КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 27 ФЕВРУАРИ

НИС на СДС взема решение да изключи от СДС бившия главен секретар Христо Бисеров и члена на НИС Йордан Цонев за нарушаване на три члена на устава. Срещу това решение гласуват петима членове на СДС – самите Бисеров и Цонев, Светла Дянкова, Илия Петров и Емил Лилов. Евгени Бакърджиев се е въздържа при гласуването.
Христо Дамянов Бисеров е роден на 21 ноември 1951 г. Завършва средното си образование в гимназията в Хасково. През 1980 г. завършва специалност Право в СУ “Св. Климент Охридски” . От 1981 г. до 1991 г. работи като адвокат. От 1982 г. до 1990 г. е футболен съдия. Член е на Съюза на демократичните сили от 1989 г. От 1990 г. до 1991 г. е член на Зелената партия. Председател е на Консервативна и екологична партия (в СДС) от 1991 г. до 1994 г. Главен секретар на СДС от 1994 г. до 26 октомври 2000 г., когато си подава оставката. От 1998 г. до 1999 г. е член на Съвета на директорите на Демокрация АД. На 27 февруари 2001 г. на заседание на Националния съвет е изключен от СДС. Депутат в 36-то НС (Парламентарна група на СДС). Член на Комисията по национална сигурност в 36-то НС. Депутат от Хасково в 37-то НС (Парламентарна група на СДС). Заместник-председател е на Комисията по национална сигурност. Депутат е от Хасково в 38-то НС. Избран за народен представител с листата на коалиция Обединени демократични сили . От 14 март 2001 г. е съпредседател на Парламентарната група за диалог и партньорство. Член е на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията. Председател на Комисията по национална сигурност от май 1997 г. до 1 ноември 2000 г. Ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея за Черноморско икономическо сътрудничество в 38-то НС. В средата на януари 2001 г. основава сдружение Екип за изследване на политиката (ЕКИП). На Учредителния конгрес на Консервативна партия ЕКИП (1 април 2001 г.) е избран за неин председател. За парламентарните избори през 2001 г. Софийски градски съд отказва да регистрира партията заради пропуски в устава. ЕКИП се записва за участие в изборите от името на Консервативната екологична партия, но по-късно се оттегля от предизборната битка в полза на Коалиция Национално движение Симеон Втори. През октомври 2001 г. ЕКИП се саморазпуска. През 2005 г. е избран за депутат в 40-то НС. Той е член на ПГ на ДПС.
Йордан Кирилов Цонев е роден на 5 октомври 1956 г. завършва висше образование, икономика и организация на строителството. От 1991 г. до 1995 г. е общински съветник. В периода 1991 – 1995 г. е председател на икономическата и финансово-бюджетната комисия на общинския съвет в Бургас. От 1995 г. до 1997 г. е председател на управителния съвет на търговски дружества в сферата на частния бизнес. През 1997 г. става депутат в 38-ото народно събрание, избран от квотата на СДС. Председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в парламента. Избран за член на Националния изпълнителен съвет /НИС/ на СДС на 11-ата Национална конференция на партията на 26 февруари 2000 г. По-късно е изключен от ръководството на СДС и от партията във връзка с обвинения в клиентелизъм и корупция. През 2005 г. Йордан Цонев е избран за депутат в 40-то НС. Той е член на ПГ на ДПС

Софийски съд решава да признае правото на името БСДП на Йордан Нихризов и отказва това право на Петър Агов.
Български социалдемократически съюз (БСДС) е учреден на 16 януари 1999 г. от членове на БСДП, разграничили се от ръководството около д-р Петър Дертлиев. В съюза участват членове на Нова социалдемократическа партия (НСДП) с председател Красимир Пухтев. Регистриран е през април 1999 г. Председател на съюза – Йордан Нихризов.

Завършва 11-та конференция на СДС. Докладът на Иван Костов е силно критичен, в него е осъдено високомерието и арогантността на някои лидери на СДС, заявено е, че СДС не трябва да бъде трамплин за кариера, че първите редици трябва да се освободят от корумпирани, да се прекрати лобирането за частни и групови интереси, че предварителните избори са изкористени и трябва да се търси друга форма за номиниране на депутати, че острите атаки срещу ДПС са били грешка.

