КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 18 ДЕКЕМВРИ

0
1276

НА СНИМКАТА: 1916 – Завършва най-кървавото сражение от Първата световна война – битката при Вердюн

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1398 – Тамерлан, покорява Делхи 1916 – Завършва най-кървавото сражение от Първата световна война – битката при Вердюн 1940 – Хитлер подписва плана “Барбароса” за нападението срещу Съветския съюз 1949 – Провеждат се избори за I НС и за окръжни народни съвети  1996 – СДС внася в Народното събрание декларация за спасяване на България от „националната катастрофа“, към която я води правителството на БСП

ПРАЗНИЦИ:

 

2020 г. – В Русия ледоустойчивата самоходна платформа “ Северен полюс “ беше пусната  в АД “ Адмиралтейски корабостроителници „.

2012 г. – Умира Георги Калоянчев, български актьор (*1925 г.)

2011 г. – Умира Вацлав Хавел, чешки политик (*1936 г.)

2001 г.

Умира Жилбер Беко (псевд. на Франсоа Сили) – френски певец и композитор, наричан „крал на френски шансон“. Посещава курсове по пиано в Консерваторията в Ница, където среща полския пианист виртуоз Игнаси Падаревски. Кариерата му започва след Втората световна война в Париж, където се запознава с Жак Пилс (тогава съпруг на Е. Пиаф, която открива таланта му). Среща се с Луи Аманд (негов основен текстописец). Успехът за Жилбер Беко идва през 1954 г., когато изнася концерт в зала „Олимпия“. За 50 години кариера има хиляди концерти в цял свят, композира над 400 песни (хитовете „А сега“ и „Натали“), 1 опера, 1 мюзикъл. Заради неизчерпаемата му енергия на сцената го наричат „Господин 100 000 волта“. В България изнася рецитал на „Златният Орфей“ (1971 г.).

 

1999 г.

В общежитие на Московския университет избухва пожар, в следствие на който умират 12 души.

 

1999 г.

В Хонгконг е запалена най- голямата в света неонова реклама с площ 5033 кв.м.

 

1996 г.

СДС внася в Народното събрание декларация за спасяване на България от „националната катастрофа“, към която я води правителството на Жан Виденов.
Жан Виденов е политически и държавен деец. Роден е в Пловдив. Завършва английска гимназия в Пловдив и външна търговия в Московския държавен институт по международни отношения. След 10 ноември 1989 година се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Член на Висшия съвет на БСП от 1990 година и на Председателството на Висшия съвет на БСП от 1991 година. Председател на Висшия съвет на БСП от 1991 до 1996 година. Председател е на Министерския съвет от 1995 до 1996 година.

 

1994 г.

Проведени са третите демократични парламентарни избори за XXXVII НС. Коалиция БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски“ и ПК „Екогласност“ печели 43,5 % и получава 125 депутатски места, СДС – 24,23 % (69), Народен съюз (БЗНС-ДП) – 6,51 % (18), ДПС – 5,44 % (15), БББ – 4,73 % (13).

 

1980 г.

Родена е Кристина Агилера – американска поппевица. Като малка играе в тв сериал „Star Search“. През 1992 г. получава постоянна роля в „The New Micky Mouse Club“ на компанията „Уолт Дисни“, където партнира на Бритни Спиърс, Джъстин Тимбърлейк от „Ен Синк“ и Кери Ръсел. Първият музикален успех на Кристина Агилера е в Япония, където записва песента „All I wanna do“ в дует с Кейзо Наканиши. През 1998 г. тя се връща в САЩ и записва песента „Reflection“, която влиза в саундтрака към анимационния филм „Мулан“. През 1999 г. Кристина Агилера записва и издава дебютен албум, от който най-популярен е сингълът „Genie in a Bottle“, продаден в повече от 10 000 000 копия само за 1 година. През същата година тя получава награда „Грами“ за най-добър дебют. През 2000 г. певицата издава албума „My Reflejo“ – колекция от испански песни, както и коледния албум „My kind of Christmas“. Дискография: „Christina Aguilera“ (1999 г.), „Mi Reflejo“ (2000 г., на испански), „My Kind of Christmas“ (2000 г.), „Just Be Free“ (2001 г.).

 

1980 г.

