КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 26 ФЕВРУАРИ

Президентът на Македония Борис Трайковски умира при самолетна катастрофа. На борда на самолета пътуват общо 9 души – двама пилоти, двама души от личната охрана на президента, съветникът му за връзките с обществеността Димка Божкович, както и съветниците Ристо Блажевски и Анита Лозановска. В него пътува и един човек от македонското външно министерство. Самолетът се разбива в планините близо до град Мостар, 15 минути преди да кацне.

Борис Трайковски е роден на 25 юни 1956 г. в Струмица. Той е вторият по ред президент на Република Македония, от 15 декември 1999 г. до 26 февруари 2004 г., когато загива в самолетна катастрофа. Трайковски се дипломира в Правния факултет на Скопския университет в Скопие през 1980 г., специализира икономическо право и трудово право. До 1997 г. е ръководител на правната служба на строителното предприятие Слобода в Скопие, от 1997 г. до 1998 г. е шеф на Кабинета на градоначалника на община Кисела Вода – Скопие, а от 21 декември 1998 г. е заместник министър на външните работи на Република Македония в дясно-центристкото правителство на Любчо Георгиевски. Той е също така председател на Комисията за външнополитически отношения на ВМРО-ДПМНЕ, главен политически съветник за външна политика на председателя на ВМРО-ДПМНЕ, член на Председателството на неправителствената организация Паневропейско движение за Република Македония. Член е на международната конференция: „Разрешаване на конфликти“ със седалище в Атланта, САЩ, участва на многобройни международни конференции с тема разрешаване на конфликти, религиозна толерантност, религиозна свобода, бил е председател на младежката организация на Обединената методистка църква в Югославия повече от 12 години.

Президентът Георги Първанов е на посещение в Скопие. Визитата е по покана на македонския президент Борис Трайковски. Една от целите на посещението на Първанов е да се демонстрира съпричастност към проблемите на съседите ни и да се съдейства за ускоряването на позитивните процеси в Македония. По време на разговорите са обсъдени двустранните отношения, както и събитията в региона, като акцент е поставен върху обстановката в Македония след конституционните промени, залегнали в рамковото споразумение от Охрид. Президентите на България и Македония Георги Първанов и Борис Трайковски се договарят между двамата да се установи постоянна телефонна линия, която да служи за размяна на информация и за договаряне на съвместни солидарни действия.

В Скопие са подписани: Програма между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Македония за сътрудничество в областта на културата за периода 2002-2004 г.; Споразумение за сътрудничество в борбата срещу тероризма, организираната престъпност, незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори, незаконната миграция и други престъпления и Споразумение за обучение, квалификация и преквалификация на служители на Министерството на вътрешните работи на Република Македония във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност и други учебни заведения на Министерството на вътрешните работи на Република България.

В Португалия умира царица Йоанна. Тя е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III (1900 – 9 май 1946 г.) и кралица Елена. Омъжва се за цар Борис III на 25 октомври 1930 г. Занимава се с благотворителна дейност. С нейни средства е построен детски санаториум в Трявна, детска градина в Пловдив (1937 г.). Има 2 деца – княгиня Мария Луиза и Симеон II. След 9 септември 1944 г. живее с децата си в двореца „Врана“ край София. През 1946 г. в България се провежда референдум за или против монархията. След като е обявено, че мнозинството от избирателите са гласували за република Йоанна и децата са принудени да напуснат страната . Първоначално живеят в Египет, а през 1951 г. по предложение на Ф. Франко семейството се премества да живее в Мадрид. След сватбата на Симеон тя заминава за Португалия, където остава до смъртта си (живее в гр. Ещуриал, до Лисабон). След 47 години изгнание посещава България във връзка с 50 годишнината от смъртта на съпруга си (25 август 1993 г.). Погребана е в италианската църква, където е венчана за цар Борис III.

Умира Нюма Яковлевич Белогорски – български документалист, работи в работническите театри „Т – 35“ и „Реалистичен“, в Радио Варна (1945 г.), в Радио София (1947 г.). „Вечна дружба“, „Утро над Корея“, „България – 8 милиона“, „По пътищата на Африка“, „Ликът на предателя“ (1952 г.).