За председател на Демократическата партия, след смъртта на Стефан Савов, е избран Александър Праматарски. Той обявява, че ще продължи коалицията с Народен съюз и с ОДС.
Александър Праматарски е роден на 7 юни 1963 г. в гр. Гоце Делчев. Завършва средното си образование в гимназия в Гоце Делчев. След това завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В периода от 1986 г. до 1990 г. е адвокат в гр. Гоце Делчев. Член е на Демократическата партия от 1990 г. От декември 1993 г. до 27 февруари 2000 г. е заместник-председател на Демократическата партия, а от 27 февруари 2000 г. е председател на партията. От септември 2001 г. е председател на Върховния партиен съвет на Демократическата партия. Председател е на Българската федерация по хандбал. Народен представител е от СДС във VII Велико Народно събрание. През 1991 г. е народен представител в XXXVI Народно събрание. Председател e на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление. От 20 май до 30 декември 1992 г. е министър на търговията в правителството на Филип Димитров. Член e на Комисията по външна политика в XXXVI НС. От 1994 г. до 1996 г. работи като консултант. Народен представител e от Благоевград в XXXVIII Народно събрание. Заместник-председател e на Комисията по икономическа политика. Член е на Делегацията на НС в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Член e на Управителния съвет на Политическата академия за Централна и Източна Европа от 1999 г. Министър без портфейл от 21 декември 1999 г. до 24 юли 2001 г. Народен представител e от София в XXXIX НС (Парламентарен съюз на Обединените демократични сили). Заместник-председател e на Парламентарния съюз на ОДС. Председател e на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в XXXIX НС. Женен, с две деца.

Умира Лилиан Гиш – американска киноактриса в нямото кино. Главна изпълнителка във филмите на Д. Грифит. Играе във филмите „Раждането на една нация“ (1915 г.), „Нетърпимост“ (1916 г.), „Пречупените цветове“ (1919 г.), „Далече на Изток“ (1920 г.), „Дуел на слънце“ (1946 г.), „Нощта на ловеца“ (1955 г.), „Комедиантите“ (1967 г.), „Китовете през август“ (1987 г.). От 1930 г. играе в театрални и в тв. постановки; изнася лекции по история на киното.

Умира Конрад Лоренц – австрийски зоолог, един от създателите на етологията – наука за поведението на животните. Разработва учението за инстинктивното поведение на животните и развитието му в онтогенезата и филогенезата. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1973 г. заедно с К. фон Фриш и Н. Тинберген.

Подписано е споразумение между правителствата на България, СССР, ГДР, Полша, Румъния, Монголия, Унгария и Чехословакия за създаване на Международен център за научна и техническа информация.

Излиза първата песен на групата “Пинк Флойд”.
“Пинк Флойд” (Pink Floyd) е музикална английска рокгрупа, основана в Лондон през 1965 г. в състав: Сид Барет – китара, вокал (до 1968 г.); Ричард Райт – клавишни; Роджър Уотърс – бас, вокал (до 1982 г.); Ник Мейсън – ударни; Дейвид Гилмър – китара, вокал (от 1968 г.). Основател на групата, която в началото се нарича „Сигма 6”, „Ти сет“, „Мегадет“, „Скриймин абдабс“, е Р. Уотърс (студент по архитектура). Новото име е свързано със солиста Сид Барет. Първият сингъл е записан през 1967 г. („Арнълд Лайн“). Заради проблеми с наркотиците през 1968 г. С. Барет е заменен от Д. Гилмър. Групата записва музика за филми („Забриски пойнт“ на М. Антониони). „Обратната страна на Луната“ (1973 г.) се задържа в класацията на сп. „Билборд“ повече от 700 седмици. Друг връх е албумът „Стената“ (1979 г.), по който А. Паркър заснема филм през 1982 г. с участието на Б. Гелдоф. След поредица от съдебни дела Р. Уотърс напуска групата и издава самостоятелни албуми.
Албуми: „Pink Floyd“, „The Piper at the Gates of Dawn“ (1967 г.), „A Saucerful of Secrets“ (1978 г.), „Tonight Let’s All Make Love in London“ (1968 г., музика към филм); „More“ (1969 г., музика към филм); „Ummagumma“ (1969 г.), „Atom Heart Mother“, „Meddle“, „Zabriskie Point“ (1970 г., музика към филм); „Relics“ (1971 г.), „Music from La Vallee: Obscured by Clouds“ (1972 г., музика към филм); „The Dark Side of the Moon“ (1973 г.), „A Nice Pair“ (1973 г.), „Wish You Were Here“ (1975 г.), „Animals“ (1977 г.), „The Wall“ (1979 г.), „A Collection of Great Dance Songs“ (1981 г.), „The Final Cut“, „Works“ (1983 г.), „A Momentary Lapse of Reason“ (1987 г.), „The Division Bell“ (1994 г.), Pulse [live]“ (1995 г.), „Us and Them: Symphonic Pink Floyd“ (1995 г.), „The Wall [Sweden Limited Edition Box Set]“ (1999 г.), „Wish You Were Here: 25th Anniversary“ (2000 г.).

