КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 23 ЯНУАРИ

В експлоатация е пуснат първия частен мост в Китай.

За пръв път по телевизията във Великобритания е излъчено заседание на Палатата на лордовете. Законодателния орган включва в себе си около 1200 наследствени и пожизнени перове и лордове, двама архиепископа и 24 епископа на англиканската църква.

Умира Леонид Самойлович Ерихонов – руски филолог и педагог. От 1960 г. е ръководител на катедрите по чужди езици в университетите в Пенза и Воронеж. През 1967 г. защитава в СУ “Св. Климент Охридски” докторска дисертация „Руското общество и българската литература“. Публикува трудове за българска литература, в които изследва слабо разработени или спорни проблеми от творчеството и дейността на Л. Каравелов, Р. Жинзифов, Хр. Ботев и Г. Бакалов. Занимава се с въпросите на българското просветителско движение през Възраждането. („Руските революционни демократи и обществената мисъл на южните славяни през 60-те и 70-те години на ХIХ в.“ (1950 г.); „Прогресивната литература в България и Сърбия“ (1953 г.); „Руското общество и българската литература. Очерци“ (на бълг., 1967 г.). Оставя в ръкопис книгата „Обществената мисъл в България в навечерието на Освобождението. 50-те – 70-те години на ХIХ в.“

България подписва дългосрочна търговска спогодба с Франция за периода 1970- 1974 г.

Умира Гьончо Георгиев Белев – български писател. Роден е на 12 юни 1889 г. Първото му произведение е повлияно от Тетмайер – „Горски иммортели“ (1912 г.), печатано в приложението на в. „Вечерна поща“. Става делегат на конгреса на писателите за защита на световната култура в Париж през 1938 г. По-известни съчинения: „Тайно страдание“ (1923 г.), „Животът си тече“ (1937 г., 1938 г., в две части), „За маслиненото клонче в Париж“ (1939 г.), „Случки из живота на Минко Минин“ (1940 г., 1945 г., 1957 г., роман в 4 части), „Панорама на една епоха“ (1960 г.) и др.

Умира Илия Бешков (Илия Бешков Дунов) – български художник, карикатурист и илюстратор. Той е брат на Ив. Бешков. От 1940 г. е професор във Висшия институт за изобразително изкуство „Н. Павлович“. Един от най-добрите български илюстратори и карикатуристи. Оформя и илюстрира над 60 книги, пише прозаични откъси, психологически портрети, есета, мисли за изкуството и живота („Словото на Бешков“, сб., 1965 г.).

Умира Иван Димитров Камбуров – български музикален публицист, критик и лексикограф. Завършва Русенската мъжка гимназия, след което следва в Лайпцигската консерватория (теория и композиция). От 1922 г. до 1924 г. специализира в Германия и Австрия. Работи като диригент на хорове, учител по музика и военен капелмайстор. Автор е на книгите: “Българска музика” (1926 г.), “Оперното изкуство и нашите оперни дейци” (1926 г.), “Петър Райчев” (1926 г.), “Музикален речник” (1933 г.), “Емануил Манолов” (1935 г.) и др.

В Испания генерал Франко обявява за свой приемник принц Хуан-Карлос, който встъпва в длъжност с титлата крал на 23 юни 1969 г.

Умира Васил Петров Коларов – български политик, деец на българското и международното комунистическо движение. Той е роден през юли 1877 г. в Шумен. През 1897-1900 г. следва право в Швейцария, учи френски, немски и английски език. От 1900 г. работи като адвокат в Шумен. Секретар е на шуменската комунистическа организация от 1902 г. Става постоянен докладчик на партийните конгреси, участва и в работата на международните конгреси и конференции. Заедно с Г. Димитров е организатор на Септемврийския селски бунт през 1923 г. (и двамата бягат в Югославия след потушаването му). В периода 1928-1929 г. е член на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. От 1931 г. до 1940 г. е директор на Международния аграрен институт и главен редактор на неговия печатен орган. Васил Коларов е един от създателите на Програмата на ОФ в Москва. На 9 септември 1944 г. се връща в България. Бил е председател на ВНС (1946 г.) и министър-председател (1949 г., след смъртта на Г. Димитров).