Умира Алексей Николаевич Косигин – руски политик, министър-председател на СССР (1964-1980 г.).
Алексей Косигин е роден на 21 февруари 1904 г. в Петербург. От 1927 г. е член на Комунистическата партия. През 1939-1940 г. е народен комисар на текстилната промишленост на СССР. През 1941-1942 г. заместник-председател на Съвета по евакуацията. От 1948 г. е финансов министър на СССР. Депутат е във Върховния съвет на СССР (от 1946 г.).

 

1976 г.

Състои се премиерата на филма “ Кинг-Конг”.
Режисьор на филма е Джон Гилермин. В ролите Джеф Бриджес, Джесика Лонг , Чарлз Гродин, Ед Лотер, Джон Рендолф. Филмът получава за наградата “ Оскар” за специални ефекти.

 

1973 г. – Съветска космическа програма Союз: От космодрума в Байконур е изстрелян космическия кораб Союз 13.

1971 г.

Умира Александър Трифонович Твардовски – руски поет и общественик. Роден е на 21 юни 1910 г. в хутор Загорие, Смоленска област. Учи в Смоленския педагогически институт. През 1939 г. завършва Московския институт по философия, литература и история (МИФЛИ). Има поетични изяви от ранно детство, от 1924 г. публикува в местния периодичен печат. Периодът на социалната колективизация намира отражение в първите му поеми – “Път към социализма” (1931 г.), “Настъпление” (1933 г.), “Страната на мравките” (1936 г.), в “Сборник стихове. 1930-1935 г.” (1935 г.), в повестта “Дневникът на председателя на колхоза”. В лириката му от 30-те години (сб. “Селска хроника”, 1939 г., “Загорие”, 1941 г., и др.) се забелязва стремеж да се доловят промените в характера на кооперираните селяни. По време на Съветско-финландската война (1939-1940 г.) е военен кореспондент. На нея е посветена стихосбирката “Снеговете на Финландия” (1939-1940 г.). През Великата Отечествена война работи в различни фронтови вестници, в които публикува стихове (“Фронтова хроника”) и очерци, поемата “Василий Тьоркин (книга за боеца)” (1941-1945 г.) В следвоенните години издава поемите “Дом на пътя” (1946 г.), “В далечината – далечина” (1953-1960 г.), сатиричната поема “Тьоркин на този свят” (1963 г.), сб. “Стихове в бележника” (1961 г.), “Из лирика от тези години. 1959-1967” (1967 г.), цикъла “Из нови стихотворения” (1969 г.), пише и проза – кн. “Родина и чужбина” (1947 г.). Работи и в областта на литературната критика, като остава верен на традициите на класическата литература – “Статии и забележки за литературата” (1961 г.), “Поезията на Михаил Исаковски” (1969 г.) и др. Главен редактор на сп. “Новûй мир”(1950-1954 г., 1958-1970 г.). Вицепрезидент на Европейското дружество на писателите (1963-1968 г.). Депутат е във Върховния съвет на РСФСР.

 

1970 г.  – Съветската атомна подводница К-162 поставя световен рекорд за скорост за подводници – 44,7 възела (82,78 км/ч).

1969 г.

В Англия е отменено смъртно наказание.

 

1965 г.

Роден е Нидал Алгафари – български режисьор, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR. Завършва НАТФИЗ, специалност „Кинорежисура“. Автор и режисьор е на студентското предаване „Ку-Ку“ (включително и на предаването за АЕЦ – Козлодуй). Главен редактор е на „Шоу и развлекателни програми“ в БНТ. Режисьор е на игралния филм „Ла донна е мобиле“. Продуцент и режисьор е на тв предавания „Наблюдател“ и „Анонси“. Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм „Сирия – история и легенди“. От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ.

 

1963 г.

Роден е Брад Пит (Уилям Брадли Пит) – американски актьор. Дебютира с участие в „Щастливи заедно“ (1989 г.) и „Отвъд пътя“ (1991 г.), участва в тв сериалите „Далас“ и „Друг свят“. Подемът в актьорската кариера на Брад Пит започва след ролята на Ридли Скот в „Телма и Луиз“ (1991 г.). Особено добри отзиви получава от критиката за изпълнението в „Там тече река“ с режисьор Р. Редфорд. Филмография: „Контакт“ (1992 г.), „Калифорния“ (1993 г.), „Истински романс“ (1993 г.), „Услугата“ (1994 г.), „Интервю с вампир“ (1994 г.), „Седем“ (1995 г.), „12 маймуни“ (1995 г.), „Слийпърс“ (1996 г.), „Седем години в Тибет“ (1997 г.), „Да срещнеш Джо Блек“ (1998 г.), „Боен клуб“ (1999 г.), „Гепи“ (2000 г.), „Мексиканецът“ (2001 г.), „Шпионски игри“ (2001 г.), „Бандата на Оушън“ (2001 г.).

