КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 17 ОКТОМВРИ

В периода 15 – 17 октомври в София се провежда III икономически форум за Югоизточна Европа, който обсъжда конкурентноспособността на икономиките на тези страни, ролята на валутния борд и др.

Базираната в Лондон организация за наблюдение на страните в преход от Европа и Азия „Евразия“ и брокерската къща „Лемън Брадърс“, които наблюдават 27 държави, правят класация за политическата стабилност. България заема трето място след Унгария и Полша.

В Германия е намерен оригиналът на списъка на немския индустриалец Оскар Шиндлер с имената на 1200 спасени от него евреи.

Провежда се X конференция на СДС, която приема строго централизиран устав и обсъжда борбата срещу корупцията, интегрирането на малцинствата в управлението, принципите на християндемокрацията, медийната политика и т.н. В резолюцията по вътрешната политика е записано, че СДС е християндемократическа и народна партия по идеология, диалогична, национално отговорна и европейска като поведение. Основните й принципи като народна партия са: свобода, солидарност, справедливост, човешко достойнство и отговорност, яснота и прозрачност в политическия живот и последователност в поведението. Дългосрочната политическа цел е запазване на коалицията ОДС, успех на местните избори, спечелване на следващите парламентарни и президентски избори, запазване мнозинството в НС и успешно съвместно управление на всички нива. Създаден е и Младежки СДС.

Руският президент Борис Елцин уволнява шефа на сигурността Александър Лебед четири месеца след назначаването му.

Борис Николаевич Елцин е първият свободно избран президент на Русия. Роден е на 1 февруари 1931 г. Завършва Уралския политехнически институт. От април 1985 г. завежда отдел в ЦК на КПСС. Депутат е във ВС на СССР (1978 г.). През февруари 1988 г. по предложение на М. Горбачов е изключен от Политбюро. През юни 1988 г. дава телевизионно интервю пред западни кореспонденти във връзка с посещението на Р. Рейгън в Москва, като критикува враговете на „перестройката“ , с което става най-популярният човек в страната. Осъществява частно посещение в САЩ през септември 1989 г. През 1991 г. е избран за президент, преизбран е през 1996 г. Длъжността президент заема до 2000 г. През 1991 г. посещава САЩ като държавен глава. През 1991 г. и октомври 1993 г., с помощта на армията, потушава опит за преврат. Създава ОНД. Провежда икономически реформи. На 7 ноември 1991 г. обявява КПСС извън закона.

XXXVI Народно събрание приключва работата си.

Започва Международният телевизионен фестивал „Златната ракла“ в Пловдив.

Във Велико Търново се организира тържествено събрание за честване на 1300- годишнината на българската държава.

В София е създадено Дружеството на физиците.

В периода 17 – 21 октомври на официално посещение в България е федералният канцлер на Австрия д-р Йозеф Клаус. Подписан е договор за правна помощ и е договорено сключването на спогодба за икономическо сътрудничество и производствено коопериране.

В Ню Йорк се състои премиерата на антивоенния мюзикъл “Коса”, създаден от безработните актьори Джеръм Рагни и Джеймс Радо и композитора Галт Макдърмот. След като мюзикълът тръгва на обиколка из САЩ, поради нарушаване на много от моралните норми, са осъществени опити за неговото забраняване. Днес той се нарежда сред 10-те най-успешни мюзикъли за всички времена. В България е популярен най-вече чрез едноименния филм на Милош Форман, превърнал се в култов за хипитата.

