КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 26 НОЕМВРИ

Между 26 и 27 ноември председателят на БСП Георги Първанов и председателят на Българската евролевица Александър Томов участват в заседание на Съвета на Социалистическия интернационал в Доминиканската република.

“Терминатор 3” става първият филм с бюджет надхвърлящ 200 милиона долара.

В Северно море потъва норвежки ферибот, в резултат на което загиват 20 души.

108 души загиват след железопътна катастрофа в Индия.

Русия приема да погаси дълговете от царските дореволюционни заеми към западните страни.

Владислав Ардзинба е избран за първия президент на Абхазия.

Елизабет II, кралица на Англия, заявява, че доброволно започва да плаща данък върху доходте си.

Елизабет-Александра-Мери е от династията Уиндзор, дъщеря на крал Джордж VI и Елизабет Анжела-Маргарет. По време на Втората световна война тя помага в женските служби. През 1947 г. Елизабет II се омъжва за лейтенанта от британската марина Ф. Маунтбатън. Двамата имат 4 деца: Чарлз (1948 г.), Ана (1950 г.), Андрю (1960 г.), Едуард (1964 г.). През 1952 г., след смъртта на баща си, Елизабет II заема британския престол. През 2002 г. Великобритания отбелязва 50 години от коронацията й.

Католическата църква обявява, че Торинската свещена плащеница не е туниката на Исус Христос. След прилагане на тестове, възрастта й се определя на не повече от 700 години.

Регистрирана е търговската марка “Майкрософт”. „Майкрософт Корпорейшън“ (Microsoft Corporation) е американска компания, специализирана в разработването на софтуерни продукти за персонални компютри. Седалището на компанията е в Редмонд, щата Вашингтон. Компанията е основана през 1975 г. в Албърк, щата Ню Мексико, от програмистите Бил Гейтс и Пол Алън.

Умира Неофит Видински със светско име Никола Митев Караабов – български висш духовник. Става монах през 1891 г. Завършва Петербургската духовна семинария (1896 г. ) и Петербургската духовна академия (1900 г.). В периода 1900-1902 г. е протосингел в Сливен, през 1902-1905 г. във Видин, а през 1905-1906 г. в Св. Синод в София. Ректор е на Софийската духовна семинария от 1906 г. до 1912 г. През 1909 г. Неофит Видински е ръкоположен за епископ. Той е един от редакторите на „Църковен вестник“. Избран е за видински митрополит през 1914 г. Председателства Църковно-народния събор (1922-1923 г.). От 1921 г. до смъртта си е член на Светия синод, от 1930 г. до 1944 г. е негов наместник-председател. Обявява се в защита на евреите в България по време на Втората световна война. Автор е на богословски съчинения и книгата „Видинска епархия“ (1924 г.).

Умира Леонид Михайлович Лавровски (Л. М. Иванов) – руски балетмайстор. Роден е на 18 юни 1905 г. в Петербург Играе на сцената от 1922 г. От 1938 г. до 1944 г. е ръководител на балетни трупи в Ленинградския театър за опера и балет „Киров“ (дн. в Санкт Петербург), а от 1944 г. до 1964 г. – главен балетмайстор на Балшой театър. Между постановките му се открояват „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев (1940 г.), редакцията на „Жизел“ от А. Адам (1944 г.) и др. Професор е в Московското хореографско училище (от 1952 г.). Художествен ръководител е на Московския балет на лед (1958-1962 г.).

Умира Албърт Уорнър – един от четиримата братя, основатели на холивудската кинокомпания „Warner Brothers“. Той е касиер и ръководител на отдел продажби и разпространение на филми. По-големият му брат Хари е президент на компания, а по-младите – Сам и Джек – са студийни ръководили. Първоначално братята показват филми, обикаляйки от място на място. Впоследствие придобиват кинотеатри, създават кино мрежа, а от 1913 г. започват да продуцират собствени филми. Десет години по-късно създават и собствена компания. През 1927 г. компанията пуска първия озвучен филм, а в началото на 30-те години пуска до сто филми на година. Нейна собственост са 360 киносалона в Америка и над 400 в чужбина.

450 души загиват след проливни дъждове и наводнения в Лисабон.

