КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 25 МАРТ

Учредена е Турската работническа партия (Емек Партиси). Неин председател е Абдулах Левент Тюзел. Поради забраната на партията от Конституционния съд, тя е учредена повторно под името Emeğin Partisi (EMEP) през същата година. През 2005 г. Името “Работническа партия” е възстановено, като е запазена абревиатурата EMEP. Основаването на партията е резултат от инициатива, стартирана от турски политически кадри, свързани с Албанската работническа партия. Партията дефинира идеологията си като “научен социализъм”, като се обръща към Революционната комунистическа партия на Турция като “незаконната революционна партия на работническата класа”. EMEP от своя страна се представя като “отворена работническа партия”. Като цел политическата организация си поставя създаването на “Независима и Демократична Турция”. Партията участва през 1999 г. В общите избори, на които печели малко над 50 000 гласа или 0.17 % от общия брой на гласоподавателите. В други избори EMEP участва основно в коалиции, формирани около DEHAP. Партията публикува ежедневника Evrensel, описван като “работническия ежедневник”и “основното оръдие за пропагандни, агитационни и организационни дейности”.

Американският боксьор Майк Тайсън е освободен предсрочно от затвора за добро поведение.

Майк Тайсън е американски състезател по бокс. Роден е на 30 юни 1966 г. Започва професионалната си кариера през 1985 г. и още в първия си мач печели с нокаут. През 1986 г. става най-младият световен шампион в тежка категория (професионалисти) след победа над Тревор Бербик. Многократно защитава титлата си, като побеждава изявени боксьори като Джеймс Смит, Лари Холмс, Франк Бруно, Джеймс “Бъстър” Дъглас, Донован “Рейзър” Ръдок. Губи титлата от Ивендър Холифийлд. През 1992 г. е осъден на десет години затвор за изнасилване през 1991 г. на 19 годишната Дезрий Уошингтън – носителка на титлата Miss Black America. През 1995 г. е освободен от затвора и след излизането си в 5 боя има 5 победи. През 1997 г. явявайки се на ринга като претендент, в мач-реванш с Холифийлд, той му отхапва ухото и е дисквалифициран и лишен от състезателни права. През 1998 г. правата му са възстановени. В началото на юли 1999 г. Тайсън отново започва подготовка за спечелване на световна титла. През 2002 г. по време на съвместна пресконференция с опонента си Ленъкс Люис Тайсън предизвиква масово сбиване. В официалния мач между двамата Люис побеждава. През 2004 г. Тайсън губи среща от британския боксьор Дани Уилиямс. През 2005 г. приключва кариерата си не състезател по бокс. Майк Тайсън е наричан още “Динозавъра”.

От 25 до 31 март се провежда официално посещение на министъра на външните работи Петър Младенов в Кувейт и Индия.

Петър Тошев Младенов е български политически и държавен деец. Роден е на 2 август 1936 г. в с. Тошевци, Видинско. Следва философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което завършва Московския институт за международни отношения. Член на ЦК на БКП от 1971. От 10 ноември 1989 е издигнат за генерален секретар на ЦК на БКП, на който пост е до 2 февруари 1990. Заема и отговорни държавни постове: министър на външните работи (декември 1971 – ноември 1989), председател на Държавния съвет (ноември 1989 – април 1990), президент (председател) на Народна република България (април – юли 1990). Петър Младенов умира на 1 юни 2000 г.

Умира американският поет Джеймс Райт. Той е роден през 1927 г. в Охайо, САЩ. Учи в Кениън Колидж и университета Уошингтън. Райт е майстор на елегантен и контролиран стил, а ранните му поеми съдържат сюрреалистични съпоставяния. По-кйсните му творби изоставят нарочната сложност в полза на по-простата изговоримост. Произведения – “Зелената стена” (1957 г.), “Да се съберем ли на реката?” (1968 г.), “На цъфтящо крушово дръвче” (1977 г.) и издадената посмъртно “Формата на светлината” (1986 г.).

Открива се нефтохимическият комбинат край Плевен.