 

1958 – изстрелян е първият в света комуникационен сателит. 

1956 г.

Япония е приета в ООН.
Организацията е приемник на Обществото на народите. Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франсиско от представителите на 50 държави. Влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от 5-те Велики сили и мнозинството подписали го държави. Денят 24 октомври е обявен за международен ден на ООН. Седалището на организацията е в Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. В ООН членуват 191 държави България е член от 14 декември 1955 г.

 

1949 г.

Провеждат се избори за I НС и за окръжни народни съвети. За кандидатите на ОФ са подадени 97,66 % от общия брой на гласовете.

 

1947 г.

Роден е Стивън Спилбърг – американски кинорежисьор и продуцент. Завършва Калифорнийския университет, но се дипломира едва през 2002 г. с филма “Списъкът на Шиндлер”. Дебютира в телевизията през 1969 г. с няколко епизода от сериала “Коломбо”. Следващият му тв филм “Дуел” (1971 г.), притча за сблъсъка на човека с машината, му носи световна известност. С “Челюсти” (1975 г.) окончателно се утвърждава като един от майсторите на зрелищното жанрово кино – “Близки срещи от третия вид” (1977 г.), “Година 1941-ва” (1979 г.), “Похитителите на изчезналия кивот” (1981 г.), “Индиана Джоунс и храмът на обречените” (1984 г.), “Необикновени истории” (тв, 1985 г.), “Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход” (1989 г.), “Хук” (1991 г.). Особено популярни са филмите “Джурасик парк” (1993 г.), “Амистад” (1997 г.), “Спасяването на редник Райън” (1998 г.). Успех му носят и “Мрачната зона” (1983 г.), “Лилав цвят” (1985 г.), “Империя на слънцето” (1987 г.), “Завинаги” (1990 г.) и особено “Списъкът на Шиндлер” (1993 г.) . Други филми: “Изгубеният свят: Джурасик парк” (1997 г.), “Незавършено пътуване” (1999 г.), “Изкуствен интелект” (2001 г.) , “Хвани ме, ако можеш” (2001 г.), “Спомените на една гейша” (2001 г.).Участва и като актьор в “Блус Брадърс” (1978 г.).

 

1944 г.

Светият синод взема решение да помоли правителството на ОФ да разреши провеждането на избор за предстоятел на Българската православна църква с титлата Екзарх Български.

 

1940 г.

Хитлер подписва плана “Барбароса” за нападението срещу Съветския съюз.
По този план нацистка Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г.
Планът “Барбароса” започва да се разработва през юли 1940 г. Окончателният му вариант е изложен в директивата на върховното главно командване № 21 от 18 декември 1940 г. и в „Директива по стратегическо съсредоточаване и развръщане на войските на главното командване на сухопътните войски“ от 31 януари 1941 г. Планът “ Барбароса” предвижда в бърза военна кампания да бъдат унищожени основните сили на Червената армия, намиращи се на запад от Днепър – Западна Двина, а след това да се завладеят Москва, Ленинград, Киев, Донбас и да се завземе линията Астрахан, Волга. Съгласно плана „Барбароса“ към 22 юни 1941 г. до границата на Съветския съюз са съсредоточени 180 дивизии (от тях 19 танкови и 14 механизирани), 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата групировка включва 5,5 млн. души, 4 300 танка, повече от 47 000 полеви оръдия и минохвъргачки и около 5 000 бойни самолета.

 

1937 г.

