КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1867  – САЩ купуват от Русия Аляска за 7.2 милиона долара  1918 г. – В гр. Пятигорск в Кавказ по присъда за „контрареволюционен заговор“, произнесена от съветски революционен трибунал, е разстрелян генерал Радко Димитриев, воювал на страната на Русия в Първата световна война. 1922 –  Англия е основана компанията Би Би Си  1925 – Подписан е Ангорският договор между България и Турция 1962 – Начало на Карибската криза 1967 – Руският космически кораб “Венера-4” извършва първото в световната история успешно кацане на едноименната планета

 ПРАЗНИЦИ:

2018 г. – Военен самолет Су-34 пада върху жилищен блок в гр.  Ейск /Русия/ след като излита при учебен полет след запалване на двигателите, загиват 13 души, от тях 3 деца.

2017 г. – Умира Рикардо Хамин Видал (р. 1931 ), филипински кардинал

2015 г. – В Швейцария се провеждат избори за Федерално събрание. Победа удържа Швейцарската народна партия.

2011 г. – Милиардерът Ричард Брансън и собственик на Virgin Galactic открива космодрум, който е част от компанията му за космически полети.

2011 г.Русия , Украйна , Беларус , Казахстан , Армения , Киргизстан , Молдова и Таджикистан подписаха споразумение за зона за свободна търговия в ОНД .

2009 г.Терористична атака в Пишин (Иран), повече от 40 убити.

2007 г. – Беназир Бхуто се завръща в Пакистан с намерение да участва в парламентарните и местните избори, насрочени за 8 януари 2008 г., след като президентът Первез Мушараф я амнистира по отправените ѝ обвинения в корупция. При тържествено ѝ посрещане в Карачи срещу нея е извършен двоен самоубийствен бомбен атентат, при който загиват над 130 от посрещачите и 500 са ранени, а самата Бхуто остава невредима. Беназир Бхуто е пакистански политик. Тя е министър-председател на Пакистан в периодите 1988-1990 и 1993-1996 г. Бхуто е първата жена, избрана да ръководи ислямска държава.

2005 г. – Умира Александър Яковлев (р. 1923 г. ), съветски и руски политик, публицист, академик, един от идеолозите на “ перестройката „.

2003 г.

След получена заплаха за взрив е евакуирана Третяковската галерия.

 

 

2002 г.

Във Варна започва юбилейният XXV-ти фестивал „Златната роза“, на който голямата награда получава филмът „Емигранти“ на Ивайло Христов и Людмил Тодоров, а наградата за цялостно творчество е връчена на режисьора Зако Хеския.

 

 

2002 г.


Вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев обявява пред парламента специални мерки за оздравяване на икономиката, които включват: създаване на инвестиционен фонд с държавно участие от 100 милиона лева, определяне на индустриални зони, ускоряване на процедурите по ликвидация, създаване на индекс на пазара на недвижими имоти, опростяване на лицензионните режими и др.

 

 

2001 г.

За откриването на новата сграда на британското посолство в България на посещение пристига вторият син на английската кралица – принц Андрю.

 

 

2001 г.

Танкер, натоварен с бензол, принадлежащ на бразилската нефтена компания „Петробраз“, се натъква на рифове край Паранагуа (щата Парана). Образувалото се разливно петно заема площ от около 4 кв. км. Възникнала заплаха принуждава спасителните екипи да пристъпят към евакуация на жителите на близкия остров Кобра.

 

 

2000 г.


На брега на Мексиканския залив, океанът изхвърля телата на почти 300 мъртви акули. Причината на масовата гибел на морските хищници така и не е установена.

 

 

2000 г.


ФСБ (Федеральная служба безопасности ) на Русия съобщава за предотвратен терористичен заговор на екстремистката ислямска организация “Братя мюсюлмани”.

 

 

1998 г.

В Нигерия след взрив на газопровод загиват 700 души.

 

 

1997 г.