Умира американският писател-публицист Макс Ийстман. Роден е през 1883 г. в Канандейгуа, Ню Йорк. Завършва университета Уилямс през 1905 г. Ийстман е дългогодишен комунист и лидер на либералната американска мисъл. Ресактира левите периодични издания “Масите” (1913-1917 г.) и “Либератор” (1918-1923 г.). Евентуалното му разочарование от комунизма е отразено в книгите му “Марксизмът – това наука ли е?” (1940 г.), “Русия на Сталин” (1940 г.), “Размисли върху провала на социализма” (1955 г.). Други негови трудове са “Наслаждение на поезията” (1913 г.), най-популярният – “Наслаждение на смеха” (1936 г.), “Стихотворения от пет десетилетия” (1954 г.), автобиографичната книга “Любов и революция” (1965 г.).

Подписват се Римските договори. Те са алтернативно наименование на Договора за Европейската икономическа общност и/или на Договора за Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Влизат в сила от 1 януари 1958 г.

Като специална цел учредителният договор за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) сочи повишаването на жизнения стандарт в държавите членки чрез изграждането на мощна ядрена промишленост, като се изключат всички рискове за живота и здравето на хората.

Първоначално специалните цели на ЕИО са съсредоточени към създаване на Общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите-членки (установяване на еднакви условия за предлагане и придобиване на стоки и услуги, еднакви условия за конкуренция и обща забрана за дискриминация, уеднаквяване на производствените параметри, осигуряване на свободно движение на участниците в стопанския живот). Впоследствие с генералните ревизии на учредителните договори се поставя за цел създаването на Вътрешен пазар до 31 декември 1992 г., а с влизане в сила на Маастрихтския договор се поставя за цел създаване на икономически и валутен съюз и въвеждане на европейско гражданство – с договора от маастрихст се създава Европейският съюз.

RCA става първата компания в света, която пуска в масово производство цветни телевизори.

Публикува се Закон за Народната милиция и Закон за паспортите и милиционерския контрол над чужденците.

Милицията е орган на изпълнителната власт в някои държави със задача да пази сигурността на гражданите и тяхното имущество, да води борба с престъпността и др.

В Пинър, Англия, е роден Елтън Джон (псевдоним на Реджинълд Кенет Дуайт) – поп и рокизпълнител, пианист и композитор, един от роксимволите на 70-те години на ХХ в. Учи в Royal Academy of Music 6 години, работи в музикално издателство, свири в нощни барове на Лондон. От 1967 г. до 1977 г. работи с Бърни Топин – автор на текстове. Истинският успех идва едва след турнето му в САЩ (1970 г.). Популярността му нараства с течение на годините: над 20 песни в световните ранглисти, три едновременно пласирани албума в САЩ. През 1973 г. създава собствена звукозаписна фирма – „Rocket Records“, а през 1974 г. сътрудничи на Джон Ленън. Притежава футболния клуб “Удтфорд”. Концертите му до 1977 г. са извънредно пищни. След 1979 г. залага повече на художествените резултати, като изоставя разточителния и екстравагантен аксесоар. Изключителната му продуктивност е белязана с около 30 албума. Някои от най-популярните сред тях са: “Empty Sky” (1969 г.), “Elton John” (1970 г.), “Tumbleweed Connection” (1971 г.), “Friends” (1991 г.), “Goodbye Yellow Brick Road” (1973 г.), “A Single Man” (1978 г.), “Victim Of Love” (1979 г.), “The Fox” (1981 г.), “Too Low For Zero” (1983 г.), “Breaking Heart” (1984 г.); “Sleeping with the Past” (1989 г.); “The One” (1992 г.), “Duets” (1993 г.), “Made in England” (1995 г.), “Big Picture” (1997 г.), “The Muse” (1999 г.), “Songs from the West Coast” (2001 г.). На 21 декември 2005 г. Елтън Джон влиза в законно еднополово съжителство с дългогодишния си партньор, филмовия деец Дейвид Фърниш, скоро след като законните еднополови съжителства са легализирани в Англия.