Роден е Владимир Любомиров Левчев – български писател, поет, белетрист, публицист, преводач. Син е на Л. Левчев. Първите му стихове са във в. „Народна младеж“ (1972 г.) и в сп. „Родна реч“. Завършва изкуствознание във ВИИИ (1982 г.) в София. Работи в отдел „Поезия“ в изд. „Народна култура“ (1982-1990 г.). Издава и редактира сп. „Глас“ (от 1989 г.) – едно от първите „самиздатски“ издания в България. От 1990 г. завежда отдел „Култура“ във в. „Демокрация“, от 1991 г. е заместник-главен редактор на „Литературен вестник“ (до 1993 г.). Главен координатор е на „Свободно поетично общество“. От 1994 г. живее във Вашингтон, САЩ. Преводи: „Крила над черната шахта“ от А. Гинзбърг (1983 г.), „Достойно ест“ от О. Елитис и „Бхагавадгита“ (1987 г., 1989 г.), преводи на Вл. Висоцки, на Д. Кийтс, Т. С. Елиът и др. Негови стихове са публикувани в антологииите „Child of Europe“ (1990 г., London) и „Young poets of Bulgaria“ (1990 г., London). Автор е на 12 книги на български и английски език: „Аритмии“ (1977 г., н. „Д. Дебелянов“), „16 стихотворения“ (1981 г.), „Кой сънува моя живот“ (1983 г.), „Някой ден“ (1983 г.), „Цветя, градове и морета“ (1986 г.), „Пейзаж на неизвестен майстор“ (1987 г.), „Любовни писма до свободата“ (роман, 1998 г.), „Небесни Балкани“ (поезия, 2000 г.).

Кралица Елизабет открива първата в света атомна електроцентрала край Калдър хил в Къмбрия.

Умира Фьодор Иванович Толбухин – руски военачалник, маршал на СССР (12 септември 1944 г.). Роден е на 4 юни 1894 г. в с. Андроники, Ярославска област. Участва в Първата световна война като командир на рота и батальон, щабс-капитан. Постъпва в Червената армия през август 1918 г. По време на Гражданската война е на Западния фронт като помощник-началник и началник-щаб на дивизия и корпус. От 1938 г. е началник-щаб на Задкавказкия военен окръг. По време на Великата Отечествена война (1941-1945 г.) е началник-щаб на Задкавказкия (август – декември 1941 г.), Кавказкия (декември 1941 г. – януари 1942 г.) и Кримския (януари – март 1941 г.) фронт, заместник-командващ войските на Сталинградския военен окръг (май – юли 1942 г.), командващ войските на 57. и 68. армии на Сталинградския и Северозападния фронт (юли 1942 г. – март 1943 г.). От март 1943 г. до май 1944 г. командва войските на Южния, 3., 4. Украински фронт. Войски под негово командване участват в Сталинградската битка, в освобождението на Украйна и Крим, в Яш-Кишиневската операция, във военната интервенция в Румъния, България, Югославия, Унгария и Австрия. От януари 1947 г. е командващ войските на Задкавказкия военен окръг. Депутат е във Върховния съвет на СССР по време на II конгрес. От 1949 г. до 1990 г. неговото име носи българския град Добрич. Повече за маршал Толбухин можете да прочетете тук.

Установени са дипломатически отношения с Германската демократична република (ГДР).

България и Германия установяват дипломатически отношения на 8 юли 1879 г. Те са прекъснати в края на Втората световна война на 5 септември 1944 г., но са подновени отново, с Германската демократична република (ГДР) на 17 октомври 1949 г. (на ниво посолства от 11 юли 1954 г.), а с Федерална република Германия – на 21 декември 1973 г.

Германският физик, създал теория на относителността, Алберт Айнщайн е принуден от нарастващия в Германия антисемитизъм да напусне страната и да емигрира в САЩ, където прекарва остатъка от живота си.

Алберт Айнщайн е един от създателите на съвременната физика. Роден е на 14 март 1879 г. в Германия. От 1893 г. живее в Швейцария. Завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. През 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина „фотон“ през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-А. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те – срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. Айнщайн е един от инициаторите за създаването на държавата Израел. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта. Умира на 18 април 1955 г. в САЩ.

Ал Капоне е осъден на 11 години затвор за укриване на данъци.