Умира Христо Дамянов Огнянов – български поет и публицист. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Работи във в.“Зора“ (1937 г.) заедно с Д. Крапчев, Й. Бадев, Д. Талев. От 1939 г. Огнянов е коректор на „Зора“ в Берлин. След Втората световна война живее в емиграция, работи като журналист и публицист в Германия, САЩ, Италия и Австрия. Защитава докторат по право в Инсбрук и следва славистика в Мюнхен и Сиракюз, щат Ню Йорк, където е лектор по български език. Изнася поредица беседи по радио „Свободна Европа“, под псевдоним Борис Босилков, за българска история, публицистика, езикознание и библиография. Удостоен е с папска грамота и апостолически благослов (1980 г.) от папа Йоан Павел II. През 1992 г. посещава България във връзка с 80-годишнината си. Огнянов е носител на Златен медал и диплом от Международната академия на изкуствата в Париж. Автор е на книгите „Южни ветрове“ (стих., 1938 г.), „Пътешествие“ (стих., Мюнхен, 1954 г.), „Превъплъщения“ (стих., Мюнхен, 1978 г.), „България“ (Нюрнберг, 1967 г.), „Асизки сонети“ (стих., Мюнхен, 1976 г., предговор от П. Увалиев), „Зюдвинде“ („Южни ветрове“, на немски, 1978 г.). След 1989 г. негови творби и интервюта са отпечатвани в различни периодични издания в България, включително в сборника „Автономията живот (Диалози с бележити българи в чужбина)“, в антологията „Зорница в сърцата (българско поетично слово)“ и др.

Умира Джак Клейтън – английски режисьор и продуцент. Работи в киното от 1935 г. Дебютира с “Палто по поръчка” (1955 г.) по Гогол. Става известен с “Място на върха” (1958 г.) по Джон Брейн – обвинение на съсловно-класовите структури в английското общество. Други филми: “Невинните” (1961 г.), “Домът на нашата майка” (1967 г.), “Великият Гетсби” (1974 г.), “Убийство във Фол Грик” (1976 г.), “Самотната страст на Джудит Хиърн” (1977 г.), “Помни, че си смъртен” (1992 г.).

Първа атака срещу Световния търговски център в Ню Йорк, в резултат на която са поразени само приземните етажи на центъра. Атакуван е южният небостъргач. Ислямски терористи взривяват в подземен гараж на центъра 600-килограмова бомба с динамит, която издълба кратер с диаметър 30 метра и с дълбочина близо 60 метра. Загиват 6 души, над 1000 са ранени. Като виновници през 1994 г. са осъдени 4-ма ислямисти от групата на духовния лидер на египетските интегристи шейх Омар Абдел Рахман.

Крим се провъзгласява за Република.

В обръщение по багдадското радио Саддам Хюсеин призовава иракските войски да напуснат Кувейт. На 1 август 1990 г. чрез военна агресия Хюсеин се опитва да присъедини към Ирак територията на Кувейт. Това довежда до обявяване на пълен ембаргов режим над страната от ООН. На 19 януари 1991 г. обединените сили на ООН, командвани от генерал Шварцкопф, започват операция „Пустинна буря“ по въздух, суша и море, като разгромяват основните сили на Ирак и принуждават силите на Садам Хюсеин да освободят завзетите територии. ООН запазва ембаргото над страната

Президентът на Никарагуа Даниел Ортега претърпява неочаквано поражение на изборите от претендентката на опозицията Виолета Чаморо.

Ортега е президент за периода 1985-1990 г., от 1962 г. е член на Националното ръководство на Сандинисткия фронт за национално освобождение. Той е координатор на Ръководния съвет на правителството за национално възраждане за периода 1981-1985 г.

Приключва 11. конгрес на Съюза на музикалните дейци в България. Председателят на съюза Георги Робев подчертава нуждата от „по-добър, по-хуманен социализъм“. В изказванията става дума за нуждата от децентрализация, но и за опасността от навлизане на икономически критерии в музикалната дейност.

В Белград приключва конференцията на външните министри на балканските държави. България и Турция подписват първия от близо четири години протокол за подобряване на двустранните отношения. Предвидени са мерки за активизиране на търговията, за събиране на разделените семейства.

Умира Тялинг Купманс – датски иконометрист и икономист. Купманс учи математика и физика в университетите в Утрехт и Лайден, занимава се с иконометрия и икономика по време на работата си в Обществото на народите в Женева (1936 г.). По-късно е в Комисията на Коулс, след това в Чикагския университет (1944-1955 г.). Професор е в Йейл (1955-1981 г.). Главният му принос е в областта на анализа на активността (изследване на отделните операции). Той е използван за оптимално решаване на транспортните проблеми по време на Втората световна война и в периода на въздушния коридор за Берлин през 1948 г. Носител е на Нобелова награда за икономика заедно с Канторович през 1975 г. за работата си върху линейното програмиране.

Вратарят Пит Дженингс става първият футболист изиграл 1000 мача в английската първа лига. Дженингс е ирландски вратар. Рекордьор е по участия в националния отбор на Северна Ирландия. Той изиграва 119 срещи със своя отбор и взема участие в 2 световни първенства. Има над 1 100 официални мача, бил е вратар на „Тотнъм“, с който през 1967 г. печели Купата на Англия, а през 1972 г. и Купата на УЕФА. През 1986 г. Дженингс преминава в „Евъртън“ и още през следващата година печели шампионската титла на Англия. В Мексико, на своя 41-и рожден ден той изиграва последния мач в кариерата си. Известен е с прозвището „кроткият гигант“.

Израел и Египет установяват дипломатически отношения, които слагат край на дългогодишното военно противопоставяне между двете страни.