В Мемфис, Тенеси, САЩ е родена Арета Франклин – американска певица, пианистка и композиторка. От малка пее госпъл заедно със своите сестри. Израства под влиянието на Клара Уорд, Махалия Джексън и Сам Кук. Най-плодотворен е периодът между 1967 г. и 1972 г., в който създава най-ярките си песни и осъществява триумфално турне в САЩ и Западна Европа. Репертоарът й включва собствени песни, които композира заедно с Тед Уайт (неин съпруг и продуцент по това време), кавър версии от Отис Рединг, Рей Чарлз и други певци, композиции на К. Кинг, Б. Бакарак. Записите от 60-те години са осъществени от “Мускъл Шоулс саунд ридън секшън” от Алабама и оркестъра на Кинг Къртис със съпровождаща вокална група “Суит инспирейшън”. Вокалните аранжименти са дело на самата Франклин. Изявява се основно в стил соул. Неприятностите в личния живот на певицата от началото на 70-те години се отразяват зле на нейната кариера. През 80-те години се снима във филма “Блус брадърс” (1980 г.), пее в дует с Джордж Бенсън (1981 г.), а с помощта на Нарада М. Уолдън, който продуцира албума й от 1985 г., възвръща популярността си. Удостоена е с 14 награди “Грами” и е една от изпълнителките, чиито плочи достигат най-голям тираж в историята на попмузиката. Албуми: “Aretha” (1961 г.), “The Electriring Aretha Franklin”, “The Tender, the Moving, the Swinging Aretha Franklin” (1962 г.), “Laughing on the Outside” (1963 г.), “Unforgettаble”, “Songs of Faith”, “Running Out of Fools”, “The Gospel Sound of Aretha Franklin” (1964-1972 г.), “Yeah!” (1965 г.), “Soul Sisters” (1966 г.), “I Never Loved a Man…”, “Greatest Hits, Vol. I, II”, “Take It Like You Give it”, “Aretha Now”, “Aretha in Paris” (1968 г.), “Soul” (1969 г.), “Аretha’s Gold” (1969 г.), “This Girl’s in Love with You”, “Spirit in the Dark” (1970 г.), “Live at Fillmore West”, “Greatest Hits” (1971 г.), “Young, Gifted and Black”, “Amazing Grace” (1972 г.), “Hey Now Hey”, “The First Twelve Sides”, “The Best of Aretha Franklin” (1973 г.), “Let Me in Your Life”, “With Everything I Feel in Me” (1974 г.), “You” (1975 г.), “Sparkle”, “Ten Years of Gold” (1976 г.), “Sweet Passion” (1977 г.), “Almighty Fire” (1978 г.), “La Diva” (1979 г.), “Aretha” (1980 г.), “Love All the Hurt Away” (1981 г.), “Jump to It” (1982 г.), “Get It Right” (1983 г.), “The Best of” (1984 г.), “Who’s Zoomin Who” (1985 г.), “Aretha” (1986 г.), “One Lord, One Faith, One Baptism” (1987 г.), “Aretha [Import]” (1988 г.), “Through the Storm” (1989 г.), “What You See Is What You Sweat” (1991 г.), “Jazz to Soul” (1992 г.), “Unforgettable: A Tribute to Dinah Washington” (1995 г.), “Love Songs [Rhino]” (1997 г.), “A Rose Is Still a Rose” (1998 г.), “You Grow Closer” (1998 г.), “I Dreamed a Dream” (1998 г.).

Умира Иван Георгиев Игнатов – български книгоиздател. Роден е през 1862 г. в Пазарджик. Започва книгоиздателска дейност в София през 1890 г. Между големите му издания са: “Клетниците” от Виктор Юго, “Дон Кихот” от Сервантес, списание “Мисъл” под редакцията на д-р К. Кръстев. Организира издаването на събраните съчинения на класици като Достоевски, Толстой, Горки, Хамсун, Юго, Зола, Мопасан, Жул Верн, Майн Рид и др.

В Истанбул е роден Христо Константинов Фотев – български поет. Живее в Бургас. Член е на Съюза на българските писатели. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951 г.). Моряк е на моторен кораб (1953-1954 г.); художник е в стенописно ателие в Ямбол (1957-1959 г.); драматург е на театъра “Адриана Будевска” в Бургас (1961-1962 г.); творчески секретар е на Дружеството на бургаските писатели (1964-1990 г.); главен редактор е на алманах “Море” (от 1990 г.). Поезията му е подчертано лирична и нежна, пълна с дълбоко етичен заряд. Стреми се да намери отговор на характерните за съвременната душевност нравствени конфликти, а негова любима тема е морето. Носител е на национална литературна награда “Пейо Крачолов Яворов”, Чирпан (1992 г.); литературна и морална награда “Атанас Яранов” (1993 г.); награда “Пеньо Пенев” (1994 г.; за цялостна творческа дейност); “Златен Пегас”, Бургас (1994 г.); национална литературна награда за поезия “Иван Николов”, Пловдив (1995 г.) и др. Съчинения: “Баладично пътуване” (1961 г.), “Лирика” (1965 г.), “Сантиментални посвещения” (1967 г.), “Пристанище” (1969 г.), “Обещания за поезия” (1978 г.), “Венецианска нощ” (1989 г.), “Литургия за делфините” (198 г.1), “Книга за свободата” (1991 г.), “Аполис” (1993 г.), “Над съня” (1995 г.), “Пейзаж от думи” и др. Христо Фотев умира на 27 юли 2002 г.