Роден е Апостол Милев Карамитев – български актьор. Завършва ВИТИЗ през 1951 г. Дебютира във филма “Утро над родината” (1951 г.). Играе в: “Под игото” (1952 г.), “Наша земя” (1953 г.), “Песен за човека” (1954 г.), “Героите на Шипка” (1955 г.), “Това се случи на улицата” (1956 г.), “Легенда за любовта” (1957 г.), “Хайдушка клетва” (1958 г.), “Любимец 13” (1958 г.), “Три звезди” (1959 г.), “Нощта срещу 13-ти” (1961 г.), “Специалист по всичко” (1962 г.), “Приключение в полунощ” (тв, 1963 г.), “Рицар без броня” (1966 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Малки тайни” (1969 г.), “Свобода или смърт” (1969 г.), “Сватбите на Иван Асен” (1975 г.). Участва и в постановки на телевизионния театър: “Прикованият Прометей” (1967 г.), “Новият” (1967 г.), “Цената” (1969 г.), “Тойфеловата кула” (1971 г.), “Рожден ден” (1971 г.), “Най-достойният” (1972 г.), “Не подлежи на обжалване” (1973 г.). Умира на 9 ноември 1973 г.

В периода 14 – 17 октомври чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов окупират Неврокоп и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница.

Македонска федеративна организация е организация на български бежанци от Македония, основана през есента на 1920 г. по време на Втория велик събор на Съюза на македонските братства, от който се отцепват около 60 делегати начело с арх. Н. Юруков, д-р Ф. Атанасов, д-р Хр. Татарчев, Вл. Ковачев, М. Грашев, Й. Анастасов и др. и образуват Временна комисия на македонските братства в България. В края на 1921 г. се свиква учредителен конгрес на организацията, на който се формулират нейните цели – независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности, за да послужи като съединително звено между балканските държави в бъдещата Балканска федерация. Скоро след това организацията се разделя на две – легална, възглавявана от арх. Н. Юруков, и нелегална – от д-р Ф. Атанасов. През 1921 г. между федералистите и автономистите се постига помирение, фиксирано с протокол, подписан в Тирана. По силата на този акт двете организации поемат задължение да установят своите ръководни органи в албанската столица, за да не се позволява на управляващите среди в България да се месят в тяхната дейност. Примирието обаче се оказва нетрайно. Част от привържениците на Македонска федеративна организация правят опит да създадат своя организация вътре в Македония, но без успех. Друга част от дейците и преминават на служба към сръбските власти и отслабват по този начин и без това незначителното и влияние сред македонските българи. В края на януари 1923 г. легалната федеративна организация се обединява или по-скоро влива в Съюза на македонските братства. Сливат се и печатните им органи – вестниците „Автономна Македония“ и „Македония“, и вместо тях започва да излиза в. „Независима Македония“. И това обединение се оказва краткотрайно. Федералистите започват да издават нов свой печатен орган – в. „Македонско съзнание“, който скоро след това застава на сръбски позиции и дори се отпечатва в Белград. Това предизвиква отцепване на част от съмишлениците на организацията, сред които и Т. Паница, които се изявяват като последователни федералисти и формират своя М.ф.о. През пролетта на 1924 г. те влизат в нови преговори с автономистите и постигат единомислие с тях, изразено в Майския манифест на Вътрешната македонска революционна организация от 1924 г. И това обединение се оказва нетрайно, поради което тези дейци се ориентират към единодействие с Българската комунистическа партия. Дейността им престава през 1925 г. след формирането на ВМРО (обединена).

