КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1681 г. – Сключен е Бахчисарайският договор1833 г. – В Рилския манастир избухва пожар, който унищожава значителна част от сградния фонд 1874 г. – Службата в руската армия е съкратена от 25 на 6 години. 1915 г. – Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов 1928 г. – Мара Бунева застрелва управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич 1958 г. – От името на 9000 учени от 43 страни в ООН е връчена петиция за забрана на опитите с ядрено оръжие
ПРАЗНИЦИ:
- България – Професионален празник на работещите в областта на киното
- Швеция и Финландия – Ден на Свети Кнут (край на Новогодишните празници
- Русия – Ден на руската преса
- Индия – фестивал Лори
- Литва – Ден на възпоменание на защитниците на свободата (1991 г.).
2020 — пандемия COVID-19: первый подтверждённый случай COVID-19 за пределами Китая — в Таиланде.
2019 г. – Убит е Павел Адамович , кмет на Гданск .
2012 г. – Умира Рауф Денкташ, кипърски политик (*1924 г.)
2012 г. – Круизният кораб Costa Concordia с 4234 души се разбива край бреговете на Италия . 30 души са убити, двама са в неизвестност
2007 г. – Умира Борис Бугаев (р.1923 г.), съветски военен и държавник, главен маршал на авиацията.
2006 г. –Умира Божидар Божилов, български поет (*1923 г.)
2004 г. – В Ташкент се разби самолетът Як-40 на компанията Uzbekistan Airways , загинаха 37 души.
2001 г. – При земетресение в Салвадор загиват около 800 души.
2000 г.
|
2000 г.
|
2000 г.
Умира Боян Николов Знеполски – български писател. Роден е на 7 февруари 1908 г. Завършва средно образование в София (1933 г.) като частен ученик. Работи като строител и журналист. Участва в изграждането на Народния фронт, преследван и интерниран за антидържавна дейност. След 9 септември 1944 г. е чиновник, журналист, завеждащ редакция в Министерството на земеделието. Лириката му е оптимистично-призивна, драматургията – с агитационен характер („Нови хора“). Автор е на детски и хумористично-сатирични творби. |
1993 г.
|
1992 г.
|
1992 г.
|
1989 г.
|
1982 г.
|
1980 г.
|
1977 г.
|
1972 г.
|
1970 г.
|
1958 г.
|
1957 г.
|
1949 г.
|
1943 г.
|
1942 г.
|
1941 г.
|
1933 г.
Родена е княгиня Мария-Луиза Българска. Кръстена е по православния обряд на 15 януари въпреки протестите на Ватикана, който разпорежда името на царя да не се споменава при богослужение в католическите църкви в страната. Княгинята е дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна. Родена е в София. След референдума за премахване на монархията 1946 г. напуска България заедно с майка си, леля си Евдокия и брат си Симеон II и живее извън пределите на страната. През 1957 г. се омъжва за принц Карл-Владимир Лайнинген и от брака си с него има двама синове: Карл-Борис, роден на 17 април 1960 г., и Херман, роден на 16 април 1963 г. През 1968 г. се развежда и на следващата година се омъжва за Бронислав Хробок, от брака с когото също има две деца: Александра, родена на 14 септември 1970 г., и Павел, роден на 3 май 1972 г. |
1928 г.
|
1928 г.
|
1925 г.
|
1922 г.
|
1920 г.
|
1917 г.
|
1916 г.
|
1915 г.
|
1914 г.
|
1913 г.
|
1913 г.
|
1910 г.
|
1906 г.
|
1905 г.
Умира Пандели Кисимов Хаджигеоргиев – български общественик, публицист, полемист и писател. Превежда от гръцки език и сътрудничи на “Цариградски вестник” (1953 г.), в.“България”, сп. “Български книжици”. Участва във въстанието на капитан Дядо Никола, през 1862 г. емигрира и 10 години живее в Букурещ и Болград. Един от основателите е на БТЦК, привърженик на дуализма. Сътрудничи на в. “Народност”, “Българска пчела” и “Дунавска зора”. От 1869 г. редактира в. “Отечество”, свързан с партията на “старите”. Връща се в Търново през 1872 г., пътува из страната, занимава се с рударство, пише дописки и статии, превежда от румънски език. След Освобождението работи като съдебен служител в Търново и София. Репресиран е по време на Стамболовия режим. Неговите идейни позиции са разкрити най-пълно в книгата “Исторически работи. Моите спомени” (ч. I-IV, 1897-1903 г.). |
1904 г.
|
1898 г.
Роден е Николай Тодоров Фол – български белетрист и режисьор. Завършва гимназия в София, учи режисура в Берлин. Сътрудничи в литературните седмичници “Развигор”, “Литературни новини”, “Литературен глас”. Основател (София, 1932 г.) е на Детската театрална школа. Автор е на сборник разкази: “Незначителни събития” (1922 г.), “Червеният фенер” (1925 г.), на романите за деца “Мешко и приятелите му”, “Таралежко” (1930 г.), “Пътуването на Татунчо и Татунка до Луната” и др. Умира на 14 март 1969 г. в София. |
1898 г.
|
1895 г.
|
1893 г.
|
1892 г.
|
1888 г.
|
1883 г.
При пожар в цирка в Бердицхофт (Полша) загиват около 430 души. |
1882 г.
