КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 15 НОЕМВРИ

2002 г. – Англиканската църква разрешава повторното венчаване.

Умира Д-р Петър Дертлиев – български лекар, рентгенолог, политик. Завършва медицина, специалност „Белодробни заболявания“ в Медицинския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Арестуван е многократно като организатор на стачки между 1934 и 1940 г. Избран е за народен представител на БРСДП (о) във ВНС през 1946 г. През 1948 г. е осъден на 10 години затвор по политически причини. Председател е на БСДП от 1990 г., директор на вестник „Свободен народ“ от същата година. Петър Дертлиев е почетен председател на БСДП.

По данни на Съюза на търговците в Италия, в ръцете на италианската мафия се намира всеки пети магазин и всяко седмо промишлено предприятие. Обемът на сделките, сключени от мафията, съставлява около 15 % от италианския БВП.

Опозицията иска оставката на председателя на XXXVIII Народно събрание Йордан Соколов, но не получава достатъчна подкрепа при гласуването.
Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София. Завършва специалност „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1956 г. Специалист е по гражданско и търговско право. Секретар е в Държавния арбитраж от 1956 до 1958 г. Соколов е адвокат в София от 1958 г. до 1980 г. Член е на адвокатския съвет. Членува в Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България. Член е на Централната избирателна комисия за парламентарните избори през юни 1990 г. Юридически съветник е на президента Желев в периода 1990-1991 г. През 1990 г. става член на Националния клуб за демокрация в СДС. Член е на Националния координационен съвет на СДС. Соколов е член на Националния изпълнителен съвет на СДС от април 1995 г. до март 2002 г Заместник-председател е на СДС от февруари 1997 г. до март 2002 г. Депутат е в XXXVI Народно събрание. Министър на вътрешните работи през 1991-1992 г. Депутат от Плевен е в XXXVII Народно събрание от Парламентарна група на СДС. Председател e на ПГ на СДС в XXXVII Народно събрание. Участва в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност на 4 февруари 1997 г. Депутат от Плевен е в XXXVIII Народно събрание от Парламентарна група на СДС. Председател е на XXXVIII Народно събрание. Йордан Соколов е ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Председател e на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията и на Съвета по европейските въпроси. Депутат e от Стара Загора в ХХХIХ Народно събрание от парламентарна група на Обединените демократични сили. Член е на Комисията по правни въпроси и е заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в ХХХIХ Народно събрание. Йордан Соколов владее руски и френски език.

Създадено е ново гражданско-политическо движение, наречено „Път за България“. В основата му са вижданията на депутата от СДС Светослав Лучников, който критикува президента Петър Стоянов, затова че се опитва да се дистанцира от СДС. В него влизат формации като – Българският демократичен форум, Съюз „Истина“, Съюзът на офицерите от военните на Н. В. училища.

В Тайланд е създадено най-голямото знаме в света. Дължината му е 7,99 км.

Казахстан сменя националната си валута от рубла на тенге.

Великото народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България.

Министърът на външните работи Любен Гоцев е приет от генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер.
Организацията на Северноатлантическия договор е доброволна система за сигурност на независими държави. Северноатлантическият договор е подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон от външните министри на 12 държави (Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Португалия, САЩ, Франция, Холандия); Гърция и Турция се присъединяват през 1952 г., ФРГ – през 1955 г., Испания – през 1982 г., Унгария, Полша и Чехия – през 1999 г., България – през 2004 г. Договорът създава съюз за колективна отбрана по смисъла на чл. 51 от Хартата на ООН („…неотменното право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията…“). Основни органи за формиране на политиката и вземане на решения са Северноатлантически съвет, Комитет по планиране на отбраната, Група за ядрено планиране, Военен комитет (с особен статут) и Генерален секретар. Дейността на НАТО се допълва от независими парламентарни и неправителствени организации: Северноатлантическата асамблея (от 1999 Парламентарна асамблея), Асоциация на Атлантическия договор (ATA), Междусъюзническа конфедерация на запасните офицери (CIOR). След 1989 г. НАТО приема нова стратегическа концепция, по силата на която организацията засилва своята координация и сътрудничество с други международни организации – ООН, ОССЕ, ЕС, ЗЕС и др. След терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. е създадена коалиция срещу световния тероризъм. България получава покана за членство на 21 ноември 2002 г. на срещата в Прага, и става пълноправен член на 30 март 2004 г.