Умира Фернандел (псевдоним на Фернан Жозеф Дезире Контанден) – френски актьор. В киното дебютира през 1931 г. с “Бяло и черно”. Създава образ на лекомислен човек в много комедии – “Сезар” (1936 г.), “Франциск Първи” (1937 г.), “Възраждане” (1937 г.), “Шпунц” (1938 г.), “Казимир” (1950 г.), “Мамзел Нитуш” (1953 г.), “Али Баба и 40-те разбойници” (1954 г.). Роли: “Балното тефтерче” (1937 г.), “Червената странноприемница” (1951 г.), “Кравата и затворникът” (1957 г.), “Законът си е закон” (1958 г.), “Дяволът и десетте Божи заповеди” (1962 г.), серията филми за дон Камило (1953-1971 г.), “Пътуването на бащата” (1966 г.), “Щастлив като Одисей” (1970 г.).

Умира Карл Ясперс – немски философ, един от основателите на екзистенциализма. Учи право в университетите в Хайделберг и Мюнхен, а медицина в Берлин, Гьотинген и Хайделберг. От 1908 г. до 1915 г. работи в психиатричната клиника в Хайделберг. През 1913 г. защитава докторска дисертация на тема “Обща психопатология” при Винделбранд. Трудът му “Психология на мирогледите” (1919 г.) може да се смята за първата му публикация по философия на екзистенциализма в Германия. От 1922 г. работи като професор по философия в Хайделбергския университет. През 1937-1945 г. е отстранен от преподавателска дейност, а през 1938 г. се забраняват публикациите на негови трудове. От 1948 г. до 1961 г. е професор по философия в университета в Базел. Върху формирането на философските му възгледи особено влияние оказват Платон, Плотин, св. Тома Аквински, Николай Кузански, Спиноза, Кант (от критическия период), Шелинг, С. Киркегор, Ницше, Хусерл, М. Вебер. Решително се разграничава от рационалистичната линия във философията, свързана с Декарт, Хегел, Маркс, като отрича възможността философията да съществува като наука. Според него истинската философия е преди всичко самият процес на философстване, който за разлика от научното познание не може да се ограничи в рамките на определен предмет и метод. Според Ясперс само в комуникацията се постига целта на философията – осъзнаване на битието, осветяване на любовта, достигане на покой. По този начин философията е насочена към вътрешното действие, а не към това да участва в процесите на изменение на света. В етиката му главни понятия са “свобода”, “вярност”, “битие – само по себе си”, “воля за комуникация” и др. Отхвърля ориентацията на философията към гносеологични и методологични проблеми, която определя като характерна за неокантианството. Самият той се опитва да се разграничи от съвременниците си екзистенциалисти, но въпреки това неговата философия има много общо с различните екзистенциални системи.

Проведен е първият изпитателен полет на американския космически кораб “Аполо” без хора на борда.

Роден е Славчо Богоев – български политик. Завършва специалност “Вътрешна търговия и маркетинг” в Университета за национално и световно стопанство, София. От 1991 до 1995 г. е търговски мениджър в различни частни фирми. От 1995 до 1999 г. работи като специалист, експерт и дилър в Обединена българска банка, София. От март до ноември 2001 г. е главен дилър на “Демирбанк”, София. На 5 ноември 2001 г. е назначен за заместник-министър на здравеопазването. От ноември 2001 г. е председател на Съвета на директорите на „Многопрофилна болница за активно лечение Александровска“ – ЕАД, София. При промените в кабинета, гласувани от Народното събрание на 17 юли 2003 г., е избран за министър на здравеопазването.

Умира академик Стоян Маринов Романски – български славист, създател на съвременната българска лексикография. Завършва гимназия в София през 1900 г. и славянска филология в Софийския университет през 1905 г. Специализира в Лайпцигския университет при немските езиковеди А. Лескин и Г. Вайганд (1905-1907 г.). През 1907 г. Романски защитава докторска дисертация на тема „Поучението на влашкия воевода Нягое Бесараб до сина му Теодосий“ (1908 г.). Доцент е по славянско езикознание и етнография в Софийския университет от 1909 г., извънреден професор е от 1915 г. в Софийския университет и ръководител на Катедрата по българска и славянска етнография (1922 г.). Романски е ръководител на Катедрата по славянско езикознание и главен уредник на Славянски институт при Софийския университет през 1934-1947 г. Пръв директор е на Института за български език при БАН (1947-1951 г.) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958 г.). Пръв директор е на Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958 г.). Член е на Българския археологически институт от 1922 г., на научното дружество в Букурещ и на Славянския институт в Прага. Съчинения: „Разпространение на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония“ (1917 г.), „Добруджа във връзка с въпроса за Дунава като етнична граница между българи и румънци“ (1918 г.), „Българите във Влашко и Молдова“ (1930 г.), „Българи в образите на Феликс Каниц“ (1939 г.), „Полска книжовна реч в образци“ (1941 г.), „Чешка книжовна реч в образци“ (1942 г.), „Старобългарски език в образци“ (1945 г.).