Роден е Мехмед Мехмед Дикме – български политик, един от лидерите на ДПС и на асоциацията на турските общини „Толерантност“. Завършва специалност „Технология на тютюна и тютюневите изделия“ във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, където специализира мениджмънт и маркетинг. Кмет е на община Ардино за периода 1993-2001 г. Дикме е член на Конгреса на националните и местни власти в Страсбург. От юли 2001 г. до февруари 2005 г. е министър на земеделието в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Проведени са избори за V НС, народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. Кандидатите на Отечествения фронт получават 99,85 % от общия брой на гласовете.
Отечественият фронт е обществено-политическа организация образувана през 1942 г. На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва и най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната. До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни комитети на ОФ. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз „Пладне“, Политическия кръг „Звено“, Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото правителство на ОФ, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на ОФ (март 1945 г.) се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес (февруари 1948 г.) ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел. Печатен орган е в. „Отечествен фронт“.

На 27 и 28 февруари Общото събрание на БАН приема нов Устав на академията, основан на приетия по-рано Закон за БАН. Новият Устав влиза в сила на 1 март същата година.
Българската академия на науките е най-авторитетното научно звено в България, създадено през 1911 г. на основата на съществувалото дотогава Българско книжовно дружество (БКД) (основано през 1869 г. в Браила). Според приетия също през 1911 г. устав членовете му се обединяват по науки, обособени в три клона: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. Печатният орган е „Списание на БАН“, излизало от 1911 г. до 1945 г. и през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други нейни издания са „Летопис на БАН“, „Сборник на БАН“ и пр. През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който и придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. е възглавявана от: Ив. Евстр. Гешов (1898 г.–1924 г.), Л. Милетич (1924 г.–1937 г.), Б. Филов (1937 г.–1944 г.) и Д. Михалчев (1944 г.–1947 г.).

Подписан е акт за осигуряване на етика между Първа българска армия и 3-а югославска армия.

От 27 февруари до 1 март е проведен VIII разширен пленум на ЦК на БРП (к). В приетата резолюция е записано, че „БРП (к) разбира ОФ не като временна междупартийна комбинация за вземане и подялба на властта, а като продължителен боеви съюз. за довеждане докрай борбата срещу фашизма и за изграждане на нова, демократична и силна България“, поради което ОФ „се явява жизнена необходимост и ще има да запълни цял един период в развитието на страната“. Приет е нов устав на партията и е избран Централен комитет от 39 членове и 15 кандидат-членове и Политбюро на ЦК на БРП (к) от 13 членове (Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Петко Кунин и Владимир Поптомов) и 3-ма кандидат-членове (Димитър Димов, Гочо Грозев и Титко Черноколев). В Секретариата на ЦК на БРП (к) са включени: Георги Димитров – председател на ЦК, Трайчо Костов – първи секретар, Георги Чанков – секретар и Вълко Червенков – секретар.

На 27 и 28 февруари японска ескадра под командването на адмирал Токахаси (4 крайцера, 14 ескадрени миноносеца) разгромява съюзната ескадра на адмирал К. Доорман (5 крайцера, 10 ескадрени миноносеца) и започва стоварване на войски на остров Ява. На 5 март е превзета Батавия (Джакарта), на 8 март – Сурабая, и на 12 март остров Ява е изцяло завладян. В резултат на тази операция японските въоръжени сили укрепват позициите си във войната в Тихия океан.

Великобритания и Франция признават правителството на Франко в Испания.
Франко Баамонде (1892 г. – 1975 г.) е испански генералисимус. Управлява Испания като диктатор в годините 1939 г. – 1975 г. Франко Баамонде организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократически сили срещу комунистическа диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936 г.-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура; провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили), председател на министерски съвет (до 1973 г.) и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола (1947 г.), съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон. След ликвидиране на последствията от комуснитическото управление, постепенно се оттегля от властта.