Роден е Анжел Раймонд Вагенщайн – български сценарист и режисьор. Първият му сценарий е съвместно с О. Василев – „Тревога“ (1952 г.) за филма на З. Жандов. Режисира документалните тв филми – „Един куршум и три зърна ориз“ и „Под небето на Бак Бо“ (1975-1976 г.), „Български дух“ (1990 г.). По-известни постижения в игралното кино: „Наша земя“ (1953 г.), „Септемврийци“ (1954 г.), „Две победи“ (1956 г., съвместно с Веселин Ханчев), „Звезди“ (1959 г.), „Двама под небето“ (1962 г.), „Хроника на едно убийство“ (1962 г.), „Веригата“ (1964 г.), „Езоп“ (1970 г.), „Допълнение към ЗЗД“ (1976 г.), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977 г.), „Смърт в розово“ (тв театър, 1979 г.), „Борис I” (1984 г.), „Мъгливи брегове“ (1986 г.), „Спомени от пепелта“ (1993 г.), „След края на света“ (1998 г.), „Петокнижие Исааково“ (роман, 1999 г.; през 2001 г. на екран излиза филм със същото заглавие, продукция на Германия). Кавалер е на френския „Орден за заслуги към нацията“ (1996 г.). Участник е в програмата „Красивите чужденки“ за представяне на български автори във Франция (2001 г.).

В периода 17 – 20 октомври се състои втори Велик македонски събор в София с участие на 200 делегати от 68 братства. 63 делегати напускат събора и създават Временна комисия (председател д-р Христо Далкалъчев, членове – арх. Никола Юруков, д-р Филип Атанасов, Христо Татарчев и д-р Александър Димитров), която е за автономия и самостоятелност на Македония от останалите балкански държави и с орган в. „Автономна Македония“ (от 1 декември). Между 17 декември и 20 март специална помирителна комисия начело с Евтим Спространов прави неуспешни опити за помирение между Временната комисия и Изпълнителния комитет на братствата.

След края на Първата световна война българската армия напуска Беломорска Тракия и там е установен протекторат на Антантата начело с френския ген. Шарпи. Гръцка дивизия окупира Ксанти.

Правителството на Александър Малинов (демократи и радикалдемократи) е преустроено в ширококоалиционно и в него са привлечени министри от Народната партия, БЗНС и БРСДП.

Унгария провъзгласява независимостта си от Австрия.

През Първата световна война при село Криволак (днешна Македония), се разразява боят между части на 7-а и 11-а пехотна българска дивизия и 122 френска дивизия. Българските войски не успяват да пробият отбраната на френските и временно преминават в отбрана. Съглашенските войски настъпват по долината на Вардар с цел да се съединят със сръбската армия.

Роден е Артър Милър – американски драматург. Завършва Мичиганския университет през 1938 г. През 1945 г. публикува романа “Фокус”. Известност му донася драмата “Смъртта на търговския пътник” (1949, награда “Пулицър”). Създава народноисториоческа хроника “Тежко изпитание” (1953 г.). Автор е на драмите: “След грехопадението” (1964 г.), “Това се случи във Виши”(1965 г.). Пише пиесата “Цена” (1967 г.). Автор е на комедията “Сътворението на света и други дела” (1972 г.). През 1980 г. излиза пиесата му “Американският хронограф”. Работи в Холивуд. От 1965 до 1971 г. е президент на ПЕН-клуба.

В периода 17 – 20 октомври Първа и Трета Българска армия пробиват втората турска отбранителна линия Люлебургаз-Бунархисар.

Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в.

Роден е Папа Йоан Павел I (Албино Лучиани). Папа е в периода 25 август – 28 септември 1978 г. Завършва Духовната академия във Фелтре, а след това се премества в Семинарията в Белуно. Приема свещенически сан (7 юли 1935 г.) и се премества в Рим, където завършва Григорианския факултет като доктор по теология. Известно време (1935-1937 г.) е свещеник във Форно ди Канале, като едновременно преподава вероучение в местния Минен институт. Професор е по догматическа и морална теология, каноническо право и религиозно изкуство в Семинарията в Белоно (1937-1947 г.). Папа Йоан ХХIII го прави епископ (1958 г.), а папа Павел VI го назначава за патриарх на Венеция (1966 г.) и му дава кардиналско звание. Наричат го „усмихващият се папа“, „неизвестният папа“, „папата дете“. Умира на 28 септември 1978 г. в Рим.