Публикува се Закон за обществените осигуровки. Регламентира се осигуряване при трудова злополука, болест, инвалидност, старост и майчинство. За пръв път се въвежда 6-месечен неплатен отпуск по майчинство. Към правителството се създава фонд “Обществени осигуровки” с равни вноски от държавата, трудещите се и собствениците.

Умира френският композитор Клод Дебюси. Ахил-Клод Дебюси е роден на 22 август 1862 г. В Сен Жажрен-ен-Лей, Франция. Той е един от най-влиятелните композитори от края на ХІХ и началото на ХХ век. Неговите композиции съчетават модернизъм и чувственост, като той самият е считан за основателя на музикалния импресионизъм. Използването на нетрадиционни гами и тонални структури става пример за много последвали го композитори. Дебюси започва да учи пиано на 11-годишна възраст в Парижката Консевратория. Там той се среща с Надежда фон Мек (покровителката на чайковски), която го назначава за музикален учител на децата си. Посредством пътувания, концерти и запознанства тя осигурява на Дебюси богат музикален опит. Клод Дебюси започва да учи за композитор през 1880 г., през 1884 г. Печели престижната Награда на Рим за кантантата му “L’enfant prodigue”. Тази награда финансира още две години обучение в Рим. Следва плодотворен период, изпълнен с пътешествия до Бейрут и Парижкото световно изложение (1889 г.), които довеждат до решението му да се откъсне от влиянието на Рихард Вакнер и да започне да развива интереса си към музиката на източните култури. През 1894 г. Дебюси бележи голям успех с премиерата на “Прелюдия към следобеда на един Фавн”. Композиторът пише успешно в почти всеки жанр.

Провежда се първият конгрес на добруджанската емиграция, който учредява Добруджанска организация.

Умира Фредерик Мистрал – френски поет. Автор е на селската поема “Мирейо” (1876 г.), на сборника “Златни острови” (1876 г.), “Съкровището на Фелибрижа” (1879-1887 г.), “Спомени” (1906 г.) и др. Фредерик Мистрал е роден е на 8 септември 1830 г. Оглавява движението на “фелибрите”; основава литературна школа за възраждане на провансалския език. Носител е на Нобелова награда за литература (1904 г.).

Чета от 300 гръцки андарти (хайдути), водена от Г. Цонтос, опожарява с. Загоричане, Костурско, и избива седемдесет и двама българи, отказали да се отрекат от Екзархията и да преминат към Цариградската патриаршия.

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. Цариградската патриаршия се обявява против образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа, тъй като последната не признава върховенството на патриарха.

В периода 7 – 25 март гръцка чета от 14 офицери, водена от капитаните Ан. Папулас и Ал. Контулис, влиза в Югозападна Македония по нареждане на гръцкото правителство за борба срещу българското националноосвободително движение. Между 18 юли и 3 август капитан П. Мелас провежда разузнавателна мисия. На 28 август четата на П. Мелас влиза отново в Македония, но той е убит от турците на 13 октомври край с. Статища, а на 15 септември в Западна Македония е изпратена и чета от шестима военни начело с Е. Каудис.

Излиза последният брой на вестник “Напред”. Той е научно-книжовен и политически вестник. Излиза в София от 1885 г. и от 1889 г. Редакционен стопанин е Георги Антонов Кърджиев. Сред сътрудниците на вестника е и Димитър Благоев.

Георги Антонов Кърджиев е публицист и учител. Роден е на 17 април 1854 г. в с. Арбанаси, Великотърновско. Брат е на Т. А. Кърджиев. Учи първоначално в Русе, а после в Белград. След Освобождението работи като учител във Варна и Русе. Отначало е привърженик на народническите идеи на В. Пелагич и П. Лавров, а по-късно възприема либералните възгледи на Драган Цанков. Депутат е в ХI и ХII Народно събрание. Издава и редактира вестниците “Варненский вестник”, “Работник”, “Братство”, “Напред”, “Деятел”; списание “Записки по мисълта и живота” и др. В редица статии се обявява за народна собственост върху средствата за производство, за защита на местните природни богатства от чуждестранния капитал. Издава “Пълен руско-български речник”. Умира на 5 януари 1907 г.