Официално е обявено създаването на независимата държава Палестина със столица Йерусалим.
Палестинската автономия обхваща териториите на Западния бряг и Ивицата Газа. Понастоящем автономията има собствен президент, министър-председател и кабинет, законодателен съвет и сили за сигурност. През 2005 г. Израел изтегля жителите си и въоръжените си сили от ивицата Газа. На изборите през 2006 г. Хамас печели мнозинство, което довежда до формирането на настоящото правителство, начело с Исмаил Ханийя.

Своя пръв и последен полет извършва съветската космическа совалка „Буран“. Автоматичният полет е напълно успешен, но на следващата година програмата по разработка на совалката е спряна поради недостиг на средства.

Умира Димитър Панов (Д. П. Иванов) – български драматичен и филмов актьор. Работи в самодейни и провинциални театри. Дългогодишен актьор в Пловдивския театър (от 1959 г. до смъртта си). Създава характерни роли в „Ревизор“ на Н. В. Гогол, „Чичовци“ и „Хъшове“ на Ив. Вазов, „Прокурорът“ на Г. Джагаров и др. По-известните му роли в киното са в „Горещо пладне“ (1966 г.), „На живот и смърт“ (1974 г.), „Хайде, дядовци“ (тв, 1981 г.) и др.

В Дъблин е подписан англо-ирландски договор за урегулиране на споровете относно Северна Ирландия.

На остров Кипър е провъзгласена Турска република Северен Кипър.
През 1974 г. в северната част на острова нахлуват турски войски, които окупират територията. През 1975 г. Кипър е насилствено разделен на гръцка зона (република Кипър с президент от 1977 г. Сп. Киприану, от 1988 – Г. Василиу, а от 1998 – Гл. Клиридис) и турска зона начело с Рауф Денкташ (бивш вицепрезидент на Кипър, лидер на кипърските турци). През 1983г. се самообявява за самостоятелна република Северен Кипър. Държавата е призната единствено от Република Турция.

Умира френският актьор Жан Габен. Той е роден на 17 май 1904 г. в Париж, в семейството на кабаретните актьори Фердинанд Монкорже и Елен Пети.
Истинското му име е Жан-Алексис Монкорже, но когато решава да тръгне по стъпките на родителите си и взима артистичния псевдоним на баща си — Габен.
Филми с участието на Жан Габен: „Знаме“ (1935), „Славната компания“ (1935) и „Пепе Ле Моко“ (1937), „На дъното“ (1937), „Човекът-звяр“ (1938) и „Великата илюзия“ (1937), „Кеят на мъглите“ (1938) и „Денят се ражда“ (1939), „Сицилианският клан” (1969), „Котката” (1971), „Аферата Доминичи” (1973), „Двама мъже в града” (1973), „Присъдата” (1974), „Светата година” (1976).

В София започва първият конгрес на Съюза на научните работници.
Съюзът на научните работници в България е творческо обществено-професионално сдружение, основано на 30 октомври 1944 г. с пръв председател академик Асен Хаджиолов. В периода 1958 – 1990 г. Сдружението издава собствен бюлетин – “Научен живот”, а от 1990 г. – сп. “Наука”. От 1948 г., Съюзът е член на Световната федерация на научните работници.

В Москва България подписва спогодба за създаване на Международна спътникова система и организация за космически връзки „Интерспутник“, която влиза в сила от 15 юли 1972 г. В “Интерспутник” днес участват 24 държави. Организацията предоставя директен достъп до глобални и регионални системи за сателитни комуникации, за телекомуникационни оператори и корпоративни клиенти. Услугите на “Интерспутник” се осъществяват посредством три руски сателита – Express-6A, Express-3A, Express-A1R, както и сателитите LMI-1 и Yamal-200.

Певицата Дженис Джоплин е арестувана по време на концерт в Тампа, Флорида, за “използване на вулгарни и нецензурни изрази”.
Дженис Джоплин е родена през 1948 г. Смятана е за една от най-добрите изпълнителки на блус и соул.
Албуми: „Big Brother and the Holding Company“ (1967 г.), „Cheap Thrills“ (1968 г.), „I Got Dem Ol’ Kozmic Blues Again Mama“ (1969 г.), „Pearl“ (1971 г.), „In Concert“ (1972 г.), „Greatest Hits“ (1973 г.), „Janis“ (1974 г.), „Anthology“ (1980 г.), „Farewell Songs“ (1982 г.), „Live at Woodstock: August 19, 1969“ (1999 г.), „Love, Janis“ (2001 г.). Дженис Джоплин умира през 1970 г.