Умира Иван Петрович Павлов – руски физиолог, академик (1907 г.). Завършва естествени науки в Петербург през 1875 г. и Медико-хирургическата академия през 1879 г. Работи в клиниката на С. П. Боткин. От 1890 г. е професор в Катедрата по фармакология, а от 1895 г. до 1925 г. – в Катедрата по физиология. От 1891 г. завежда Физиологичния отдел на Института по експериментална медицина, в който работи 45 години. Изучава физиологията на сърдечносъдовата система и храносмилането. Създател е на нови подходи и методи във физиологическите изследвания. Открива и широко изучава условните рефлекси, доказва биологичните основи на психичната дейност и създава учение за висшата нервна дейност. Изследванията му имат важно значение за развитието на физиологията, медицината, психологията и педагогиката. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1904 г.

Под натиска на властите съюзът „Добруджа“ се саморазпуска, но местните дружества продължават да съществуват и Софийското дружество поема ръководните функции от май същата година.

Подпален е Райхстагът в Берлин. Холандският комунист Маринус ван дер Люббе признава, че е извършител на палежа. След това към обвинението е включен и Георги Димитров. На следващия ден президентът Хинденбург и канцлерът Хитлер отменят член 48 от Ваймарската конституция, която позволява суспендиране на гражданските свободи при извънредно положение. Премахнато е правото за свободното изразяване на мнението, свободата на пресата, свободата на събрание, правото на пощенско и електронно комуникиране, право на незаконно претърсване и конфискуване, правото на частна собственост. Хитлер получава извънредни правомощия.

Английският физик Джеймс Чадуик открива неутрона. Сър Джеймс Чадуик (1891 г.-1974 г.) завършва Манчестърския и Кеймбриджкия университет. Научните му трудове и изследвания са по физика на атомното ядро. През 1920 г. експериментално потвърждава равенството между заряда на ядрото и поредния номер на химичния елемент. Изследва изкуственото преобразуване на химичните елементи под действието на алфа-частици. Голяма заслуга на Чадуик е откриването на неутрона при облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици. Ръководи групата английски учени, която работи над проекта за атомна бомба в лабораторията в Лос Аламос (САЩ) (1943-1945 г.). Получава Нобелова награда за физика през 1935 г.

Родена е Елизабет Тейлър – американска драматична киноактриса, англичанка по произход. В киното дебютира през 1943 г. Играе във филмите – “Бащата на булката” (1950 г.), “Място под слънцето” (1951 г.), “Айвънхоу” (1952 г.), “Рапсодия” (1954 г.), “Гигантът” (1956 г.), “Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958 г.), “Внезапно преминалото лято” (1959 г.), “Бътърфилд, 8” (1960 г.), “Сладкопойна птица на младостта” (1962 г.), “Клеопатра” (1963 г.), “Кой се страхува от Вирджиния Уулф?” (1966 г.), “Укротяване на опърничавата” (1967 г.), “Отражение в едно златно око” (1967 г.), “Фауст” (1967 г.), “Комедиантите” (1967 г.), “Бум” (1968 г.), “Тайната церемония” (1969 г.), “Хамърсмит е тук” (1972 г.), “Денят на Великия петък” (1974 г.), “Синята птица” (1976 г.), “Огледалото се счупи” (1980 г.), “Главната болница” (тв, 1983 г.), “Младият Тосканини” (1988 г.), “Семейство Флинтстоун” (1994 г.), “Посещението” (1999 г.). Получила е две награди “Оскар”.

Роден е Генчо Генчев – български режисьор, работещ в сферата на драмата и криминално-психологическото кино: „Маргаритка“ (1960 г.), „На тихия бряг“ (1963 г.), „До града е близо“ (1965 г.), „Цитаделата отговори“ (1970 г.), „Двойникът“ (1970 г.), „Къде живееш“ (1983 г.), „Подарък в полунощ“ (тв, 1988 г.), „Черните рамки“ (тв, 1989 г.).

В София пристига Междусъюзническата контролна комисия в състав: граф Шеризе от Франция, Колвин от Великобритания и принц Боргезе от Италия. За български комисар към комисията е назначен Райко Даскалов (на снимката) с помощници Михаил Савов, Никола Стоянов и Крум Попов.

Жените в провинцията Онтарио (Канада) получават право на глас в местните избори.