В Билбао (Испания) е открит музеят Гугенхайм (The Guggenheim Museum Bilbao). Това е най-голямата изложбена галерия в света.

 

 

1995 г.


Украйна влиза в Съвета на Европа.

 

 

1993 г.


В Латвия се въвежда нова национална валута – лат.

 

 

1991 г.

Азербайджан обявява своята независимост.

 

 

1989 г.


Ерих Хонекер е свален от поста държавен глава на ГДР.

 

 

1983 г.

В Берлин се провежда тридесет и седмата сесия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) – междуправителствена организация за икономическо и научно-техническо сътрудничество, основана през 1949 г. от България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. По-късно към СИВ се присъединяват Албания (до 1961 г.), ГДР, Монголската народна република, Куба, Виетнам. Съветът за икономическа взаимопомощ съществува до 1991 г.

 

 

1981 г.


Открит е Античният театър в Пловдив.

Той е датиран към началото на II в. от н.е., по времето на император Траян /98-117 г./. Разкрит е при археологически разкопки, проведени в периода 1968-79 г. от Археологически музей – Пловдив и в последствие е включен Фв границите на архитектурния резерват „Старинен Пловдив”.

 

 

1975 г.


Умира Александър Оббов – български политически и държавен деец. Член на БЗНС, секретар на ПП на БЗНС (1914-1919 г.). Оббов е депутат и подпредседател на ХVIII-то ОНС (1919–1923 г.). По време на управлението на Александър Стамболийски (21 май 1920 г. – 9 юни 1923 г.) е министър на земеделието и държавните имоти. След преврата на 9 юни 1923 г. емигрира в Чехия. В периода 1923-1925 г. е член на Задграничното представителство на БЗНС. През 1936 г. се завръща в България и се налага като един от ръководителите на БЗНС „Александър Стамболийски“ („Пладне“). След 9 септември 1944 г. отново е избран за член на ПП на БЗНС (1945–1947 г.) и политически секретар. Главен редактор е на в. „Народно земеделско знаме“ (1944-1946 г.), министър на земеделието и подпредседател на МС в правителството на Георги Димитров (1946–1947 г.).

 

 

1974 г.

В пристанище Варна, на вода е пуснат първият от серията 13 500-тонни моторни кораби за универсални товари „Капитан Петко – войвода”. Корабът е построен в Херсон за нуждите на Параходство БМФ.

 

 

1968 г.

Публикуван е Закон за изобретенията и рационализациите.

 

 

1967 г.


Състои се премиерата на анимационния филм на Уолт Дисни – “Книга за джунглата”.

 

 

1967 г.


Руският космически кораб “Венера-4” извършва първото в световната история успешно кацане на едноименната планета.

 

 

1967 г.


Умира Асен Христов Йорданов – български и американски летец и авиоконструктор. Асен Йорданов е роден през 1896 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в София. Конструира планер, с който лети за първи път в България (15 февруари 1912 г.). През 1912 г. се записва да учи в Пилотското училище в Етан, Франция. По време на Балканската война (1912 г.-1913 г.) е авиомеханик, а по време на Първата световна война (1914-1918 г.) – летец пилот. През 1915 г. построява самолет с оригинална конструкция. От 1921 г. е в САЩ, където работи като летец конструктор, пилот изпитател, а по-късно – конструктор в известни американски авиационни заводи. Конструира самолет ДС-3, произвеждан в САЩ и СССР по лиценз като ЛИ-2. Работи в областта на методиката на летене в сложни метеорологични условия и на радиоелектрониката. Йорданов е един от създателите на гражданската авиация на САЩ. Автор е на оригинални трудове (на английски език) в областта на авиацията: „Вашите крила“ (1938 г.), „През облаците“ (1938 г.), „Безопасност при полета“ (1941 г.), „Авиационен речник“ (1942 г.) и др.

 

 

1966 г.