Йерусалим е провъзгласен за столица на Израел.

Умира Матео Бартоли – италиански езиковед. Роден е на 22 ноември 1873 г. Преподава в Торинския университет. Той е основоположник на „неолингвистичното“ направление в езикознанието. Теоретичните му постановки и критиката му на младограматизма са преосмислени и развити от неговия ученик А. Грамши. Въвежда в езикознанието термина „изоглоса“, използва термина „лингвистичен ареал“ (въведен от Ж. Жилиерон), с помощта на който отделя различните типове ареали. Съчинения: „Увод в неолингвистиката“ (1925 г.), „Субстрат, суперстрат и адстрат“ (1939 г.), „Очерци по ареална лингвистика“ (1945 г.) и др.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в българските 10-а и 16-а
пехотна дивизия са назначени за съветници офицери от Съветската армия.

Умира Михаил Иванов Маджаров – български публицист, общественик, дипломат, редовен член на БКД (1884 г.). Той е племенник на Г. Бенковски. Завършва Пловдивското българско училище и Роберт колеж в Цариград (1877 г.). Депутат е в Учредителното народно събрание (1879 г.). Михаил Маджаров е един от водачите на Съединистката партия. От 1882 г. до 1885 г. е директор на финансите в Източна Румелия. Бил е редактор във в. “Марица”. След преврата на 9 август 1886 г. емигрира в Цариград. През 1889 г. заедно със С. Бобчев редактира сп. “Българска сбирка”. Става главен редактор на сп. “Юридически преглед”. В различни години е: народен представител (1880-1911 г.; 1919-1931 г.), подпредседател на V ВНС (1911 г.), министър на обществените сгради и благоустройството (1894-1898 г.), пълномощен министър в Лондон (1912-1913 г.) и Петербург (1913-1915 г.), министър на войната (1919 г.), министър на външните работи и вероизповеданията (1919-1920 г.). Михаил Маджаров е активист на Народната партия, русофил, един от редакторите на в. “Мир”. През 1902 г. по негова инициатива е създадено Дружеството на българските публицисти. Член е на Славянския институт в Прага. Особено ценни са неговите книги със спомени: “Спомени около епохата. 1854-1878” (т. I, 1942 г.), “Спомени (1854-1889)” (1968 г.).

Умира Едвард Мунк – норвежки живописец и график експресионист. Роден е на 12 декември 1863 г. Учи в Кралското рисувателно училище в Кристияния (дн. Осло, 1881-1886 г.) и в ателието на К. Крог (1882-1883 г.). От началото на 90-те години твори в стил “модерн” (“Сестрата на художника”, 1892 г., и “Стаята на смъртника”, 1893 г.), но наред с това се откриват и редица характеристики, които го отвеждат към експресионизма (“Вик”, 1893 г.; “Танцът на живота”, 1899 г.; “Девойка на моста”, “Целувка”, автопортрети и др.). Повечето картини на Мунк от периода 1890-1910 г. влизат в неосъществения напълно цикъл “Фриз на живота”. Работи в областта на декоративната живопис (стенописи в аулата на университета в Осло, 1910-1916 г.), ксилографията, офорта и литографията.

Умира Добри Христов (Д. Х. Иванов) – български композитор и теоретик, член на БАН (1929 г.). Роден е на 14 декември 1875 г във Варна. За проявени музикални дарби Варненската община го издържа 3 години в Пражката консерватория (ученик на Дворжак). След това става професор в Музикалната академия в София. Композиции: над 250 училищни хорови и солови песни, “Тържествена увертюра “Ивайло” – за откриването на Народния театър (1906 г.), “Тутраканска епопея”, (1917 г.), “Литургия на св. Йоан Златоуст” (1925 г.) и др. Теоретични трудове: “Ритмични основи на нашата народна музика” (1911 г.), “Обща теория на музиката” (1924 г.), “Технически строеж на българската народна музика” (1928 г.) и др.