В Детройт е произведен първият автомобил с марка „Кадилак“.

Роден е полковник Марчо Марчев, командир на 6-а пехотна бдинска дивизия (14 септември1944 г.-5 декември 1944 г.).

Умира Густав Роберт Кирхоф – германски физик. Роден е на 12 март 1824 г. в Кьонигсберг. Член е на Берлинската академия ма науките (1874 г.), член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1862 г.). Завършва Кьонигсбергския университет през 1846 г. Професор е в университетите в Бреслау (1850 г.) и Хайделберг (1854 г.). От 1875 г. ръководи Катедрата по математическа физика в Берлинския университет. Автор е на трудове по оптика, електродинамика, механика и др. Изследва разреждането на кондензатори и индукцията на ток. В областта на механиката се занимава главно с въпросите на деформацията, равновесието и движенията на твърди тела и течности. Неговите “Лекции по математическа физика” (1874-1894 г.) изиграват голяма роля в развитието на теоретичната физика. През 1854 г. Кирхоф и Р. В. Бунзен започват изучаването на спектъра на пламъка, в резултат на което се слага началото (1859 г.) на спектралния анализ, въведен по-късно в практиката на химическите изследвания. С помощта на новия метод са открити цезият (1816 г.) и рубидият (1861 г.). През 1859 г. Кирхоф формулира един от основните закони на топлинното излъчване (Закон на Кирхоф за излъчването) и въвежда във физиката понятието абсолютно черно тяло. През 1860 г. открива правилото за обръщане на спектрите и пръв правилно обяснява тъмните линии в спектъра на Слънцето (фраунхоферови линии).

Делегация от българи от Източна Румелия връчва мемоар на Европейската комисия на Великите сили в Пловдив против разпокъсването на българския народ.

На 13 юли 1878 г. е подписан Берлинският договор от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес (1878 г.). Главното му предназначение е ревизията на Санстефанския договор (3 март 1878 г.). По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части.

Берлинският договор съществува формално до избухването на Балканската война (1912-1913 г.). Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. и при провъзгласяване независимостта на България през 1908 г., но повечето от тях остават в сила и след тази война.

Англичанинът Хенри Бессемер патентова конвертор за получаване на стомана от течен чугун чрез продухване на въздух без разход на гориво, основа за т. нар. бесемеров процес.

Роден е Иван Петков Славейков – български учител, публицист, обществен и държавен деец. Завършва Робърт колеж в Цариград (1871 г.). Работи дълги години като учител във Враца (1872-1875 г.), в Робърт колеж (1876-1878 г.), в Пловдив, където емигрира след преврата от 27 април 1881 г. и в София (1885-1886 г., 1889-1900 г.). Главен училищен инспектор е в Сливенска губерния (1878-1879 г.). Заема различни административни постове: началник на канцеларията на търновския губернатор (1878 г.), секретар е на Министерския съвет (1880-1881 г.), кмет е на София (1885 г.). Народен представител е в IV-ХI НС (1884-1901 г.) и министър на народното просвещение (19 февруари – 25 април 1901 г.). Развива активна обществено-политическа дейност като последователен русофил и член на Либералната партия на П. Каравелов. Член е на Българското книжовно дружество и председател на Историко-филологическия клон на БКД (1898-1900 г.). Сътрудничи на много вестници и списания, редактира в. “Независимост”, “Търновска конституция”, “Искър” (1886-1887 г.) и “Знаме” (1894-1898 г.). Главен редактор е през 1888 г. на в. “Търновска конституция”, орган на Народнолибералната партия. Дипломат е в Букурещ (1881 г.), кмет на София (1886 г.), учител във Враца (1887-1888 г.), министър на просветата (1901 г.). Запазени са ръкописът на подготвения от него за печат англо-български речник (Архив “П. Р. Славейков”, папка 46) и статията му “За образованието в българските училища”. Написва учебници за изучаване на български и френски език. Превежда от английски и френски език творби от Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, А. Доде, Г. дьо Мопасан, драмата “Юлий Цезар” от У. Шекспир. Умира на 21 април 1901 г. в София.