Умира Иван Андонов (И. А. Савов) – български революционер, участник в националното-освободително движение, учител, адвокат, обществен деец.
Роден е на 28 юни 1854 г. с. Мурсалково, Чирпанско (дн. с. Спасово, Старозагорско). През 1872-1874 г. учителства в с. Евджилери, Чирпанско (дн. с. Средно градище, Старазогорско), а по-късно в Чирпан. От 1872 г. е член, а след това и секретар (от 1874 г.) на чирпанския революционен комитет. Прави опит за въстание в Чирпан, след което емигрира във Влашко. Завръща се през пролетта на 1876 г. и активно се включва в подготовката на Априлското въстание. Заловен от османските власти, осъден е на смърт, а след това – на доживотен затвор. В периода 1876-1878 г. лежи в пловдивския и цариградския затвор. След Освобождението (1878 г.) заема редица административни длъжности в Източна Румелия. Един от организаторите и ръководителите на Съединението. От 1887 г. работи като адвокат. Избиран е за народен представител – III Велико НС (1886 г.), V – VII и ХIII обикновено НС (1887-1893 г.), подпредседател е на IV Велико НС (1893 г.). Дългогодишен председател на Поборническо-опълченското дружество (1904-1936 г.) и на Археологическото дружество в Пловдив (1923-1929 г.). Автор е на книгите: „Из спомените ми от турско време“ (част I, II 1927-1928 г.) и „Съединението“ (1929 г.).

 

1934 г.

Роден е Борис Валентинович Волинов – руски летец космонавт, полковник (1969 г.). През 1959 г. завършва Волгоградското авиационно училище, служи в авиационни части. През 1968 г. завършва Военновъздушната инженерна академия в Москва. През 1960 г. влиза в отряда на космонавтите. Заедно с А. С. Елисеев и Е. В. Хрунов извършва полет в Космоса на космическия кораб „Союз-5“ от 15 до 18 януари 1969 г. Съвместно с командира на космическия кораб „Союз-4“ осъществява експеримент по сближаването и скачването на корабите „Союз-4“ и „Союз-5“, като обезпечава космонавтите Елисеев и Хрунов по време на преминаването им през открития Космос в „Союз-4“. Пребивава в Космоса 72 ч 46 мин, като изминава 2 млн. км и извършва 50 обиколки около Земята.

 

1926 г.

Обнародван е Закон за селскостопанско настаняване на бежанците със средствата на бежанския заем, отпуснат чрез Обществото на народите.
Обществото на народите е международна организация, създадена след Първата световна война 1914–1918 г. от държавите победителки. Впоследствие САЩ не ратифицират устава и не се включват в ОН. Уставът на ОН е приет на 28 юни 1919 г. на Парижката мирна конференция от 1919–1920 г. и е включен като първа част в мирните договори за победените държави. ОН е образувано от 27-те държави победителки и 5-те доминиона на Великобритания. Към тях са поканени да се присъединят и 13 неутрални държави. За седалище на ОН е избран град Женева. Решенията на Общото събрание се взимат с единодушие, но те имат препоръчителен характер и всяко правителство трябва да реши дали да ги изпълнява. Целта на ОН е да гарантира международния мир и сигурност, да осигури защита на териториалната цялост на държавите и да поддържа сътрудничество между народите. Уставът на ОН предвижда санкции срещу евентуален агресор. ОН въвежда т. нар. мандатна система за колониалните владения на Германия и за териториите на Османската империя в арабския свят. ОН продължава да съществува до започването на Втората световна война 1939–1945 г., но официално е разпуснато през април 1945 г. при образуването на Организацията на обединените нации. България е приета за член на ОН на 16 декември 1920 г. На следващата година е открито българско представителство при ОН, чието седалище е в българското генерално консулство в Женева.

 

1925 г.

Роден е Иван Стоянов Кондов – български драматичен и филмов актьор. Дебютът му в “Животът си тече тихо” (1958 г.). Снима се интензивно до средата на 80-те години, след което се отдава на театрално-режисьорска и педагогическа дейност – “На малкия остров” (1958 г.), “Звезди” (1959 г.), “Стръмната пътека” (1961 г.), “Капитан” (1963 г.), “Неспокоен дом” (1965 г.), “Човекът в сянка” (1967 г.), “Процесът” (1968 г.), “Гола съвест” (1971 г.), “Обич” (1972 г.), “Игрек 17” (1973 г.), “Сиромашко лято” (1973 г.), “Дневна светлина” (1974 г.), “Буна” (1974 г.), “Сватбите на Иван Асен” (1975 г.), “Магистрала” (1975 г.), “Допълнение към ЗЗД” (1976 г.), “Чичовци” (тв, 1976 г.), “Сами сред вълци” (тв, 1979 г.), “Голямото нощно къпане” (1980 г.), “Златният век” (1984 г.), “Жена за монаси” (1984 г.). Активно се снима и в телевизионния театър – “Старецът” (1977 г.), “Змейова сватба” (1984 г.) и др. “АСКЕЕР” за цялостно творчество (1999 г.).