Завършва последното плаване на най-големия строен някога пътнически лайнер – „Куин Елизабет“.

Умира Андре Лаланд – френски философ, привърженик и защитник на ирационализма. Член е на Академията за морални и политически науки от 1922 г. Професор е в Сорбоната от 1904 г. Лаланд е един от инициаторите за създаване на Френското философско дружество през 1901 г. Автор е на трудове по философия на науката, етика и логика. Съставя „Технически и критически философски речник“ (1926 г.).

На първото си бойно дежурство излиза първата в света ядрена подводница с балистични ракети на борда – американската „Джордж Вашингтон“. Американската подводница прави първото изстрелване на балистична ракета. Първоначалният модел “Поларис А1” на ракетите се развива в моделите “Поларис А2”, “Поларис А3”, “Посейдон С3”, “Посейдон С4” и голямата ракета “Тризъбец” с обхват 6925 километра, който е почти четири пъти по-голям от обхвата на “Поларис А1”. В момента “Тризъбец” е гръбнакът на подводните американски балистични сили.

Умира Чарлз Томсън Рис Уилсън – английски физик. Чарлз Уилсън е роден през 1869 г. Лауреат е на Нобелова награда за физика за 1927 г. Член е на Британското Кралско дружество от 1900 г. Завършва Манчестърския, а след това и Кеймбриджкия университет. От 1900 г. до 1934 г. е преподавател в Кеймбридж, където е и професор от 1925 г. През 1912 г. Уилсън изобретява прибор т. нар. Уилсънова камера, с който е възможно да се наблюдават следите от заредени микрочастици.

В САЩ е арестуван и осъден на 30 години затвор съветският разузнавач Рудолф Абел. През 1962 г. Абел се завръща в СССР, след като е разменен за американския летец Ф. Пауърс, свален на 1 май 1960 г. в съветското въздушно пространство.

Открити са първите станции на Ленинградското метро (Санкт Петербург).

Роден е Александър Квашневски.
Квашневски е полски политик, президент на Полша от 1995 до 2005 г. Той е бивш лидер на лявата партия Социалдемокрация на Република Полша, наследник на Полската обединена работническа партия, а по-късно и на Съюза на демократичната левица.
Наследява Лех Валенса на президентския пост, печелейки президентските избори след балотаж през 1995 г. През 2000 г. Квашневски печели втори президентски мандат.

Убийците на Махатма Ганди са обесени.
Мохандас Карамчанд Ганди (Махатма Ганди) е роден на 2 октомври 1869 г. в Порбандар, Британска Индия. Той е индийски адвокат, политик и общественик. Считан е за духовен водач на индийското движение за независимост. През 1920 г. Махатма Ганди поема ръководството на Индийския национален конгрес. През 1930 г. Ганди инициира кампания за гражданско неподчинение и организира Поход на солта (Salt Satyagraha), като протест срещу британския монопол на солта. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост. На 3 юни 1947 г. британския министър-председател Клемънт Атли провъзгласява независимостта на Индия и разделянето й на две части: преобладаващо индиуистка – Индия и втора, с преобладаващо мюсюлманско население – Пакистан.. Махатма Ганди е наречен „Баща на нацията“. Убит е на 30 януари 1948 г. в Делхи, от седем индуистки националисти начело с Натурам Годсе, които обвиняват Ганди за направените в полза на Пакистан политически отстъпки.

Произнесени са присъдите срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП, с което се слага край на легалната опозиция. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница и отвличане на самолет на българските авиолинии.
Коста Андреев Лулчев е политически и обществен деец. Роден е в Оряхово на 9 март 1882 година.. Още като юноша влиза в редовете на БРСДП, след нейното разцепление през 1903 г. преминава към широките социалисти. Един от ръководните й дейци, Лулчев е избран през 1924 г. за член, а по-късно и за секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 до 1931 г. е избиран последователно за народен представител. След 9 септември 1944 г. като главен секретар на БРСДП е неин представител в Националния комитет на Отечествения фронт. През юни 1945 г. Лулчев оглавява отцепилата се опозиционна БРСДП (о). Народен представител е в VI ВНС. Прекратява политическата си дейност след разтурянето на опозиционните политически партии през 1947 г.. Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 година.

