КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 2 АВГУСТ

В 17,29 ч при излитане от София за Варна, катастрофира самолет Як-40 на БГА „Балкан“. Загиват 27 и са ранени 10 пътници.

Закрита е изложбата „Произведения на изкуството в българските музеи и манастири“. Тя е открита на 24 април в гр. Есен, Федерална Република Германия, във вила „Хюгел“ (стария дворец на фамилията Круп) и е посетена от 70 хиляди души.

Родена е композиторката Нева Кръстева. Завършва Московската консерватория, специалност “Музикознание” при проф. Юрий Холопов и “Орган” при проф. Леонид Ройзман. Специализира в Прага и Цюрих. От 1973 г. започва педагогическа дейност като асистент в Музикалната академия в София. За първи път разработва и прилага курс по история на полифонията и полифоничен анализ. През 1980 г. създава специалността “Орган” в Музикалната академия и води първия курс студенти. Професор е по контрапункт и фуга. Член е на Дружеството за нова музика в България и на Съюза на българските композитори (СБК) и “Бахово общество” в Лайпциг. Носител е на награда за композиция от СБК. Освен композитор и педагог, Нева Кръстева е концертиращ музикант в България и чужбина – в репертоара й влизат класически произведения и творби на модерни автори.

Умира италианският композитор Пиетро Маскани (1863 – 1945). Роден е на 7 декември 1863 г. в Ливорно. Възпитаник е на Миланската консерватория, където е ученик на Понкиели и на Саладино. След като дирижира оркестрите на различни малки италиански сцени, става директор на музикалния музей “Личео Росини” в Пезаро (1895 – 1902). Неговата опера “Селска чест” е представена в Рим през 1890 г. Автор е на оперите “Ирис” (1898), “Паризина” (1913), “Малкият Марат” (1921) и др., на оперети, произведения за оркестър, филмова музика.

В Потсдам завършва работата си последната международна конференция на страните победителки във Втората световна война. Потсдамската конференция на ръководителите на СССР, САЩ и Великобритания започва на 17 юли 1945 г. В нея участват Чърчил (заменен от Клемент Атли), Хари Труман и Сталин. Решено е мирните договори със сателитите да се подготвят от Съвета на министрите на външните работи (СМВнР) на СССР, САЩ, Великобритания, Франция и Китай, а мирните договори да се подпишат само с признати демократични правителства. Решават се най-важните международни въпроси, възникнали след Втората световна война. Вземат се решения за демилитаризация, денацификация и за демократично преустройство на Германия, победена във Втора световна война. Съгласувани са въпросите за Контролния съвет като висш орган на властта на съюзните държави по време на окупацията на Германия, за репарациите, за западните граници на Полша, за предаване на Кьонигсберг (Калининград) с околната територия на СССР и др. Германия губи 25 % от териториите си.

След капитулацията на Франция генерал Шарл де Гол напуска страната. Започва френската съпротива.

Алберт Айнщайн пише на президента Рузвелт с настояване да разреши започване на атомни проекти. Писмото му е продиктувано от тревогата, че германските учени разработват мощна атомна бомба, използвайки уран.

Умира Костадин Баталов (1877 – 1938). Роден е на 22 декември 1877 г. в Сопот. Завършва право в Париж. Адвокат, народен представител. Председател на „Алианс Франсез“ в София. Кмет е на София през 1911 г. и през 1921 г. Пълномощен министър е в Испания (1932 – 1934), в Белгия (1933 – 1934) и във Франция (1931 – 1934; 1935 – 1938). Министър е на външните работи след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

Роден е руският летец космонавт Валерий Биковски. От 14 до 19 юни 1963 г. лети на „Восток – 5“. Полетът продължава 119 ч. Космическият кораб извършва 81 обиколки около Земята, като изминава 3,3 млн. км. На 16 юни 1963 г. излита и „Восток – 6“, пилотиран от Валентина Николаева-Терешкова. Двата полета се осъществяват едновременно.

Умира германският президент Паул фон Бенекендорф унд фон Хинденбург (1847 – 1934). След като фон Хинденбург умира, Хитлер приема функциите на държавен глава.