Роден е Слави Трифонов – български шоумен и певец. Първите му изяви са в студентското предаване “Ку-ку” (началото на 90-те години); водещ е на телевизионното шоу “Каналето”. След разделянето на екипа на предаването, става продуцент и водещ на тв шоу “Хъшове”. Шоуто е свалено от екрана на БНТ след първото предаване през 1998 г., но продължава да се излъчва по различни кабелни телевизии. През 2000 г. по bTV стартира “Шоуто на Слави”. Слави Трифонов се изявява и като певец.

Дискография: “Ръгай чушки в боба” (1993 г.), “Шат на патката главата” (1994 г.), “Жълта книжка” (1995 г.), “Хъшове” (1996 г.), “Каналето” (1997 г.), “Едно ферари с цвят червен” (1997 г.), “Вавилон” (1998 г.), “Няма не искам” (1999 г.), “Часът на бенда” (2000 г.), “Vox populi” (2002 г.) и други.

 

 

1962 г.


Започва т. нар. Карибската криза – регионален конфликт, възникнал след намесата на САЩ във вътрешните работи на Куба във връзка със строителството на съветска ракетна база на острова. Конфликтът се задълбочава, след като американският президент Джон Кенеди обявява на 22 октомври 1962 г. икономическа и военна блокада на Куба в отговор на разполагането на съветски стратегически ракети на острова. Карибската криза продължава до края на октомври, когато започват американско – съветски преговори. Страните постигат споразумение СССР да изтегли ракетите от Куба, САЩ да изтеглят същия брой ракети от Италия и Турция и да свалят кубинската блокада.

 

 

1960 г.


Роден е Жан-Клод Ван Дам (с истинска фамилия Ван Варенберг) – американски актьор от белгийски произход. Участва във филмите: „Безследно изчезнали“ (1984 г.), „Няма място за отстъпление“ (1986 г.), „Кървав спорт“ (1987 г.), „Червеният скорпион“ (1988 г.), „Смъртна присъда“ (1989 г.), „Леон“ (1990 г.), „Двоен удар“ (1991 г.), „Универсален войник“ (1992 г.), „Без изход“ (1992 г.), „Трудна мишена“ (1993 г.), „Ченге във времето“ (1994 г.), „Приключението“ (1997 г., режисьор), „Легионерът“ (1998 г.), „Универсален войник” 2 (1999 г.), „Кикбоксьорът” 1 и 2, (1999 г.), „Уличен боец“ (1999 г.), „The Order“ (2001 г.), „Монахът“ (2001 г.), „The Replicant“ (2001 г.), „Derailed“ (2002 г.), „The Monk“ (2002 г.).

 

 

1956 г.


Родена е Мартина Навратилова – чешка тенисистка, носителка на рекордните девет индивидуални титли от турнира “Уимбълдън”.

 

 

1948 г.


Умира Валтер фон Браухич – германски военачалник, ген.- фелдмаршал. От 1937 г. командва IV-та група армии. След отстраняването на ген. В. Фрич, Браухич е назначен за главнокомандващ на сухопътните войски. Той участва в разработката и осъществяването на плановете за настъплението срещу Съветския съюз. След провала на Московската офанзива е уволнен (19 декември 1941 г. ) и преминава в запас. През 1945 г. се предава в плен на англичаните. Валтер фон Браухич умира в болница в Хамбург, като военопленник.

 

 

1946 г.

Роден е Кънчо Атанасов – български белетрист и сценарист. Сред най-известните му произведения са “Покрив” (1978 г.), “Живите хора” (1980 г.), както и телевизионната пиеса “Хартиеният човек” (1986 г.)

 

 

1944 г.


Правителството на Гърция, намиращо се в изгнание от 1941 г., се завръща в родината си.

 

 

1944 г.

В 6 часа сутринта, след артилерийска и авиационна подготовка, частите на 2-ра пехотна дивизия и Парашутната дружина атакуват Стражинската позиция.