В Москва се подписва спогодба за обучение на български граждани в съветски висши учебни заведения.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) британските кралски ВВС извършват въздушно нападение над София. Основна цел на нападението е ЖП – гарата, която остава незасегната за сметка на намиращите се в близост до нея жилищни сгради. В следствие на бомбандировките загиват 56 души.

За първи път от 1940 година в Англия бият църковни камбани. Поводът е победата при Ел Аламейн.

Във Варшава немските окупационни власти отделят посредством новопостроена стена, еврейското гето от града.

Във Вашингтон са положени основите на мемориал на Джеферсън.

Умира доктор Петър Ников (П. Н. Попов) – български историк медиевист, член на БАН от 1937 г., доктор на Виенския университет ( 1912 г.). Петър Ников е роден през 1884 г. Следва в Мюнхен история, нумизматика, византология, класическа филология; във Виена получава докторската си степен по история на Балканския полуостров. Ученик е на професор доктор К. Иречек. През 1920 г. постъпва в Софийския университет. Автор е на исторически студии за българо-унгарските отношения и татаро-българските отношения през средновековието. Занимава се специално с история на Видинското царство и на последните Шишмановци.
Отделни издания: „Възраждане на българския народ“ (1928 г.), „Църковно-национални борби и постижения“ (1928 г.), „Българското възраждане във Варна и Варненско“ (1928 г.), „Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция“ (1934 г.), „Второ българско царство…“ (1937 г.).
През 1928 г. започва заедно с професор В. Златарски и професор Мутафчиев издаването на „Българска историческа библиотека“. От 1936 г. ръководи Катедрата по история в Софийския университет, председател е на Историческото дружество от 1935 г.

В СССР е излъчено първото телевизионно предаване със звук.

Роден е Васил Димчев Стефанов – български театровед и критик. Завършва театрознание във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1958 г. (дн. НАТФИЗ,). Литературен сътрудник и редактор е в списание “Театър” в периода 1958-1970 г. От 1970 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН. Защитава кандидатска дисертация на тема “Проблеми на композицията в съвременната българска драма” през 1969 г. Член е на СБП. Печата за пръв път през 1954 г. Автор е на театрални студии, теоретико-критични изследвания, статии за актьори, режисьори и спектакли. Директор е на НТ “Иван Вазов” от 1990 до 1999 г. Книги: “Драма и композиция” (1965 г.), “Съвременен куклен театър” (1971 г.), “Театрални срещи” (1973 г.), “Абсурдизмът или Театър на отчуждението” (1977 г.) и др.

Българският съюз за мир подава петиция пред Общото събрание на ОН срещу жестокостите на румънската администрация над българското население в Южна Добруджа.

В Ню Йорк свои предавания започва да излъчва компанията Ен Би Си.

В София е проведена конференция на комунистическите дейци в добруджанското движение, която взима решение за оформяне на комфракции начело с Централна добруджанска комфракция (Върбан Петров, Дочо Михайлов и Ради Ганчев).

Хиперинфлацията в Германия достига върха си, като 1 долар се разменя за 4 трилиона марки

Роден е Франческо Рози – италиански кинорежисьор. (“Да забравиш Палермо”, “Христос остава в Еболи”).

Умира Алфред Вернер – швейцарски химик. Вернер е професор в Политехническата школа – Цюрих. Посвещава се на изучаването на сложните органически съединения. През 1913 г. получава Нобелова награда за химия.

Генерал Михаил Алексеев пристъпва към организиране на военно формирование от бежанци – офицери, юнкери, студенти, кадети и други, което в последствие става основа на т. нар. Доброволческата армия.
Михаил Алексеев e роден на 3 ноември 1857 г. На 28 май 1904 г. е произведен в чин Генерал-майор, а от 7 октомври 1908 г.- Генерал-лейтенант. От 24 септември е генерал от пехотата. Завършва гимназия в Твер, а през 1876 г. Московското пехотно юнкерско училище. През 1890 г. завършва Николаевската академия към Генералния щаб.
Участва в Руско-японската война (1904 – 1905 г.) В периода на Първата световна война е началник на щаба на Югозападния фронт (от август 1914 г. до март 1915 г. ). Командва Северозападния фронт от 22 март 1915 г. до 18 август 1915 г.
След свалянето на Николай II във временното правителство заема поста Върховен главнокомандващ ( от март до август 1917 г.). Поради критики към управлението е понижен в длъжност началник щаб на Върховния главнокомандващ. След неуспешен опит за свалянето на генерал Корнилов е за кратко попада в затвора. На 20 октомври в Петроград създава Александроевска организация в Бялото движение. На 15 ноември (2 ноември по стар стил) създава Бяла армия. През декември 1917 г. създава и оглавява Доброволческата армия. Умира на 29 септември 1918 г. в Белград.