Роден е Уйлям Поуг – американски астронавт, подполковник от ВВС. Във ВВС е от 1961 г. Получава степен бакалавър на педагогическите науки в баптисткия университет в Шони, Оклахома (1951 г.), и магистър в областта на математиката в Оклахомския университет (1960 г.). През 1960-1963 г. преподава математика в Академията на ВВС в Колорадо Спрингс (Колорадо). След завършването на Школата за летци изпитатели във Фарнбъро (Великобритания, 1965 г.) се занимава с изпитания на самолети (над 50 типа американски и английски самолети), след което служи във военновъздушната база „Едуардс“ в Калифорния като инструктор в училището за подготовка на астронавти. От 1966 г. е в групата на астронавтите към НАСА. Заедно с Дж. Кар и Е. Гибсън лети в Космоса (16 ноември 1973 г. – 8 февруари 1974 г.) като член на екипажа на орбиталната станция „Скайлъб“. Пребивава в Космоса 84 денонощия 1 ч и 16 мин, като преодолява разстояние около 56 млн. км (1 214 обиколки ок. Земята). Излиза 2 пъти в открития Космос (обща продължителност 13 ч и 34 мин).

Родена е Жана Моро – френска актриса. Учи музика. Играе в различни театри, изпълнява естрадни песни. В киното дълго играе второстепенни роли. Налага се като кинозвезда с “Асансьор за ешафода” (1958 г.). Снима се в: “Любовниците” (1958 г.), “Опасни връзки” (1959 г.), “Модерато кантабиле” (1960 г.), “Нощта” (1961 г.), “Жул и Жим” (1962 г.), “Ева” (1962 г.), “Заливът на ангелите” (1962 г.), “Процесът” (1962 г.), “Дневникът на една камериерка” (1964 г.), “Мата Хари, таен агент ¹ 21” (1964 г.), “Вива Мария!” (1965 г.), “Камбани в полунощ” (1966 г.), “Екатерина Велика” (1967 г.), “Невястата беше в черно” (1968 г.), “Безсмъртна история” (1968 г.), “Скъпа Луиз” (1971 г.), “Натали Гранже” (1972 г.), “Обичам те” (1973 г.), “Спомени от Франция “ (1974 г.), “Светлина” (1976 г.) – режисьорски дебют, “Мистър Клайн” (1976 г.), “Последният магнат” (1977 г.), “Девойката – тийнейджър” (1979 г.), “Хиляда милиарда долара” (1982 г.), “Имало едно време: История за Пепеляшка” (1998 г.), “Балзак” (тв, 1999 г.), “Ръкописът на принца” (2000 г.), “Лиза” (2001 г.), “Cet-amour la” (2001 г.), “The Will to Resist” (2001 г.).

Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобеловата награда за литература за 1929 г.
Иван Грозев е роден през 1872 г. Той е поет, драматург, литературен критик и теоретик. Публикува за пръв път през 1896 г., когато в сп. “Българска сбирка” са поместени негови стихотворения. От началото на 20-те години започва да се занимава с изкуствознание, история на религията и литературна критика. В периода 1922-1923 г. Ив. Грозев изнася лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет. Сътрудничи на сп. “Хиперион”. Умира през 1957 г.

Със закон е възстановен Хасковският окръг, а Рилският, Бачковският, Троянският, Преображенският и Клисурският манастир са признати за отделни общини.

В хода на Балканската война 1912-1913 г. започва настъплението на турските войски при Чаталджа. То е успешно отблъснато от авангардите на българските 4-а и 10-а пехотна дивизия.

Отхвърлена е кандидатурата на Мария Кюри за членство във Френската академия на науките, в която до този момент не са членували жени.
Мария Кюри (Мария Склодовска-Кюри) е френска физичка, професор, чуждестранен член на много академии на науките, полякиня по произход. Съпруга на П. Кюри, майка на И. Жолио-Кюри. От 1891 г. живее и работи във Франция. Изучава свойствата на радиоактивното лъчение, открива полония и радия (1898 г., с П. Кюри), доказва независимостта на радиоактивния разпад от концентрацията и от други фактори, изготвя първия радиев еталон (1911 г.). Получава Нобелова награда за физика (1903 г., с А. Бекерел и П. Кюри) и за химия (1911 г.).