Боевете за Стражинската укрепена позиция започват още на 6 октомври 1944 г. Между 10 – 17 октомври частите на Първа българска армия, под командването на генерал-майор Владимир Стойчев, се реорганизират за решително настъпление срещу отбраняващите се на линията с. Петралица – вис. Стражин немски части.

Въпреки усилията и многото жертви атаката е отблъсната. След неуспеха на сутрешната офанзива срещу Стражинската укрепена позиция, командването на дивизията взема решение настъплението да се поднови в 15,00 ч на същия ден. След ожесточени сражения позицията е окончателно превзета на следващия ден, като по този начин е разчистен пътят за настъпление към Куманово и Скопие.

 

 

1943 г.

Съветските войски освобождават Мелитопол.

 

 

1943 г.


Започват Англо-американски бомбардировки над гарата в Скопие и над град Велес, където загиват над 40 души.

 

 

1941 г.


Японската полиция арестува Рихард Зорге – руски разузнавач. В качеството си на немски журналист, той събира и предава ценни за съветското разузнаване сведения, включително и данни за нахлуването на нацистка Германия на територията на Съветския съюз. Екзекутиран е през 1944 г., а през 1964 г, посмъртно е награден с отличие “Герой на СССР”.

 

 

1941 г.


Немските войски завземат Можайск.

 

 

1937 г.


Роден е Людмил Стайков – български театрален, телевизионен и филмов режисьор. Завършва режисура във ВИТИЗ (НАТФИЗ). Стайков е професор по кинорежисура; зам.-ректор на института от 1983 г. Секретар и председател е на СБФД до 1991 г. Първоначално Стайков се утвърждава като театрален и оперен постановчик – “Я колко макове!” (1964 г.), “Спасителят в ръжта” (1966 г.), “Хъкълбери Фин” (1970 г.), “Човешки глас” (1975 г.). В края на 60-те и началото на 70-те години работи интензивно в телевизията – “Любовта на трите портокала” (1969 г.), “Трета присъда” (1970 г.), “Да излъжеш дявола” (1970 г.), “Голямата награда” (1970 г.), “Софийски камерен оркестър” (1970 г.), “Кармен” (1970 г.), “Пирински напеви” (1971 г.), “Асоциации” (1971 г.), “Надя Афеян” (1971 г.), “Братя по дух” (1973 г.), “Време разделно” (1988 г.)

Людмил Стайков получава 3 пъти наградата за режисура на СБФД. Носител е на “Златна роза”, Варна за “Хан Аспарух” (1982 г.); Печели златен медал за “Обич”, Москва (1973 г.), и др.

 

 

1934 г.

Българска земеделска банка и Българска централна кооперативна банка се сливат в Българска земеделска и кооперативна банка.

 

 

1931 г.


Умира Томас Едисон – американски предприемач и изобретател в областта на електротехниката. Изобретява устройство за дуплекс при телеграфиране, усъвършенства телефона на Ал. Бел и създава фонограф (грамофон), внедрява електрическа лампа с нажежаема жичка (1879 г. ), електрически ключ, електромер и много др.; експериментира електрификацията на железниците и разработва електромагнитната сепарация на железни руди. През 1883 г. Едисон открива термоелектронната емисия. Той конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Едисон през 1882 г. в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползване. От 1887 г. до края на живота си живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенства фонограма и кинокамера, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява жп спирачка, желязно-никелов акумулатор и много др. Томас Едисон е автор на над 1 000 патентовани изобретения.

 

 

1929 г.

Британският Частен Съвет признава британските жени за “личности”, като отменя решението на канадския Върховен съд, който забранява на жените да заемат обществени длъжности.

 

 

1928 г.

Революционните окръзи в състава на ВМРО-обединена избират първото си общо ръководство.

 

 

1927 г.