Умира Хенрик Сенкевич – полски писател. Следва във Филологическия факултет във Варшава. Пътува из Америка, Африка, Европа (“Писма от пътуването из Америка”, 1879 г., “Писма от Африка”, 1892 г.). Като писател започва с литературна критика, фейлетони и разкази. Идеите на позитивизма намират отражение в някои от ранните му творби (“Янко музикантът”, 1879 г. и др.). Създава повести и разкази, в които изобразява живота на полските селяни, на шляхтата и др. (“Скици с въглен”, 1877 г.; “Из дневника на познанския учител”, 1879 г.; “Фаропазач”, 1882 г. и др.). Световна известност печели с историческите си романи – трилогията “С огън и меч” (4 т., 1884 г.), “Потоп” (6 т., 1886 г.), “Пан Володийовски” (3 т., 1887-1888 г.), “Quo vadis?” (1894-1896 г.), “Кръстоносци” (4 т., 1897-1900 г.). В романите му със съвременен сюжет – “Без догма” (3 т., 1891 г.) и “Семейство Поланецки” (3 т., 1895 г.) е описан животът на полската шляхта. Получава Нобелова награда за литература през 1905 г.

Роден е Клаус фон Щауфенберг – немски офицер, участник в неуспешния атентат срещу Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Кинг Кемп Жилет изобретява бръснарски ножчета, които не е необходимо да бъдат заточвани. Това е рожденият ден на световноизвестната марка за бръснарски принадлежности “Жилет”.

Родена е Олга Николаевна – руска княгиня, най-голямата дъщеря на император Николай Втори.

Роден е Аверел Хариман – американски дипломат, посланик на САЩ в СССР (1943 –46 г.), министър на търговията на САЩ (1946 – 48 г.).

Роден е Ервин Ромел – немски генерал – фелдмаршал. Ромел служи в армията от 1910 г. и участва в Първата световна война. От 1919 г. е в райхсвера, а по-късно – във вермахта. През 30-те години е преподавател във Военната академия. През 1939 г. влиза в най-близкото обкръжение на А. Хитлер. От февруари 1940 г. е командир на седма танкова дивизия, с която навлиза във Франция. От 1941 г. до март 1943 г. командва Германския експедиционен корпус в Северна Африка. През периода юли – ноември 1943 г. командва групата армии „Б“ в Северна Италия. През декември 1943 г. изпълнява функциите на военен инспектор във върховното командване на Дания, след което е командващ на групата армии „Б“ във Франция. Тежко ранен, на 17 юли изоставя този пост; Участник е в заговора срещу Адолф Хитлер. В последствие е заловен и се самоубива през 1944 година.

Роден е Мануел ІІ – португалски крал в периода 1908-1910 г. Възкачва се на престола, след като анархисти убиват баща му Карлуш и по-големия му брат Луи-Филип. Опитва се да укрепи позициите на монархията, обещава да проведе редица реформи, като обещава амнистия за участниците във въстанието във флота от 1906 г., но засилва полицейския терор. На 4 октомври 1910 г. в предреволюционна обстановка решава да замине за Великобритания. Умира на 2 юли 1932 г. в Туикнем.

Роден е Харалд Улрик Свердруп – норвежки полярен изследовател, метеоролог и океанограф, член е на Норвежката Академия на науките и Националната Академия на Науките на САЩ. Професор е в Геофизическия институт в Берген в периода 1926-1930 г. и Калифорнийския университет от 1936 до 1948 г.; директор е на Скрипсовския океанографски институт в Калифорния между 1936 и 1948 г. и на Норвежкия полярен институт (от 1948 г.); професор е в университета в Осло. През периода 1918-1925 г. е ръководител на научните изследвания в полярната експедиция на Р. Амундсен на кораба “Мод”; проучва динамиката и режима на водите в Източносибирско море. През 1931 г. ръководи научните изследвания в полярната подводна експедиция на “Наутилус”. Харалд Свердруп умира на 21 август 1957 г. в Осло.