Роден е Константин Илдефонс Галчински – полски поет. Произведенията му от 30-те години критикуват обществения живот в Полша („Магарето Порфирион“, 1929 г., поемата „Краят на света“, 1930 г.). В периода 1939-1945 г. е затворен в германски лагер за военнопленници. От 1946 г. пише сатирични стихове, поетични фейлетони, цикъл гротескни сатирични миниатюри „Зелената гъска“. Цикълът лирични миниатюри „Песни“ (1953 г.) е пълен с разсъждения за живота, любовта, изкуството. Умира на 6 декември 1953 г. във Варшава.

Приет е Закон за Университета, с който Висшето училище е превърнато в Университет.

Членовете на норвежка експедиция стават първите хора в света, стъпили на Антарктида.
Континентът се намира в Южното полукълбо. Неговата площ е 13,975 млн. km2. В климатично отношение Антарктида се поделя на 3 зони: вътрешноконтинентална високопланинска, на ледниковия склон и крайбрежна. Средна температура през зимата от -60 ° С до -70 ° С. Антарктида има бедна флора и фауна: мъхове, водорасли, лишеи, гъби; пингвини, тюлени, няколко вида членестоноги. На континента и на крайбрежните острови действат около 40 научни станции и бази (на 16 държави, включително България). По Международния договор (1959 г.) територията на Антарктида на юг от 60 ° ю.ш. е неутрална и демилитаризирана; може да се използва само за мирни цели при пълна свобода на научните изследвания. Антарктида е открита през 1820 г. от руските мореплаватели Ф. Ф. Белинсхаузен и М. П. Лазарев.

Умира Йожен Марен Лабиш – френски драматург, член на Френската академия (1880 г.). Роден е на 5 май 1815 г. в Париж. Завършва Висшето юридическо училище. С литературна дейност се занимава от 1835 г. През 1837 г. е поставена комедията му „Съд с вода“. През 1839 г. публикува романа „Очерци на нравите. Скитания“. Пише много водевили и фарсове самостоятелно или с участието на своите приятели (Ожие, Делакур, Мартен и др.). Първият му голям успех е водевилът „Сламената шапка“ (1851 г.). Популярни са пиесите му „Пътешествието на г-н Перишон“ (1860 г.), „Граматиката“ и др.

Роден е Афанасий Матвеевич Селишчев – руски езиковед, славист, член-кореспондент на академията на науките на СССР (1929 г.), член-кореспондент на БАН (1931 г.). през 1911 г. завършва Казанския университет. Професор е в Иркутския (1918-1920 г.), Казанския (1920-1921 г.) и Московския (от 1921 г.) университет. Основните му трудове са в областта на историческата диалектология на българския език в Македония (“Очерци по македонска диалектология”, 1918 г.; “Полог и неговото българско население”, 1929 г.; “Македонски кондики от ХV-ХVIII в.”, 1933 г.; “Славянското население в Албания”, 1931 г., и др.), в които недвусмислено посочва българския характер на населението в Македония и някои части на Албания. Публикува трудове по проблеми на старобългарски език, други славянски езици и езикознание: “Увод в сравнителната граматика на славянските езици” (ч. I, 1914 г.), “Славянско езикознание” (т. I, 1941 г.), “Старославянският език” (ч. I-II, 1951-1952 г., посм.). Автор е на “Диалектологически очерк на Сибир” (ч. 1, 1921 г.; “Руските говори от Казанския край …”, 1927 г.) и др. Умира на 6 декември 1942 г. в Москва.

В Букурещ започват преговори между България и Сърбия за подписване на мирен договор, който официално да сложи край на Сръбско-българската война (1885 г.). Начело на българската делегация е назначен османски дипломат, но преговорите фактически се водят от втория делегат Иван Ев. Гешов (на снимката).