Фон Хинденбург е роден на 2 октомври 1847 г. Участва във Френско-пруската война (1870 – 1871). От 1903 г. е главнокомандващ армия. През 1911 г. е пенсиониран. След избухването на Първата световна война отново е зачислен във войската, назначен е за главнокомандващ на съсредоточената в Източна Прусия осма армия. Заедно с ген. Ерих Лудендорф (началник на неговия Генщаб) разбива и унищожава настъпващите руските войски край Таненберг и Мазурските езера. Победите на фон Хинденбург се митологизират от германската преса и помагат за израстването му в кариерата. През 1916 г. той оглавява Върховното военно командване, а ген. Лудендорф е назначен за първи интендант. Двамата военачалници издигат властта си над контрола на имперското правителство и кайзера. В началото на ноември 1918 г., за да спаси монархията в Германия, фон Хинденбург съветва Вилхелм II да напусне страната, а самият той предлага услугите си на новосформираното правителство за разгрома на революционното брожение в империята и за мирното завръщане на фронтовите войски в родината. След смъртта на президента Фр. Еберт кандидатурата му за овакантения пост е издигната от десните партии и на проведените през 1925 г. избори с 14,6 срещу 13,7 млн. гласа побеждава кандидата на т. нар. Ваймарска коалиция центриста В. Макс. Като президент въпреки многократно декларираните си монархически убеждения коректно спазва в началото на мандата конституцията. Без запитване до Райхстага през март 1930 г. назначава за канцлер водача на центристите Х. Брюнинг и поставя началото на разпада на парламентарната система и установяване на президентски режим в Германия. В съперничество с Адолф Хитлер и други политици печели президентските избори през пролетта на 1932 г. и получава втори мандат. Подкрепен е от центристките партии и от социалдемократите, докато Германската национална и националистическа партии гласуват за Хитлер. След изборите утвърждава президентския режим на управление и за по-малко от една година сменя трима канцлера.

Открит е Беломорско-Балтийският плавателен канал. Построен е от 100 000 затворници.

Роден е Питър О’Тул – английски актьор от ирландски произход. На 12 години напуска училище и започва работа. Следва в Кралската академия за драматично изкуство, играе в различни английски театри и на Бродуей. Бързо се издига във филмовия свят. Участва във филмите „Отвлеченият“ (1959 г.), „Белите сенки“ (1960 г.), „Невинните диваци“ (1960 г.), „Лорънс Арабски“ (1962 г.), „Томас Бекет“ (1964 г.), „Лорд Джим“ (1965 г.), „Библията“ (1965 г.), „Как да откраднем милион?“ (1966 г.), „Нощта на генералите“ (1966 г.), „Екатерина Велика“ (1967 г.), „Лъвът през зимата“ (1968 г.), „Да накладеш огъня“ (тв, 1969 г.), „Войната на Мърфи“ (1971 г.), „Човекът от Ла Манча“ (1972 г.), „Управляващата класа“ (1973 г.), „Петкан“ (1974 г.), „Розовата пъпка“ (1975 г.), „Фокстрот“ (1976 г.), „Зората на Зулу“ (1979 г.), „Калигула“ (1980 г.), „Живот на карта“ (1980 г.), „Моята последна година“ (1982 г.), „Пигмалион“ (тв, 1983 г.), „Последният император“ (1987 г.), „Височайши духове“ (1988 г.), „Дъщерята на Ребека“ (1991 г.), „Един добър човек сред другите“ (1993 г.), „Пътешествията на Гъливер“ (1996 г.), „Истинска история“ (1997 г.), „Фантоми“ (1998 г.), „Историята на отец Дамиен“ (1999 г.), „Последната завеса“ (2001 г.).