Роден е Димитър Константинов Сагаев- български композитор. Сагаев твори във всички области на музикалното изкуство: симфонично, вокално-инструментално, музикално-сценично, камерна музика, филмова музика, театрална музика, песни. Той получава музикалното си образование в Държавната музикална академия в София като ученик по пиано на професор Панчо Владигеров. Сагаев работи като военен капелмайстор и учител, а по-късно заема отговорни постове в Радио София, в Комитета за култура и др. Една от най-важните тенденции в творчеството му е патриотичната тематика. Автор е на 5 симфонии, между които Втора – “България да пребъде”, Трета – “Хан Аспарух”, Четвърта – “Самарското знаме”, симфоничните поеми “София”, “Полиелей на българката”, “Априлските камбани 1976”, ораторията “В името на свободата”, кантатата “Шипченската епопея”, оркестрови пиеси, инструментални концерти (за цигулка, за 2 цигулки, за виолончело, за фагот и др.), 7 струнни квартета и др., оперите “Под игото” и “Самуил”, балетите “Мадарският конник” и “Орлов камък”. Професор е в Българската държавна консерватория. Занимава се и с обществена дейност, автор е на редица научноизследователски трудове.

Роден е Ъруин Шоу – американски белетрист и драматург. Шоу завършва Бруклинския колеж през 1934 г. Първата му пиеса е “Запазете мъртвите” (1936 г.) Автор е на романите “Младите лъвове” (1948 г.), “Тревожна атмосфера” (1950 г.), “Вечер във Византия” (1973 г.), “Богат, беден”, “Хляб по водите” и др. Автор е на сборник с разкази, публицистичната книга “В обществото на делфините” (1964 г.), както и на киносценарии.Умира на 16 май 1984 г.

След убийството на Димитър Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов. Той остава на тази длъжност до 3 март същата година.
Димитър Станчов е роден в Свищов през 1863 г. Завършва право във Виена. От 1889 до 1895 г. е началник на тайния кабинет на княз Фердинанд. От 1895 г. Станчов преминава на дипломатическа работа, като дипломатически представител на България в Букурещ. Заема същия пост през 1895-1896 г. във Виена и през 1897-1906 г. – в Санкт Петербург. От 1908 г. Станчов отново преминава на дипломатическа работа. В периода 1908-1915 г. е пълномощен министър в Париж. Заради изразеното от него несъгласие с въвличането на България в Първата световна война на страната на Централните сили е отзован от Париж и изпратен на същата длъжност в Рим. Скоро след това е освободен. Това довежда до силно охлаждане на отношенията му с двореца. След края на Първата световна война Станчов е един от малкото стари български дипломати, които се съгласяват да минат на служба при земеделското правителство. От 1920 г. е пълномощен министър. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. новият външен министър Хр. Калфов решава да го отстрани от този пост, но поради застъпничеството на някои от видните сговористи той остава в Лондон до 1924 г., след което минава в пенсия и се завръща в България.

Основана е Лейбъристката партия. Заедно с Консервативната партия тя е една от двете водещи партии във Великобритания. Има колективни и индивидуални членове от средата на работниците и средните слоеве на обществото. Управлява през 1924 г., 1929-1931 г. От 1940 до 1945 г. влиза в правителството на Уинстън Чърчил.

Дадена е амнистия за престъпления на чиновниците между 9 август 1886 и 2 август 1887 г.

Умира Александър Порфириевич Бородин – един от най-големите композитори на руската класика и учен химик. Той е роден на 12 ноември 1833 г. Член е на Балакиревия кръжок „Могъщата петорка“. Творчеството му, наред с произведенията на Мусоргски и Римски-Корсаков, представлява нова епоха в историята на руската музика. Интересите на Бородин са енциклопедични – увличат го естествените и хуманитарните науки, свири на пиано, флейта и виолончело. През годините, прекарани в чужбина (1859-1862 г.), написва първите си зрели музикални творби. От 1869 г. до смъртта си работи върху „Княз Игор“ – една от най-значителните опери в цялата руска класика. Междувременно създава и др. произведения: Струнен квартет №1, Струнен квартет №2, симфоничната картина „В степите на Средна Азия“ и др.

Оскар Хамерщайн патентова първата машина за свиване на пури.
Оскар Хамерщайн е роден в Стетин, Германия, през 1847 г. На шестнадесетгодишна възраст емигрира в САЩ. След като се установява в Ню Йорк, Хамерщайн намира работа във фабрика за пури. Впоследствие се замогва от изобретяването на машина за разделяне на тютюневи листа. Освен това Хамерщайн успешно инвестира в недвижимо имущество. Той композира музика за няколко театрални продукции и осигурява средствата за строежа на няколко театъра в Ню Йорк, Филаделфия и Лондон. Езин от тях е Манхатънската опера, построена през 1906 г.