Умира Николай Севастиянович Державин – руски филолог. Роден е на 15 декември 1877 г. Ректор е на Ленинградския университет (1922-1925 г.). Завежда катедра Славянски филологии към университета (1925-1953 г.). През 1931-1934 г. е директор на Института по славянознание към Академията на науките на СССР (Ленинград), през 1947-1953 г. ръководи ленинградския отдел на Института по славянознание. Член-кореспондент е на БАН от 1930 г., почетен член (от 1945 г.). Автор е на трудове по етнология на славяните, история на руската литература и преподаване на руската литература. Основните му трудове са върху културата на българския народ: „Българските колонии в Русия“ (т. 1-2, 1914-1915 г.), „История на България“ (т. 1-4, 1945-1948 г.), „Христо Ботев – поет революционер“ (1948 г.), „Иван Вазов. Живот и творчество“ (1948 г.).

Уинстън Чърчил обявява за създаването на английска атомна бомба.

В САЩ е приета 22-рата поправка на Конституцията, ограничаваща президентските мандати до два.

С наредба-закон е възстановен Висшият учебен съвет към Министерството на народното просвещение. В него участват 85 души, избрани от учителските колегии в страната. Първата му сесия започва на 28 май 1945 г. и на нея се обсъждат радикални промени в системата на образованието.

Роден е Иван Николов Радев – български литературен историк и критик. Завършва българска филология във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” (1968 г.). Работи в Окръжния комитет на ДКМС и в отдел „Изкуство и култура“ в Разград (1968-1969 г.). Защитава дисертация на тема „Боян Пенев и проблемите на възрожденската ни литература“ (1973 г.). Асистент е по нова българска литература от 1973 г., доцент е от 1977 г. във ВТУ, доктор е на философските науки, професор. Основните му научни интереси са в областта на новата българска литература. Съставител е на сб. „Изкуството е нашата памет“ (1978 г.) – статии и есета от Б. Пенев. Съчинения: „Боян Пенев“ (1976 г.), „С белега на времето“ (1980 г.), „Критическа вечерня“ (1989 г.), „Библията и българската литература“ (1991 г.) и др.

Около 22 хиляди канадци от японски произход са депортирани от Британска Колумбия.

Шотландският учен Робърт Уотсън-Уат за пръв път демонстрира свойствата на радара. Радарът е устройство за откриване и разпознаване на обекти, за определяне на местоположението им и за получаване на други сведения за тях чрез методите на радиолокацията.

Роден е Михаил Берберов – български поет. Автор е на стихосбирките: „Внук на кавалджии“, „И се сляха с изгрева“, „Реквием в червено“, „Обожавам риска“ и др. Умира на 7 август 1989 г. в София.

Роден е Мохамед ал Ахдар Хамина – алжирски режисьор и оператор. Учи в Пражкия киноинститут. Режисьор-оператор е на първите алжирски документални филми за сраженията на Фронта за национално освобождение – “Нашият Алжир” (1961 г.), “Гласът на народа” (1961 г.), “Ясмина” (1961 г.). След обявяването на независимостта снима документални филми за промените в новата държава – “Светлина за всички” (1963 г.). Войната за независимост намира отражение в първите му игрални филми – “Вятърът от Орес” (1966 г.), “Хасан Теро” (1968 г.), “Декември” (1972 г.). Най-голям успех постига с историческата фреска “Хроника за жарките години” (1975 г.), разкриваща пробуждането на народното самосъзнание. Режисьор е и на “Вятърът на пустинята” (1982 г.). “Последният образ” (1986 г.).

Роден е Теодор Делчев Димитров – български дипломат. През 1955 г. Димитров завършва славянска и романска филология в Университета в Букурещ, през 1957 г. Библиографския институт „Елин Пелин“ в София, а през 1978 г. Женевския Институт по международни отношения. През 1958 г. той печели конкурса за работа в ООН в Женева и се издига до заместник-директор на библиотеката на ООН. Напуска организацията през 1992 г. Димитров прави исторически проучвания по македонския въпрос. Помага на България с документи, организира на свои разноски рекламни сбирки за страната ни и конференции по балканските проблеми в дома си в Жеж. Цялото си имущество – включително имоти в Швейцария и Франция, безценна колекция от 50 хиляди тома и документи – Димитров завещава на българската държава. Автор е на 15 книги, някои от тях са: „Сборник с документи на ООН “Жалбите на Македония” (1919-1939 г.)“ (издаден 1979-1980 г.), книга за Макгахан (1977 г.) и др.

