КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1912 г. – По време на Балканската война (1912-1913 г.) 7-а Рилска дивизия стига до Солун и на 28 октомври същия месец две нейни дружини (включващи князете Борис Търновски и Кирил Преславски) влизат в града. 1946 г. – Произведени са избори за VI-то Велико народно събрание 1996 г. – Произвеждат се избори за президент и вицепрезидент на България
ПРАЗНИЦИ:
2019 г. – Местни избори за кметове на общини и населени места
2018 г. – В крепостта Агатополис в Ахтопол археолози откриват уникално съкровище от 854 сребърни и златни монети от средата на 18-и век.
2017 г. – Регионалният парламент на Каталуния гласува обявяването на независимост от Испания
2015 г. – Хеликоптер с 23 души на борда се разбива в Либия
2005 г.
След като двама младежи от арабски произход, преследвани от полицията, загиват, в Париж избухват бунтове на емигранти. |
2002 г.
Умира Светослав Лучников – български юрист, политик. След 1944 г. е уволнен от работа за политическа непригодност. Той е един от основателите на СДС. Вицепремиер и министър на правосъдието в правителството на Ф. Димитров. Бил е депутат в 37-то, 38-то и 39-то ОНС. Автор е на реституционния закон, въвел компенсаторните записи (т. нар. „закон Лучников“). Автор е на политически анализи, публицистични статии. Книги: „Отвъд нищото“, „Великото безумие“ и „Пламъкът на свещите“.
|
2000 г.
Хакери разрушават компютърната система на корпорацията Майкрософт, както и ценно програмно обезпечение на компанията.
|
1998 г.
Герхард Шрьодер се заклева като канцлер на Германия.
|
1996 г.
Произвеждат се избори за президент и вицепрезидент на България, спечелени на втория тур (3 ноември) от кандидатите на Обединените демократични сили Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (60,27 %) срещу Иван Маразов и Ирина Бокова (39,73 %).
|
1994 г.
В Пловдив е учредена Нова радикална партия, в която влизат бивши членове на Радикалдемократическата партия. Партията е регистрирана през март 1995 г. Пръв неин председател става Петър Атанасов. |
1991 г.
Джохар Дудаев е избран за президент на Чечня.
|
1988 г.
Умира Лада Анто Бояджиева – българска режисьорка. |
1987 г.
С референдум в Южна Корея са одобрени конституционни промени, включително и пряко избиране на президент.
|
1982 г.
За пръв път при преброяването на населението в Китай то надхвърля 1 милиард души.
През 2005 г. населението на континентален Китай достигна 1,3 милиарда души. Политиката на контролирана раждаемост, която се прилага в страната от 25 години по-рано, отсрочва достигането на тази цифра с 4 години. |
1979 г.
В България на официално посещение пристига министъра на външните работи на Гърция Георгиос Ралис.
|
1978 г.
Родена е Ванеса-Мей – азиатска цигуларка виртуоз и пианистка.
|
1978 г.
Менахем Бегин и Ануар Садат получават Нобелова награда за мир.
Менахем Бегин е министър-председател на Израел в периода 1977-1983 г. До 1983 г. е лидер на блока на крайнодесните ционистки партии „Ликуд“. Заедно с това той е председател на влизащата в него партия „Херут“ (основана през 1948 г.). През 1979 г подписва сепаративен мирен договор с Египет.
Ануар Садат е президент на Египет от 1970 г. Член е на организацията „Свободни офицери“, участва в Юлската революция в Египет. Влиза в състава на Революционния съвет. В периода 1960-1969 г. е председател на Националното събрание. А от 1964 г. до 1968 г. и от 1969 г. до 1970 г. е вицепрезидент на Обединената арабска република. През 1979 г. подписва във Вашингтон сепаративен мирен договор с Израел в рамките на Кемпдейвидските споразумения от 1978 г. Убит е по време на военен парад. |
1962 г.
Съветският ръководител Никита Хрушчов дава съгласието си да бъдат изтеглени разположените седмица по-рано в Куба ядрени ракети, довели до Карибската криза и поставили света на прага на ядрена война.
Карибската криза от 1962 г. е регионален конфликт, който възниква след намесата на САЩ във вътрешните работи на Куба и строителството на съветска ракетна база на острова. Конфликтът се задълбочава, след като на 22 октомври 1962 г. американският президент Джон Кенеди обявява икономическа и военна блокада на Куба в отговор на разполагането на съветски стратегически ракети на острова. Карибската криза се развива до края на октомври, когато започват американско-съветски преговори. Страните постигат споразумение СССР да изтегли ракетите си от Куба, а САЩ да изтеглят същия брой ракети от Италия и Турция , както и да свалят блокадата. |
1962 г.