Шарл Де Гол открива в Бретан (Франция) първата в света електроцентрала използваща енергията на приливите.

Шарл Де Гол е президент на Франция от 1959 г. до 1969 г.

Франция става третата страна в света, която изпраща изкуствен спътник в орбитата на Земята – “Астерикс-1”. Първите две страни, които изпращат изкуствени спътници в орбита около нашата планета са съответно СССР – през 1957 година и САЩ – през 1958 година.

За глава на Националната банка на Куба е назначен Ернесто Че Гевара.

Ернесто Че Гевара е латиноамерикански революционер, един от ръководителите на Кубинската революция (1959 г.). Той е роден на 14 юни 1928 г. Завършва медицина. По време на управлението на Перон е принуден да емигрира от Аржентина (1952 г.). През 1955 г. в Мексико се среща с Ф. Кастро Рус. От 1956 г. е в редиците на революционен отряд в провинция Ориенте в Куба. През 1957 г. е назначен за командир на партизанска колона. През декември 1958 г. колоната му завзема провинция Лас Вилас, като побеждава войските на Батиста в гр. Санта Клара и заедно с колоната на К. Сиенфуегос влиза в столицата Хавана. След победата на революцията (1959 г.) е командир на гарнизонната крепост Ла Кабана в Хавана, директор е на Управлението за промишлено развитие на Куба. От ноември 1959 г. до февруари 1961 г. е президент на Националната кубинска банка. От февруари 1961 г. е министър на промишлеността. Един от лидерите на движението „26-и юли“, а след това член на Националното ръководство на Единната партия на социалната революция. През април 1965 г. се обръща с писмо до Ф. Кастро, за да съобщи решението си, че ще продължи революционната въоръжена борба в някоя от страните по света, и напуска Куба. От ноември 1966 г. е в Боливия за организирането на партизанско движение. През октомври 1967 г. създаденият от него партизански отряд е обкръжен и разгромен от правителствени войски. Ернесто Че Гевара е заловен близо до Игерас, Боливия на 8 октомври 1967 г. и убит.

Състои се премиера на първия български цветен филм „Точка първа“ на режисьора Боян Дановски и сценариста Валери Петров. Това е поетичен разказ, свързващ в едно актуалните теми за опазването на мира и за детството. Филмът е представен на Международния кинофестивал в Кан.

В София е открита първата военна художествена изложба, а в Пловдив – първата художествена антифашистка изложба.

Учреден е Славянски комитет в България.

След авиационно нападение е разрушен най-големият завод за производство на танкове в Берлин.

Хитлер оглежда новия реактивен изтребител “Месершмидт-262” и пожелава самолетът да бъде преправен на бомбардировач.

Съветските войски освобождават град Гомел (Беларус).

В Ню Йорк се състои премиерата на филма “Казабланка”, в който главните роли изпълняват Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман.

Хъмфри Богарт е роден е на 23 януари 1899 г. в Ню Йорк. Баща му е хирург и Богарт също известно време изучава медицина, преди да постъпи във флота по време на Първата световна война.

Дебютира в киното с малка роля във филма „Broadway’s Like That“ (1920 г.). Богарт умира от рак на гърлото на 14 януари 1957 г. в Лос Анжелис.

Ингрид Бергман е американска актриса от шведски произход. Тя е родена на 29 август 1915 г. в Стокхолм. Дебютира в киното през 1934 г. – година след завършване на образованието си.

Освен Казабланка, нейни филми през 40 -те години са: For whom the bell tolls, 1943 г.), The bells of St. Mary’s, 1946 г., Spellbound, 1945 г. и Notorious, 1946 г. През 1944 г. Бергман получава своя първи Оскар за ролята си в Gaslight. Ингрид Бергман умира на 9 август 1982 г.

Германските окупационни власти разпореждат изолирането на 500 000 варшавски евреи в оградено със стена гето.