Константин Фалберг открива захарина.
Това е безцветно кристално вещество, около 500 пъти по-сладко от захарта. Захаринът се използва като подсладител на храни и напитки за диабетици. Произвежда се от вещество, което се съдържа в каменовъглищната смола. Този подсладител не се преработва от храносмилателния тракт и бързо се отделя от организма чрез урината. Не съдържа калории.

Изработен е мемоар на Учредителното събрание против Берлинския договор, изпратен до Великите сили. Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в Търново за обсъждане и приемане на първата българска конституция. Състои се от 229 депутати, от които 117 са включени по право, 24 са назначени от императорския комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков и 88 са избрани от населението по един на 10 000 души. Учредителното събрание е открито с реч на княз Дондуков-Корсаков в присъствието на представители на Великите сили, подписали Берлинския договор на 1 юли 1878 г. Главната цел е ревизията на Берлинския договор от 1878 г. По силата на Берлинския договор българската държава е разпокъсана на пет части.
Териториите между р. Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образували Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа, като за да бъде признат за законен български владетел, той трябвало да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години, както това определял Санстефанският договор, на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да бъде заменена с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължавала да и плаща ежегоден данък. За нея остават в сила и всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под името Източна Румелия. Управлението й се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.
Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.
Градовете Пирот и Враня се предавали на Сърбия, а Румъния получавала Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставяла на Русия.

Роден е Владимир Петрович Филатов – руски лекар офталмолог и хирург, член на Академията на медицинските науки на СССР (1944 г.). Основоположник на руската офталмологична научна школа. Създава оригинален метод за кожна пластика (метод на Филатов) и за присаждане на роговица (със световно приложение), учение за биогенните стимулатори и др.

Роден е Ървинг Фишер – американски икономист и статистик, който има значителен принос за развитие на теориите на капитала, лихвата и монетаризма; създава формално-математическата теория на индексите. През време на дългата си кариера като студент и професор в Йейлския университет (1892-1935 г.) публикува много влиятелни трудове. Негови публикации върху проблеми, свързани с храненето, забраната и пацифизма го правят известен на широката публика. По-важни съчинения: “Математически проучвания по теорията на стойността и цените” (1892 г.), “Природата на капитала и дохода” (1906 г.), “Начала на икономиката” (1910 г.), “Покупателната сила на парите” (1911 г.), “Създаването на индексни числа” (1922 г.), “Теория на лихвата” (1930 г.), “Устойчиви пари” (1934 г.).Умира на 29 април 1947 г.

Роден е Джордж Мийд – американски философ и социолог. Той е основател на социалната психология. Завършва Харвардския университет, след което следва философия и психология в Германия. От 1894 г. е професор в Чикагския университет. Последовател е на идеите на У. Джеймс и Дж. Дюи. Формирането на човешкото “Аз” според него отразява структурата на взаимодействие на индивида в различни групи и се състои в усвояване на значенията на символите и собствените роли. Джордж Мийд умира на 26 април 1931 г.

Роден е Рудолф Щайнер – немски философ-мистик. Щайнер е основоположник на антропософията. Той е последовател на натурфилософията на Гьоте, редактира и коментира неговите естественонаучни съчинения. Изпитва влиянието на еволюционистичното учение на Ч. Дарвин и Е. Хекел, а по-късно на “философията на живота” на Фр. Ницше. През 1902 г. Щайнер се насочва към теософията и оглавява немската секция на Теософското общество. След конфликта с него през 1913 г., заради провъзгласяването на Кришнамурта за нов месия, основава Антропософско общество с център Дорнах, Швейцария. Щайнер се стреми да превърне теософията в “експериментална” наука, поставяща си за цел да разкрие “тайните” сили на човека с помощта на специални упражнения (евритмия, музика, мистерии, медитация и др.). Работи върху проблеми на педагогиката, образованието, отделните видове изкуства, медицината, космологията, историята на религията и др. От 1919 г. Щайнер развива утопичната идея за преодоляване на бездушно-механистичното стопанисване чрез “духовен” подход към природата – преобразяване на земеделието чрез биоритмизиране на растенията и др. Учението му получава разпространение преди всичко в Германия. Щайнер се изявява и като драматург, скулптор и архитект, оказал значително влияние върху експресионизма в архитектурата. Антропософското общество е преследвано от нацистите след 1933 г. През 60-те години се забелязва известен интерес към щайнерианството в Западна Европа и САЩ.