Роден е Анастас Стоянов – български поет. Завършва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1955 г. Редактор е в Радио София (1957-1959 г.) Работи като редактор и в редица печатни издания. в. “Септемврийче”, в. “Народна младеж”, сп. “Пламък”, сп. “Пламъче”. Член е на Съюза на българските писатели. Съставител и редактор на сборника “Това е песен. Антология на 25-те рози” (1969 г.). Превежда стихотворения от И. Г. Еренбург. Негови стихове и проза са преведени на руски, френски, гръцки, украински, белоруски, грузински и др. Автор е на стихосбирките “Първа любов” (1955 г.), “Посвещение” (1964 г.), “Пролетно преображение” (1975 г.), “На грешната земя” (1978 г.), на поемите “Есенни макове” (1963 г.), “Уловени сънища” (1970 г.), “Повече от любов” (1982 г.); на сборниците с разкази “Неделни новели” (1973 г.), “Скитания. Писма от Индия” (1975 г.), “Пролетно преображение” (1975 г.), “Сто приказки” (1977 г.), “На грешна земя” (1978 г., 1980 г.), “Още сто приказки” (1980 г.), “Жертвено цвете” (1981 г.), “Повече от любов” (1982 г.), “Търсете български алпинист” (1985 г.), “Казвам се Малчо” (1989 г.), “Златната лисица” (1989 г.), “Хищникът Роман” (1989 г.) и др. Превежда лириката на Иля Еренбург.

Създадени са руските въздушно-десантни войски.

Роден е Христо Ганев – български писател сатирик и сценарист. Главен редактор е на в. „Народна младеж“ (1946-1947 г.), сценарист и редактор в Българската кинематография и в редакционната колегия на в. „Стършел“. Автор е на хумористични и сатирични стихове във в. „Стършел“, разкази във в. „Литературен фронт“. Сценарист е на игралните филми: „Песен за човека“ (1954 г.), „Две победи“ (1956 г., съвместно с Веселин Ханчев), „Партизани“ („Животът си тече тихо“) (1958 г.), на който е й сърежисьор, „А бяхме млади“ (1961 г.), „Двамата“ (тв, 1977 г.), „Басейнът“ (1977 г.), „Голямото нощно къпане “ (1980 г.), „Нощем по покривите“ (тв, 1988 г.), на анимационните: „Басня“ (1964 г.), „Дяволът в църквата“ (1969 г.), „Хипотеза“ (1976 г.), „Малкият“ (1976 г.), „Кавалкада“ (1979 г.), „Гайда“ (1983 г.), „Сафари“ (1985 г.), „Хармоника“ (1987 г.), „Веселякът“ (1988 г.). Работил е върху документалните филми: „Празник на надеждата“ (1963 г.), „Палат край Нил“ (1963 г.), „Парад на позора“ (1967 г.), „България – монолог с непознатия“ (1974 г.), „Търсете на буква П” (1975 г.), „Художникът“ (1977 г.), „Една безкрайна мъка“ (1979 г.), „Море в средата на земята“ (тв, 1993 г.).

Умира Уорън Хардинг – американски политик и 29-и президент (1921-1923 г.) на САЩ от листата на Републиканската партия. Вътрешната политика на президентството му е подчинена на монополите и се характеризира с разрастване на корупцията и обогатяване на търговците и спекулантите. Провежда политика на експанзия в Далечния изток и Латинска Америка.

Роден е на 2 ноември 1865 г. в Корсика, днес Блуминг Гроу, Охайо.

Умира Александър Греъм Бел – американски физик и физиолог, шотландец по произход, професор. През 1876 г. изобретява телефона. Той е създател на фотофона, графофона и един от ранните прототипи на грамофона.

Умира Енрико Карузо. Той е италианският певец, тенор. Роден е на 25 февруари 1873 г. в Неапол. Като дете пее в църковен хор. Започва да учи пеене от 1891 г. при музикалния педагог Г. Верджине. Дебютира в Неаполския театър “Нуово” през 1894 г. , след което пее в много италиански оперни театри (1894-1898 г.). Солист е в Миланската “Ла Скала” (1900-1901 г.), солист на нюйоркския театър “Метрополитен опера” (1903-1920 г.). Един от най-известните певци в света. Изпълнява всякакви тенорови партии – от лирични до трагични: Херцога, Манрико, Радамес (“Риголето”, “Трубадур”, “Аида” от Верди), Неморино (“Любовен елексир” от Доницети), Фауст (“Мефистофел” от Бойто), Канио (“Палячи” от Леонкавало), Туриду (“Селска чест” на Маскани), Рудолф, Каварадоси, де Грийо (“Бохеми”, “Тоска”, “Манон Леско” от Пучини), Дон Хозе (“Кармен” от Бизе), Лионел (“Марта” от Фр. фон Флотов).

Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматума на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.

Британски експедиционен корпус прави десант в Архангелск, в помощ на Бялата гвардия.

Генерал Радко Димитриев напуска руската армия поради избухналата революция. Радко Димитриев е военен деец и генерал от пехотата. Роден в с. Градец, Сливенско. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., а след Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., а по време на Сръбско-българската война от 1885 г. е помощник началник-щаб на Западния корпус. Димитриев е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.). След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години и се включва във военното управление на страната, като началник-щаб на армия (1904–1907 г.) и началник на трета Военноинспекционна област (1907–1912 г.). По време на Балканската война от 1912–1913 г. е командир на Трета българска армия, а по време на Междусъюзническата война от 1913 г. е помощник-главнокомандващ Действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война от 1914–1918 г. си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия. Разстрелян е при метеж на есери и меншевики във Владикавказ.

Родена е Ружа Делчева – българска актриса. След завършване на Държавната театрална школа към Народния театър през 1937 г. е една от водещите му актриси до пенсионирането си. В киното се снима от 1938 г. Изпълнява роли в „Албена“, „Свекърва“, „Херцогинята от Падуа“, „Под игото“, „Три сестри“. Снима се в „Страхил войвода“ (1938 г.), „Те победиха“ ( г.), „Точка първа“ (1956 г.), „Години за любов“ (1957 г.), „Цар Иван Шишман“ (1969 г.), „Куче в чекмедже“ (1982 г.), „Тази хубава зряла възраст“ (1985 г.). Работи и в телевизионния театър: „За честта на пагона“ (1975 г.), „Криворазбрана цивилизация“ (1975 г.), „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976 г.), „Легенда за майката“ (1985 г.). Уволнена е от Народния Театър на 1 януари 1989 г. През 2000 г. получава орден „Стара планина“ . Умира на 25 ноември 2002 г. в София.

Родена е Руска Гандева – български литературовед, специалист по римска литература. Специализира антична култура в Карловия университет в Прага през 1934 г. Първият професор по римска литература в България. След смъртта на съпруга £ проф. Христо Гандев дарява на Фонд „13 века България“ целия кабинет (книги, обзавеждане) на големия български историк. Умира на 17 юли 2001 г. в София.

На въоръжение в армията на САЩ е приет първият боен самолет.

В Куманово е основан Български конституционен клуб от легализирани дейци на десницата на ВМОРО.

Първите Български конституционни клубове са основани на 20 юли във Велес и Битоля от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени още в Скопие на 31 юли, в Тетово на 5 август, в Щип на 6 август, в Кратово и в Крива Паланка на 7 август, в Гостивар и Одрин на 10 август, в Кочани и Сяр на 15 август и в Цариград на 29 август.

Избухва Илинденско-преображенското въстание. На същия ден по нов и по стар стил се чества църковният празник Илинден.

Илинденско-преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г. Тя придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническото движение, което изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Като се възползва от това въстание, турското правителство съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това довежда до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието.

В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи – Гоце Делчев, Дамян (Даме) Груев, Георги (Георче) Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти. Междувременно подготовката на въстанието върви с пълна сила. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Дамян (Даме) Груев, Борис Сарафов и Анастас Димев Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. Малко преди свикването на Битолския окръжен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 4 май (21 април стар стил) край с. Баница е убит Гоце Делчев. Въпреки това подготовката за въстанието продължава. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.

На 6 август (24 юли стар стил) – Преображение, същата година избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Правителството, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Като разчита на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор.

За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.

Причините за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание са много и от различно естество: на първо място за това допринася преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина е крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухва. За разлика от Априлското въстание от 1876 г. този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупреждава ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заемат страната на Османската империя, което позволява на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина е ненамесата на България.

Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание има огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

С княжески указ е учреден почетен знак „За 20-годишна отлична служба“ за офицери, а от 7 април 1933 г. се учредява такъв и за подофицери.

Подписана е конвенция между България и Франция за изграждане на военноморския флот.

Роден е Джак Уорнър – американски филмов продуцент, съосновател с брат си Хари на филмовата компания “Warner Brothers Pictures” и неин президент от 1956 г.

Създадена е Българската социалдемократическа партия (БСДП).

От 1894 г. е Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На проведения на 31 юли – 4 август 1903 г. X конгрес БРСДП се разделя на две. Част от нея се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), наследник на която е сегашната Българската социалдемокритическа партия (БСДП). Друга част се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), която през 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия (БКП) (тесни социалисти, обявена извън закона през 1924 г.

През 1927 г. се създава Работническа партия като легално проявление на БКП,

през 1934 г. е забранена. През 1938 г. двете партии се сливат под името Българска работническа партия (комунисти). През 1948 г. се преименува в Българска комунистическа партия, а от 3 април 1990 г. – Българска социалистическа партия.

Учреден е „Народен орден за гражданска заслуга“.Той е само за цивилни лица в шест степени (от 1933 г. е прибавен Велик кръст). Представлява бял пизански кръст с дъбови клонки под княжеска (след 1909 г. – царска) корона. Звездата на Великия кръст и на I степен е осмоъгълна и се носи отляво на гърди. Има и дамски кръст за IV-VI степен върху дамска панделка на гърди. До 1908 г. с неговата I степен са наградени Константин Стоилов, Димитър Петков, Димитър Станчов и Страшимир Добрович. Орденът е отменен през 1947 г., но е раздаван до 1950 г.

С княжески указ се създава почетен знак „За 10-годишна отлична служба“. Първият награден е военният министър полк. Сава Муткуров.

Сава Муткуров е роден на 4 декември 1852 г. Той е министър във военното министерство в правителство на Стефан Стамболов от 20 август 1887 г. до 4 февруари 1891 г. Умира на 3 март 1891 г.

Във Велико Търново се провежда коронацията на княз Фердинанд I. Новоизбраният от третото Велико народно събрание държавен глава полага клетва за вярност към Търновската конституция пред III ВНС, след което тримата регенти, начело със Стефан Стамболов му предават властта.

Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Когато българска депутация изпратената из европейските държави да търси княз се спира на Фердинанд I, той е подпоручик в австро-унгарската армия. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886 г. – 1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г., Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I Сакскобургготски е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война от 1914 г. – 1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където по-късно умира.

На 30 юли и на 2 август излизат журнални постановления на Съвета на управлението на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си. Това обаче не важи за черкезите и извършилите престъпления против християните. Собствеността трябва да се докаже по съдебен ред чрез тапии или освидетелстване. Започва узаконяване преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите (аграрен преврат).

По време на игра на покер в Дакота е убит легендарният военен разузнавач Дивия Бил.

Открито е лондонското метро – най-старото в света.

Роден е американският изследовател Матю Хенсън (1865 – 1940). През 1909 г. заедно с Робърт Пири за първи път достигат Северния полюс.

Роден е френският историк Алфред Рамбо (1842 – 1905). През 1897 г. става член на Академията на обществените науки. От 1881 г. е професор по нова история в Сорбоната. В периода 1895 – 1903 г. е сенатор, а от 1896 г. до 1898 г. – министър на народното образование и изкуствата. Специализира руска история в Русия. Автор е на трудове върху френско-руските и френско-германските отношения. Редактор и един от авторите на многотомната „Обща история от IV в. до наши дни“ (1-12 т., 1893 – 1901 г.). Трудове: „Византийската империя през Х в.“ (в която е отделено място и за средновековна България), „Константин Багренородни“, „Епична Русия“, „История на Френската революция“ и др. Умира на 10 ноември 1905 г.

В хода на Руско-турската война от 1828 – 1829 г., след настъплението си през Стара планина, руски отряд влиза в Котел.