Роден е Стефан Спиров Македонски – български оперен певец (лирико-драматичен тенор). Учи пеене в Москва и Париж. Пее в Софийската народна опера, в оперните театри на Берлин, Хановер, Кобург и Касел. От 1948 г. до 1952 г. е директор на Държавния музикален театър в София, който след смъртта му носи неговото име. Стефан Македонски умира на 31 май 1952 г.

В Надсентмиклош, Унгария, е роден композиторът Бела Барток. Творчеството му е изградено със съвършена композиционна техника. Автор на музикално-сценични произведения: операта “Замъкът на херцог Синята брада” (1911 г.), балетите “Дървеният принц” (1916 г.), “Чудесният мандарин” (1919 г.). Създава и музикални произведения: симфонията “Кошут”, концерт за оркестър, три концерта за пиано и оркестър, концерти за цигулка, за виола, камерна музика, вокално-инструментални творби (“Кантата профана”, “Алегро барбаро” и др.). Емигрира в САЩ през 1940 г. Бела Барток умира на 26 септември 1945 г. в Ню Йорк.

Девическото дружество в Панагюрище “Китка” приема свой устав, изработен от Райна Попгеоргиева.

Райна Княгиня (Райна Попгеоргиева Футекова – по мъж Дипчева) е българска националреволюционерка и учителка. Родена е на 6 януари 1856 г. в Панагюрище. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора при А. Тошева. През 1874 г. става учителка в Панагюрище. Една от основателките е на женското дружество “Китка” в родния си град. По време на Априлското въстание (1876 г.) носи на кон извезаното от нея и тържествено осветено от поп Груьо знаме на шествието в Панагюрище (поради което е наречена “Княгиня”). При потушаване на въстанието е арестувана и изпратена в Пловдивския затвор. Освободена е след намесата на европейски консули в Пловдив. През август 1876 г. заминава да учи в Русия през Цариград с паспорт под чуждо име. Завръща се в България през 1879 г. и става директор на девическия пансион в Търново. През 1882 г. е назначена за акушерка в Панагюрище, а по-късно – в София. Написва книгата “Райна княгиня (Автобиография)”, издадена посмъртно през 1935 г. Умира на 29 август 1917 г.

Роден е Артуро Тосканини – италиански диригент. Завършва класа по виолончело в Пармската консерватория (1885 г.). Ръководител е на театъра “Ла Скала” в Милано (1898-1903 г., 1906-1908 г.). Емигрира от Италия в САЩ (1928 г.) и работи в Метрополитен опера (1928-1936 г.) и Нюйоркската филхармония (1937-1953 г.). Артуро Тосканини е един от най-известните и талантливи диригенти на ХХ в. Неговата интерпретация на музикалните произведения се отличава с дълбочина, проникновение и емоционалност. Умира на 16 януари 1957 г.

Под редакцията на Тодор Бурмов в Цариград започва да излиза вестник “Съветник”.

Тодор Стоянов Бурмов е обществен, политически и държавен деец, книжовник, действащ член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 2 януари 1834 г. в с. Нова махала (днес квартал на Габрово). Завършва Киевската духовна семинария, след което става учител в Габрово. През 1860 г. заминава за Цариград. Става редактор на списание “Български книжици”, а по-късно и на вестник “Съветник” и в. “Время”. Включва се в църковно-националната борба, като чрез редица публикации доказва правото на българския народ да има независима църква. По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) сътрудничи на княз Вл. Черкаски в Канцеларията за гражданско управление. След Освобождението е един от най–изявените дейци на умереното русофилско крило на Консервативната партия, като редактира и нейния пръв печатен орган вестник “Витоша”. От 1884 г. преминава към умереното крило на Либералната партия на Драган Цанков. Заема последователно редица отговорни държавни постове – вицегубернатор на Пловдив (1878 г.) и пръв губернатор на София (1879 г.). Той е първият министър-председател на свободна България и едновременно министър на вътрешните работи (юли – ноември 1879 г.). От 1881 г. до 1883 г. е член на Държавния съвет. Автор е на книгата “Българо-гръцката църковна разпря”. Умира на 25 октомври 1906 г.

По инициатива на учителя Тодор Шишков в Стара Загора е основано читалище.