Роден е Джордж Скот – американски актьор и режисьор (“Анатомия на убийството” (1959 г.), “Формулата” (1980 г.), “Отбой” (1981 г.), “Изпускащата огън” (1984 г.), “Собствен избор” (1986 г.), “Двойното убийство на улица “Морг” (тв, 1985 г.), “Красавицата и звярът”, “Роки Марчиано” (тв, 1999 г.). Джордж Скот умира през 1999 година.

 

 

1926 г.


Във вестник “Ню Йорк Таймс” за първи път е публикувано политическото завещание на Ленин.

 

 

1926 г.


Роден е Чък Бери – американски певец и музикант, един от първите изпълнители на рокендрол. Оказва силно влияние върху бийтмузиката в началото на 60-те години в следствие, на което популярността му нараства. Стилът му е съчетание между ритъм-енд-блус, кънтри и блус-елементи.

Сред по-известните негови албуми са: „After School Sessions“ (1958 г.), „One Dozer Berrys“ (1958 г.), „Chuck Berry Is on Top“ (1959 г.), „New Juke Box Hits“ (1960 г.), „C. Berry Greatest Hits“ (1964 г.), „C. Berry in London“ (1965 г.), „Chuck Berry 75“ (1975 г.), „Motorvatin“ (1979 г.), „The Great Twenty-Eight“ (1982 г.), „Hail! Hail! Rock’n’Roll“ (1987 г.), „On The Blues Side“ (1994 г.), „Anthology“ (2000 г.).

 

 

1925 г.

Родена е Мелина Меркури – гръцка драматична актриса, певица, кинозвезда и политик.

 

 

1925 г.

Подписан е Ангорският договор между България и Турция за уреждане на дипломатическите отношения между тях, прекъснати след края на Първата световна война (1914–1918 г.) под натиска на съглашенските сили. Заедно с това договорът урежда редица спорни въпроси между двете съседни страни, натрупали се в периода на Балканските войни (1912 – 1913 г.). Настояването на България да се позволи завръщането на многобройната бежанска маса от Източна Тракия остава обаче без резултат. Поради това договорът се посреща с остра реакция от тракийските бежанци в страната и правителството на Александър Цанков не се решава да го внесе за ратификация в Народното събрание. Това прави следващото правителство, оглавено от Андрей Ляпчев.

 

 

1922 г.


В Англия се основава английската радио-съобщителна и телевизионна корпорация Би Би Си (British Broadcasting Corporation, BBC).

 

 

1921 г.

Образува се Кримската АССР.

 

 

1918 г.

Образува се Република Чехословакия.

 

 

1918 г.


В град Пятигорск в Кавказ след присъда произнесена от съветски революционен трибунал, е разстрелян генерал Радко Димитриев, воювал на страната на Русия в Първата световна война.

Генерал Радко Димитриев (Руско Д. Русков) е български военен деец, генерал от пехотата. Роден е на 24 септември 1859 г. в с. Градец, Котленско. Той участва в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Радко Димитриев участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., а по време на Сръбско-българската война през 1885 г. е помощник началник-щаб на западния корпус. Той е русофил по убеждения и е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.). След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. В периода 1904-1907 г. се включва във военното управление на страната – изпълнява длъжността началник-щаб на армия, а в периода 1907-1912 г. е началник на трета военноинспекционна област. По време на Балканската война (1912–1913 г.) е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война през 1913 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война (1914–1918 г.) си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия.

 

 

1916 г.

Торпедоносците „Строги”, „Смели”, „Дръзки” и „Летящи” под командването на капитан-лейтенант Рашко Серафимов достигат бреговете в близост до село Татлъджик (южно от Кюстенджа) и успяват да поставят минно заграждение от 24 мини.

 

 

1915 г.


Руските войски, начело с генерал А. Деникин, завземат Чарторийск.

 

 

1912 г.

