КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1229 – Кръстоносците, начело с Фридрих II Щауфен, възстановяват Йерусалимското кралство 1856 – Завършва Кримската война (1853-1856 г.) 1869 – Направено е първото съобщение за съставянето на Менделеевата таблица 1871 – Създадена е Парижката Комуна 1913 – Започва Петербургската конференция на Великите сили. Целта на събранието е да се разреши българо-румънския спор за Добруджа 1948 – В Москва е подписан договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със СССР 1965 – В орбита е изведен двуместният космически кораб “Восход”.
ПРАЗНИЦИ:
- Римокатолическа църква – Свети Александър от Йерусалим (Източноправославна църква го отбелязва на 29 май и на 25 декември)
- Римокатолическа църква, Източноправославна църква, Англиканска църква – Свети Кирил от Йерусалим
- Римокатолическа църква, Източноправославна църква, Англиканска църква – Свети Едуард мъченик
- Световен ден на мозъка
- Аруба – Ден на националния флаг и химн (национален пазник)
- Беларус – Ден на вътрешните войски на Република Беларус
- България – Ден на радиотехническите войски
- Монголия – Ден на войниците
- Русия – Ден на Приятелството
- Франция – Ден на Парижката комуна (1872)
2018 г. – Избори за президент на Руската федерация. Путин печели с резултат от 76,69%.
2017 – Умира Чък Бери (1926), американски китарист, певец и автор на песни и пионер на рокендрола
2014 г. Русия и Крим подписват договора за присъединяване на република Крим и град Севастопол към Руската Федерация. Договорът е подписан от президента на Русия Владимир Путин, председателя на Върховния съвет на Крим Владимир Константинов, премиера на Крим Сергей Аксьонов и председателя на градския съвет на Севастопол Алексей Чалий. Присъединяването става възможно след проведения на 16.03.2014 г. референзум, на който над 96 % от населението подкрепя присъединяването на Крим и Севастопол към Руската федерация.2004 г. ![]() |
2004 г.
|
2003 г.
|
2002 г.
|
1996 г.
Умира Йовчо Димитров Караиванов – български народен певец. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като сътрудник и редактор в редакция “Народна музика” към Радио София. Солист е на Държавния ансамбъл за народни песни и танци и Ансамбъла за народни песни при Българското радио. Преподавател е в Средното музикално училище в Котел. Репертоарът му включва песни предимно от Сливенския край. |
1990 г.
Учредена е Партия либерален конгрес (ПЛК). Месец по-късно тя е регистрирана. Печатен орган на партията е в. „Либерален конгрес“. От 27 октомври 1992 г. партията е пълноправен член на СДС. На 12 декември 1993 г. партията е изключена от съюза. На парламентарните избори за ХХXVIII Народно събрание ПЛК е съучредител на коалиция Коронована демокрация заедно с партията Български национален съюз „Нова демокрация“. |
1980 г.
|
1966 г.
Римският папа отменя отлъчването от църквата, наложено на католиците, сключили брак с некатолици. |
1965 г.
|
1965 г.
Умира Форуп – египетски крал (1936-1952 г.), до юли 1937 г. управлява регентски съвет. Свален е в резултат на Юлската революция (1952 г.) и е изгонен от Египет. Гражданин на Монако от 1959 г. |
1959 г.
|
1948 г.
|
1947 г.
Умира Михаил Иванов Герджиков – български общественик, деец на националнореволюционното движение в Македония и Одринско. Следва право в Лозана и Женева (Швейцария), където се свързва с революционната емиграция. През 1899 г. се завръща в България и става учител в Битоля. Влиза в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и се отдава изцяло на борбата на българите за освобождението на Македония и Одринско. Герджиков се сближава с Гоце Делчев и става негов близък съратник. През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската и мрежа и в Одринско. Разкрит от османските власти Герджиков напуска града и постъпва в четата на Хр. Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийския район. От лятото на 1902 г. възглавява дейността на организацията в Одринско и полага големи грижи за нейното масовизиране в тази област. На конгреса на Петрова нива той е избран за член на Главното ръководно боево тяло и участва непосредствено в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След поражението на въстанието развива активна дейност за настаняване на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, с които апелира към международната общественост за намеса. След Първата световна война 1914-1918 г. подновява контактите си с ВМРО, без обаче да играе някаква съществена роля в нейния живот. По-активно се меси в движението на анархистите. От 1924 г. до 1931 г. той живее в емиграция – Цариград, Виена и Берлин. Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (об.), но през 1928- 1929 г. за кратко време, заедно с група свои съмишленици, се отцепва от нея. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г. поради напреднала възраст се оттегля постепенно от активна революционна дейност и се занимава повече с журналистика. Сътрудничи на редица издания. |
1942 г.