Роден е Джони Кеш – американски кънтри-певец и китарист, композитор и актьор. Започва музикалната си кариера през 1955 г. Той осъществява първите си записи в Мемфис (“Плачи, плачи, плачи”) за продуцента Сам Филипс (лансирал по това време Е. Пресли, К. Пъркинз, Джо Лий Луис). По-известните му песни са: “Вървя по границата” (1956 г.), “Огнен кръг” (1963 г.), “Джексън” (1967 г.), “Ако бях дърводелец” (1970 г.). За 25 година осъществява 58 хита в кънтрикласациите и 11 хита в попкласациите. Издава над 80 албума, печели 6 пъти наградата “Грами”. Пее заедно с Б. Дилън, Джун Картър (негова втора съпруга), “Картър фемили”, К. Пъркинз, Дж. Лий Луис, Кр. Кристофърсън, У. Нелсън, У. Дженингс и др. Известен е и като киноактьор. Участва във филмите “Шерифът”, “Двубой”, “Човекът, светът и неговата музика” и др. Някои от албумите му са: “The Fabulous Johnny Cash” (1959 г.), “Blood, Sweet and Tears” (1963 г.), “Ring of Fire – the Best of …” (1963 г.), “I Walk the Line” (1964 г.), “Bitter Tears (Ballads of Amerikan Indian)” (1964 г.), “Orange Blossom Special” (1965 г.), “Greatest Hits, Vol. I&II” (1967 г., 1971 г.), “Hello I’m Johnny Cash” (1970 г.), “The Man in Black” (1971 г), “Rockabilly Blues” (1980 г.), “The Survivors” (1981 г.), “Highwayman” (1986 г.), “Water from the Wells of Home” (1987 г.), “American Recordings” (1994 г.), “Unchained” (1996 г.), “Johnny Cash & Willie Nelson VH1 Storytellers” (1998 г.), “Just As I Am” (1999 г.), “American III: Solitary Man” (2000 г.).

Умира Ото Валах – германски химик. Прави изследвания върху съединенията на въглерода, върху камфора и др. През 1910 г. получава Нобелова награда за химия.

В Ню Йорк е убит един от босовете на американската мафия Том Рейн, с което се поставя началото на най-голямата в историята на Ню Йорк война между мафиотските кланове.

Роден е Стефан Власков – български критик и журналист, един от интерпретаторите и популяризаторите на американското кино в България. Власков е сред съставителите на илюстрования тритомник „В света на киното“ (1982-1983 г.), в който е автор на очерците за гангстерския филм, за приключенския филм, за уестърна, за филма на ужасите, за киното на САЩ, за британската филмова школа и за свободното английско кино.

Роден е Фетс Домино (псевдоним на Антоан Домино) – американски изпълнител с голям принос за формирането на рокендрола в средата на 50-те години. Изпълнява ритъм енд блус с креолски акцент, акомпанирайки си на пиано с характерните фигури на буги-вуги. В колекцията си има 23 златни плочи. Някои албуми: „This is Fats Domino“ (1956 г.), „Here Stands Fats Domino“ (1957 г.), „Fabulous Mr. D.“ (1958 г.), „Let’s Play Fats Domino“ (1959 г.), „Fats Domino Sings“ (1960 г.), „I Miss You So“ (1961 г.), „Twistin’ the Stomp“ (1962 г.), „Just Domino“ (1963 г.), „Getaway with Fats Domino“ (1966 г.), „Fats is Black“ (1968 г.), „Fats“ (1970 г.), „Sleeping on the Job“ (1979 г.), „Fats is Back“ (1986 г.), „My Blue Heaven – The Best of …“ (1990 г.), „They Call Me the Fat Man“ (1991 г.) и др.

Умира Георги Скрижовски (псевдоним на Георги Иванов Радев) – български революционер, участник в македоно-одринското националноосвободително движение. Скрижовски завършва Серското педагогическо училище. Като ученик влиза във ВМОРО, след което учителства в редица села на Егейска Македония. Ръководител е на революционната организация в Драма. Четник е в четата на Илия Кърчовалията, по-късно е секретар на четата на Яне Сандански, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След въстанието, през 1905 г. е избран за разложки околийски войвода. Една година по-късно е избран за член на Серския окръжен революционен комитет . Участва във войната (1912-1913 г.) като войвода на чета в тила на противника и в Първата световна война (1915-1918 г.) с Македонската дивизия. След 1919 г. Скрижовски става член на ВМРО. Оттогава започва да прокарва в македонското революционно движение идеите на Коминтерна, за което е наказан със смърт от ВМОРО.

Роден е Алберт Бохоров Коен – български писател. Работи като главен редактор на в.“Народна младеж” (1948-1949 г.), редактор е в “Отечествен вестник”, сп. “Наша родина”, кореспондент е на БТА в Париж, директор е на Българското радио, главен редактор е на сп. “Българско фото”. Печата за първи път през 1954 г. От началото на 60-те години се занимава с филмова критика. Пише разкази и фейлетони, повести, пътеписи, репортажи, автор е на пиесата “Зеленото дърво”. Някои съчинения: “Усойна сянка” (1961 г.), “Пътища и спирки” (1962 г.), “Против човека” (1963 г.), “Къща на шестия километър” (1964 г.), “Глас от тъмната зала” (1974 г.), “Тройното правило” (1974 г.), “Струни” (1979 г.) и др. Умира на 27 януари 1986 г. в София.