Тодор Николов Шишков е учител, обществен деец и книжовник. Роден е на 27 май 1833 г. в Търново (днес Велико Търново). Следва в Сорбоната и в Колеж дьо Франс в Париж и една година слуша лекции във Филологическия факултет на Пражкия университет. Завръща се в България и работи като учител в Търново, Стара Загора, Сливен и др. След Освобождението е чиновник и учител в Русе и Варна. В Стара Загора открива и ръководи читалище “Родина”. Публикува материали в редица вестници, посветени на училищното образование, Кирило-Методиевото дело и др. Редактира вестник “Свободна България”. Автор е на множество учебници и учебни помагала – “Малка енциклопедия или първоначални познания за децата”, превежда от руски език и допълва “Учебна теория по словесност” на Н. Г. Минин и др. Издава драмите “Велизарий”, “Хубава Недялка или България под турско”, превежда от руски и френски езици редица книги. Умира на 15 юли 1896 г.

Роден е Анастас Георгиев Бендерев – българин, генерал от руската армия. Участва в четата на Г. Измирлиев и Тод. Велков през 1876 г. Завършва Военното училище в София (1879 г.), Николаевска академия на генералния щаб (1885 г.) и кавалерийска школа в Санкт Петербург. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва десния участък на Сливнишката позиция, проявява инициатива и спомага за спечелване на сражението, което определя изхода на войната. Участва в провокирания от Русия преврат на 9 август 1886 г. Емигрира в Русия. В руската армия достига чин генерал-лейтенант. Бендерев е автор на трудове за войните през 1885 г., географията и статистиката на Македония и др. След края на Първата световна война той се завръща в България. Издава книгата “История на българското опълчение” (1930 г.). Умира на 17 септември 1949 г.

За първи път се фотографира слънчево затъмнение. Слънчевите затъмнения се появяват само по време на новолуние, когато Слънцето и Луната се оказват достатъчно близко до връзките на лунната орбита, в които се пресичат видимите траектории на Слънцето и Луната върху небесната сфера. Слънчевото затъмнение се появява, ако в момент на новолуние ъгловото разстояние от Луната до най-близката връзка от орбитата й не превишава повече 17,9°. Продължителността и фазата на затъмнението са по-големи, колкото по-близо до връзките по лунната орбита по това време се намират Луната и Слънцето. През 223 лунни оборота около Земята, т. е. през 11 години и 11 дни стават едни и същи затъмнения. За една година има най-много 5 или 4 слънчеви затъмнения, които наблюдавани от Северното и Южното полукълбо са различни. В летописите на различни народи са съхранени много данни за тях. Във връзка с голямото им значение за историята, хронологията, теоретичната астрономия Т. Ополцер през 80-те години на ХIХ в. изчислява моментите на 8 000 слънчеви затъмнения за периода от 1207 г. преди Христа до 2163 г. след Христа. Той издава резултатите в монументалния труд “Канон на затъмненията”.

След тригодишно околосветско плаване във Франция се завръща експедицията на Дюмон Дюрвил. Експедицията открива мястото, където през 1788 г. е намерила гибелта си експедицията на Ла Перуз.

През 1785-1788 г. Ла Перуз ръководи експедиция, в която влизат корабите “Бусол” и “Астролабия”. Той изследва острови в Тихия океан, Северозападна Америка и Североизточна Азия. Загива в Полинезия, където целият екипаж на двете командвани от него фрегати е избит от туземци.

Жул-Себастиен-Сезар Дюмон Дюрвил е френски навигатор. Роден е на 23 май 1790 г. В Конде на Ноаро, Франция. Докато служи през 1819-20 г. В Източното Средиземноморие, вижда за първи път и осъзнава значимостта на новооткритата статуя Венера Милоска и оказва значително влияние за решението Лувърът да я причисли към експонатите си. През периода от 1822 до 1825 г., докато служи на кораба Кокий, изследва Фолклендските острови, Таити, други южни тихоокеански острови и Нова Холандия (Западна Австралия).

Неговите експедиции в Южния тихи океан от 1826-29 г. довеждат до комплексно преразглеждане на картите на Южните морета, както и до прелокализиране на групи острови в Меланезия, Микронезия, Полинезия и Малайзия. Изследвани са Фиджи и Новозеландското крайбрежие. През 1830 г. Дюрвил ескортира английския крал в .изгнание Чарлз Х до родината му. Отплава за Антарктика през 1837 г. и неспособна да пробие масивната ледена покривка, експедицията му изследва Магелановите протоци, открива островите Жоанвил и Земя Луи Филип и виждат брега Адели (именуван на съпругата на Дюмон). Този морска експедиция се завръща през 1840 г.