Умира Фелисите Робер дьо Ламене – френски публицист и философ. Той е един от основоположниците на християнския социализъм. Фелисите Ламене е роден на 19 юни 1854 г. В ранните си трудове от 10-те и 20-те год. на ХIХ в. критикува идеите на Великата френска революция и на френските философи от ХVIII в. Негов политически идеал е християнската монархия. От края на 20-те години Ламене преминава на либерални позиции. По време на революцията от 1830 г. в сътрудничество с абат Лакордер и граф Монгаламбер основава сп. „Авенир“ („Lavenir“). Програмата на списанието включва отделянето на Църквата от държавата, всеобщо избирателно право и редица либерални реформи. През 1824 г. Ламене печата „Думи на един вярващ“ – съчинение, критикуващо капитализма от позициите на феодалния социализъм. Към края на живота си той предлага собствена философска система в „Ескизи на философията“ (т. 1-4, 1840-1846 г.), в която се опитва да съвмести религията и философията, опирайки се на идеите на Лайбниц и неоплатониците.

В състояние на умопомрачение немският композитор Робърт Шуман извършва неуспешен опит за самоубийство. Робърт Шуман (1810 г. -1856 г.) е виден представител на музикалния романтизъм. Като пианист концертира от 13-годишна възраст. От 1828 г. Шуман учи юридически науки в Лайпцигския и Хайделбергския университети. При Ф. Вик усъвършенства музикалната си техника. Основоположник е на клавирни цикли от програмни лирико-драматични миниатюри („Пеперуди“, „Карнавал“, „Фантастични пиеси“, „Крайслериана“). Той е автор на „Фантазия“, 3 сонати, иструментални концерти на цикли („Любовта на поета“ по Х. Хайне, „Песенен кръг“ и „Мирти“ по Й. Айхендорф и др.). Автор е и на операта „Геновева“, на музиката към поемата „Манфред“ от Дж. Г. Байрон, на 4 симфонии и др.
Към края на 40-те години Шуман получава психическо разстройство. Последните 2 години от живота си прекарва в болницата в Ендених, където умира. Погребан е в Бон.

Роден е Франц Меринг – германски политик, философ, естет и литературен критик. Един от ръководителите на лявото крило в Германската социалдемократическа партия и един от основателите на Комунистическата партия на Германия. В годините на Първата световна война стои на интернационалистически позиции. Един от организаторите на съюза “Спартак”. Автор е на трудове по методологически въпроси на философията и общи принципи на марксистката естетика; на четиритомната “История на Германската социалдемокрация”; на биография на К. Маркс.Франц Меринг умира на 29 януари 1919 г.

Роден е Николай Николаевич Ге – руски художник. Ге работи в Рим (1857-1859 г.) и във Флоренция (1860-1869 г.). От 1870 г. живее в Петербург, а от 1876 г. в Черниговска губерния. Става член-учредител на Дружеството на подвижните художествени изложби. Автор е на творбата „Петър I разпитва наследника Алексей Петрович в Петерхов“ (1871 г., Третяковска галерия). След 1880 г. Ге се връща към евангелските теми и създава цикъл картини за страданията на Христос: „Христос в Гетсиманската градина“, „Голгота“ (1893 г.) и „Разпятие“ (1892-1894 г.).
Николай Ге умира на 13 юни 1894 г.

Публикувана е първата глава на “Евгений Онегин” на Александър Пушкин – руски поет, родоначалник на новата руска литература. Едно от стихотворенията, които пише, е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. През този период на полузаточение (1820-1824 г.) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите „Кавказки пленник“, „Бахчисарайски фонтан“ и започва романа си в стихове „Евгений Онегин“. В бащиното си имение в с. Михайловское Пушкин пише 4 глави от „Евгений Онегин“.