Българските войски освобождават Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

Между 5 и 18 октомври III-та бригада разгромява турските войски по долината на р. Места и освобождава районите на Мехомия (дн. Разлог) и Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

III-та бригада е част от Родопския отряд , който е създаден в края на септември 1912 г.(по време на Балканската война) със задача да разгроми турските сили в Тъмръшко и по долината на р. Места и да осъществи връзка между българските войски в Източна Тракия и 7-ма пехотна Рилска дивизия, действаща в състава на II-ра съюзна армия по долината на р. Струма. III-та бригада е съсредоточена в района на Ракитово и Лъджене (дн. квартал на Велинград).

 

 

1912 г.

В боя при р. Карагачдере, по време на Балканската война, ефрейтор Иван Арабаджиев и редник Кольо Тенев от 24-и пехотен черноморски полк пленяват турско бойно знаме.

Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на държавите от Балканския съюз 1912-1913 г., в който влизат България, Сърбия, Гърция и Черна гора, срещу Османската империя. Тя е предизвикана от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.

Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзницки разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

 

 

1908 г.


Българският оперен професионален театър “Българска оперна дружба” изнася първото си представление в Народния театър в София с откъси от оперите “Фауст” от Гуно и “Трубадур” от Верди. Театърът е основан в София през 1908 г. от група оперни артисти начело с Константин Михайлов – Стоян, роден в село Голям Боялък, Бесарабия, и Драгомир Казаков, роден в Тулча. През 1921 г. “Българска оперна дружба” прераства в държавен оперен театър под името Народна опера – София.

 

 

1896 г.


С провал завършва премиерата на пиесата “Чайка” на Антон Чехов.

 

 

1896 г.


В “Ню Йорк Джърнъл” се появяват първите комикси.

 

 

1893 г.


Умира Шарл Гуно – френски композитор, основоположник на ново направление във френския оперен театър – лиричната опера. Шарл Гуно е роден през 1818 г. в Париж. Първата му опера е „Сафо“ (1851 г.); следва „Кървавата монахиня“ (1854 г.). Успех постига с „Фауст“ (1859 г.). Следват: „Савската царица“ (1862 г.), „Мирей“ (1864 г.), „Ромео и Жулиета“ (1867 г.) и др. Автор е на няколко оратории, меси, симфонии, пиеси за пиано и орган и др., както и на една мемоарна книга.

 

 

1892 г.

Роден е Ангел Сладкаров, един от основателите на българската оперета. През 1917 г. образува първата професионална оперетна трупа, която играе в театър „Одеон“. В трупата участват артистите Надя Хадживанова, Цветана Зографова, Цветана Руменова, Донка Палазова, Генчо Марков, Иван Радев.

Ангел Сладкаров и неговата трупа взимат участия и в спектаклите на основания през 1919 г. оперетен театър с ръководители Кръстьо Сарафов и Петко Атанасов. Той е и сред основателите на „Кооперативен оперетен театър“ през 1922 г.

 

 

1884 г.


Във Варна се ражда Георги Купов. Купов завършва морския кадетски корпус в Петербург и офицерска специализация в Кронщадт. Служи в дунавската флотилия и военноморския флот. Командва миноносеца „Дръзки” при успешната му атака срещу турския крайцер „Хамидие” по време на балканската война.

 

 

1883 г.


В Петербург на мястото на убийството на Александър Втори е построен храмът “Спас на крови” (Възкресение Христово).

Храмът е построен на мястото, където на 1 март 1881 г. е извършен терористичен акт с адска машина срещу император Александър ІІ от организацията “Народна воля”. Архитект на храма е Алфред Парланд, който работи заедно с архимандрит Игнатий. Според легендата в нощта след атентата срещу императора, на бащата на архимандрита се присънила Богородица, която показала къде да се изгради бъдещия храм.

 

 

1876 г.

В Букурещ е свикан народен събор от Българското централно благотворително общество, който приема програма за възтановяване на българската държава в пределите на Мизия, Тракия и Македония.

 

 

1867 г.


САЩ закупуват от Русия Аляска за 7.2 милиона долара въпреки протеста на голяма част от критиците, считащи заплатената сума, за изключително висока цена за едно “голямо количество лед”.