Избухва Гръцкото националноосвободително въстание (1821-1829 г.).

То е въстание на гръцкия народ против османските поробители. Организира се от Филики Етерия. Започва в Пелопонес и постепенно обхваща и други краища на Гърция. С известни затишия продължава до 1829 г. Подпомага се от Русия, Англия и Франция. След поражението в Руско-турската война (1828-1829 г.) Османската империя се принуждава да признае независимостта на Гърция. За благополучния край на въстанието допринасят и десетки български доброволци като хаджи Христо Българин – командир на гръцката конница, Янко Българин, Ангел Гацо, Кара Георги Българин, хаджи Ставри Българин, Данил Българин, Илия Българин и др.

Димитър Попски изготвя “Ода за Софроний”.

Пожар изпепелява Търново (днес Велико Търново). От целия град остава само една къща.

Издава се султански ферман, с който се забранява на немюсюлманите в Османската империя да яздят коне, да се обличат в дрехи от скъпи платове, да носят самурени кожи, за да “личат кяфирите по външния си вид” и да се знаят, че са “презрени и унижени”. Този тип султански заповеди се издават периодично и във всички се твърди, че забраните се пренебрегват или изобщо не се изпълняват. Но тяхното съдържание, което публично се разпространява, поддържа в обществената атмосфера на империята постоянно противопоставяне между християни и мюсюлмани във всички сфери на живота. Мюсюлманите живеят с усещането за своето привилегировано положение, а християните в постоянна несигурност и натрапвано усещане за дискриминация.

Умира Джован Батиста Марино – италиански поет, основоположник на маринизма. Роден е на 18 октомври 1569 г. Автор е на сборника със стихове “Лира” (1614 г.), “Галерия” (1620 г.), на поемата в 20 песни “Адонис” (1623 г.), поемата в октави “Избиване на младенците” (1633 г.), на прозаичното съчинение “Проповеди” (1614 г.) и др.

Лъв III Сириец е обявен за император на ромеите, след като Теодосий III Адраматиец абдикира.

Лъв III е византийски император от 717 г. до 741 г. Роден е около 675-741 г. В началото на управлението си търси помощ от българите, за да се справи с арабите, които обсаждат столицата му Константинопол. В периода 726-740 г. води непрекъснати военни действия срещу арабите в Мала Азия. През 726 г. публикува Еклогата, която се опира на римското право, заложено в Корпус юрис цивилис на император Юстиниан I. Същата година открито се обявява срещу култа към иконите, а през 730 г. издава и иконоборски едикт, с който заповядва да бъдат унищожени всички икони.

Теодосий III е византийски император от 715 г. до 717 г., заел престола вследствие бунт на готите в Мала Азия и свалянето на предишния император Анастасий III (713-715 г.). През 716 г. опасността от нова война с арабите принуждава Теодосий да сключи мирен договор с хан Тервел.

Константин е провъзгласен за папа на римокатолическата църква. Неговият понтификат трае от 708 до 715 г. Папа Константин е сириец по рождение. От октомври 710 до октомври 711 г. Е в Константинопол по желание на Император Юстиниан ІІ. Императорът желае да разреши проблемите, породени от разногласия между Източноправославната и западната Римокатолическа църква, повдигнати от Квинисексткия събор от 692 г. Преговорите са проведени от Григорий, бъдещия папа Григорий ІІ. Постигнато е компромисно съгласие, но скоро след завръщането на Константин в Рим, Юстиниан ІІ е убит от бунтовнически сили (през ноември 711 г. Новият император, Филип Бардан е последовател на монотеизма, отхвърля договореностите от Шестия общ събор и изисква подкрепата на папа Константин за възгледа, че Христос има само една воля. Папата отказва и името на императора е изключено от официалните документи. Когато екзархът (имперският представител в Италия) се опитва да наложи имперско присъствие, се стига до сблъсъци, но папа Константин успява да успокои ситуацията. Филип е свален от власт през юни 713 г. И наследникът му Анастасии ІІ изпраща писмо до папа Константин, потвърждаващо подкрепата за решенията от Шестия общ събор.