В Ню Йорк е открито Петю авеню, което става място на най-скъпите и изискани магазини в Манхатън.

Умира Лазар Карно – граф и пер, френски държавник и военен деец, инженер, математик. Роден е на 13 май 1753 г. в Ноле. По време на Великата френска революция е член на Комитета за обществено спасение. Организатор на републиканската армия. През 1795 г. става член на Директорията. Министър е на войната през 1800 г. и министър на вътрешните работи през 100-те дни на Наполеон.

Умира създателят на първата парна машина Джеймс Уат (1736 – 1819).

Наполеон Бонапарт е обявен от френския Сенат за пожизнен консул на Франция, което му дава правото да посочва своя наследник.

Умира Томас Гейнсбъроу – английски живописец и график. Той е роден на 14 май 1727 г. в Садбъри, Съфолк. Смята се за най-големия (заедно с Дж. Рейнолдс) английски майстор на портрета от ХVIII в. Негови творби са „Синьото момче“( 1770 г.) , портрет на херцогиня де Бофорт, (около 1770 г.), „Пердита“, (1781 г.) и др.

Испанският капитан от армията Гаспар де Портола и монахът – францисканец Хуан Креспи основават Лос Анджелис.

Умира Анри III – френски крал от 1574 г., последният представител на династията Валоа. Той е роден на 19 февруари 1551 г. във Фонтенбло Избран е за крал на Полша и за велик княз на Литва през 1573 г. След смъртта на брат си – френския крал Шарл IХ, се завръща във Франция, за да заеме престола. Бори се срещу хугенотите и срещу представителите на Католическата лига.

Руската кавалерия разгромява рицарите от Ливонския орден в битката при Ермес.

Договорът от Пасау дава религиозна свобода на всички протестанти, живеещи в Германия.

Българско пратеничество при крал Стефан Урош ІІІ Дечански предлага безусловен мир.

Войната между България и Сърбия е предизвикана от сръбското разширение към югозападните български земи. От своя страна българският владетел Михаил III Шишман (1322-1330 г.) успява да привлече византийския император Андроник III Палеолог, с когото влиза в династичен съюз, а също така – татари и власи. През юли 1330 г. българските войски, предвождани от самия Михаил III Шишман, се установяват край с. Шишковци, Кюстендилско. Въпреки сключеното временно примирие сръбската армия напада българския лагер още преди да пристигне помощта от византийския император. Велбъждската битка от 1330 г. се води между български и сръбски войски на 28 юли край Велбъжд (днес Кюстендил). Българите претърпяват тежко поражение, а цар Михаил III Шишман е убит.

Сръбският владетел лесно приема предложението за мир на българските пратеници, тъй като не е подготвен за настъпателна война. Неговото условие е на търновския престол да бъде поставен племенникът му Иван Стефан, първородният син на цар Михаил ІІІ Шишман. Победените българи приемат наложената им промяна. С новия владетел в българската столица се завръща и майка му Анна-Неда. Вдовицата на Михаил ІІІ Шишман Теодора е изгонена от Търново. По силата на подписаното примирие на 2 август 1330 г. на българския престол се възкачва първата съпруга на Михаил III Шишман – Ана-Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, заедно със своя син Иван Стефан.

Римският Папа Св. Стефан I напуска папския престол, който заема от 12 май 254 г. Той е един от първите папи, които императивно се намесват в делата на други църкви. Влиза в остър спор с картагенския епископ Киприан за кръщението на еретиците. Подкрепян от църквите в Африка, Сирия и Мала Азия, Киприан настоява, че кръщението на еретиците не е действително и при влизането си в Църквата, те трябва да бъдат кръщавани повторно. Папата, подкрепян от църквите в Александрия и Палестина, приема кръщението на еретиците за действително и ги приема в общение само след опрощаване на греховете чрез ръкополагане. Заплашва епископите в Мала Азия със спиране на общението, ако не утвърдят римската практика. Опит за помирение на двете страни прави св. Дионисий, епископ на Александрия. Спорът заглъхва от само себе си след смъртта на папата.