 

1921 г.

Роден е Юрий Владимирович Никулин – руски актьор. През 1948 г. завършва студията на Московския цирк. Дебютира в киното в „Девойка с китара“ (1958 г.). Спечелва огромна популярност с филмите на Леонид Гайдай „Кучето Барбос и необикновеният крос“ (1961 г.), „Операция “И“ (1965 г). Никулин е сред най-големите руски комици, но изпълнява с успех и драматични роли – „Когато дърветата бяха големи“ (1962 г.). Снима се още в: „Приятелю мой, Колка!“ (1961 г.), „При мен, Мухтар!“ (1964 г.), „Кавказка пленница“ (1967 г.), „Малкият беглец“ (1967 г.), „Диамантената ръка“ (1969 г.), „Старци разбойници“ (1971 г.), „Андрей Рубльов“ (1971 г.), „Дванайсетте стола“ (1971 г.), „Те се сражаваха за родината“ (1975 г.), „Двадесет дни без война“ (1977 г.), „Чучело“ (1984 г.).

 

1916 г.

Завършва най-кървавото сражение от Първата световна война – битката при Вердюн. Продължава от 21 февруари до 18 декември 1916 г., и коства живота на 600 000 германски бойци и 350 000 френски.
Битката при Вердюн е битката между армиите на Франция и Германия за Вердюнския укрепен район и е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения, известно като “месомелачката”, през Първата световна война (1914-1918 г.). То завършва едва през лятото, без някоя от страните да получи надмощие, въпреки че общият брой на дадените жертви достига близо 1 милион души. Германското командване решава през 1916 г. да нанесе главен удар на Западния фронт срещу Вердюнската дъга – опора на целия френски фронт, отбранявана от 8 френски дивизии. На 15-километровия участък на пробива, срещу две френски дивизии Германия съсредоточава шест и половина дивизии с деветстотин четиридесет и шест оръдия (от които четиристотин деветдесет и шест тежки) от състава на Трета немска армия. Трета немска армия е командвана от крон-принца (престолонаследника) Фридрих. Атаката на 21-25 февруари среща силната съпротива на французите и немците не успяват да направят пробив. Френското командване въвежда в боя втора армия, командвана от генерал Анри Петен. За седемдесет денонощия в периода февруари-април, в жестоки боеве германците се придвижват на 6-7 километра. След Вердюнската операция войната става позиционна.

 

1913 г.

Роден е Вили Брант (Херберт Карл Фрам) – германски политик и общественик. Член е на Социалдемократическата партия на Германия от 1930 г. През 1933 г. емигрира в Норвегия, а оттам в Швеция (1940 г.), където работи като журналист. Завръща се в родината си. През 1945 г. е назначен за представител, а по-късно и за председател на Социалдемократическата партия в Западен Берлин (бивш). От 1964 г. е председател на Социалдемократическата партия. Вицеканцлер (декември 1966 г. – октомври 1969 г.) и министър на външните работи в коалиционното правителство на ФРГ. От октомври 1969 г. е федерален канцлер. През 1971 г. получава Нобелова награда за мир (1971 г.).

 

1904 г.

Родена е Руска Цветанова Маринова – българска художничка. През 1923 г. завършва Художествената академия при Ив. Мърквичка, Ц. Тодоров и Ст. Иванов. Живее и работи във Франция (1926 – 1929 г.). Рисува предимно портрети. Известни произведения: “Г-жа Петкова” (1930 г.), “Актрисата Мария Стоилова” (1931 г.), “Портрет на нар. артистка Адриана Будевска” (1949 г.), “Мих. Попов в ролята на Ив. Сусанин” (1949 г.), “Майка ми” (1958 г.), “Димитровчета” (1963 г.), “Румен” (1967 г.), “Букет” (1974 г.). През 1937 г. получава златен медал на Парижкото изложение. Умира на 10 юни 1988 г.