Умира Фьодор Иполитович Шчербатски – руски философ, културолог, учен изтоковед, академик (1918 г.). Завършва Санкт-Петербургския университет (1889 г.), ученик е на И. П. Минаев. От 1900 г. е професор в Санкт-Петербургския университет. Заедно със С. Ф. Олденбург създава поредицата “Biblioteca Budhica” (1897 г.), място за публикации на учени изтоковеди – текстове, преводи на писмени паметници от Индия, Тибет и Монголия. От 1928 г. ръководи Института по будистка култура в Ленинград, преобразуван по-късно в Индо-тибетски кабинет към Института по изтокознание към Академията на науките на СССР. От 1900 г. изучава ръкописи на тибетски език в будистки манастири в Монголия. През 1910 г. пътува из Индия, за да изучава будистката научна литература на санскрит. Основните му трудове са посветени на философията на будизма, анализа на философската основа на будизма Махаяна. Изследванията на Шчербатски по будистка философия и логика повлияват върху индологията и изучаването на будизма (основател е на руската школа в тази посока). Превежда и издава редица писмени паметници на санскритската и тибетската култура. Почетен член е на научните дружества във Великобритания и Франция. |
1941 г.
|
1937 г.
Роден е Христо Крумов Попов – български драматичен артист. Завършва специалност „Актьорско майсторство“ във ВИТИЗ през 1964 г. при проф. Ж. Мандаджиев. Играе в театрите в Плевен (1964-1966 г.), Габрово (1968-1971 г.) и Шумен (1972-1976 г.). |
1936 г.
|
1936 г.
|
1936 г.
Роден е Стефан Димов Чирпанлиев – български писател. Завършва Висшия инженерно-строителен институт в София (1960 г.) и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1968 г.). Стефан Чирпанлиев е един от основателите на студентския литературен кабинет “Димчо Дебелянов”. Инженер в домостроителен комбинат и пътно управление (1960-1963 г.), журналист (1963-1971 г.). За пръв път печата през 1954 г. във в. “Народен другар” (Ямбол). В разказите му основна е строителната тема. От 1979 г. е председател на Дружеството на писателите в Ямбол, заместник-председател е на СКБ. Автор и на изследвания за живота и творчеството на З. Стоянов. Награди: “Захари Стоянов” (1981 г.), “Васил Карагьозов” (1986 г.), орден “Кирил и Методий”, II и I ст. |
1932 г.
Умира Димитър Хаджигеоргиев – български композитор, музикален педагог. Роден е на 30 юни 1873 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в Одрин и консерватория в Прага. Един от основателите на Музикалното училище в София (1904 г.), което прераства в Музикална академия, по-късно става неин директор. Най-известната му творба е оперетата “Тахирбеговица”. Други композиции: “Юбилеен марш на Иван Вазов” (1904 г.), “Юбилеен марш на цар Фердинанд” (1908 г.), “Юбилейна кантата на цар Освободител” (1902 г.) и др. Автор е на учебници по пеене. |
1932 г.
|
1928 г.