По време на Сръбско-българската война българските части влизат в Пирот.
В започналото контранастъпление българската армия разгромява сръбските войски при Драгоман, Цариброд и достига Пирот. Противникът в състав три пехотни дивизии и конна бригада е подготвил отбраната на Пирот с цел да спре настъплението на българския Западен корпус до подкреплението на нови резерви или до намесата на Великите сили. Настъплението на Западния корпус започва рано сутринта на 14 ноември. Противникът открива силен огън. През деня особено тежки боеве се водят на левия фланг. До вечерта са овладени височините Диван и Черни връх. Успехът на левия фланг позволява да развият настъпление и войските от центъра. До вечерта те приближават Пирот, но поради откритите си флангове остават извън града. На следващия ден (15 ноември) настъплението продължава, като дясно-фланговата колона атакува противника и овладява командните височини. Левият фланг постига същия успех, което позволява на войските в центъра да овладеят града. Противникът напълно разстроен бързо се оттегля, а българските войски преминават в решително настъпление.

Руският изобретател А. Можайски получава патент за изобретяването на самолета.

Турските войски предприемат опит за контраатака при Зелените хълмове край град Плевен. Частите, командвани от генерал Скобелев обаче успяват да отблъснат атаката.
Михаил Дмитриевич Скобелев е руски военачалник. Роден е на 17 септември 1843 г. По време на Руско-турската освободителна война, ген. Скобелев командва казашка дивизия. Той изиграва решаваща роля при блокадата на Плевен, в зимния преход на Балкана и в сраженията при Шипка – Шейново. През февруари 1878 г .участва в завземането на Сан Стефано. През 1882 г. в Париж излиза в защита на балканските народи от политиката на Германия и Австро-Унгария, което предизвиква дипломатически усложнения, поради които е отзован от руския император Александър III. Михаил Дмитриевич Скобелев умира на 25 юни 1882 г.

Роден е Август Стенбърг Крог – датски физиолог. Открива механизма за регулиране на капилярното кръвообращение и установява значението му за обмяната на веществата. Получава Нобелова награда за биология и медицина за 1920 г. Август Крог умира на 13 септември 1949 г. в Копенхаген.

Роден е Иван Атанасов Русев – български офицер, генерал-майор от 30 май 1917 г. Завършва Военното училище в София през 1892 г. и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург през 1900 г. През Балканската война от 1912-1913 г. е началник-щаб на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. По-късно става началник-щаб на II военно-инспекционна област. През Първата световна. война е началник-щаб на Втора армия, а след това командир на 7-ма пехотна Рилска дивизия и на 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Русев е първият директор на трудовата повинност през 1920-1921 г.; министър е на вътрешните работи в кабинетите на Ал. Цанков и Андрей Ляпчев в периода 1923-1927 г. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд и е разстрелян на 1 февруари 1945 г.
Редедактира „Военен журнал“ (1902-1903 г.) и в-к „Военни известия“ (1902 г.). Съчинния: „Добро поле и втора пехотна Тракийска дивизия“ (1921 г.), „Осма пехотна Тунджанска дивизия във войната срещу турците. 1912-1912” (1923 г.), съавтор е на „Учебник за подготовка на подофицери“ (1927 г.) и др.

Роден е Стефан Иванов Данаджиев – български лекар-невролог и психиатър, член на БАН от 1902 г. Завършва медицина във Виена през 1893 г., където специализира психиатрия и нервни болести в периода 1893-1894 г. Завежда Нервно-психиатричното отделение на Александровската болница в София от 1901 г. до 1924 г. Секретар е на Природо-математическия клон на БАН в годините 1921, 1922, 1935 и 1936 и е негов председател през 1928 г. и 1929 г. Член е на Виенското психиатрично и неврологично дружество, на Международната лига за борба с епилепсията.
Трудове: „Върху неврастенията – нервна слабост“ (1896 г.), „Невменяемостта в нашия наказателен закон“ (1922 г.), „За афекта. Раздразненото състояние в углавния процес“ (1927 г.), „Принципите на психическата хигиена“ (1935 г.), „Психопатични личности“ (1941 г.) и др. Стефан Иванов Данаджиев умира през 1943 година в София.

Роден е генерал-майор Станю Топалов, главен интендант на Главно тилово управление през Първата световна война (1915-1918).