В Монреал се състои първия карнавал на ледените дворци.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) руски части и български чети под командването на Ильо войвода и Симо Соколов влизат в Кюстендил.
Същия ден английското правителството начело с Бенджамин Дизраели издава заповед за навлизане на английския флот в Проливите. Целта е да бъде предотвратен пълния разгром на Османската империя и превземането на Цариград.

Умира Чарлз Кингсли – английски писател, историк и публицист. Той е роден на 12 юни 1819 г. в Холн, Девоншир. Бил е протестантски пастор и професор по нова история в Кеймбридж, по-късно – капелан на кралица Виктория. Автор е на “Ипатия”, 1852-1853 г. и “Преди две години”, 1857 г.

Роден е Гоце Делчев – виден деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско. Идеолог, стратег и организатор на ВМОРО. Роден в Кукуш той завършва гимназия в Солун. Става юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради възгледите си. След това учителства в Ново село, Щипско, и в гр. Банско. Става активен деец на ВМОРО от 1894 г., когато се свързва с Д. Груев, един от основателите на организацията. По примера на Левски налага идеята за вътрешна мрежа от революционни комитети, става инициатор за изграждане на четническия институт като въоръжена сила на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 г. Заедно с Г. Петров изработва програма и устав на организацията. Става член и задграничен представител на ВМРО и главен ревизор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решенията на Солунския конгрес от 1903 г. за „повсеместно стратегическо въстание в Македония“. Заедно с Д. Груев успява да ограничи активните въстанически действия само на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 г., на път за конгреса на Серския революционен окръг, загива в сражение с турски аскер.

По време на Кримската война 1853-1856 г. новосформираният алай полк (състоящ се от християни доброволци) полага клетва в Одрин, след което се отправя под ръководството на Садък паша (Михаил Чайковски) към Силистренско, за да воюва срещу руската армия.

Издаден е патент на машината за производство на пощенски пликове.

Издаден е патент на машината за производство на пощенски пликове.

Елизабет Блекуел става първата жена в света, получила диплома за лекар в щата Ню Йорк.

Александър Екзарх представя на княз Адам Чарториски (ръководител на полската емиграция в Париж) “Мемоар” по българския въпрос, който трябва да бъде връчен и на посланиците на Англия, Прусия и Турция, намиращи се във Франция. В “Мемоара” се настоява за политическа автономия на българите, както и за осъществяването на реални реформи в Османската империя, които да осигурят нормалното стопанско, културно и политическо развитие на българския народ.

По донесение на губернатора на Бесарабия руската полиция успява да арестува Петър Ганчев, помощник на Георги Раковски. Петър Ганчев живее в Бесарабия и е управител на митницата в Рени (Южна Бесарабия). Неговата задача е да набира доброволци измежду многобройната българска емиграция в Бесарабия и да осигурява оръжие за сформиране на втори въстанически отряд, който трябва да се прехвърли на юг от р. Дунав през Галац.

Роден е Ернст Абе – немски физик оптик. Създател е на технологията в основните клонове на оптико-механичната промишленост. Бил е професор по теоретична физика в Йена (от 1870 г.), както и директор на астрономическата обсерватория в Йена (1877-1890 г.). Създава теорията на микроскопа (1872 г.) и разработва конструкцията на много оптични устройства, носещи неговото име. Работи заедно със собственика на оптичната фабрика К. Цайс, след чиято смърт (1888 г.) наследява предприятието. Умира на 14 януари 1905 г.

Роден е Едуар Мане – френски художник и гравьор. От 1850 г. до 1856 г. учи при П. Кутюр в Парижкото училище за изящни изкуства. Формира се като художник под влиянието на старите майстори и художниците на ХIХ в. В по-голямата си част творчеството му е близко до реалистичните тенденции във френския живопис, а най-добрите му картини са изображения на представители на френската интелигенция, негови приятели и близки, на деца, на характерни типове от различни обществени слоеве. Въпреки това, за разлика от други водещи френски художници от средата на ХIХ в. (Домие, Курбе, Миле), творчеството му не е обърнато към обществените противоречия и живота на народа. Умира на 30 април 1883 г. в Париж.