Умира Илия Димитров Янулов – български юрист, социолог, член-кореспондент на БАН. |
1952 г.
Роден е Роберто Бенини – италиански актьор комик и режисьор.
|
1951 г.
За първи път при лечение на рак се използва радиация.
|
1946 г.
Произведени са избори за VI-то Велико народно събрание, което трябва да изработи новата конституция на страната. Отечественофронтовските партии участват с обща платформа, но с отделни партийни листи. Гласуват 94,18% от всички гласоподаватели. От тях за ОФ са 70,10% (366 депутати, от които 275 комунисти), а 28,35% (99 депутати) – за опозицията. |
1942 г.
Роден е Жак Фьойе – френски учен-българист, професор по български език в Нант. Изследовател на Софроний Врачански, на езика и литературата през ХIХ в. |
1938 г.
Започва масова депортация на полски и чешки евреи от Германия. Те са изтласкани към полската граница, като на 9-10 ноември са изгорени синагоги и еврейски домове, а евреи са изпратени в концентрационния лагер Дахау. |
1938 г.
Фирмата “Дюпон” обявява създаването на нов синтетичен материал, който получава името найлон (търговското име на текстилни влакна и тъкани от полиамиди).
Дюпон дьо немур е американска химическа компания. Създадена през 1902. Седалище – в Уилмингтън. Произвежда биомедицински продукти, полимерни изделия, химикали, размножителна, аудио- и видеотехника, електронни продукти; извършва минногеоложки проучвания, добив и преработка на нефт и природен газ. |
1938 г.
Умира Николай Димитриевич Кондратиев – руски икономист. |
1935 г.
Проведен е Учредителен конгрес на казионната синдикална централа Български работнически съюз. |
1931 г.
Умира Цветан Цветков Радославов – български интелектуалец, общественик, просветен деец, д-р по философия и магистър на изящните изкуства. Той е роден на 20 април 1863 г. в Свищов. Завършва класическа гимназия във Виена (1878 г.), а след това история и славистика във Виена и в Прага (1883-1888 г.). Участва в Сръбско-българската война като доброволец. Автор е на известната песен „Горда Стара планина“ (написана между 1883-1885 г.), по-късно хармонизирана от Добри Христов (от 1964 г. химн на Република България). Завършва философски науки в Лайпциг (1893-1898 г.) с докторат. Учителства в Габрово (1888-1893 г.) и София (1898-1928 г.). Притежава дарба на художник – най-известната му картина е „Патриарх Евтимий се прощава с паството си“. |
1925 г.
Американецът Фред Уолър патентова първите водни ски, наречени “Долфин Акуа Скийс”.
Първите водни ски са открити през 1922 г., когато 18-годишният Ралф Самуелсън от Минесота предполага, че щом има ски за сняг, водни също може да има. Първите му опити са на езерото Пепин, Минесота. На 8 юли 1925 г. той прави първия скок с подобни ски с помощта на рампа. |
1924 г.
Умира Стефан Тошев Тошев – български офицер, генерал от пехотата.
|
1923 г.
Роден е Христо Георгиев Кацаров – български поет. Завършва гимназия в Стара Загора. Публикува за пръв път в старозагорския вестник “Септември” (1950 г.). Сътрудничи на столичния и провинциалния литературен печат. Автор е на пиесата “Студена земя” (1967 г.). Негови стихосбирки са: “Сърце под ямурлука” (1958 г.), “Селски песни” (1960 г.), “Сто работни вола” (1963 г.), “Есенна тишина” (1976 г.) и др. Умира на 1 март 1994 г. |
1923 г.
Роден е Пeтко Енев Бончев – български художник, архитект и скулптор. |
1922 г.
Италианското правителство подава оставка под нарастващия натиск на фашисткото движение на Бенито Мусолини.
|
1921 г.
Дейци на Обединената народнопрогресивна партия основават дружество „Стопанско развитие“. Председател на управителния съвет става Георги Губиделников. Основната цел на дружеството е издръжка на органа на Народния сговор в. „Слово“. |
1920 г.
Лигата на Нациите е преместена от Лондон в Женева.
|
1915 г.
В София заема позиция първата противовъздушна батарея в българската армия. |
1912 г.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) 7-а Рилска дивизия стига до Солун и на 28 октомври същия месец две нейни дружини (включващи князете Борис Търновски и Кирил Преславски) влизат в града. По-рано същия ден в града влизат и гръцки части. На 29 октомври двете армии правят поотделно своите военни паради в центъра на Солун, салютирани от руския броненосец „Олег“. Между 1 и 15 ноември частите на 7-а Рилска дивизия са пренесени с гръцки кораби в Дедеагач, но една дружина остава в Солун. |
1904 г.