Роден е Атанас Стефанов Сейков – български писател, белетрист, публицист и лексикограф. През 1964 г. той завършва есперантология в Педагогическия институт, Будапеща, при проф. Юлио Боги. Сейков работи в редакцията на в. “Народна младеж”. Същевременно е преподавател и преводач от английски език в Пловдив. През 1990 г. той основава Съюза на независимите български писатели и Съюза на свободните писатели. За книгата си “Япония в моя живот” Сейков получава титлата “доктор” от Конгресната библиотека на САЩ. С книгата той снабдява безплатно всички библиотеки в България. Писателят е първия българин, обявен за бележита личност в сборника “Кой кой е в XXI век” на Международния биографичен център в Кеймбридж. Името му е гравирано до името на България върху плочка, вградена във външната стена на централното управление. Сейков е автор на “Странствания” (1979 г.), “Странствания-2” (1982 г.), “Надникване в Япония” (1986 г.), “Загадъчният свещеник” (1991 г.), “Япония в моя живот” (1995 г.), “Речник – думи и изрази, употребявани от CNN” (английско-български и българо-английски, 1995 г.), “Речник CNN” (най-употребяваните думи в съвременния английски език, 1997 г.), “Голямата тайна” (единствените литературни импресии в света, илюстрирани от Зл. Бояджиев, 1998 г.). |
1925 г.
|
1922 г.
|
1921 г.
|
1915 г.
|
1913 г.
Умира Георги I – гръцки крал (1863-1913 г.), от династията на Глюксбургите. Той заема престола по настояване на Англия, поддържана от Франция и Русия. Син е на датския крал Христиан IХ. Става крал на Гърция след свалянето на крал Отон. Георги I започва да създава „Велика Гърция“ за сметка на България. Убит е през Балканската война (1913 г.). Някои смятат, че е убит по подбуда на сина му Константин, който наследява престола му. |
1913 г.
|
1913 г.
|
1911 г.
|
1909 г.
Умира Кузман Анастасов Шапкарев – български възрожденски книжовник и фолклорист. Роден е на 1 февруари 1834 г. в Охрид. Учи в гръцко училище в родния си град, а после в българско училище. През 1850-1851 г., седемнадесет годишен, замества вуйчо си Янаки Стрезов като учител в Горно Влашко. През 1853-1854 г. е ученик във взаимното училище в Битоля. През 1854 г. заедно със Стрезов откриват частно училище и той е учител в него. После учителства в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, отново в Битоля и Солун. Навсякъде в училищата въвежда българския език. През 1884 г. се преселва в Княжество България, където работи като миров съдия или нотариус в Пловдив, Самоков, Стара Загора, Сливен, Враца. Успоредно с това се занимава и с фолклорни издирвания. Шапкарев издава „Животоописание на братя Миладинови“ (1884 г.) и „Русалии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в Южна Македония“ (1884 г.). Най-забележителното му съчинение е „Сборник от български народни умотворения“, издаден в София с известна финансова помощ от Министерството на просвещението. Сборникът е издаден през 1891 г. и 1892 г. в 6 тома, 8 книги. В него се отстоява българския характер на славяните в Македония. През 1875 г. Шапкарев е приет за дописен член, а през 1900 г. – за редовен член на Българското книжовно дружество. От 1867 г. до 1870 г. той съставя, издава и разпространява учебници и сборници на български език. Не успява да завърши и издаде като помощно-справочно помагало за учители и ученици „Историко-хронологически таблици“. Издаването и разпространението на учебници и сборници е тясно свързано с общата дейност на Шапкарев с неговия брат Петър. Петър поддържал книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун. Кузман Шапкарев е създател на Солунската българска мъжка гимназия „Свети свети Кирил и Методий“ (1880 г.). Повече от половин век той работи и в областта на фолклористиката. Със събиране и записване на народни умотворения – приказки, песни, гатанки, пословици, предания, той започва да се занимава още от 1855 г. |
1907 г.
|
1899 г.
|
1891 г.
|
1886 г.
|
1878 г.