Състои се премиерата на 8-ата симфония на Бетовен.
Лудвиг ван Бетовен (1770 г.–1827 г.) е един от най-видните представители на Виенската класическа школа и на музикалното изкуство през XIX в. От 1792 г. живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. В някои от творбите му са отразени идеите на Великата френска революция. Унищожава всичко, написано от него до 25-годишна възраст, поради самовзискателност. Предвестник е на романтизма в музиката. Автор е на 9 симфонии (последната с хор във финала, по Ф. Шилер), 5 концерта за пиано и оркестър, Концерт за цигулка и оркестър, операта „Фиделио“, увертюри „Леонора“ № 1, 2, 3, „Егмонт“, „Кориолан“, Тържествена меса (Missa solemnis), 32 сонати за пиано, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и много др.

Умира Джон Арбътнът – английски публицист, шотландец по произход. Той е роден през 1667 г. През 1712 г. публикува поредица от памфлети срещу войната за испански наследство, породила известното прозвище на англичаните „Джон Бул“ (през 1727 г. издава „Историята на Джон Бул“). Сатиричният му трактат „Изкуството на политическата лъжа“ (1712 г.) е насочен срещу вигите и торите. Основава кръжока „Мартин Писак“, в който влизат Дж. Суифт, А. Поп, Дж. Гей и др. Членовете му замислят обширния труд „Мемоарите на Мартин Писак“; публикуван е само т. 1 (1741 г.), написан основно от Дж. Арбътнът.

По заповед на Леополд I евреите са изгонени от Австрия.
Леополд I (1640 г. – 1705 г.) е австрийски владетел, император на Свещената Рим. империя от Хабсбургската династия (от 1658 г.). Син е на Фердинанд II. Опирайки се на Католическата църква, се опитва да укрепи абсолютизма. Политиката му по отношение на Унгария (ликвидиране на автономията, католическа реакция) предизвиква поредица от антихабсбургски бунтове. Войната с турците, които обсаждат Виена през 1683 г., приключва с Карловацкия мир (1699 г.). Леополд I взема участие във войната за испанско наследство (от 1701 г.), като се стреми да обедини в ръцете на Хабсбургите испанския и австрийски престол.

Джордано Бруно е преместен от Венеция в съда в Рим.
Джордано Бруно (1548 г.-1600 г.) е италиански философ, който развива системите на Н. Кузански и Н. Коперник, и приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Разобличава суеверието и схоластиката. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 г. в затвора е осъден от Инквизицията и изгорен на клада в Рим. Основните му съчинения са „За причината, началото и единното“, „За безкрайността, Вселената и световете“, „За монадата, числото и фигурата“.

Иван Грозни открива Стоглавия събор, ограничаващ правата на духовенството. Иван IV Грозни е велик княз на Русия от 1533 г., и първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Докато е малолетен, управлява регенство начело с майка му Елена Глинская. За укрепване на самодържавието Иван IV Грозни въвежда т.нар. опричнина. Тази реформа е насочена срещу феодалната аристокрация, която се провежда с големи насилия и жестокости. През 1552 г. опричнина завладява Казанското, а през 1556 г. и Астраханското ханство. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море. През 1581 г. започва присъединяването на Сибир. Иван IV Грозни установява търговски връзки с Англия.

Осем немски князе и 11 града сформират Лига в защита на учението на Мартин Лутер. Лутер е немски философ и теолог, инициатор и основоположник на Реформацията. Той е създател на лутеранството. На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер обявява публично 95 тезиса срещу търговията с индулгенции и папството. Обединява цялата антипапска опозиция в Германия, с което слага началото на Реформацията. През 1519 г. скъсва открито с католическата църква, в резултат на което Карл V издава едикт, в който Лутер е признат за еретик и изпратен в изгнание. На 10 декември 1520 г. Лутер публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. От 1521 г. той започва да превежда Библията на немски език. Обявява се за провеждане на умерени реформи със съгласието на принцовете, против кардинални обществени промени.

Роден е Константин I Велики – първият римски император (306-337 г.) приел християнството. Син е на Констанций I Хлор (около 225-306) и Елена. Води успешни войни срещу франките и готите. До 323 г. води борба срещу съперниците си Максимиан Херкул и Максенций. През 312 г. Константин I Велики повежда войските си срещу Максенций. Той възстановява единството в империята и провежда централизация на държавния апарат. Води политика на веротърпимост. Издава в съгласие с Лициний Миланския (Медиоланския) едикт през 313 г., който постановява религиозна свобода в цялата империя. Премества столицата от Рим във Византия, която е наречена в негова чест Константинопол. Канонизиран е заедно с майка му Елена от източноправославната църква.

Календарът е на Агенция “Фокус” и ndt1.eu