 

1903 г.

Възстановяват се тайните Български офицерски братства, клонящи към генерал Иван Цончев.
Тайните офицерски братства участват в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. и в освободителните борби в следилинденския период до 1912 г., когато е и краят на тяхното съществуване (в навечерието на Балканската война). Организацията е свързана с ВМОРО и има принос в подготовката на въоръжени чети, събирането на средства, оръжия и боеприпаси. Като съществен елемент от изграждането и развитието на българската армия до Балканската война, братствата са част от българската военна история.
Иван Цончев е борец за свободата на Македония, офицер от българската армия, генерал. Роден е през 1859 г. в Дряново. Напуска службата си, за да се отдаде на македонското освободително дело. През 1901 г. е подпредседател на Върховния македонски комитет, сражава се в Горноджумайското (1902 г.) и в Илинденско-Преображенското (1903 г.) въстание. Умира през 1908 г.

 

1897 г.

Издадени са берати (грамоти, укази, които се издават от султанската канцелария на Османска Турция) за български владици в Битоля (митрополит Григорий), Струмица (митрополит Герасим) и Дебър (митрополит Козма).

 

1890 г.

В Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото.

 

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война започват боевете при Ниш. Княз Владимир Черкаски изпраща на императора записка относно принципите за уреждане на гражданско управление в България. Владимир Александрович Черкаски е руски обществен и държавен деец, княз. По време на войната е началник на Гражданската канцелария при щаба на Дунавската армия. Ръководи административното устройство на освободените от руските войски български села и градове. Взема дейно участие и в изработването на Органическия устав, на основата на който се изработва и Търновската конституция на Княжество България. Умира в Сан Стефано в деня на подписването на договора между Русия и Турция.

 

1873 г.

Върховният турски съд в Цариград издава окончателните присъди по Хасковското съзаклятие. Атанас Узунов е осъден на 15 години каторга, а другите 21 комитетски дейци – на вечно заточение в Диарбекир.

 

1865 г.

В САЩ е приета 13-ата поправка в Конституцията, забраняваща робството.

 

1861 г.

Роден е Едуард Макдауъл – американски композитор и пианист, един от основоположниците на американската композиторска школа. Автор е на програмни симфонични съчинения (поеми, “Индианска сюита”), концерти за пиано и оркестър и др. Професор и ръководител е на първата в САЩ музикална катедра в Колумбийския университет в Ню Йорк. Умира на 23 януари 1908 г.

 

1860 г.

Под ръководството на Драган Цанков, д-р Георги Миркович и архимандритите Йосиф Соколски и Макарий връчват на католишкия архиепископ в Цариград Паоло Брунони прошение до папа Пий ІХ, с което молят да се възстанови българската автономна църква под върховенството на папата. Изготвен е и специален акт, подписан от присъстващите, с който унията става факт.

 

1859 г. – Роден Генерал Стефан Тошев, български военен деец († 1924 г.)

1858 г.

Роден е Христо Георгиев Попов – български офицер. През 1879 г. завършва Военното училище в София. Един от четиримата българи, получили първи офицерски чин след Освобождението (1878 г.). През Сръбско-българската война (1885 г.) се отличава с разумни и смели действия при Гургулят (7 ноември) и при Пирот (14 ноември). Един от най-преданите офицери на княз Александър Батенберг, спомага много за неговото връщане след 9 август 1886 г. По-късно напуска армията с чин подполковник, завършва право в Швейцария и се отдава на политическа дейност. В периода 1915-1916 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на д-р В. Радославов. Умира на 28 октомври 1951 г. в София.

 

1852 г.

Роден е Данаил Цонев Николаев – български офицер, генерал от пехотата (1909 г.), първият българин с най-висок военен чин (за проявена храброст в боевете на връх Шипка получава чин „поручик“). През 1875 г. завършва Одеското военно пехотно училище. Участва в Сръбско-турската (1876 г.) и в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е началник на източнорумелийска милиция. Командва войските в Пловдив при обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. През Сръбско-българската война 1885 г. е командир на Източния корпус. През 1895-1897 г. (след смъртта на Тр. Китанчев) е председател на Върховния македонски комитет (от 1900 г. – ВМОК). Министър на войната (1886-1887 г. и 1907-1911 г.). Като министър на войната разформирова всички части, участвали в детронирането на Александър I Батенберг, организира извънреден съд, издал смъртни присъди на офицерите в русофилския бунт в Русе. За големи заслуги към Българската армия е наричан „патриарх на българското офицерство“. Награден е с орден „Св. св. Кирил и Методий“ (1936 г.). Кръстник е на престолонаследника Симеон (II) (12.07.1937 г.). Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г.