В САЩ, в щата Аризона, е създаден националният парк Гранд-Каньон. Каньонът е по средното течение на р. Колорадо. Дълбочината е 1 800 м, дължината 320 км, а ширината от 120 м в основата до 25 км на повърхността. Образуван в края на терциера при издигането на платото Колорадо той е един от най-големите в света. Националният парк е с площ 258 350 хектара и в него се срещат редки растителни и животински видове.

Министър-председателят Димитър Петков е застрелян до Орлов мост в София. Убиецът е Александър Петров, работил като счетоводител в клона на Земеделската банка във Видин, но уволнен на 9 февруари 1907 г. На 26 февруари 1907 г., след неуспешни опити да получи протекции от министър Николай Генадиев, Александър Петров си купува револвер и причаква министър-председателя Димитър Петков в Борисовата градина. В резултат на стрелбата по премиера и тримата министри, които са с него, Димитър Петков умира след минути, Николай Генадиев е леко ранен в дясната ръка, а финансовият министър Лазар Паяков и Михаил Савов успяват да избягат. Убиецът е заловен и прави пълни самопризнания, които са потвърдени и от свидетели.

Димитър Петков е роден на 21 октомври 1858 г. в с. Башъкьой, Добруджа. Участва в Руско-турската война, в която е тежко ранен на Шипка. През 1881 г. води борба срещу пълномощията на княз Александър Батенберг, заради което е осъден на доживотен затвор. Пуснат е на свобода след няколко месеца и започва да издава в-к „Свирка“. През 1884 г. е избран за депутат. Той е един от лидерите на Народнолибералната партия. Бил е председател на VI обикновено НС (1892-1893 г.), на IV ВНС (1893 г.) и на VII обикновено НС (1893 г.). Министър на вътрешните работи в кабинета на Р. Петров (1903 г.), министър-председател (1906-1907). От 1887 г. до 1893 г. е кмет на София. Убит е в София и е погребан до гроба на Ст. Стамболов.

Влиза в сила Закон за задграничните паспорти и билети.

Роден е Андрей Александрович Жданов – руски държавен и партиен деец. Член е на КПСС от 1915 г. Участва в Октомврийския преврат през 1917 г. и в Гражданската война. Председател е на Тверския изпълком от 1922 г., от 1924 г. – председател на Нижегородския градски комитет на Горкиевския партиен комитет. Член е на военния съвет в Отечествената война. От 1930 г. е член на ЦК на КПСС, член е на Политбюро на КПСС (1939 г.), депутат във ВС на СССР (1937 г.). След неговата смъртта родният му град е наречен на негово име – Жданов. Умира на 31 август 1948 г. в Москва.

Роден е Никола Петков Икономов – български драматург и театрален деец. Завършва гимназия в родния си град (1913 г.). Постъпва в Народния театър в София (1916 г.), дебютира в ролята на цар Асен („Иванко“ на В. Друмев) през 1919 г. специализира във Виена театрално изкуство (1921 г.). Налага се като професионален актьор през 20-те години. До 9 септември 1944 г. е ръководител на театрите в Русе, Пловдив, Варна и др., един от основателите е на Художествения театър в София. Автор е на 8 пиеси – романтично-исторически драми и комедии: „Пленницата нощ“ (1918 г.), „Хан Татар“ (1939 г.), „Война“ (1941 г.), „Калин Орела“ (1941 г.), „Бог да прости леля“, „Наследници“ (1942 г.), „Отвъд вековете“ (1943 г.), „Приятел в нужда се познава“ (1955 г.), през 1968 г. излизат от печат спомените му „Между изкуството и живота“. Умира на 17 февруари 1959 г. в София.

Роден е генерал-лейтенант Никола Христов, командващ 3-а армия (16.10.1943 -13.09.1944).

Обнародван е Екзархийският устав, приспособен в Княжеството. Възстановяват се църковните настоятелства и се регламентира съставянето на Свети синод в Княжеството. Законопроектът за Екзархийския устав е приет на Архиерейски събор на митрополитите от Княжеството в София на 21-30 ноември 1880 г.

В Лвов започва съдебен процес срещу украинския писател Иван Франко.