Умира Вилхелм Маузер – германски инженер – оръжеен конструктор. Роден е на 2 май 1834 г. Брат е на Паул Маузер. Заедно през 1866 г. създават еднозарядна винтовка и револвер, които от 1871 г. са приети на въоръжение в германската армия. От 1874 г. са собственици на оръжеен завод в Оберндорф. Широко разпространени образци оръжие от системата “Маузер”: магазинни винтовки (образец 1884 г. и 1898 г.), автоматични пистолети (образец 1889 г., 1910/13) и др. |
1881 г.
Роден е Александър Василев Морфов – български композитор, брат на Б. Морфов и Хр. Морфова. Завършва Българската униатска гимназия в Одрин (1899 г.), където изучава музика. Завършва Военното училище (1902 г.) и служи като офицер в артилерията. Участва във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.). След като излиза в оставка (1922 г.), се отдава на музикално творчество. Основна цел на музикалната му дейност е обновяването на военната маршова песен. Поддържа идеята, че патриотичните и възторжени маршове укрепват бойния дух и повишават силата на армията. Автор е на около 30 маршови песни: “Ний ще победим”, “Настанал е вече боен час” (“Прощален марш”), “Изгрей, зора на свободата” (марш на македонските революционери от ВМРО), “Срещен марш”, “Войнишки хор”, “Стягайте се, момци храбри”, “Атака”, “Здравейте”, “На щрек”, “Вълшебният орляк”, “Напред за родна чест”, “Родна защита” (в съавт. с Г. Атанасов) и много други. Автор е на голяма част от текстовете на музикалните си творби и на либретото на операта “Запустялата воденица” от Г. Атанасов. Един от пионерите е на българската хорова песен. Популярни са неговите песни “Дамян танец води”, “Баба Минковица”, баладата “Сеймени” и много други. Умира на 19 април 1934 г. в София. |
1880 г.
|
1878 г.
|
1878 г.
Роден е Василий Виталиевич Шулгин – руски политик, един от лидерите на националистите, публицист. Дворянин от Волинска губерния. През 1900 г. завършва Юридическия факултет на Киевския университет . Сътрудник е на органа на руските националисти в. “Киевлянин”. Във връзка с “делото Бейлис” (1912-1913 г.) се разделя с националистите, заради статия в защита на М. Бейлис е държан под арест 3 месеца. По време на Февруарската революция (1917 г.) е член на Временния комитет на Държавната дума. В Псков заедно с А. И. Гучков предава на Николай II искането на Думата за отричане от престола (2 март 1917 г.). След Октомврийската революция 1917 г. е един от организаторите на национално-патриотичните сили в борбата срещу настъплението на болшевизма. Участва в създаването на Доброволческата армия. След края на Гражданската война е в емиграция. Автор е на книгите : “Дни” (1925 г.), “1920 година” (1927 г.), “Три столици” (1927 г.). От 30-те години живее в Югославия. През 1937 г. се оттегля от политиката. Арестуван е в Югославия (1944 г.) и изпратен в СССР. Осъден е на строг тъмничен затвор, освободен е през 1956 г. Умира на 15 февруари 1976 г. |
1874 г.
|
1872 г.
|
1864 г.
Умира Димитър Стефанов Мутев – български книжовник. Роден е на 4 септември 1818 г. в Калофер. Завършва гимназия и Ришельовския лицей в Одеса. Учи философия в Бон и Берлин. През 1842 г. защитава докторска дисертация по физика, написана на латински език. През 1859-1864 г. е директор на Болградската гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Основател и пръв редактор е на сп. “Български книжици”. Записва народни песни и пословици, превежда от английски език. Автор е на “Естествена история за първо запознаване с естеството”. |
1854 г.
|
1849 г.
Роден е Константин Анастасов Йованович – виенски архитект, българин по произход (син на графика Ан. Йованович). Завършва архитектура в Политехниката в Цюрих (1870 г.). Живее и работи във Виена и Белград. В България идва през 1880 г. Проектира сградите на Народното събрание (1884 г.), гимназията в Лом (между 1880-1884 г.), I мъжка гимназия в София (1884 г.). Автор е на изследване за строежа на църквата „Св. Петър“ в Рим, публикувано във Виена. Умира на 15 февруари 1923 г. в Цюрих. |
1849 г.
|
1843 г.
Роден е Луи Пол Мари Леже – френски славист, почетен член е на БАН (1884 г.), член е на Академията на науките в Петербург, Белград, Букурещ и др. Завършва право в Париж. Преподава курс по славянска литература в Сорбоната, след това в „Колеж дьо Франс“. През 1868 г. защитава докторската си дисертация „Св. св. Кирил и Методий“. След Средногорското въстание и Баташкото клане (1876 г.) пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. През 1882 г. посещава България – „класическите долини, напоявани от водите на Марица и Искър“, според думите му. Впечатленията си от това пътуване излага в книгата „Сава, Дунав и Балканите“(1883 г.). През 1885 г. заема катедрата по славянски езици и литература в „Колеж дьо Франс“. Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантооглу, представено и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. През същата година издава книгата „La Bulgarie“. Някои от многобройните му трудове са: „Славянски свят“ (1873 г.), „Славянски проучвания“ (1875 г.), „Нови славянски проучвания“ (в 2 ч. – 1880 г. и 1896 г.), „Руси и славяни“ (в 3 ч. – 1890 г., 1896 г. и 1899 г.), „Турци и гърци против българите в Македония“ (1904 г.), „Сърби, хървати и българи“ (1913 г.) и др. Умира на 30 април 1923 г. |
1840 г.
|
1833 г.
|
1822 г.
|
1810 г.
|
1695 г.
|
1681 г.
|
1631 г.
|
1610 г.
Календарът е на Агенция “Фокус” |