Роден е Герхард Йохан Роберт Хаупман – германски драматург и писател. Става известен с драмата си “Преди изгрев слънце” (1889 г.).
Драми: “Празникът на мира” (1890 г.), “Самотни хора” (1891 г.), “Тъкачите” (1892 г.), “Възнесението на Ханеле Матерн” и “Потъналата камбана” (1896 г.), “Флориан Хайер” (1896 г., историческа драма), “Боброва шуба” (1893 г., сатир. комедия), “Роза Бернд” (1903 г.), “Преди залез слънце” (1932 г.), “Потъналата камбана”.
Романи: “Емануел Квинт” (1910 г.), “Еретикът от Соана” (1918 г.), “Приключение от моята младост” (1937, автобиографичен) и др. Получава Нобелова награда за литература за 1912. Хаупман умира на 6 юни 1946 г. в Агнетендорф.

Роден е Петър Марков Тантилов – български офицер, генерал-лейтенант от 1918 г. Става офицер с първите четирима българи от командата на “волноопределяющите се”. Завършва артилерийска школа в Царско село, Русия (1884 г.) и Генералщабна академия в Торино, Италия (1908 г.). През Сръбско-българската война от 1885 г. е командир на батарея на 1-ви артилерийски полк и се проявява при отбраната на Сливнишката позиция. След войната е инспектор на артилерията от 1887 г., неин началник от 1889 г., командир е на артилерийски полк и инспектор на въоръжението в периода 1904-1912 г. През Балканската война е началник на артилерията в III-та армия и участва в настъплението към Лозенград, Люлебургас, Бунар Хисар. Произведен е в генерал-майор през 1914 г. През Първата световна война е началник на 1-ва Софийска дивизионна област през 1915 г., на Нишкия укрепен район от 1915 до 1916 г. и на Главното тилово управление (през 1916 г.), както и инспектор в Главната квартира. От 1918 г. е преминава в запаса.

В Англия е издаден първият учебник по стенография.

Роден е Осип Максимович Бодянски – руски филолог и историк. Бодянски е един от първите слависти в Русия. Защитава магистърска дисертация „За народната поезия на славянските племена“ през 1837 г. Професор е в Московския университет в периода 1842-1868 г. Създава основите и традициите за изучаване на историята, езика и културата на славянските народи, определя пътищата за сравнително изучаване на славянските наречия и сравнителната славянска граматика. Негови съчинения са „Студия върху народната поезия у славянските народи“ (1833 г.) и „Изследвания върху славянската азбука“ (1855 г.). Осип Бодянович умира на 18 септември 1877 г в Москва.

Роден е Никола Пиколо – български учен и книжовник. Пиколо получава първоначалното си образование в Търново, а по-късно заминава за Букурещ, където учи при известния гръцки просветител Константинос Вардалахос. По-късно става учител по френски език в гръцката школа на остров Хиос. От 1817 г. до 1820 г. живее в Одеса, след което заминава за Лондон и Париж, за да популяризира освободителната борба на гръцкия народ. Преподава в Йонийската академия на остров Корфу, следва медицина в Болоня и Пиза; практикуващ лекар е в Париж и Букурещ. От 1840 г. до края на живота си живее в Париж. Занимава се с научни изследвания, сътрудничи на различни френски и гръцки списания и вестници; развива активна книжовна дейност; защитава идеята за автономия на България; завещава 12 000 франка за търновските училища. Никола Савов Пиколо умира през 1865 г.

Умира Кристоф Вил***д Глук – немски композитор, реформатор и един от видните представители на оперното изкуство през XVIII век. Кристоф Вил***д Глук е роден през 1714 г. Учи във Виена (1736 г.) и Милано (от 1737 г.), където създава първите си опери. Живее във Виена от 1750 г. до 1772 г. Автор е на над 100 опери на немски, френски и италиански език, някои от които влизат и до днес в репертоарите на световните оперни театри: „Орфей“ (1762 г.), „Алчеста“ (1767 г.), „Парис и Елена“ (1770 г.), „Ифигения в Авлида“ (1774 г., преработена през 1857 г. от Р. Вагнер) и др. От 1779 г. живее във Виена.

В Квебек е основана първата презвитерианска църква в Канада.