Открито е метрото в Ню Йорк.
|
1897 г.
Роден е полковник Стефан Недев, началник РО-щаба на армията, командир на 14-а пехотна вардарска дивизия (16.7.1944 -13.9.1944). |
1895 г.
Роден е полковник Страшимир Велчев, командир на 16-а пехотна беломорска дивизия (22.11.1943 – 6.7.1944), командир на 4-а пехотна преславска дивизия (6.7.1944 -14.9.1944). |
1889 г.
В София се провежда общ събор на евангелските църкви от районите на Самоковската и Пловдивската мисия, който учредява Съюз на евангелските църкви в България. |
1878 г.
Роден е Стамен Григоров – български лекар и микробиолог. Следва естествени науки в Монпелие (Франция); завършва медицина в Женева (при бактериолога проф. Масол, 1905 г.). Изследва микрофлората на българското кисело мляко и открива квасната бактерия, по-късно наречена Bacterium bulgaricum Grigoroff (1905 г.). За откритието си получава награда от Женевския университет. По същото време в института „Л. Пастьор“ в Париж (директор И. И. Мечников) установяват, че най-много столетници в света има в България. Мечников предполага, че това се дължи на киселото мляко. Френското научно списание „Ревю медикал дьо ла Сюис Романд“ (бр. 10, 1905 г.) отпечатва статия от Стамен Григоров, която дава пълни сведения за причинителя на подквасването – млечнокисел бацил (българската млечна бактерия). През 1906 г. академичното тяло на Медицинския факултет на Сорбоната приема ръкописа му „Противотуберкулозна ваксина“. 25 години след смъртта му (1962 г.) българският учен д-р Н. Кантарджиев в монография, посветена на Стамен Григоров, предлага за бацила името „Bacterium bulgaricum Grigoroff“. Григоров е първият учен в света, открил и приложил по време на Първата световна война различни пеницилинови гъбички срещу туберкулозата и холерата. След войната продължава изследванията си в института „Карло Форланини“ в Рим. Умира на 27 октомври 1945 г. в София. Днес има фондация „Д-р Стамен Григоров“.
|
1875 г.
Роден е генерал-майор Петър Мидилев, началник щаб на армията (3.9.1920 -3.12.1920). |
1858 г.
Роден е Теодор Рузвелт – американски политик; 26-ти президент на САЩ (1901-1909 г.). Член е на Републиканската партия. Преди да стане президент е бил депутат в Конгреса (от 1897 г.); губернатор на Ню Йорк (от 1898 г.) и вицепрезидент (1900 г.). След убийството на президента Маккинли заема неговото място. Той е един от американските президенти, прокарал много антитръстови закони. По време на управлението му САЩ окупират Куба, Филипините и Панама, която се отделя от Колумбия. След 1904 г. прокарва разширено тълкуване на т. нар. „доктрина Мънро“, според която САЩ защитават интересите на държавите в цялото западно полукълбо. По негова инициатива е подписан Портсмънският мирен договор, който слага край на войната между Русия и Япония (23 август 1905 г.). Противопоставя се на присъединяването на САЩ към ОН. Носител е на Нобеловата награда за мир за 1906 г. Умира на 6 януари 1919 г. в Ойстър Бей, Ню Йорк.
|
1855 г.
Роден е Иван Владимирович Мичурин – руски биолог и селекционер, създател на много сортове култури, почетен член на Академията на науките на СССР (1935 г.)
|
1837 г.
Роден е Иля Григориевич Чавчавадзе – грузински писател, родоначалник на критическия реализъм в грузинската литература.
|
1829 г.
В САЩ е патентована детската количка. |
1811 г.
Роден е Айзък Сингер – американски изобретател на битовата шевна машина. Патентова машината, която може да прави непрекъснат шев, през 1851. Основава собствена фирма за производство на шевни машини. По-късно губи съдебния процес за патента си от друг изобретател – Е. Хоув, но именно машината с марка „Сингер“, която той непрекъснато усъвършенства (20 патента за подобрения от 1851 до 1863), получава широко разпространение в целия свят.
|
1787 г.
Наполеон е назначен за командващ на новата армия, която е създадена за нападения в Британия.
Наполеон I (Наполеон Бонапарт) e френски император управлявал в периода 1804-14 и 1815 г., пръв консул на Френската република в периода 1799-1804 г. Роден в град Аячо, остров Корсика. Издига се във френската армия по време на Великата френска революция и във войните на Директорията. Чрез държавен преврат на Осемнадесети брюмер (9 ноември 1799) ликвидира Директорията, като пръв консул съсредоточава в ръцете си цялата власт. През 1804 г. се обявява за император и установява абсолютистки режим. Води непрекъснати завоевателни войни и подчинява почти цяла Западна и Централна Европа. През 1812 г. нахлува в Русия, но е разгромен. Претърпява поражение в решителната Лайпцигска битка през 1813 г., принуден е да се отрече от престола през април 1814 г. и е заточен на остров Елба. На 1 март 1815 г. отново поема властта във Франция, но след поражението при Ватерлоо на 18 юни 1815 г. повторно се отрича от престола. Заточен е на остров Света Елена, където умира. |
1782 г.