Родена е Тина Търнър (псевдоним на Ани Мей Булък) – американска рокпевица, киноактриса. Започва кариерата си в нощните клубове на Сент Луис през 1956 г., когато се среща с известния музикант Айк Търнър (по-късно неин съпруг). Няколко години по-късно двамата създават един от най-популярните дуети на соулмузиката вж. “Айк енд Тина Търнър”. През 1975 г. двамата се разделят. През 1982 г. името £ отново се появява в класациите. През 1985 г. получава три награди “Грами”, а видеоклиповете £ са сред бестселърите. Работи съвместно с Брайън Адамс, Дейвид Бауи, Марк Кнопфлър и Мик Джагър. Първата £ роля в киното е във филмовата версия на рок-операта “Томи”, а през 1985 г. участва в “Лудият Макс III”. В България има концерт през 1981 г. Албуми: “Acid Queen” (1975 г.), “Rough” (1979 г.), “Private Dancer” (1984 г.), “Break Every Rule” (1986 г.), “Tina Live in Europe” (1988 г.), “Foreign Affair” (1989 г.), “Look Me in the Heart” (1990 г.), “What’s Love Got to Do with It” (1993 г.), “Wildest Dreams” (1996 г.), “Wildest Dreams [Bonus CD]” (1998 г.), “Dues Paid, Vol. 1” (1999 г.), “Twenty Four Seven” (1999 г.), “Tina Turner [Virgin]” (1999 г.), “Tina Turner [Bella Musica]” (1999 г.), “Good Hearted Woman” (1999 г.).

Полша преподписва договора си за взаимопомощ със Съветския съюз, за да се защити при евентуално нападение от страна на Германия. По-малко от година по-късно обаче СССР и Германия подписват тайно споразумение за подялба на полските територии.

Роден е Борис Борисович Егоров – руски летец космонавт. Завършва Първи медицински институт в Москва (1961 г.), работи в научноизследователски медицински учреждения. Лети в Космоса на 12-13 октомври 1964 г. с космическия кораб „Восход“ заедно с В. М. Комаров и К. П. Феоктистов. Доктор е по медицина в Хумболтовия университет в Берлин (1965 г.).

Умира Ото Свердруп – норвежки полярен изследовател. Роден е на 31 октомври 1854 г. в Биндал. През 1888 г. заедно с Ф. Нансен за първи път пресича на ски Южна Гренландия. През 1893-1896 г. е капитан на кораба “Фрам”. През 1898-1902 г. ръководи експедицията на “Фрам”, която първа изследва и нанася на карта целия западен бряг на о-в Елсмир в Канадския арктически архипелаг, открива о-вите Аксел-Хейберг, Елеф-Рингнес, Амунд-Рингнес и други от тази група, която по-късно е наречена о-ви Свердруп, изследва почти всички проливи между тях. През 1914-1915 г. е командир на руски параход “Еклипс”, изпратен да търси Г. Я. Седов, В. А. Русанов и Г. Л. Бросилов. През 1920 г. командва руския ледоразбивач “Святогор”, който освобождава парахода “Соловей Будимирович”, отнесен от ледения дрейф в Карско море. Името на Свердруп носят о-ви в Карско море, в морето Линкълн и пролив между островите Аксел-Хейберг и Миен.

Умира Райнхарт Карл Фридрих фон Шеер – германски морски офицер, адмирал. Роден е на 30 септември 1863 г. в Оберкирхен, до Шаумбург . Служи във флота от 1879 г. Началник-щаб е на флота за открито море (1909-1911 г.), началник е на морския департамент по общите въпроси (1911-1913 г.), съмишленик е на адмирал А. Тирпиц, командващ ескадра линейни кораби (1913-1915 г.). От януари 1916 г. командва флота за открито море, с който участва в Ютландското сражение (1916 г.). Води неограничена подводна война, но не успява да осъществи пълна блокада на Великобритания и да отслаби блокадата на Германия. Началник е на Морския генерален щаб (1918 г.). Автор е на спомени “Германският флот в Световната война”.

Умира Иван Георгиев Куюмджиев – български революционер, деец на македонското освободително движение и на БЗНС. Роден е на 25 май 1870 г. Член е на Земеделския съюз от 1918 г. Влиза във ВМОРО през 1895 г. Съратник е на Г. Делчев и Я. Сандански. Помага на младотурската войска при свалянето на султан Абдул Хамид II. По време на Балканската война (1912-1913 г.) воюва в състава на Македоно-одринското опълчение. След Първата световна война (1914-1918 г.) е активен член на БЗНС, сътрудник на ЦК и на Емигрантския комунистически съюз. Работи с Димо Хаджидимов, В. Мулетаров, Д. Гичев. Взема участие в подготовката на Септемврийския селски бунт от 1923 г. След потушаването му е заловен и убит.