Роден е Тодор Михайлов Самодумов – български учител, педагог, академик (1952 г.). Следва педагогика и философия в университетите в Мюнхен и Берн, завършва СУ “ Св. Климент Охридски” (1902 г.). През 1910 г. изучава в Германия организацията на подготовката на учители. Преподавател е във Висшия педагогически курс в Пловдив (от 1920 г. – Учителски институт, 1910-1921 г.). Един от основателите е на Научното социологическо дружество (1932 г.). Хоноруван професор е по педагогика в СУ “Св. Климент Охридски” (1949-1954 г.), директор е на Педагогическия институт при БАН (1952-1957 г.). Автор е на научни студии и статии в областта на педагогиката и образованието. Преподава в учителски институти и проучва подготовката на учителите в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Люнебург. Член е на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение (1921 г.). След Септемврийския селски бунт е уволнен, а след атентата в църквата “Света Неделя” е интерниран в Дупница. Тодор Самодумов е един от основателите е на Научносоциалистическото дружество (създ. 1932 г.). Хоноруван професор е по педагогика в СУ “ Св. Климент Охридски” (1949-1954 г.), директор е на Педагогическия институт при БАН. Член-основател е на Съюза на научните работници в България (1944 г.), председател е на Съюза на работниците от просветата (1947-1951 г.), член е на ръководствата на много обществени организации и институти, редактор е на различни издания. Главен редактор е на сп. “Читалище” (1944-1945 г.). Съчинения: “Волята и нейното значение при възпитанието” (1906 г.), “Ролята на чувствата в областта на мисленето” (1906 г.), “Интересът като психически фактор при обучението” (1924 г.), “Основи на новата педагогика” (1931 г.), “Семейството и училището” (1948 г.), “Същността на учебния процес” (1950 г.). Умира на 2 ноември 1957 г. в София. |
1877 г.
|
1873 г.
|
1872 г.
Роден е професор Стоян Белинов – български лекар, оториноларинголог. Той е един от основателите на Софийския медицински факултет. Главните му трудове са върху методите за вадене на чужди тела от дихателните и храносмилателните пътища. И още върху риносклеромата в България и изгарянията на хранопровода. Белионов пише много университетски учебници. |
1871 г.
Създадена е Парижката Комуна. |
1869 г.
|
1869 г.
|
1859 г.
Роден е полковник Стоян Филов Филипов. Той е участник в Руско-турската война (1877-1878 г.). Филипов завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). По време на Сръбско-българската война командва Първа дружина от Втори пехотен Струмски полк и е командир на Изворския отряд, който забавя придвижването на Моравската сръбска дивизия и осигурява заемането на Сливнишката позиция от българската армия. На 9 август 1886 г. той участва в детронирането на княз Александър I . След контрапреврата е уволнен от армията и емигрира в Русия. След завръщането си в България е командир на Двадесети пехотен Добруджански полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Филипов командва 41 полк. |
1856 г.
|
1848 г.
Под влияние на Февруарската революция във Франция през март 1848 г. в цяла Германия започват големи антифеодални вълнения в селата и народни демонстрации в градовете. В Берлин започва въоръжено въстание, в резултат на което опозицията образува либерално-буржоазно правителство. Същевременно във всички германски държави се запазва монархията. На проведените през април избори за Учредително събрание либералната буржоазия побеждава, както в Прусия, така и в другите германски държави. Учредителните събрания заедно с новите правителства създават гражданско опълчение и защитават обществения ред от действия на крайните радикали и анархистите. Правителствата се справят със селските вълнения. На общогерманско събрание във Франкфурт на Майн представителите на либералната опозиция се обявяват против обявяването на Германия за република. Левите демократи, които нямат голямо политическо влияние в обществото, искат да обявят Германия за децентрализирана конфедеративна република и се опитват да вдигнат въстание през април 1848 в Баден, но то е бързо потушено. На 18 май 1848 г. започва своята работа общогерманското Национално събрание във Франкфурт на Майн, като основната му задача е да изработи нова конституция. Болшинство в това събрание имат либералите центристи. През 1849 г. Франкфуртското събрание създава имперска конституция, запазваща монархиите и границите между германските държави. Имперската корона е предложена на Фридрих Вилхелм IV, но той се отказва от нея. Пруският крал и другите монарси отказват да признаят конституцията. Избухналото през пролетта и лятото на 1849 г. въстание в Западна и Южна Германия постепенно затихва и положението е окончателно овладяно от пруските войски. Франкфуртският парламент е разпуснат на 18 юни 1849 г. |
1848 г.
|
1842 г.
|
1837 г.
|
1805 г.
|
1768 г.
|
1745 г.
|
1662 г.
|
1584 г.
|
1314 г.
|
1229 г.
Календарът е на Агенц;ия „Фокус“ |