 

 

1860 г.


Униатските дейци начело с Драган Цанков изготвят молба за признаване на българската униатска църква.

 

 

1859 г.


Роден е Анри Бергсон – френски философ, представител на интуитивизма и на “философията на живота”. В периода 1902 -1914 г. е професор в Колеж дьо Франс. През 1914 г. става член на Френската академия. Лауреат е на Нобелова награда за литература от 1927 г. Анри Бергсон продължава традицията на френския спиритуализъм от ХIХ век, като си поставя за задача създаването на “позитивната метафизика”.

 

 

1854 г.


В Грен, Швеция е роден Соломон Август Андре, шведски изследовател на Арктика. През 1897 г. предприема опит за достигане до Северния полюс по въздух. Успява да излети с балона „Орел” от Шпицберген, но при неизвестни обстоятелства загива заедно със спътниците си Нилс Сриндберг и Кнуд Френкел.

 

 

1823 г.

Бавария и Саксония влизат в съюз срещу Наполеон.

 

 

1812 г.

След неочаквана атака руската армия разбива френските войски на Мюрат при Тарутино. Наполеон е принуден да вземе решение за отстъпление от Москва.

 

 

1799 г.

Роден е Кристиан Шонбайн – немски учен, откривател на озона.

 

 

1795 г.


Обесена е Св. Злата Мъгленска (гр.: Αγία Χρυσή, Агия Хриси). Тя е живяла през 18 век по време на османското владичество. Според житието на светицата написано от Никодим Светогорец, тя е била отвлечена, изтезавана и погубена заради отказа си да приеме мюсюлманската вяра. Българската православна църква и Цариградската патриаршия почитат паметта й на 18 октомври всяка година.

 

 

1793 г.

24-годишният Наполеон Бонапарт е произведен в ранг командир на батальон.

 

 

1785 г.

Роден е Томас Пийкок – английски писател.

 

 

1706 г.


Роден е Балтасаре Галупи – италиански композитор, представител на венецианската школа в музиката, майстор на операта буфа. Ръководи капелата на църквата „Сан Марко“ във Венеция. В периода 1765- 1768 г. е придворен капелмайстор в Петербург, където поставя оперите „Кралят пастир“ (1766 г.) и „Ифигения в Таврида“ (1768 г.). Автор е на много опери, 20 от които са върху либрета от К. Голдони (най-популярната от тях е „Селският философ“, 1754 г.). Балтасаре Галупи пише също кантати, серенади, оратории, сонати и др. Галупи умира през 1785 година.

 

 

1685 г.


Френският крал Луи XIV отменя Нантския едикт (указ, подписан от френския крал Анри IV на 13 април 1598 г. в Нант, който слага край на Религиозните войни във Франция) и така лишава хугенотите (френските протестанти) от предоставените им религиозни и политически права.

 

 

1667 г.


В Америка холандците основават Брюкелен (Бруклин).

 

 

1595 г.


На път за Соломоновите острови умира испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра. Той е роден през 1541 г. Ръководител е на две експедиции (1567 и 1595 г.) на запад от Перу за откриване на нови земи и нови морски пътища. По време на първото си плаване открива всички по-големи острови на Соломоновия архипелаг, както и атола Уейк и атоли от групата на Маршаловите о-ви. При второто си плаване открива Маркизките острови и островите Санта Крус.

След смъртта на Менданя командването на експедицията е поето от неговата съпруга Исабела Барето и нейния брат Лоренсо, което довежда до остро недоволство сред екипажа и експедицията претърпява неуспех.

 

 

1469 г.


Изабела Кастилска се омъжва за Фердинанд II Арагонски, с което на практика се постига обединение на всички християнски земи, под властта на испанската корона.

 

 

31 г.

По заповед на римския сенат на заточение е изпратен командирът на преторианската армия – Луций Сеян.