Кораби на Антантата пристигат в Одеса.

Новата болшевишка власт в Русия обявява решението си да прекрати участието на страната в Първата световна война и започва преговори за сключване на мир.

В хода на Първата световна война българските войски влизат в Струга.

На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна й се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след Междусъюзническата война.

На 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. Формира се и Главно командване на Действащата армия начело с ген. Н. Жеков. До края на септември мобилизацията е приключена, като под знамената са призовани над 600 хиляди войници и офицери, разпределени в три армии. С обозните и др. помощни части въоръжените сили на България надвишават 885 хиляди души, които се равняват на 17 % от цялото население на страната. Такъв процент на мобилизация не достига нито една от воюващите в световната война държави.

При товарене на боеприпаси се взривява английският военен кораб “Булуарк”, вследствие на което загиват 788 души.

Теодор Рузвелт завършва първото посещение на американски президент зад граница. Неговата обиколка обхваща страните в Централна Америка.

Теодор Рузвелт е американски политик, президент на САЩ от 1901 г. до 1909 г. Той е роден през 1858 г. Член е на Републиканската партия. Депутат е в Конгреса от 1897 г.; губернатор на Ню Йорк от 1898 г.; вицепрезидент. След убийството на президента Маккинли заема неговото място. Един от американските президенти, прокарал много антитръстови закони. По време на управлението му САЩ окупират Куба, Филипините и Панама, която се отделя от Колумбия. След 1904 г. прокарва разширено тълкуване на т. нар. „доктрина Мънро“, според която САЩ защитават интересите на държавите в цялото западно полукълбо. По негова инициатива е подписан Портсмънският мирен договор, който слага край на войната между Русия и Япония. Противопоставя се на присъединяването на САЩ към ОН. Рузвелт е лауреат на Нобелова награда за мир през 1906 г. Теодор Рузвелт умира през 1919 г.

Роден е Александър Георгиев Вазов – български кинорежисьор и сценарист, един от създателите на българския игрален филм. Творчеството му в областта на киното започва от 1922 г. в Берлин, а след това продължава в Италия, Швейцария и България. Завършва кинорежисура в Мюнхен. Дълги години работи в областта на научнопопулярното кино. Умира на 20 август 1972 г.

Роден е Карл Валдемар Циглер – германски химик, лауреат на Нобелова награда за химия за 1963 г. Завършва университета в Марбург (1920 г.), през 1923-1926 г. е преподавател в него. Професор е в Хайделбергския университет (1928-1936 г.). Директор е на Химическия институт при университета в Хале (1936-1943 г.). Директор е на Института за изследване на въглищата в Мюлхайм (1943-1969 г.), като едновременно с това ръководи катедра във Висшето техническо училище в Аахен (от 1947 г.). Изследванията му са съсредоточени в областта на органичната химия и химията на високомолекулните съединения. Циглер открива катализатор на основата на триетаналуминия и халогенидите на титана (1953 г.). В условията на ниска температура и налягане за първи път осъществява полимеризация на етилена в линеен полиетилен. Това откритие е в основата на създаването на редица смесени катализатори (катализатори Циглер – Нат) за синтезиране на стереогуларни полимери. Разработва промишлени методи за получаване на бутадиен, висши спиртове и карбонови киселини. Умира на 11 август 1973 г. в Мюлхайм, Рур.

Роден е Норбърт Винер – американски математик. На 18 години става доктор по философия в Харвардския университет. Ранното му развитие е отразено в книгата „Аз съм вундеркинд“ (1953 г.). От 1919 г. е преподавател, а от 1932 г. – професор в Масачусетския технологичен институт. Изследванията му са съсредоточени в областта на математическата логика и теоретичната физика. През 20-те и 30-те години става известен с трудовете си върху теорията на потенциалните и хармоничните функции, редовете и преобразуванията на Фурие, тауберовите теореми, общия хармоничен анализ. Принос в теорията на случайните процеси представлява въведената от Винер мярка в пространството на непрекъснатите функции („винерова мярка“). По време на Втората световна война се занимава с електрически мрежи и изчислителна техника. По-късно, независимо от А. Н. Колмогоров, развива теорията за интерполацията и екстраполацията на случайните стационарни процеси. Винер разработва теорията за тяхната „филтрация“, която получава широко техническо приложение. След Втората световна война работи в Кардиологичния институт в Мексико (1945-1947 г.). През тези години у него се поражда идеята за създаване на единна наука, която да изучава процесите на запазване и преработка на информацията, нейното управление и контрол. Нарича я кибернетика. Умира на 19 март 1964 г. в Стокхолм.