Умира Фредерик Францишек Шопен – полски композитор и пианист. Роден е на 22 февруари 1810 г. в Желязова Воля, близо до Варшава. През 1817 г. написва 2 полонези в духа на М. К. Огински, а през 1818 г. изнася първия си концерт. Учи в лицей (1823-1826 г.), където продължава да усъвършенства музикалната си техника, концертира, изучава теория на композицията. През 1928 г. посещава Берлин, а през 1829 г. – Виена, където се изявява като композитор и пианист. В родината си, възприел опита на Огински, Елснер, Шимановски, Курпински, Островски и др., той създава 2 концерта за пиано с оркестър (1829-1830 г.), трио за пиано (1829 г.), “Голяма фантазия” (1930 г.), “Голямо концертно рондо” за пиано и оркестър (1828 г.), “Соната” (1828 г.), редица полонези и мазурки, ноктюрно в ми минор (1827 г.) и първите от дванадесетте “Големи концертни етюди” (1829-1830 г., завършени в Париж). След Полското въстание (1830-1831 г.), което го заварва във Виена, заминава за Париж през Мюнхен и Щутгарт. Там създава Първото скерцо (1831-1832 г.), Първа балада (1831-1835 г.), “Революционен етюд в до минор” (1831 г.). От септември 1831 г. живее в Париж. През 1848 г. гастролира във Великобритания. От 1927 г. във Варшава се провежда международен конкурс за пианисти на неговото име, създадено е общество “Ф. Шопен”, което се занимава с концертна, научноизследователска, издателска и организационна дейност.

Английският физик и химик Майкъл Фарадей прави първото успешно изпитание на електрическото динамо, и открива електромагнитната индукция.

Роден е Георг Бюхнер – немски поет, драматург, публицист, демократ. Обновява немската историческа и социална драма; показва ролята на народните маси, въвежда плебейския герой – „Смъртта на Дантон“, предшественик на експресионизма – „Войцек“, „Леонс и Лена“.

Подписан е мирен договор между Франция и Австрия, в околностите на италианското с. Кампоформио (Campoformio) от граф Л. Кобенцъл и ген. Наполеон Бонапарт. Договорът отбелязва края на победоносната за Френската република война, Австрия излиза от първата антифренска коалиция, признава всички френски придобивки, отстъпва на Франция австрийските владения в Холандия, признава създаването на Цизалпийската република (в която се вкл. Ломбардия) и се задължава да съдейства на Франция да получи земите по левия бряг на река Рейн. Като компенсация получава Залцбург и част от баварските земи, по-голямата част от територията на ликвидираната от мирния договор Венецианска република. Принадлежащите преди това на Венецианската република Йонийски о-ви и Албания стават френско владение.

Започва излизането на серията статии “Федералист”, подготвящи приемането на Конституцията на САЩ.

Английският крал Карл II бяга във Франция, минавайки през Англия преоблечен като слуга.

Английският крал Хенри VIII назначава Томас Мор за лорд-канцлер.

Учредява се испанската инквизиция от папа Сикст IV, той започва преследване на евреите и арабите из цяла Испания.

Инквизицията е съдебната институция на католическата църква за борба с ересите и свободомислието. Учредена е от папа Инокентий III през 1204 г. по време на походите срещу албигойците. Папа Григорий IX (1227-41) установява трибунали в много европейски страни. Съдопроизводството се води тайно, използват се мъчения; обвинените са осъждани най-често на изгаряне на клада. Инквизицията взема най-много жертви в Испания.