 

1829 г.

Умира Жан Батист Ламарк– френски естественик, член на Парижката академия на науките (1783 г.).
Жан Батист Ламарк е роден на 1 август 1744 г. в Безантен, Пикардия. Служи във войската, но след злополука се отдава изцяло на естествените науки. В периода 1772 г.-1776 г. учи ботаника във Висшето медицинско училище в Париж. Професор е в Катедрата по зоология на насекомите, червеите и микроскопичните животни към Музея по естествена история, която ръководи в течение на 24 години. Към 1820 г. ослепява напълно (трудове диктува на дъщеря си). Въвежда термина „биология“ (1802 г.) едновременно с германския учен Г. Р. Тревиранус и независимо от него. Автор е на „Френската флора“ (3 т., 1778 г.), „Ботаническа енциклопедия“, „Философия на зоологията“ (1809 г.), „История на гръбначните животни“ (1794 г.) и др. Жан Батист Ламарк е основател на двете теории, развити по-късно от Дарвин : теорията за спонтанното зараждане и теорията за трансформизма, т.е. за бавното преобразуване на наследствените особености чрез приспособяване към условията на средата. Основоположник е на зоопсихологията. Пръв (1794 г.) разделя животинския свят на 2 големи групи – гръбначни и безгръбначни. Автор е на публикации по геология, хидрология и метеорология.

 

1819 г.

Роден е Яков Петрович Полонски – руски поет. През 1844 г. завършва Юридическия факултет на Московския университет. Първият си сборник със стихове – „Гами“, издава през 1844 г. През 1846-1851 г. живее в Тифлис (дн. Тбилиси), където работи като чиновник. В сб. „Сазандар“ (1849 г.) пресъздава духа и бита на кавказките народи. От 1851 г. живее в Петербург, редактира сп. „Руска дума“ (1859-1860 г.). Служи в Комитета по външна цензура, в Съвета на Главното управление по печата (1860-1896 г.). Автор е на стихотворението „Затворничка“, сб. „Вечерен звън“, 1890 г. Създава поеми и прозаични съчинения („Зимен път“, „Другата зима“, „Зима в каретата“, „На вратата“). По негови стихове композират музика А. С. Даргомижки, П. И. Чайковски, С. В. Рахманинов, С. И. Танеев, А. Г. Рубинщайн. Стихотворението му „Песента на циганката“ е популярна народна песен. Умира на 30 октомври 1898 г.

 

1787 г.

Ню Джърси става третия щат на САЩ.

 

1737 г.

Умира Антонио Страдивариус – италиански майстор на цигулки (лютиер), ученик на Н. Амати. Открива собствена работилница в Кремона (1667 г.). Най-добрите си цигулки създава в периода 1704-1725 г.. Инструментите, създадени от Страдивариус, се характеризират със съвършенство на художествено оформяне, изящество и хармоничност на звука, красив лък. Изработва също виолончела и алти. Негови ученици са синовете му Франческо (1671-1743 г.) и Омобоно (1679-1742 г.) Страдивариус.

 

1398 г.

Тюркският военноначалник Тимур Ленк, известен като Тамерлан, покорява Делхи.
Тамерлан е монголски пълководец и завоевател. През 1370 г. налага властта си над Маверанахър (територията между Амударя и Сърдаря) и се обявява за велик емир. От 1372 г. до 1405 г. извършва над 20 големи похода, като завладява и подчинява обширни земи в Централна Азия, Туркестан, Афганистан, Персия, Русия (до Москва), Индия (до устието на р. Ганг), Месопотамия, Мала Азия, Сирия и др. Създава огромна империя със столица Самарканд. През 1402 г. разбива и пленява Баязид I при Анкара. През 1404 г. предприема поход в Китай, по време на който умира ( 1405 г.).

 

218 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенският военачалник Ханибал разбива римляните в битка при Требия.