Роден е Александър Лебедев – руски физик, основател на електронната оптика.

В Прага е направена първата фотография на падащ метеор.

В Русия е въведен налог върху недвижимата собственост.

Умира Панарет Пловдивски (Петър Мишайков Иванов) – висш духовник, участник в църковно-националната борба. Роден е през 1805 г. Учи в гимназиите в Битоля и Атина и в Историко-филологическия факултет на Атинския университет. През 1851 г. е назначен за ксантийски митрополит, а през 1861 г. – за пловдивски. През 1872 г. е избран за пловдивски екзархийски митрополит. Бори се за църковно единство на българския народ.

Открито е Военното училище в София, където е преместена учебната рота от Пловдив.

Първото българско военно училище е създадено шест месеца след края на Руско-Турската освободителна война през 1878 г. в гр. Пловдив.

През ноември същата година училището е преместено в София, където на 26 ноември става официалното му откриване. То подготвя офицерски кадри за четирите рода войски, които се оформят в младата българска армия – пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски.

Чарлз Доджсън изпраща като подарък за рождения ден на Алиса Лидъл ръкописа си “Приключенията на Алиса в подземието”. По-късно той е публикуван с псевдонима Луис Карол в две части – “Приключенията на Алиса в страната на чудесата” и “Алиса в огледалния свят”, превърнали се в едни от най-популярните детски книги.

Чарлз Лютуидж Доджсън е роден на 27 януари 1832 г. в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е най-големият син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето му дават две имена -: първото – Чарлз – в чест на баща му, второто – Лютуидж – в чест на майка му. По-късно, когато младият Доджсън започва да пише хумористични стихове, той избира псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги на двойна трансформация. Отначало превежда имената „Чарлз Лютуидж“ на латински, откъдето се получава „Каролус Лудвикус“. След това им сменя местата и превежда „Лудвикус Каролус“ обратно на английски. Така възниква псевдонимът „Луис Карол“. Чарлз Доджсън умира през 1898 г. в Гилфорд.

В Мелбърн за първи път се събира парламента на Австралия.

Роден е Фердинанд дьо Сосюр – швейцарски езиковед. Записва се студент по физика в Женевския университет (1875 г.), като посещава и курсове по философия и история на изкуството. През есента на 1876 г. се прехвърля да учи в Лайпцигския университет. По това време обнародва и единствената си монография – “Изследване върху първоначалната система на гласните в индоевропейските езици” (1878 г.). През февруари 1880 г. защитава успешно дисертацията си върху частен проблем на санскрита. През есента на 1880 г. се установява в Париж, където посещава лекционни курсове на М. Бреал, Ж. Дармшетер, Л. Аве, А. Берген. Избран е за частен доцент по готски и старовисоконемски в Секцията по исторически и филологически науки на Ecole des Hautes Etudes. В края на 1882 г. е избран за заместник-секретар на Парижкото лингвистично дружество и става фактически редактор на печатното му издание “Memoires de la Societe de linguistique de Paris”. От 1891 г. живее и преподава в Женева, където е редовен професор по санскритски и сравнителна граматика на индоевропейски езици. Умира на 22 февруари 1913 г. в Женева.

През 1916 г. излиза посмъртно “Курс по обща лингвистика” – лекциите му от периода 1907-1911 г., събрани, обработени и издадени от Ш. Байи, А. Сеше в сътрудничество с А. Ридлингер.