Роден е Николо Паганини – италиански цигулар и композитор. Учи при различни педагози, но чрез самостоятелни занимания овладява цигулковата техника до съвършенство. През 1828 г. напуска Италия и след успешно турне из Европа се установява в Париж (1831 г.). Автор е на редица произведения за цигулка: 2 концерта, 24 каприза, 12 сонатини, вариационни творби и др. Най-известната му творба е „Венециански карнавал“. На негово име през 1954 г. е учреден международния конкурс за цигулари в Генуа. Умира на 27 май 1840 г. в Ница.
|
1774 г.
В Моздок, Осетия, по разпореждане на Екатерина II е подписано Споразумение за присъединяване на Осетия към Русия.
Екатерина II Алексеевна (София Фредерика Августа Анхалт-Цербска) е руска императрица от 28 юни 1762 г. Произхожда от беден немски княжески род. През 1745 г. се омъжва за наследника на руския престол, бъдещият император Петър III. Екатерина II бързо научава руски език и получава отлични знания за Русия и нейните проблеми. Скоро след коронясването на Петър III, с помощта на гвардията прави преврат и заема престола. Коронясана е в Москва на 22 септември 1762 г. Тя продължава политиката на преобразования и реформи в Русия. Активно участва в държавния живот. През 1767 г. свиква Законодателна комисия и съставя за нея специален „Наказ“ (ръководство), като използва много прогресивни идеи на европейски интелектуалци и мислители: Монтескьо, Волтер, Дидро и др. През 1765 г. създава специална организация „Свободно икономическо дружество“ за защита интересите на дворяните; започва прокарването на границите между владенията на помещиците. При нейното царуване избухва Селската война, под ръководството на Е. И. Пугачов (1773-1775 г.), която е потушена с изключителна жестокост. Извършва реформа в управлението на губерниите (1775 г.), което укрепва административната система на Русия; утвърждава наследствените съсловни права на дворянството. Основен обект на нейната външна политика са северните брегове на Черно море и Северен Кавказ – по това време турски владения. Проявява голямо дипломатическо умение и след две успешни войни с Турция Русия заема целия бряг на Черно море, от устието на р. Дунав до р. Дон, заедно с Кримския полуостров. Съгласно Кючук Кайнарджикският мир от 1774 г. Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, което се смята за голяма крачка в решаването на т. нар. Източен въпрос. Участва в трите разделяния на Полша (1772 г., 1793 г. и 1795 г.), при които Русия получава обширни територии от Литва, Западна Белорусия и Западна Украйна. Под нейно ръководство излиза сатиричното списание „От всякъде по нещо“. Оставя драматични съчинения: комедиите „О, време!“, „Измамникът“, „Именният ден на г-жа Ворчалкина“ и други; приказки за деца „Приказка за царския син Хлор“, „Приказка за царския син Тевей“; исторически произведения: „Записки за руската история“, „Антидот“ и др. Нейните „Записки“ и допълненията към тях са интересен източник за историята на ранните години от живота й и началото на царуването й. |
1728 г.
Роден е Джеймс Кук – английски мореплавател.
|
1553 г.
Изгорен е на клада Мигел Сервет – испански мислител, лекар и учен.
|
1505 г.
Умира Иван III Василиевич – велик княз на Москва (от 1462 г.). Син на Василий II Василиевич Тъмни. Споменава се като велик княз (съуправител на своя баща) от 1450 г. Той поставя началото на единната руска държава. При Иван III Василиевич се оформя архитектурния комплекс на Кремъл.
|
1449 г.
Умира Мохамед Тарагай Улугбек – узбекски астроном, математик и мислител, внук на Тимур. През 1409 г. е обявен за управител на Самарканд, а след смъртта на баща му Шахрух през 1447 г. оглавява династията на Тимуридите. Улугбек се занимава с поезия и история, но вниманието му е привлечено от астрономията. Привлича в Самарканд много известни учени и построява там обсерватория, която по резултатите от проведените изследвания изпреварва не само епохата на Улугбек, но и следващите столетия. Научната и просветителската му дейност предизвиква недоволството на мюсюлманското духовенство. Обявен е за еретик и против него е организиран заговор. След като е убит обсерваторията му е разрушена.
|
|