранила губернските митнически служби.
Елисавета Петровна е руска императрица (от 25 ноември 1741 г.). Родена е през 1709 г. Дъщеря е на Петър I и на Екатерина I. Заема престола след дворцов преврат, при който е свален и затворен в крепост малолетният император Иван VI Антонович. Управлението й съвпада със значителното съживяване и подем на икономическия живот в Русия. Фактически ръководител на вътрешната политика в империята става граф П. И. Шувалов (от 1750 г.), който прокарва редица важни закони: отмяна на вътрешните митници и организиране на външната търговия (1753-1754 г.), свикване на законодателна комисия и др. Известни държавници по време на нейното управление са: А. П. Бестужев-Рюмин, оберпрокурора Я. П. Шаховский, братя М. И. и Р. И. Воронцови, И. И. Шувалов. М. В. Ломоносов организира Московския университет (1755 г.). Създадени са художествената академия, банки, превъоръжена е армията и др. Русия води редица успешни войни, сред които най-известна е Седемгодишната война (1756-1763 г.). Умира през 1762 г

1718 г.

Петър I лишава своя син Алексей от правото да наследи руския престол.
Петър I Велики е руски цар (от 1682 г.), първият руски император (от 1721 г.). Роден е през 1672 г. Син е на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. Наследява короната от Фьодор III (1682 г.), царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна (до 1689 г.). Започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии), страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург (1703 г.). Поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците (1696 г.). Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва (1700 г.). Успява да отвори руски “прозорец” на Финския залив. През 1709 г. разбива при Полтава шведския крал Карл ХII, който търси убежище в Турция. Потегля срещу турците, но е обкръжен при р. Прут и едва се спасява от плен (1711 г.). Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. Открива Академията на науките в Петербург (1725 г.) и Морската академия. Създател е на съвременният граждански шрифт (днес печатна форма на кирилицата), въведен е нов календар (1700 г). Умира през 1725 г.

1653 г.

След 2-годишно изгнание в Париж се завръща кардинал Мазарини – френски държавник, син на сицилиански аристократ. Служи в папските войски. От 1630 г. е на дипломатическа служба при римския папа. По време на сключването на мира в Кераско през 1631 г. като папски нунций в Париж (1634-1636 г.) привлича вниманието на кардинал Ришельо с изключителните си дипломатически способности и става негово доверено лице. През 1641 г. по настояване на Луи ХIII е издигнат в сан кардинал. След смъртта на краля на 14 май 1643 г. регентката Ана Австрийска назначава Мазарини за първи министър. Новият министър продължава политиката на укрепване на френския абсолютизъм. Мазарини завършва 30-годишната война с Вестфалския мир през 1648 г. Потушава Фрондата, заради което е обявен от парижкия парламент за враг и е принуден (1651 и 1652 г.) да напусне Франция. През 1653 г. се завръща, след разправата с фрондистите. Налага на Испания Пиренейския договор (1659 г.), организира Рейнската лига. По времето на управлението му Франция налага своята хегемония на Европа.

1576 г.

Анри Наварски избягва от Париж, след като oглавява протестантско въстание.
Анри III е френски крал (от 1574 г.), последният представител на династията Валоа. Роден е през 1551 г. Избран е за крал на Полша и за велик княз на Литва през 1573 г. След смъртта на брат си – френския крал Шарл IХ, се завръща във Франция, за да заеме престола. Бори се срещу хугенотите и срещу представителите на Католическата лига. Умира през 1589 г.

1547 г.

16-годишният руски цар Иван IV (бъдещият Грозни) се жени за Анастасия Захарина.
Иван IV (Грозни) е велик княз от 1533 г., през 1547 г. става първият руски цар. Той е син на Василий III Иванович. Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада през 1549 г., чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Иван IV се стреми да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните му походи през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата през 1560 г. Иван IV Василевич еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581) г. Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност. Методите му за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание. През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г. самият Старицки бива заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на “литовския крал”. Сред народа Иван IV Василевич получава прозвището “Грозни”. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. През 1528 г. убива сина си Иван. Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма “Василий Блажени” в Москва.

1451 г.

Умира османският султан Мурад II (1421-1451 г. ). През юни-август1424 г. Мурад II обсажда Константинопол, като същевременно са организирани и походи срещу Влашко, Сърбия и Пелопонес. На 24 януари 1424 г. сключва мирен договор с император Мануил II Палеолог, съгласно който константинополският император запазва властта си над крепостите по Черно и Мраморно море и се задължава да плаща харач в размер на 300 000 акчета годишно. През 1431 г. и 1442 г. Мурад II на два пъти обсажда Константинопол. На 29 март 1430 г. превзема Солун. В периода 1427-1428 г. османските войски опустошават сръбските територии и превземат Голубац, а деспот Георги (Джурдж) Бранкович се признава за османски васал. През 1428 г. е сключено и тригодишно примирие между Османската държава и Унгария. След смъртта на унгарския крал Сигизмунд (Жигмонд) през 1437 г. Мурад II предприема походи срещу Трансилвания (1438 г.) и Сърбия (1438-1439 г.), като на 29 август след тримесечна обсада завладява Смедерево. През април 1440 г. започва шестмесечна неуспешна обсада на Белград, а през юли 1441 г. завладява Ново Бърдо. През 1443 г. разгромява основния съперник на османците в Мала Азия бейлика Караман, а през зимата на същата година води сражения с християнската армия, предвождана от Владислав III Ягело и Янош Хунияди. В битките при р. Яломица (1442 г.), при Ниш и София (1443 г.) войските на Мурад търпят поражения. През май 1444 г. по инициатива на Мурад II в Одрин се водят преговори за сключване на мирен договор, според чиито клаузи султанът се задължава да освободи всички пленени християни, да плати еднократна контрибуция от 100 000 флоринта и да предостави на Владислав III Ягело 25 000-на помощна армия. Договорът е сключен за срок от десет години. През лятото на 1444 г. Мурад II потегля на поход срещу караманския емир Ибрахим бей. На 14 юни 1444 г. християнската армия на Владислав III Ягело предприема своя втори поход срещу османците, завършил с разгрома й в битката при Варна (11 ноември 1444 г.). Междувременно споразуменията за унгарско-османски мир договорени в Одрин били ратифицирани в Сегет в края на юли 1444 г. (оттам и името на договора – Сегетски мирен договор). През 1446-1447 г. Мурад II предприема походи срещу Атинското херцогство и Морейското деспотство. През 1448 г. предотвратява формирането на коалиция между Янош Хунияди и Скендербег. Същата година налага властта си над Централен и Южен Епир.

962 г.

Римският император Отон I утвърждава правото на императорите да участват в избора на римските папи.
Отон I Велики е германски крал от Саксонската династия (936-973 г.) от 962 г. и император на Свещената Римска империя. Роден е на 23 ноември 912 г. Чрез т. нар. „епископална политика“ укрепва властта си над Църквата. Опитва се да подчини и Папството, като за тази цел предприема няколко похода в Италия (951 г., 961-962 г.), завоюва Северна и Средна Италия и с това полага основите на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. Отон I продължава политиката, водена от баща му Хенрих I, за завладяване земите на западните славяни и насилствената им християнизация. Основава няколко епископства по река Лаба (днес Елба); присъединява Лотарингия (936 г.). През 973 г. при Отон I в Кведлинбург пристигат пратеници на Комитопулите, които му съобщават за запазването на Българското царство. Умира на 7 май 973 г.