Умира Адам Мицкевич – полски поет, деец на политическото национално-освободително движение. Роден е на 24 декември 1798 г. Следва в Историко-филологическия факултет на Виленския университет (1815-1819 г.). Работи като учител в Ковно (дн. Каунас, 1819-1823 г.). Първото си стихотворение публикува през 1818 г.. Ранните му творби свидетелстват за увлечение към традициите на Просвещението (“Мешко, княз на Новогрудка”, 1817 г., “Картоф”, 1819 г. и др.). През 1817 г. участва в създаването и дейността на младежките патриотични кръжоци на “филоматите” и “филаретите”, пише за тях редица програмни стихотворения (“Ода към младежта”, 1820 г. и др.). Първият му сборник “Поезия” (т. I, 1822 г.) се превръща в манифест на политическия романтизъм. Във втори том на сборника “Поезия” (1823 г.) излиза поемата “Гражина”, положила основите на жанра на т. нар. полска “поетична повест”. През 1823 г. е заподозрян от руското правителство, арестуван и интерниран в Русия. В Русия излиза книгата му “Сонети” (1826 г.) и поемата “Конрад Валенрод” (1828 г.), кн. “Поезия” (т. 1-2, 1829 г.), в която включва интимно-лирически стихове, поемата “Фарис”, балади. През 1829 г. напуска Русия, посещава Германия, Швейцария, Италия. След неуспешен опит да се присъедини към Полското въстание от 1830 г. остава завинаги в емиграция (живее предимно в Париж), където продължава литературната и революционната си дейност.

Умира Павел Андреевич Федотов – руски живописец и график. Роден е на 4 юли 1815 г. Основоположник на критическия реализъм в руското изобразително изкуство. В много композиции със сатирични средства разобличава обществените пороци – алчността и ограничеността на чиновничеството, невежеството на търговците, нравствения упадък на дворяните, рисува мрачната картина на Николаевска Русия /“Бодрият кавалер“, „Сватосването на майора“/. По-късните му работи са проникнати от трагизъм.

В Ню Йорк е пуснат в експлоатация първият в САЩ трамвай, задвижван от конна тяга.

Английският мореплавател Джеймс Кук стъпва на брега на Хавайските острови с изследователска цел.

Кук е английски мореплавател. Ръководи 3 околосветски експедиции и открива много нови земи в Тихия океан. По време на първата си експедиция в периода 1768 г. –1771 г. посещава о-в Таити, изследва Нова Зеландия, открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива о-в Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви о-ви, Южна Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан; завършва с откриването на Хавайските о-ви, след което се отправя на север, стига до Аляска, Камчатка, Берингово море. След тази експедиция се завръща на Хаваите, където е убит от местното население.

Създаден е ордена Георгиевски кръст.

По заповед на Петър І е екзекутиран камергера (придворен чин от висок ранг) Вилим Монс. Той е обвинен в любовна връзка със съпругата на Петър І Екатерина.

Петър Първи е руски цар от 1682 г. Той е от династията Романови. От 1721 г. е руски император. Син е на Алексей Михайлович. След пътуване в Западна Европа (1697-1698 г.) Петър I започва модернизация на Русия – учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург. Поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници; създадени са флот и редовна армия. Води войни с Османската империя (превзема гр. Азов през 1696 г.) и с Швеция. Страната отбелязва културен подем – открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата), въведен е (1700 г.) нов календар (с начало на годината 1 януари и летоброене от Рождество Христово).

За първи път в Америка в Бостън е показан лъв.

Генерал Ф. Головнин е удостоен с титлата граф. Той е първият руснак с такава титла.

Във Франция е признато правото на вероизповедание на хугенотите.

Умира Изабел – кралица на Кастилия (от 1474 г.), дъщеря на крал Хуан II. Родена е на 22 април 1451 г. Бракът на Изабел с Фердинанд, крал на Арагон от 1479 г. води до династичната уния между Кастилия и Арагон (и до фактическото обединяване на Испания). С помощтта на съюза на градовете (ермандади) Изабел сломява съпротивата на аристокрацията и ограничава градските свободи, слага началото на централизираното управление. По времето на Изабел е завършена Реконкистата и подготовката на експедицията на Христофор Колумб. Религиозната £ политика е белязана от настъплението на фанатизма (учредяването на Инквизицията през 1480 г., прогонването на евреите през 1492 г., насилственото похристиянчване на арабите).