Парламентът на Долна Канада взема решение за увеличаване правата на евреите.

Роден е Стендал (псевд. на Анри-Мари Бейл) – френски писател. Той е един от основоположниците на критическия реализъм. Автор е на романите “Арманс, или Сцени от парижкия живот” (1827 г.), “Люсиен Льовен” (1834-1835 г.), “Червено и черно” (1830 г.), “Пармският манастир” (1839 г.), на повести, мемоари (“Животът на Наполеон”, 1817-1818 г.; “Мемоари за Наполеон”, 1836-1838 г.), трудове върху изкуството (“История на живописта в Италия и Рим”, 1817 г. и др.), на психологическата студия “За любовта” (1822 г.) и др. Умира на 23 март 1842 г.

Роден е Муциу Клементи – английски пианист, педагог, композитор и диригент, италианец по произход. От 1766 г. живее и работи в Англия. Става известен като пианист виртуоз и педагог (сред неговите ученици са И. Крамър, И. Мошелес, Дж. Фийлд и др.). Основател и ръководител е на т. нар. Лондонска пианистка школа. В началото на ХIХ в. работи дълго време в някои европейски страни. Един от създателите на класическата форма на сонатите за пиано. От педагогическия му репертоар са съхранени неговите етюди (сб. “Път към Парнас”). Своя изпълнителски и педагогически опит Клементи обобщава в труда “Методи за пиано” (изд. 1801 г.). Собственик е на няколко музикални издателства и фабрики за производство на пиана. Умира на 10 март 1832 г. в Ившъм, Англия.

По време на Руско-турската война (1686-1700 г.) Петър І издава указ за освобождаване от крепостна зависимост на всички селяните, които вземат участие в Азовския поход. В резултат на похода е превзет Азов (1696 г.).

Подписана е Утрехтската уния поставила основите на Нидерландия и сложила край на Нидерландската революция (XVI-XVII в.).
Нидерландска революция избухва под формата на въстание, прераснало в националноосвободителна война. През XVI в. страната се намира под властта на испанските Хабсбурги. Испанският крал Филип II прави опит да изкорени прoтестантството в нидерландските провинции, което предизвиква съпротивата на населението. През август 1566 г. – избухва народно антикатолическо (иконоборческо) въстание, потушено от испанската армия на херцог Алба. Постепенно борбата приема формата на партизанска война на гьозите (прозвище на фламандските патриоти, участвали в Нидерландската революция, дадено им от испанските аристократи) начело с Вилхелм Орански. През 1572 г. гьозите превземат градовете Брил и Виантен. Започва ново въстание в северните провинции. През септември 1576 г. избухва въстание и в южните провинции, в Брюксел. Създадени са революционни органи на властта. През 1579 г. представители на аристокрацията сключват с испанците Араската уния и признават испанския монарх. В отговор северните провинции се обединяват чрез Утрехтската уния и създават новата държава Съединени провинции (Холандия, по името на най-голямата от тях). През 1581 г. новата държава Съединени провинции провъзгласява независимостта си. В периода 1583-85 г. холандските войски, оглавявани от Мориц Орански, нанасят поражение на испанците. През 1609 г. е подписано 12-годишно примирие, с което Испания признава република Съединени провинции.

След отказа на Ливонския орден да плаща данък на Москва, руските войски нападат Ливония. Започва Ливонската война (1558-1583 г.), която се води между Русия и нейните северозападни съседи за контрол над днешната територия на Естония и Латвия.

За първи път е отпечатана свещената еврейска книга “Тора” (Петокнижието), която съдържа първите пет книги от Стария Завет: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие. Тя е едно от първите литературни произведения на юдеизма. Най-старият паметник на юдейската и християнска религия. Основната част от Тора е създадена през ІХ-VІІ век пр.н.е. Окончателната редакция и първа публикация на Тора е от V век пр.н.е. в Ерусалим.

Императорът на Свещената Римска империя Отто ІІІ умира от малария.

Календарът е на Агенция “Фокус” и www.ndt1.eu