Роден е Йохан Гаспар Лафатер – швейцарски писател, философ и теолог. Лафатер твори на немски език.
Произведения: „Швейцарски песни“ (1767 г.), романа „Пилат Понтийски, или Малка библия“ (1782 г.-1785 г.), драмата „Абрахам и Исаак“ (1776 г.), както и сборник със стихове „Двеста християнски песни“ (1780 г.) и „Поезия“ (1781 г.), които имат религиозен характер. Йохан Гаспар Лафатер умира през 1801 г.

Роден е Уилям Хершел – английски астроном, изобретил телескопа с отразителни лещи и открил планетата Уран.
Бащата на Хершел, Исак, е музикант във военен оркестър. Самият Хершел учи музика и се присъединява, заедно с брат си, към същият военен оркестър.
По-късно частта, в която служи е изпратена в Англия, където той се установява.
Хершел купува първия си учебник по астрономия през 1773 г., когато е на 35. В рамките на няколко години, започва да прави едни от най добрите огледални телескопи за времето си и постига невиждано дотогава качество на огледалата.
През 1781 г. открива комета, която по-късно се оказва планетата Уран. След това си откритие е избран за член на Британското кралско научно дружество и започва да получава годишна стипендия, която му позволява да остави музикалната си кариера.
До 1788 г. Хершел регистрира повече от 1000 непознати дотогава небесни обекта, включително двата спътника на Уран – Титан и Оберон.
През 1789 г. построява най големия си телескоп, който остава най-голям в света за следващите близо 50 години.
Хершел умира през 1822 г. в Слау, Англия.

Роден е Уилям Пит – английски министър-председател.
Уилям Пит старши, първи граф Чатъм, е британски политик от партията на “вигите”, играл важна роля в политическия живот от средата на 18 век. Той поставя началото на превръщането на страната в световна империя.
Политическата кариера на Уилям Пит започва през 1735, когато става член на Парламента и се присъединява към националистично настроената опозиция на тогавашния премиер Робърт Уолпол. По време на Войната за австрийското наследство Уилям Пит се обявява остро срещу изпращането на хора и пари за защита на Хановер, германското владение на Джордж II, което му печели трайната неприязън на краля. Уилям Пит концентрира военния натиск срещу Франция в колониите, най-вече в Америка и Индия, като в същото време подпомага финансово Прусия, която неутрализира френските сили в Европа. Той подава оставка през 1761, тъй като не успява да убеди колегите си да обявят война и на Испания. Въпреки това неговата стратегия се увенчава с успех и Парижкият договор от 1763 утвърждава британското надмощие в Северна Америка и Индия, макар че самият Пит смята, че той не отчита реално успехите на страната му.
За няколко години Уилям Пит не участва активно в обществения живот, но в началото на 1766 отново се завръща, обявявайки се в защита на свободите на американските колонии. През същата година той е натоварен от краля да състави правителство, макар че отново не го оглавява формално. Поради влошеното си здраве, Пит се оттегля от поста си през 1768 г. умира на 11 май 1778 г. Хейс, Великобритания.

Умира Йоханес Кеплер – немски астроном. Той открива законите за движението на планетите. Роден е през 1571 г. След обучението си в манастирско училище през 1589 г. постъпва в духовната семинария при Тюбингенската академия (по-късно университет), която завършва със степен бакалавър. През 1591 г. постъпва в Тюбингенската академия, където завършва образованието си. Проф. М. Местлин запознава Кеплер с хелиоцентричната система на света на Н. Коперник, но сам е принуден да преподава астрономия в съответствие с геоцентричната система на Птолемей. Завършва академията през 1593 г. със степен магистър, но е обвинен в свободомислие и не е допуснат до богословска кариера. Преподава математика в гимназията в Грац (Австрия). Там написва своето първо голямо съчинение – “Тайната на Вселената” (1596 г.), в което се опитва да установи разстоянията от планетите до Слънцето. Поради преследвания от страна на Католическата църква е принуден да напусне Грац и да се установи в Прага през 1600 г. при Т. Брахе. След неговата смърт през 1601 г. получава материалите от многогодишните наблюдения на астронома. В Прага издава редица трудове, между които трактата “Допълнения към Витело” (1604 г.) – за приложението на оптиката към астрономията, в който разглежда астрономическата рефракция и отбелязва сиянието, появяващо се около Слънцето по време на пълни слънчеви затъмнения. В трактата “Диоптрика” (1611 г.) описва изобретения от него телескоп (т. нар. зрителна тръба на Кеплер). Важно негово съчинение е “Нова астрономия” (1609 г.), по