Иван Франко е роден на 27 август 1856 г. Завършва гимназията в Дрогобич. През 1875 г. постъпва във Философския факултет при Лвовския университет. От 1878 г. заедно с М. Павлик издава сп. “Громадски приятел” (нееднократно спирано от властта). През 1890 г. след излизането си от затвора, заедно с Павлик и О. Терлецки основава Руско-украинска радикална партия, която защитава интересите на украинските селяни и занаятчии. През 1894-1897 г. издава сп. “Живот и слово”. През 1893 г. защитава докторска дисертация във Виенския университет; доц. в катедрата по украинска литература и етнография в Лвовския университет; почетен д-р на Харковския университет (1906 г.). Превежда от руски, полски, немски, английски, чешки, словашки, френски език. Занимава се с научна дейност – има трудове в областта на етнографията, историята, икономиката, фолклористиката и литературознанието. Автор е на сборника със стихове “От върховете и низините” (1887 г.), сборниците със стихове и поеми – “Увяхнали листа” (1896 г.), “От печалните дни” (1900 г.), “Sempertiro” (1906 г.); социално-философските поеми “Смъртта на Каин” (1889 г.), “Иван Вишенски” (1900 г.), “Мойсей” (1905 г.) и др. Франко полага основата на нов етап в развитието на украинската литература. В неговите очерци, разкази, повести и романи е изобразен животът на различни съсловия; въвежда нови теми (пролетаризацията на селяните, формирането на работническата класа), нови конфликти и нови герои. Автор е и на повестите: “Boa constrictor” (1878 г.), “Борислав се смее” (1881-1882 г.), “Захар Беркут” (1883 г.); романите “Лел и Полел” (1887 г.), “Кръстопътища” (1900 г.); драмата “Откраднатото щастие” (1891 г.) и др.

Роден е Христо Ганчев – български драматичен артист. Съпруг е на Адриана Будевска. Играе ролите на Подколесин (в „Женитба“), Арпагон (в „Скъперникът“), Симеонов-Пищик (във „Вишнева градина“), Раксин (в „Към пропаст“), Осип и Градоначалникът (в „Ревизор“), Македонски (в „Хъшове“) и др.

Япония признава независимостта на Корея от Китай.

Във Версай е подписан договор, който съдържа основните положения на Франкфуртския мирен договор между Германия и Франция. Франкфуртския мир слага край на Френско-пруската война (1870-1871 г.). Подписан е на 10 май във Франкфурт на Майн. Според него Франция отстъпва на Германия Елзас и североизточната част на Лотарингия и се задължава да заплати 5 милиарда франка контрибуции (1,5 милиарда през 1871 г., 0,5 милиарда през 1872 г. и 3 милиарда до март 1874 г.). На френска територия остават германските окупационни войски, които напускат в зависимост от изплащането на контрибуциите, като Франция поема всички разходи за издръжката на окупационните войски. Този мир помага съществено за засилването и укрепването на германската империя. Той задълбочава германо-френските противоречия. Анулиран е от Версайския мирен договор през 1919 г.

Умира Теодосий Сотиров Икономов – български възрожденски деец, писател, апостол на славянската култура и борец срещу елинизацията. Завършва гимназия в Киев и започва да следва славянска филология. До 1861 г. продължава следването си в Прага. За кратко време помага на Г. С. Раковски в Белград при издаването на „Дунавски лебед“, работи като учител в Свищов, Браила и Болград. Издава в Болград сп. „Общ труд“ (1868 г.). Много популярна през Възраждането е комедията му „Ловчанскийт владика, или Бела на ловчанскийт сахатчия“ (1863 г.).

Роден е Фердинанд I – български княз от 1887 до 1908 г., от 1908 г. е цар. Завършва военно училище и служи като офицер в един от гвардейските кавалерийски полкове на австро-унгарската армия. Избран е за български княз от III ВНС. Встъпва на престола на 2 февруари 1887 г. Изборът му не е признат от Русия и останалите европейски страни. С помощта на министър-председателя Стефан Стамболов се утвърждава като суверенен български княз. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски е покръстен в източноправославната вяра. Негов кръстник е руския император Николай II, представен от княз Голенишчев-Кутузов. След този акт Русия признава княз Фердинанд. Скоро след това е признат от всички европейски държави. На 22 септември 1908 г. провъзгласява независимостта на България. Първите години от управлението му се характеризират с бурно икономическо развитие и укрепване на политическия авторитет на българското княжество. През 1913-1915 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който се присъединява България през 1915 г., Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) довеждат страната до 2 национални катастрофи. При сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Антантата поставя задължително условие Фердинанд I да се откаже от българския престол и да напусне България. На 3 октомври 1918 г. той абдикира в полза на сина си Борис III.

Роден е генерал от пехота Стилиян Ковачев. През Балканската война командва последователно Родопския отряд и 4-а армия. През 1913 г. е назначен за военен министър, а през Първата световна война е началник на Главното тилово управление.

Роден е Порфирий Иванович Бахметиев – руски физик. Завършва физика и математика в Цюрих. За периода 1890-1907 г. е редовен професор по физика в СУ “Климент Охридски”. Работи в областта на физиката на твърдото тяло, върху магнетизма, термоелектричеството и биологията ентомологията и биофизиката. Бахметиев печата трудове на руски и немски език

Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват в Лондон своя „Манифест на комунистическата партия“.

Карл Маркс е немски философ-материалист. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университети. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж той се запознава с Енгелс. Енгелс е един от създателите на диалектическия и историческия материализъм. Принадлежи към лявото крило на младохегелианците. Прелом във възгледите му настъпва, когато опознава живота на работническата класа в Англия. Тогава пише своите „Бележки към критика на политическата икономия“ (1844 г. ). През 1844-1846 г. излизат съвместните им трудове „Светото семейство“ и „Немска идеология“. В 1847 г. Енгелс създава проект за програма на Съюза на комунистите „Принципи на комунизма“, върху чиято основа почива и „Манифест на Комунистическата партия“. В “Немска идеология” (1845-1846 г.) Маркс и Енгелс критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм”. В “Светото семейство” двамата създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба – въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове. В “Нищета на философията” (1847 г.) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, но през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време той живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник”, след това живее в Париж, а от 1849 г. до смъртта си – в Лондон. Основното икономическо произведение на Мракс е “Капиталът” (I т. – 1867 г., II и III т. – 1884 г., под редакцията на Фридрих Енгелс).

Умира Алоиз Зенефелдер – немски изобретател. Установява възможността за изработване на форми за висок печат през 1796 г., разработва и метод за плосък печат – литография през 1798 г. По-късно Зенефелдер конструира литографен печатен стан и прави поредица от репродукции на картини с маслени бои (1833 г). Автор е на „Пълно ръководство по литография“ (1818 г.).

Руският император заменя полската Конституция. Той премахва полската армия и Сейма.

Умира Граф Жозеф Мари дьо Мeстр – френски политик, публицист, религиозен философ, масон. Възпитан е от йезуитите. Дьо Местр завършва Торинския университет през 1774 г., съветник е в Савойския сенат за периода 1774-1788 г., а от 1788 г. е сенатор. Посланик е на сардинския крал в Санкт Петербург за периода 1802-1817 г., където пише съчиненията “Опит за зараждащия принцип на човешките учреждения” (1810 г.), “За папата” (1819 г.), “Петербургски вечери” (1821 г.). Опитва се да докаже, че чрез масонството ще бъде създаден нов религиозен ред. Обявява се срещу Великата Френска революция и предлага крайни средства за реализиране на религиозната утопия. Обявява се срещу идеите на Жан-Жак Русо за “обществения договор” и “естествените добродетели”. Дьо Местр е вдъхновител и идеолог на политиката на европейския монархизъм и клерикализма.

Наполеон напуска о. Елба, където е заточен, и заедно с 1200 свои привърженици се насочва към Франция, за да поеме отново властта (т. нар. 100 дни на Наполеон).

Българският пратеник в Русия Иван Замбин представя в Руското външно министерство пълномощно, подписано от Софроний Врачански. Според пълномощното той може да действа пред официалните руски власти „от името на всичките му съотечественици“. Иван Замбин връчва и обръщение до руското правителство, както и кратка съпроводителна записка.

Роден е Виктор Юго – френски поет, романист, драматург и общественик. Започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия, а са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературно дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Ал. Дюма и други млади писатели-романтици. Особено значение придава на драматургията, в която по това време господстват каноните на класицизма. Осъществява революция в театъра и като теоретик: предисловието му към драмата “Кромуел” (1827 г. ) е възприето като манифест на романтиците. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата (2 декември 1851 г.) е принуден да напусне Франция. Двадесет години живее в изгнание. В тези години се разгръщат и публицистичните му изяви. Романи от 60-те години са: Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Писателят се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Смъртта му попречва да завърши работата над сборника “Всички струни на лирата”.

Франция е разделена на 83 департамента, като част от стъпките на победилата революция за скъсване със старите порядки

Умира Джузепе Тартини – италиански цигулар, композитор и музикален теоретик. Създава 125 концерта, 80 сонати (сред които “Дяволски трилери”) и др. В творчеството си широко използва народни песни и танцови мелодии. Открива и теоретически обосновава системата на аликвотните тонове (обертонове). Основател е на Падуанската цигулкова школа.

Роден е граф Антъни Ашли Купър Шефтсбъри – английски философ моралист, естет, представител на деизма. Ученик е на Джон Лок. Шефтсбъри е привърженик на идеите на ранното Просвещение. Защитава свободата на мисълта, обявява се срещу религиозния фанатизъм. Философията му е израз на крайно оптимистичен възглед за света и историята. Анализира принципите на класицистичния реализъм, разработва важния за изкуството на Просвещението проблем за характера, развива учението за “вътрешната форма”. Естетическите идеи на Шефтсбъри са систематизирани от английски философи от ХVIII в. (Ф. Хатчисън, Д. Юм) и са доразвити в английската поезия и моралистична проза (А. Поуп, Дж. Адисън, Р. Стил). Възгледите му оказват силно влияние върху естетическата и философска мисъл на Франция (френските материалисти) и Германия (Кант, Хердер, Шилер).

Кардинал Роберто Белармино лично връчва забрана на Галилео Галилей да защитава или преподава коперниканска астрономия, защото тя противоречи на приетото тълкуване на Светото писание.

Силно земетресение разрушава голяма част от португалската столица Лисабон.